№ 87
гр. К., 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело
***225510101561 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от „*********“ АД, ЕИК
*******, представлявано от пълномощника адв. Я. Д.[1]К. против Д. Й. Х.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул. „*********“ ******* с правно
основание чл. 422, ал. 1 вр.чл. 415, ал. 1 от ГПК и цена на иска - 3 496.05 лева
Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди, че с
изпълнителен лист, издаден на ****** г. и Заповед № ****** за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от ******
г., издадени по ч. гр. д. № ****/2020 г. Районен съд - гр. К. е осъдил
*********"***********", ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: общ. М., село Ю., представлявано от председателя М.К.Г. и Д. Й.
Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул. „*********“ № 28, ет.2, ап.4 да
заплатят солидарно на „*********“ АД, ЕИК *******, следните суми:
главница 2 833.62 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането; лихва върху редовна главница за
периода от 16.08.2019г. до 30.10.2019г. - 154.34 лева и лихва върху
просрочена главница за периода от 30.10.2019г. до 29.10.2020г. 436.09 лева,
както и съдебни разноски в заповедно производство в размер на 129.92 лева.
Сочи, че вземането на „*********“ АД в качеството му на Кредитор
произтичало от Договор за кредитна карта за бизнес клиенти ******* г.
сключен с ********* "**********", ЕИК ********, в качеството му на
„Кредитополучател“ и Д. Й. Х., ЕГН **********, в качеството му на
„Солидарен длъжник“, с който Банката предоставила на кредитополучателя
кредитна карта за разрешен кредитен лимит - 3 000 лева. Налице било
неизпълнение на Договор за кредитна карта за бизнес клиенти ******* г.
Кредитополучателят *********"***********[1]********* *********", ЕИК
******** преустановил изплащането на задълженията си по горепосочения
договор за кредит, като пропуснал да заплати в пълен размер три вноски за
1
главница и лихва, считано от месец август 2019 г. до месец октомври 2019 г.
вкл. Сочи, че на основание Раздел II, чл. 15.1.1, вр. с чл. 15.1. от Договор за
кредитна карта за бизнес клиенти ******* г., Банката е упражнила правото си
да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем на 30.10.2019 г., за което
длъжниците били надлежно уведомени чрез уведомления, връчени чрез ЧСИ
И.С.. Поради горепосоченото неизпълнение на задълженията на длъжниците
*********“ АД предприела действия за събиране на вземанията си по съдебен
ред, като подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК. С изпълнителен лист, издаден на ****** г. и Заповед № ****** за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
от ****** г., издадени по ч. гр. д. № ****/2020 г. Районен съд - гр. К. осъдил
********* "***********", ЕИК ******** и Д. Й. Х., ЕГН **********, да
заплатят солидарно на „*********“ АД описаните в изпълнителния лист
суми. „*********“ АД образувала изпълнително дело № ****** г. по описа на
ЧСИ И.С., per. № 870 от Регистъра към КЧСИ, за сумите по горепосочените
изпълнителен лист и заповед за изпълнение. В изпълнение на разпоредбата на
чл. 428, ал. 1 от ГПК, съдебният изпълнител изпратил Покана за доброволно
изпълнение до ответника Д. Й. Х., която била връчена при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да приеме за установено, че ответникът по делото
— Д. Й. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул. „*********“ № 28, ет.2,
ап.4, в качеството му на солидарен длъжник дължи на „*********“ АД,
сумата от 3 496.05 лева /три хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и
пет стотинки/, от които: главница- 2 833.62 лева /две хиляди осемстотин
тридесет и три лева и шестдесет и две стотинки/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.10.2020 г. до изплащане на вземането; лихва
върху редовна главница за периода от 16.08.2019г. до 30.10.2019г.- 154.34
лева /сто петдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки/; лихва върху
просрочена главница за периода от 30.10.2019г. до 29.10.2020г.- 436.09 лева
/четиристотин тридесет и шест лева и девет стотинки/; Претендира разноски в
настоящото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначения му особен представител адв. Х.. П. от АК-С.З.. Оспорва така
предявените искове, както в тяхното основание, така и по отношение на
претендираните размери. Сочи, че в петитума на исковата молба ищецът
претендирал лихва върху „редовна“ главница и лихва върху просрочена
главница. От така направеното искане не ставало ясно какъв е размерът на
„редовната“ главница и на просрочената главница. Не се сочило какъв тип
лихва се претендира. От обстоятелствената част на исковата молба също не
ставало ясно каква част е редовна и каква част е просрочена главница. В
обстоятелствената част ищецът твърдял, че „ползваният кредит, ведно с
начислените лихви, неустойки, такси, комисионни и разноски в пълен размер
ставал по преценка на банката изцяло или частично изискуем, дължим и
платим“. Не било ясно изцяло или частично били претенциите на ищеца.
Предвид горното моли съда да остави исковата молба без движение и да даде
указания на ищеца да конкретизира претенциите си по отношение на горните
обстоятелства. Оспорва така предявените искове, както в тяхното основание,
така и по отношение на претендираните размери.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК.
2
Претенция са за суми, представляващи непогасени от ответника
задължения по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти ******* г.
Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно
развило се заповедно производство по ч. гр. д. № ****/2020 г. Районен съд -
гр. К., по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото са приобщени материалите по ч. гр. д. № ****/2020 г.
Районен съд - гр. К., от които се установява, че в полза на ищеца в
настоящото производство е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК
срещу ответника за заплащане на сумите, предмет на настоящата искова
претенция солидарно със ********* "***********", ЕИК ********, спрямо
което заповедта по чл. 417 ГПК е стабилизирана, доколкото не е подадено
възражение в срок.
Така очертаният предмет на спора, възлага в тежест на ищеца
установяване на следните твърдeни от него като възникнали факти: валидна
облигационна връзка по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти
******* г.; усвояване отпуснатата сума по него от кредитополучателя;
дължимост на сумите за главница и договорни лихви- върху редовна главница
и върху просрочена главница и то в посочените от ищеца размери.
От представените по делото писмени доказателства се установява
следното:
По искане на клиента, банката е издала бизнес кредитна карта Visa
Business с кредитен лимит от 3 хил. лева.
На ********** г. между ищеца и *********"***********", ЕИК
********, като кредитополучател и ответника, като солидарен длъжник е
сключен Договор за кредитна карта за бизнес клиенти ******* г. На същата
дата, с подписа си ответникът е удостоверил получаването на кредитната
карта.
Въз основа на договора, банката е открила на името на клиента картова
сметка и е издала кредитна карта с оправомощен държател Д. Й. Х..
Отпуснатият кредитен лимит е 3 хил. лева. В чл. 3. 1 е уговорена месечна
лихва от 1, 35%. Минималната погасителна вноска е 3% от кредитния лимит /
т.4.2.1./. Срокът на ползване на разрешения кредитен лимит е до 25.02.2018 г.
/т. 4.1/, което съвпада и със срока на действие на договора /чл. 4. 4/.
Дългът по договора се формира като сбор от всички плащания и
тегления с картата и дължимите лихви, такси, комисионни и разноски
събрани за сметка на клиента и/или за сметка на неразрешен кредитен лимит
съгласно условията на договора.
Периодът на клиентските плащания е всеки месец, с изключение на
първия период, който започва да тече от сключване на договора и последния
период, който изтича на датата, на която изтича срока на кредитния лимит.
Съгласно чл. 8. 1 ОУ, клиентът заплаща лихва за усвоената сума,
начислявана върху сумата на дълга ежедневно от датата на всяко усвояване в
рамките на един период на клиентско плащане. Ако няма дълг от период на
клиентско плащане предхождащ отчетния период, лихвата се дължи само
върху усвоена сума от теглене на пари в брой през отчетния период.
Дължимата лихва се начислява ежедневно от датата на извършване на
транзакцията, до датата на издължаване на сумата.
3
Ответникът не е оспорил сключването на процесния договор.
Поетото от банката задължение по договора за предоставяне на
заемателя на парична сума и съответно усвояването на сумата, следва да се
счита за изпълнено, предвид установените тегления и плащания отразени от
в. лице в табличен вид.
Въз основа на сключения договор и на основание чл. 101 ЗЗД,
солидарният длъжник се е задължил спрямо кредитора на кредитополучателя
да отговаря за изпълнение на неговото задължение. Договорът валидно
обвързва страните и е в съответствие с разпоредбата на чл. 101 ЗЗД, според
която трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение
по съглашение с кредитора или с длъжника. С подписването му с кредитора
ответникът се е съгласил да отговаря пред кредитора солидарно с
кредитополучателя за изпълнението на задължението съобразно
предвидените в договора условия, и размери на кредитните задължения.
Изрично в чл. 16. 11. от договора е посочено, че неразделна част от него са и
ОУ на банката. С подписа си върху тях, кредитополучателят и солидарният
длъжник са удостоверили, че са запознати с тях и получили екземпляр от тях.
