РЕШЕНИЕ
№ 7177
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110147433 по описа за 2024 година
Т. К. Б. е предявила срещу „**“ ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване
за установено недължимостта на сумите по изпълнителен лист от 24.09.2013 г. по гр. д. №
6364/2013 г. на СРС, 89 състав, а именно: 1712,79 лева за доставена от дружеството топлинна
енергия през периода 08.2010 г. – 04.2012 г., ведно със законната лихва от 19.04.2013 г. до
изплащане на вземането, 264,75 лева – мораторна лихва за периода 01.10.2010 г. – 02.04.2013
г. и 139,55 лева – разноски по делото, въз основа на който е образувано изд. д. № ** на ЧСИ
Биляна Богданова, поради погасяването им по давност.
Ищцата сочи, че с влязла в сила заповед за изпълнение по гр. д. № 6364/2013 г. на СРС,
89 състав, е осъдена да заплати на ответника сумата 1712,79 лева за доставена от
дружеството топлинна енергия през периода 08.2010 г. – 04.2012 г., ведно със законната
лихва от 19.04.2013 г. до изплащане на вземането, 264,75 лева – мораторна лихва за периода
01.10.2010 г. – 02.04.2013 г. и 139,55 лева – разноски по делото. Изпълнителен лист бил
издаден на 24.09.2013 г. Последното изпълнително действие било извършено на 02.04.2019
г., поради което процесните суми се погасили с изтичане на 5-годишна давност.
Ответникът в подаден отговор намира предявения иск за неоснователен. Сочи, че още с
молбата за образуване на изп. дело на ЧСИ са възложени правомощията по чл. 18 ЗЧСИ,
което е прекъснало давността. Излага, че по изп. дело са извършвани множество
изпълнителни действия, като са постъпвали и плащания. Взискателят регулярно бил подавал
молби за изпълнителни действия. Намира, че дори действието да не е извършило,
достатъчно за прекъсване на давността е то да е било поискано. С оглед на това 5-годишният
давностен срок не бил изтекъл.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
2
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
С ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност
не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 24.09.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 6364/2013 г. на
СРС, с който Т. К. Б. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1712,79
лева за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 08.2010 г. – 04.2012 г.,
ведно със законната лихва от 19.04.2013 г. до изплащане на вземането, 264,75 лева –
мораторна лихва за периода 01.10.2010 г. – 02.04.2013 г. и 139,55 лева – разноски по делото.
Въз основа на него на 03.07.2014 г. е образувано изп. д. № *на ЧСИ **. С молбата за
образуване на делото взискателят е възложил всички действия по чл. 18 ЗЧСИ. На
11.07.2014 г. са изпратени запорни съобщения. С молба от 23.02.2016 г. взискателят е
поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжника. С молба от 24.02.2017 г.
взискателят е поискал налагане на запор на банкови сметки и трудово възнаграждение на
длъжника. На 04.01.2018 г. и 14.03.2018 г. са изпратени запорни съобщения. С
постановление от 07.01.2025 г. изп. дело е прекратено.
Не се установява в рамките на двугодишния период от последното изпълнително
действие на 14.03.2018 г. да са предприемани изпълнителния действия, водещи до
прекъсване на давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това следва, че изп. д. № *на ЧСИ * се е прекратило по
право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към 14.03.2020 г. (с изтичането на две години)
преди ЧСИ да го прекрати с постановление 07.01.2025 г.
С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
докато е траело изп. д. № * на ЧСИ*давността относно вземането не е текла и същата е
продължила да тече след перемирането му на 14.03.2020 г. Така към настоящия момент са
изтекли повече от 5 години, поради което съдът намира, че давността за вземанията, предмет
на изпълнителен лист от 24.09.2013 г., е изтекла, доколкото на основание чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за
спорното право. Приложимата в случая е именно 5-годишната давност, тъй като при
установяване на вземане със съдебно решение или с влязла в сила заповед за изпълнение,
давността върху вземането е винаги 5-годишна, независимо от вида на вземането.
Действително в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията, установени "със съдебно
решение", но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има
влязла в сила заповед за изпълнение. В определение по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС
3
изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение". Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Следователно вземанията, предмет на издадения на 24.09.2013 г. изпълнителен лист,
са се погасили по давност, доколкото длъжникът не може сам с подаване на искова молба да
прекъсне течението на погасителната давност. Поради изложеното предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК следва да бъде уважен като
основателен.
При този изход на спора право на разноски има ищцата на основание чл. 78, ал. 1
ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което
съдът с оглед чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ определя в размер на 520 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Т. К. Б., ЕГН **********, срещу
„Т**“ ЕАД, ЕИК **, иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Т. К. Б. не дължи на „**“ ЕАД
сумите по изпълнителен лист от 24.09.2013 г. по гр. д. № 6364/2013 г. на СРС, 89 състав, а
именно: 1712,79 лева за доставена от дружеството топлинна енергия през периода 08.2010 г.
– 04.2012 г., ведно със законната лихва от 19.04.2013 г. до изплащане на вземането, 264,75
лева – мораторна лихва за периода 01.10.2010 г. – 02.04.2013 г. и 139,55 лева – разноски по
делото, въз основа на който е образувано изд. д. № ** на ***, поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА ***“ ЕАД, ЕИК ***, да заплати на адв. Л. К. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА сумата от 520 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4