Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Лом, 22.11.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ломският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Румяна Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1507 описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове
с правно основание: - чл. 422 ал.1 във
връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК,
-
чл. 205 ЗЗД,
Предявени са обективно съединени искове от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИ ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу С.Н.Е., ЕГН **********,***,
за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по
чл. 410 ГПК.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между
страните е имало сключени договори (два) за мобилни услуги, по който ответникът
е неизправна страна.
Сключен е между страните и
Договор за лизинг, по силата на който
ответникът е получил на изплащане мобилно устройство, м. LENOVO Moto C 4G
Black.
Ответникът е ползвал
далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал, заедно с дължимите
лизингови вноски по индивидуалния му клиентски номер при оператора.
Тъй като ответникът не е
заплатил дължимите суми, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. След като
длъжникът по заповедното производство е бил известен за издадената Заповед за
изпълнение и е подал възражение, за ищеца е възникнал правен интерес от
предявяването на установителен иск.
Иска се: да бъде признато от съда за установено
по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземането на ищеца,
за което има издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
682/2020 год. на ЛРС, против ответника, в общ раазмер на 396,56 лв., от които:
- 269,21 лв. - дължими месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 13.07.2016 год.,
по приложение към договор за мобилни услуги от 13.07.2016 год. , по договор за
мобилни услуги от 13.07.2016 год. и по договор за мобилни услуги от 10.08.2017
год.;
- 127,35 лв. - незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 12.08.2017 год., за предоставено на
лизинг устройство LENOVO Moto C 4G Black, за неплатените лизингови вноски от м.
Май, 2018 год. до м. Юли, 2019 год.,
ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (29.05.2020 год.), до окончателното
изплащане.
Претендират се и направените
разноски по водене на заповедното и исковото производство.
Писмен
отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел с доклада си по делото, че между страните са няма спорни фактически твърдения.
В проведеното открито съдебно заседание страните, редовно
призовани не се явяват и не се представляват.
От пълномощника на ищцовата страна, адв. В. Г., САК е постъпило становище,
в което исковете се поддържат по основание и размер. Прави искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Претендира разноски. Представя списък по
чл. 80 ГПК.
Отв. С.Е. не се явява, не
сочи уважителни причини за неявяването си и не прави искане делото да се
разгледа в нейно отсъствие.
От
доказателствата по делото се установява следното:
Приложено
е ч.гр.д. № 682/2020 год. на РС – Лом,
видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед № 415/05.06.2020
год., за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника –
длъжник, по Договори за далекосъобщителни услуги от 13.07.2016 год., 10.08.2017
год. и от 12.08.2017 год., както и Договор за лизинг от 12.08.2017 год., всички
за абонатен № *********, за сумата от 396,56 лв., от която главница 269,21 лв. – потребени, но незаплатени далекосъобщителни
услуги и абонаментни такси за периода за
периода 15.12.2017 – 19.03.2018 год. и 127,35 лв. – незаплатени лизингови
вноски за мобилно устройство, ведно с лихвите върху главницата, считано от 29.05.2020
год. до окончателното плащане, както и разноските по заповедното производство:
25,00 лв. – държавна такса и 180,00 лв. – адвокатски хонорар, или общо 205,00
лв.
Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК и на основание чл. 415 ГПК, съдът с
Разпореждане от 27.08.2020 г. е указал на заявителя правото му да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено
от заявителя-настоящ ищец на 21.09.2020 г.
Исковете,
предмет на настоящото производство са предявени в указаният срок.
Съдът намира, че с връчените
на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
доказателствата към нея, ведно с Разпореждане от 26.11.2020 год., с оглед
упражняване правото на подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/, които са
получени от нея лично на адреса на 17.12.2020 год. и призовка за страна за
открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 11.05.2021 г.
по чл. 140 ГПК, връчено на 20.05.2021 год. отново лично, на страната са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в
съдебно заседание.
С оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, предявените
искове се явяват вероятно основателни.
С оглед гореизложеното, в
случая са налице предвидените от закона предпоставки на чл. 238 ал. 1 и чл. 239
ал. 1 ГПК, поради което искането на ищцовата страна е основателно и следва да
се постанови неприсъствено решение, като предявените исковете бъдат уважени
изцяло.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
В заповедното производство
ищецът е сторил разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 180,00 лв. –
адвокатски хонорар, или общо 205,00 лв.
По предявените установителни
искове – предвид пълното им уважаване, ответната страна ще следва да понесе
сторените от ищеца разноски в размер на 75 лв. довнесена държавна такса и 180
лв. – адвокатски хонорар, или общо 255 лв.
На осн.чл.78 ал.1 ГПК
ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за
тази инстанция в общ размер 460 лв., за производството по общия исков ред
и за заповедното производство по ч.гр.д.
№ 682/2020 год. на ЛРС.
Мотивиран от горните
съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на С.Н.Е., ЕГН **********,***, че към нея
съществува изискуемо вземане на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София,
по издадената по ч.гр.д. № 682/2020 год. на РС – Лом Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 415/05.06.2020 год., в общ размер на 396,56 лв. (триста
даватдесет и шест лева, 56 ст.), от които:
- 269,21 лв. - дължими месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 13.07.2016 год.,
по приложение към договор за мобилни услуги от 13.07.2016 год., по договор за
мобилни услуги от 13.07.2016 год. и по договор за мобилни услуги от 10.08.2017
год.;
- 127,35 лв. -
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.08.2017 год., за
предоставено на лизинг устройство LENOVO Moto C 4G Black, за неплатените
лизингови вноски от м. Май, 2018 год. до м. Юли, 2019 год.,
ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда (29.05.2020 год.), до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА С.Н.Е., ЕГН **********,***,
да
заплати на ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, сторените разноски в общ размер на 460,00 лв. (четиристотин и шестдесет
лв., 00 ст./, от които – 205 лв. за заповедното производство и 255 лв. за исковото производство.
Решението
не подлежи на обжалване.
Районен съдия: