Разпореждане по дело №190/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК.

Образувано въз основа на частна жалба от А. Д. М., като пълномощник на Е. И. А., ЕГН *, Т. К. А., ЕГН * и И. К. А. с ЕГН *, срещу Определение № 1084 от 21.04.2011г., постановено по гражданско дело №1097/2009г. по описа на РС С., с което съдът е прекратил производството по делото поради оттегляне на предявения иск, само в частта му в която съдът на основание чл. 78 ал.4 от ГПК, е осъдил ищците Т. К. А. и И. К. А., да заплатят на ответника – И. А. Л., сумата 1 000лв., съставляваща разноски за адвокатски хонорар по делото.

Недоволни от обжалваното определение на първоинстанционния съд, жалбоподателите молят съда да го отмени като неправилно и необосновано. Основното оплакване инвокирано с частната въззивна жалба е за нарушение от страна на съда на принципа за служебното начало, тъй като съобразно нормата на чл. 78 ал.4 от ГПК, ответника не желае присъждането на разноски, като ако е изследвал внимателно това обстоятелство, първоинстанционният съд би отхвърлил искането на процесуалния представител за присъждането на такива. Отделно са изложени съображения, че съдът не е събрал и обсъдил всички доказателства, които са свързани с решението му по делото в частта за разноските, което е довело до постановяването на едно неправилно и необосновано определение, което следва да бъде отменено от въззивната инстанция.

В срока по чл. 276 ал.1 ГПК, не е постъпил писмен отговор на частната жалба от другата страна.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна, като е внесена и дължимата във връзка с жалбата държавна такса.

За да извърши проверка за законосъобразност на обжалваното определение на първоинстанционния съд съобразно компетентността си, въззивната инстанция намира за установено следното от фактическа страна:

Производството по Г.д. № 1097/2009г. по описа на РС С. е образувано въз основа на предявен от адвокат Д. М., като пълномощник на ищците - Т. К. А. и И. К. А., ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС срещу И. А. Л..

С отговора си по реда на чл. 131 от ГПК, ответника И. А. Л., Ч. пълномощника си по делото – А. Д. Х., е оспорил предявения ревандикационен иск, като е възразил както срещу неговата допустимост, така и по основателността му. Нито в писмения си отговор на исковата молба, нито в становищата на пълномощника на ответника при проведените от съда открити съдебни заседания за събиране на поисканите от страните доказателства, не е постъпвало становище от ответната страна, с което да се претендират сторените по делото разноски.

Въз основа на изрично искане на страните по делото и на основание чл. 229 ал.1 т.1 от ГПК, съдът с определение от открито съдебно заседание по делото от 21.10.2010г. е спрял производството по делото по общо съгласие за постигане на спогодба и извънсъдебно уреждане на спора за правото на собственост.

С писмена молба от ищците Е. И. А., ЕГН *, Т. К. А., ЕГН * и И. К. А. с ЕГН *, депозирана по Г.д. № 1097/2009г. на 11.03.2011г., те молят съда да възобнови производството по делото и да прекрати същото поради оттегляне на иска с правно основание чл. 108 от ЗС. С Определение по делото от 24.03.2011г. по гражданското дело, съдът е възобновил производството и постановил препис от молбата на ищците за оттегляне на иска да бъде изпратена на ответника по делото за становище, в дадения от съда 3 дневен срок.

С писмена молба от 08.04.2011г. ответника И. А. Л., Ч. пълномощника си – А. Д. Х. по делото, изразява становище, че е съгласен с оттеглянето на предявения иск и не възразява производството по делото да бъде прекратено. Със същата молба, пълномощника на ответника е направила искане на основание чл. 78 ал.4 от ГПК, след прекратяването на делото поради оттегляне на иска, да бъдат присъдени на ответника сторените от него разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 1000лв., за което с писмената молба е представено и Договор за правна защита и съдействие от 21.10.2010г., от който е видно, че ответника - И. А. Л. е упълномощил – А. Д. Х. да го представлява по делото, като договора е сключен за процесуално представителство до приключването на делото. В пълномощното изрично е отбелязано, че за това упълномощителят е заплатил на А. Х. сумата 1000лв., която е изплатена при сключването на договора за правна помощ и съдействие в брой.

С писмен отговор по делото от 21.04.2011г., А. М., като пълномощник на ищците, е възразила срещу претенцията по чл. 78 ал.4 от ГПК на процесуалния представител на ответника по делото, като се твърди че страните по делото са постигнали извънсъдебна спогодба, като ответника И. А. Л., няма претенции за разноски по реда на чл. 78 ал.4 от ГПК, а такава е депозирана от неговия пълномощник. Възразява се също така, че адвокатското пълномощно е представено по делото едва с писмения отговор на искането за оттегляне на иска, а преди това А. Х. се е явявала по делото без пълномощно. Направено е с писмената молба и възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско пълномощно.

С обжалваното Определение № 1084/21.04.2011г. по Г.д. № 1097/2009г. по описа на Районен съд С., първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, след като е счел че са налице основанията на разпоредбата на чл. 232 от ГПК за това. Съдът е уважил искането на процесуалният пълномощник на ответника за присъждане на разноски на ответната страна за адвокатски хонорар в размер на 1000лв., на основание чл. 78 ал.4 от ГПК, като за това се е позовал на надлежно представеното по делото адвокатско пълномощно, а възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение и за неговото намаляване, първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователно.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на ОС Б., излага следните правни доводи:

Оплакването в частната въззивна жалба въз основа на която е образувано настоящото дело- че липсва надлежно искане от страна на ответника по делото И. А. Л. за присъждане на разноски по реда на чл. 78 ал.4 от ГПК, след прекратяването на делото поради оттегляне на предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, е правно несъстоятелно и не се подкрепя от обстоятелствата установени от настоящия въззивен състав във връзка с разглеждането на Г.д. № 1097/2009г. по описа на Районен съд С. от първата съдебна инстанция. Наистина както с отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, така и в откритите съдебни заседания при извършването на процесуалните действия от страните и от съда и при становищата на пълномощника на ответника по делото, не е направено искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар, до спирането на делото по общо съгласие на страните. През този период от развитието на производството по делото не е било представено и пълномощно от което да е видно, че ответника е упълномощил редовно А. Х. да го представлява по делото, въпреки че съдът е допуснал нейното участие в процеса и тя е участвала в извършваните процесуалните действия. Искане за направените разноски по делото обаче е допустимо да бъде направено от страните, най – късно до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция, когато страната е длъжна съобразно нормата на чл. 80 от ГПК, да представи и списък на претендираните разноски, под страх че иначе няма да може да обжалва съдебното решение в тази му част. С писмена молба от 08.04.2011г. по цитираното първоинстанционно дело, А. Д. Х., от името на ответника И. А. Л., освен че е изразила становище че ответника е съгласен с оттеглянето на предявения иск и не възразява производството по делото да бъде прекратено, е направила и искане на основание чл. 78 ал.4 от ГПК, след неговото прекратяване, да бъдат присъдени на ответника сторените от него разноски за адвокатски хонорар в размер на 1000лв., за което с писмената молба е представен и Договор за правна защита и съдействие от 21.10.2010г. От представения договор се установява, че ответника И. А. Л., редовно е упълномощил А. Д. Х. да го представлява по делото, от момента на сключването на договора за правна помощ и съдействие/11.01.2010г., когато е подаден отговор по реда на чл. 131 от ГПК/ до неговото приключване за всички съдебни инстанции. В бланката на писменото пълномощно изрично се съдържа описание на действията за които адвоката е упълномощен от страната по делото, като нито едно от тях не е задраскано и това на практика означава, че А. Х. е била упълномощена да извършва от името на упълномощителя – “всички съдопроизводствени действия”, включително и да направи искане по реда на чл. 78 ал.4 от ГПК за присъждане на разноските в полза на ответника след прекратяването на производството поради оттегляне на иска. Ето защо въззивната инстанция счита, че искането за присъждане на тези разноски в полза на ищеца след прекратяването на делото е било надлежно направено от неговия пълномощник и в рамките и обема на дадените му от страната процесуални пълномощия, като първоинстанционния съд правилно се е произнесъл по него като го е счел за редовно. Оплакването наведено с частната въззивна жалба – че това искане се поддържа само от пълномощника, но не и от ответника по делото не се доказва по никакъв начин. След като пълномощника на ответника е депозирал писмено искане за разноските по реда на чл. 78 ал.4 от ГПК и ответника изрично не е възразил, това означава че ответника е изразил съгласие за извършеното от неговия пълномощник процесуално действие и възражението че това искане е направено и се поддържа само от А. Х. по делото, не може да бъде споделено от въззивната инстанция. Такова твърдение не се подкрепя по никакъв начин от становищата на страните по делото. Ако ответника устно и при сключването на извънсъдебна спогодба между страните е изразил становище пред ищците, че няма да претендира разноски по делото, то това негово извънпроцесуално изявление е ирелевантно по делото, тъй като същото не е намерило своя формален израз в процеса пред първата съдебна инстанция и следва да се счита че такова изявление не е направено от ответника. Ако ищците твърдят че И. А. Л. не претендира разноски, то те са длъжни да докажат това свое твърдение, а такива доказателства по първоинстанционото дело липсват. Меродавно за съде е процесуалното поведение на ответника и неговите изявения в рамките на проведения граждански процес, а не изявленията му извън делото.

Налице се основанията на чл. 78 ал.4 от ГПК, поради което първоинстанционният съд правилно е осъдил ищците да заплатят на ответника сторените по делото разноски за адвокатски хонорар, след като делото е било прекратено поради оттегляне на иска. За това е налице валидно искане от пълномощника на ответника по делото, а видно от представения договор за правна помощ и съдействие, адв . Х. е била упълномощена да представлява ответника от депозирането на отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, до приключването на делото пред всички съдебни инстанции, като същата е имала правната възможност да извършва от името на упълномощителя си всички процесуални действия в процеса и да прави от негово име всякакви искания. Представено е във връзка с това искане, надлежно пълномощно от което е видно, че за процесуалното представителство по делото, ответника е заплатил на А. Х. на ръка и към момента на сключването на договора за правна помощ и съдействие сумата 1 000лв., която първоинстанционният съд е осъдил е възложил на ищците по делото. Обжалваното определение на Районен съд С. в тази му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Правилни и обосновани са доводите на първостепенния съд, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Съобразно нормата на чл. 78 ал.5 от ГПК, при направено изрично такова възражение от другата страна, съдът е длъжен да се произнесе, като извърши преценка на действителната правна и фактическа сложност на делото, както и да съобрази участието на упълномощения адвокат в хода на процеса. Макар договора за правна помощ и съдействие да е представен пред първоинстанционния съд едва с отговора на искането за прекратяване на делото поради оттегляне на иска, видно е че А. Х. е била редовно упълномощена от ответника да го представлява в процеса, още при подготвянето на отговора на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК, като на практика тя е участвала във всички етапи на процеса до прекратяването на делото. Подготвила е отговора на исковата молба, участвала е в насрочените от съда открити съдебни заседания, като е взимала становище от името на ответника и е правила искане за събиране на доказателства. Взела е становище дори по произнасянето на съда по искане за допускане на обезпечение на предявения иск. Направила е процесуалните си искания и по повод на становището за оттеглянето на иска и прекратяването на производството по делото. Изложеното анализирано в съвкупност и с преценката на правната тежест на делото с оглед на предявения ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, имащ за предмет идеална част от недвижим имот в град С. на значителна пазарна стойност, налага извода за наличието на правна и фактическа сложност по делото, което изключва възможността за уважаването на искане за прекомерност на адвокатското възнаграждение и за неговото намаляване по размер, като доводите на първоинстанционния съд и в тази посока са правилни и законосъобразни.

Поради изложените правни аргументи, обжалваното определение на първоинстанционния съд в частта му за разноските, следва да бъде потвърдено от въззивната инстанция като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1084 от 21.04.2011г., постановено по гражданско дело №1097/2009г. по описа на РС С., в частта му, с която съдът на основание чл. 78 ал.4 от ГПК, е осъдил ищците Т. К. А. и И. К. А., да заплатят на ответника – И. А. Л., сумата 1 000лв., съставляваща разноски за адвокатски хонорар по делото, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението на съда подлежи на касационно обжалване, в едноседмичен срок от съобщението на страните, пред ВКС на РБ.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: