РЕШЕНИЕ
№
***, 05.05.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІV-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕНА
ТОМОВА
при секретаря С.Ц.,
като разгледа докладваното от съдията ТОМОВА гр.дело №810 по описа за 2017
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.288,
ал.12 от КЗ (отм.).
Пред *** е постъпила искова молба от ***, съдебен адрес:***, адв. Б.К.
против И.Н.А. с ЕГН **********,***, в която се твърди че на 22.07.2010г., около 20.00ч. в *** настъпило
ПТП, при което ответника управлявайки л.а. ***, собственост на ***, на кръстовище,
при навлизане от път без предимство, предприел маневра
„завой на ляво”, без да забележи
приближаващия от лявата му страна мотоциклетист – ***, който се движел с около 50 км/ч.
направо по пътя с предимство.
Последвал
удар между предната челна част на мотоциклета
и лява странична част на автомобила в областта на ляво предно колело и преден калник. Излага се, че в следствие на произшествието били причинени травматични увреждания на мотоциклетиста и имуществени вреди по мотоциклета. Твърди
се, че деянието, неговата противоправност и виновността на дееца били установени с влязла в сила присъда по *** по описа на ***. Твърди се още, че към момента на ПТП нямало сключена задължителна застраховка „ГО” за управлявания от ответника лек автомобил. Излага се, че по образувани щети *** и *** били изплатени сума в размер на 2574лв. за причинени
имуществени вреди в резултат
на увреждане на мотоциклета и сума в размер на
3000лв. за обезщетяване на неимуществени
вреди, търпени от мотоциклетиста.
Сумите били изплатени въз основа на издаден изпълнителен лист по
*** по описа на ***. Претендира
се да бъде осъден ответника да заплати в полза на ищеца сумата от 5574лв., представляваща обща стойност на репарираните от ищеца имуществени и неимуществени
вреди, търпени от пострадалото
при произшествието лице. Претендира се и законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва исковата
претенция. Твърди, че пострадалия при произшествието ***
не бил търпял имуществени
вреди, т.к. не бил собственик на увредения
мотоциклет, с оглед на което
и ищеца не е трябвало да му заплаща обезщетение.
Оспорва и размера на имуществените
вреди, т.к. стойността на увредения
мотоциклет била по-ниска. Релевира
и възражение за погасяване
на иска по давност.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, в съответствие с разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
за установено следното:
Между страните не е налице спор и това се
установява от представяния препис на *** по *** по описа на ***, влязла в
законна сила на 12.10.2011г., че ответника И.А. е бил признат за виновен и
осъден за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 22.07.2010г. в ***,
на кръстовището на ***, при управление на МПС – лек автомобил ***, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1, ал.2, т.1 и чл.47 от ЗДвП,
и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на *** от ***, изразяваща
се в счупване на втора, трета и четвърта предноходилна
(метатарзални) кости на дясно ходило, което увреждане
довело до трайно затрудняване движението на долен десен крайник.
Безспорно е, че с влязлата
в сила присъда ответника е бил осъден по предявен от пострадалия *** иск по
чл.45 от ЗЗД да заплати на увреденото лице сумата от 2 574лв.,
представляваща обезщетение за имуществено вреди, настъпили в резултат на
престъплението и сумата от 3 000лв.
за репариране на причинени неимуществени вреди. За присъдените суми
пострадалия се е снабдил с изпълнителен лист на 19.10.2011г., видно от
приложения препис от същия.
Не се спори, че към датата
на деликта управлявания от ответника лек автомобил не
е бил застрахован по риска ***, а това е видно и от приложения препис на
справка от базата данни на Информационен център към ГФ. Поради това на
пострадалия е било отказано изплащане на застрахователно обезщетение от ***,
видно и от приложения препис на писмо, изходящо от сочения застраховател с №П
01137/01.11.2011г.
От представения препис на заведена при ищеца
преписка по щета се установява, че на 06.01.2012г. пострадалия *** е заявил
пред *** претенции за репариране на имуществените и неимуществени вреди,
присъдени и с влязлата в сила присъда по *** по описа на ***. Видно от съдържащата
се в преписката заключителна техническа експертиза по заведената щета, че
специалисти при *** са изчислили размер на обезщетението за имуществени вреди в
размер на 3 247,50лв., след което е било взето решение за изплащане на
присъдената в наказателното производство по-малка по размер сума от 2 574лв.
Същата, както и сума в размер на 3 000лв., претендирана
за репариране на търпените неимуществени вреди са били преведени по посочена от
*** сметка на 01.03.2012г., видно от приложените преписи на преводни нареждания
от сочената дата и както е отбелязано на гърба на изпълнителния лист.