Договорът е сключен от *********"***********", ЕИК ********, като
кредитополучател, представлявано от законния му представител ответникът,
който е станал и оправомощен картодържател. Последният като физическо
лице е встъпил в договора като съдлъжник при условията на чл. 101 ЗЗД.
Договорът е целеви- за издаване на кредитна карта за бизнес клиенти, а не
потребителски кредит.
Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл. 2, б. "б" от
Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз /СЕС/.
Разпоредбата дефинира понятието "потребител" като всяко физическо лице,
което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата,
участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или
професионална дейност. При транспониране на директивата в националното
ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие пар. 13
ДР на ЗЗП, според което "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Установената съдебна практика задължава съда
да извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и
доказателствата по делото, с оглед установяване на качеството "потребител",
най- общо казано основана на обстоятелството дали договорът има връзка с
търговската или професионална дейност на заемополучателя, респ. ако има
връзка каква е тя, доколкото ако е слаба е възможно обосноваване на извод за
преследване основно лични цели на кредитополучателя /така и решение №
38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. на ВКС, а и мн. др/.
Обезпечението на дълг на юридическо от физическо лице, вкл. когато
последното е съдлъжник, не може да се приеме като дадено за цел извън и
независимо от всяка търговска дейност или професия, ако това физическо
лице има тесни професионални /функционални/ връзки с посоченото
дружество, като например неговото управление или мажоритарно участие в
същото. " Предвид на така даденото тълкуване относно приложението на
закона и съобразявайки безспорно установените обстоятелства, че ответникът
към датата на възникване на кредитното правоотношение е представлявал
4
дружеството кредитополучател, и че същият е съдлъжник по договора за
кредит следва да се приеме, че е функционално свързан с кредитополучателя
и встъпвайки като страна по договора е действал за цели в рамките на
извършваната търговска и професионална дейност. Затова и той няма
качество на потребител по смисъла на пар. 13 ЗЗП, а оттам не би могъл да се
ползва от закрилата на ЗЗП, респ. неприложими са нормите на ЗПК.
От заключението на в. лице и разясненията дадени при изслушването се
установява следното: Размерът на одобрения и усвоен кредитен лимит по
Договор за кредитна карта за бизнес клиенти *** от ********** година е 3
000,00 /три хиляди/ лева. Средствата са предоставени за ползване
осчетоводяват и отчитат по картова сметка с *********** в „*********" АД.
Общо усвоените суми са в размер на 7 303,94 /седем хиляди триста и три лева
и 94 стотинки/лева. Кредитополучателят е извършвал вноски за погасяване на
задължението по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти *** от
********** година в общ размер 6250,32 лева. Кредитополучателят е
преустановил погасяването на задълженията си по Договор за кредитна карта
за бизнес клиенти *** от ********** година, като е пропуснал да заплати в
пълен размер три вноски за главница и лихва, считано от месец август 2019
година до месец октомври 2019 година включително. Поради допусната
забава и съгласно Раздел II , чл.15.1.1 вр. Чл.15 т.1 от Договор за кредитна
карта за бизнес клиенти *** от ********** година ,вземането на банката е
обявено за изцяло предсрочно изискуемо, считано от 30.10.2019 година.
Стойността на неплатените вноски по главница: за месец септември 2019 г.,
месец октомври 2019 г. и месец ноември 2019 г. е 146,37 лева. Стойността на
неплатените вноски за лихви за периода 16.08.2019 г. до 30.10.2019 година е
154,34 лева. Размерът на дълга по Договор за кредитна карта за бизнес
клиенти *** от ********** година към датата на подаване на Заявлението за
издаване на Заповед за изпълнение - 30.10.2020 година е формирано, както
следва: Главница-2833,62 лева, лихва върху редовна главница -154,34 лева,
лихва за просрочена главница-436,09 лева, разходи 72,00 лева или
общо 3 496,05 лева. Размера на дълга /главница, лихва върху просрочена и
редовна главница/ по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти *** от
********** година към 30.10.2020 година е в размер на 3 496,05 лева /три
хиляди четиристотин деветдесет и шест лева и 05 стотинки/ лева. Към
30.10.2020 година - датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение, задължението по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти
*** от ********** година не е погасено. Счетоводните записвания на
„*********" АД по Договор за кредитна карта за бизнес клиенти *** от
********** година, отразени в приложените по делото счетоводни справки и
извлечения са водени правилно и в съответствие с действащата нормативна
уредба и правилата на Банката-кредитор.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за настъпила предсрочна
изискуемост на вземанията, което право той сочи да е упражнил
предхождащо подаване на заявлението. Осъществяването на този факт се
установява от ангажираните по делото писмени доказателства.
В т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е разяснено, че ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение/ в хипотеза на иск по чл. 422 ГПК/, като
5
кредиторът трябва изрично да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита.
От заключението на в. л. по изслушаната съдебно- счетоводна
експертиза стана ясно, че по договора плащанията са преустановени след
август 2019 година. Към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК-
30.10.2020 г. са били настъпили предпоставките на чл. 15 и сл. от ОУ към
договора и в полза на банката е възникнало правото да обяви цялото си
вземане за предсрочно изискуемо. Правото е упражнено преди подаване на
заявлението. Изявената воля на банката в този смисъл е достигнала до
ответника, чрез уведомления, връчени чрез ЧСИ И.С..
Съобразно заключението на в. л. неиздълженият размер на главницата
по договора е 2833,62 лева. В. лице не е установило платени парични суми от
кредитополучателя, респ. солидарния длъжник в периода след датата на
подаване на исковата молба и изготвяне на заключението. Следователно,
искането за присъждане на главницата е доказано в целия заявения размер.
Предмет на претенцията за редовна договорна лихва произтича от
уговорката в чл. 3. 1 от договора. Заявена е в размер от 154,34 лева за периода
от 16.08.2019 г. до 30.10.2019 г. Тя се дължи, тъй като кредиторът е
предоставил определена сума на заемателя, който от своя страна се е
задължил да заплати възнаграждение под формата на лихва за времето, през
което заемодателят се е лишил от ползване на паричните средства. В този
размер е и начислявана от банката съобразно заключението на в. л. Т. е
претенцията се явява изцяло основателна.
Следващата претенция е за лихва върху просрочена главница
начислявана за срока на просрочието по чл. 8.1.3. Съгласно чл. 8.1.3 ОУ,
когато е налице дълг по период на клиентско плащане предхождащ отчетния,
върху този дълг се начислява лихва за усвоената сума считано от
възникването на дълга до окончателното му изплащане. Към дата 29.10.2020
г. по договора вече е имало натрупан и непогасен дълг от предходен отчетен
период, предвид че плащанията са преустановени към 30.10.2019 година.
Претендирана се в размер на 436,09 лева за периода от 30.10.2019 г. до
29.10.2020 г. В този размер е посочената лихва и в заключението на в. л.,
следователно и тази претенция следва да се уважи в пълния й размер.
Плащане на така установените по размер задължения от ответника,
респ. кредитополучателят не са установени.
Исковата претенция следва да се уважи в посочените горе размери, като
сумата за главница следва да се присъди, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението- 30.10.2020 г., така както е било
поискано.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно който
реализираните такива в настоящото производство са 69,92 лева доплатена
дължима държавна такса, 340 лева депозит за ССчЕ и 475 лева депозит за
особен представител, както и 569,66 лева адв. възнаграждение с ДДС платено
по договор за правна защита и съдействие. Общо размерът на разноските
става 1454,58 лева.
Съобразно т. 12 ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство в общ размер на 129,92 лева.
6
Ответникът е представляван от особен представител, поради което
съдът не присъжда разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в
полза на ищеца "*********" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. С., пл. ******** съществува вземане срещу ответника Д. Й.
Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул. „*********“ ******* в качеството
му на солидарен длъжник за сумите, както следва: 2 833,62 лева за главница,
представляваща неизпълнено задължение по Договор за кредитна карта за
бизнес клиенти ***/********** г.; 154,34 лева – лихва върху редовна
главница от 16.08.2019г. до 30.10.2019г.; 436,09 лева – лихва за просрочена
главница от 30.10.2019 г. до 29.10.2020 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 30.10.2020 г. до окончателното погасяване на
задължението, за които задължения е издадена Заповед № ****** за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК
от ****** г. по ч. гр. д. № ****/2020 г. Районен съд - гр. К. солидарно срещу
ответника и длъжника ********* "***********", ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: общ. М., село Ю., представлявано от
председателя М.К.Г., спрямо който заповедта за изпълнение е влязла в
законна сила.
ОСЪЖДА Д. Й. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул. „*********“
******* да заплати на "*********" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. С., пл. ******** сумата от 1454,58 лева, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред настоящата инстанция, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Й. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. С.З., ул. „*********“
******* да заплати на "*********" АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. С., пл. ******** сумата от 129,92 лева, представляваща
направени в производството по ч. гр. д. № ****/2020 г. Районен съд - гр. К.,
съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
С.З. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.
гр. д. № ****/2020 г. Районен съд - гр. К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7