Вино е от приложения препис на регресна
покана с ***, че ищеца е претендирал от ответника връщане на заплатените в
полза на пострадалия суми за репариране
на имуществени и неимуществени вреди, като поканата е останала невръчена на
адресата, като непотърсена.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 2,
б.”а” от КЗ (отм.) *** изплаща обезщетение по задължителна застраховка *** на
автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди, когато пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на *** и е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на РБ, и виновният
водач няма сключена задължителна застраховка *** на автомобилистите. Нормата на
чл.288, ал.12 от КЗ предвижда в този случай встъпване в правата на увреденото
лице до размера на платеното. Възникването на спорното материално право се
обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки: 1. *** да
е платил обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента;
2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента
чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала във връзка с
използването на МПС от делинквента и 4. делинквентът да не е обезпечил своята деликтна
отговорност по застраховка ***.
Установи се в настоящото производство от
обсъдените доказателства, че ГФ е заплатил в полза на трето за спора лице – ***,
в качеството на увредено лице, обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 22.07.2010г.
в ***.
Установи се също така, че за увредения *** е
възникнало право на вземане от непозволено увреждане срещу причинителя на
вредата. Извършеното противоправно деяние е
установено с влязлата в сила присъда по *** по описа на ***. Със същата присъда,
в гражданско-правната й част, е решен в отношенията между делинквента
и увредения въпроса за вида и размера на причинените в резултат на деянието
вреди – 2 574лв. имуществени и 3 000лв. неимуществени вреди.
Отговорността на делинквента
за репариране на тези вреди е възникнала в резултат на деяние, извършено при
управление на лек автомобил ***. От друга страна, деецът не е обезпечил своята деликтна отговорност по задължителната застраховка ***
С оглед горното, съдът счита, че са налице всички
материални предпоставки, обуславящи възникване на регресното
право на *** срещу делинквента.
Вярно е, че при уважаване на иска срещу прекия
причинител по чл. 45 от ЗЗД, решението не обвързва *** с оглед обективните и
субективните предели на силата на пресъдено нещо /чл.
298 от ГПК/, освен при участието му като подпомагаща страна в процеса по иска с
правно основание чл. 45 от ЗЗД. И в случая, влязлата в сила присъда в
гражданско-правната й част не е обвързвала ГФ. В производството пред него, той
е следвало да установи фактите, релевантни за установяване наличието на
основания за плащане на обезщетение, размера му и т.н. От приложената преписка
по щета стана ясно, че въз основа на представените пред него писмени
доказателства, в това число и експертни заключения, изготвени по наказателното
производство (за които не е съществувала пречка да бъдат съобразявани в
производството пред ГФ), Фондът е определил размер на дължимите обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди. Същите са били индивидуализирани и изплатени
в границите на присъдените с влезлия в сила съдебен акт по спора между делинквента и пострадалия. След изплащане на обезщетението,
Фондът е встъпил в правата на увреденото лице. Правата на последното са
установени със сила на пресъдено нещо в отношенията
му с делинквента с влязлата в сила присъда в
гражданско-правната част. Именно в производството, по което този акт е бил
постановен, ответника е следвало да противопостави възраженията си относно
собствеността на увреденото имущество и фактите, които са били от значение за
определяне справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. След
встъпване на ГФ в правата на увреденото лице, в регресното
правоотношение, делинквента не би могъл да
противопостави тези възражения, които е имал спрямо увреденото лице, но вече са
обхванати от силата на пресъдено нещо на влезлия в
сила съдебен акт по иска по чл.45 от ЗЗД.
Съдът обсъди възражението на ответника за
погасяване на исковата претенция по давност и го намира за неоснователно. В
случая е приложима общата 5 годишна давност, която започва да тече от плащане
на обезщетението, а не от настъпване на събитието – в този смисъл е
задължителната практика на ВКС, изразена в Решение № 178 от 21.10.2009 г. по т.
д. № 192/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС, Решение № 2 от 02.02.2011
г. по т. д. № 206/2010 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС и др. При такова разбиране и
установено плащане на обезщетенията в полза на увреденото лице на 01.03.2012г.,
давностния срок не е изтекъл към момента на завеждане
на исковата молба – 27.01.2017г.
При горните съображения, съдът намира, че
предявеният иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен, като в
полза на ищеца се присъдят претендираните суми, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане.
При този изход на процеса и
на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените разноски за държавна такса в размер на 222,96лв. и за
адвокатско възнаграждение в размер на 650лв. Възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е неоснователно,
т.к. размерът му е към минималния, определен в Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (изчислимо на 608,70лв. по правилото на
чл.7, ал.2, т.3 от Наредбата).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.288,
ал.12 от КЗ (отм.) И.Н.А. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на *** – ***, ***, сумата от 5 574лв., представляваща изплатено в полза на *** обезщетение за причинени при ПТП на 22.07.2010г. имуществени
и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.01.2017г., до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК И.Н.А. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на *** – ***, *** сумата 872,96лв., представляваща разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва
пред *** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: