Решение по дело №267/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 30
Дата: 1 юни 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия: Галатея Петрова Ханджиева Милева
Дело: 20213200500267
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. гр. Добрич , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на първи юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Галатея П. Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20213200500267 по описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на И. И. Ж. от гр.Добрич срещу отказа на ЧСИ с рег.
№810 и район на действие ДОС, обективиран в постановление от 01.04.2021г., да прекрати
принудителното изпълнение по изпълнително дело №20108100400143.
Иска се отказът за прекратяване на принудителното изпълнение да бъде отменен, поради
постановяването му в противоречие на разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Посочено е,
че в периода от 15.07.2010г. до 15.07.2012г. не са искани и не са предприемани действия на
принудително изпълнение, следствие което изпълнителното производство е прекратено по
право.
Взискателят „Макроадванс“АД – гр.София възразява срещу жалбата като неоснователна и
моли за нейното отхвърляне.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима - подадена е от легитимирано лице
срещу подлежащ на обжалване, съобразно чл.435 ал.2 т.6 от ГПК, акт на съдебния
изпълнител.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:
Изпълнително дело №20108100400143 на ЧСИ с рег.№810 и район на действие ДОС е
1
образувано на 13.05.2010г. и има за предмет събиране на вземанията на взискателя
„Уникредит Булбанк“АД от длъжника И. И. Ж., за които по ч.гр.д.№1883/2010г. на Районен
съд – Добрич е издаден изпълнителен лист от 27.04.2009г. След образуване на
производството на осн.чл.429 ал.1 от ГПК като взискател е конституиран „Макроадванс“АД
– частен правоприемник на първоначалния взискател, по силата на договор от 04.12.2012г.
за цесия на вземането, предмет на принудително събиране. Съгласно приложената към
допълнителната молба на цесионера за конституирането му като взискател куриерска
разписка, съобщението за цесията е връчено лично на длъжника на 15.02.2013г.
В молбата си от 13.05.2010г. за образуване на изпълнителното производство взискателят е
възложил по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител да извърши проучване за установяване
на имущественото състояние на длъжника, съобразно което по своя инициатива да
предприеме необходимите изпълнителни действия за събиране на вземането. При
извършените от съдебния изпълнител в периода до 02.06.2010г. справки не са били
установени притежавани от длъжника недвижими имоти, моторни превозни средства,
парични вземания от трети лица, съществуващи трудови правоотношения; в резултат на така
извършените справки изпълнителни действия не са предприети, а самите справки не
съставляват такива действия. Следователно с извършването на справките за имущественото
състояние на длъжника, двугодишният срок за перемиране на производството по чл.433 ал.1
т.8 от ГПК, започнал да тече на 13.05.2010г., не е прекъснат.
На 10.06.2010г. лично на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, с която
съдебният изпълнител е насрочил за 01.07.2010г. опис на движими вещи на длъжника,
находящи се в дома му. В протокола за опис от 01.07.2010г. е вписан само един телевизор и
той е отбелязан като непринадлежащ на длъжника. Движими вещи, принадлежащи на
длъжника, годен обект на изпълнение за негов дълг, не са установени и описът е приключил
безуспешно. За разлика от извършването на справки, описът е изпълнително действие и от
приключването му, независимо дали успешно или безуспешно, започва да тече нов
двугодишен срок за перемпция /решение №37/24.02.2021г. по гр.д.№1747/2020г. на 4-то ГО
на ВКС/.
С молба вх.№2852/16.05.2012г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител да провери за
актуални трудови договори на длъжника за събиране на вземането. Със съобщение от
27.08.2012г. съдебният изпълнител наложил запор на трудовото възнаграждение на
длъжника. От м.септември 2012г. и към 01.04.2021г., когато е подадена молбата на
длъжника за прекратяване на производството, от трудовото му възнаграждение е удържана
сума в размер на 150 лева, постъпвала по сметката на съдебния изпълнител за погасяване на
вземането, предмет на принудително събиране. Молбата с вх.№2852/16.05.2012г. не е
твърде прецизно формулирана, но тя обективира искане на взискателя за насочване на
принудителното изпълнение срещу трудовото възнаграждение на длъжника. Искането е
отправено преди изтичане на започналия на 01.07.2010г. нов срок за перемпция, след което
няма пълен две годишен период, в който изпълнение да не се осъществява. Но и искането за
2
предприемане на изпълнително действие да бе направено при настъпила перемпция,
съдебният изпълнител не би могъл да откаже изпълнение, защото той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. В такъв случай съдебният
изпълнител би трябвало да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело.
Независимо, обаче, дали новото искане е образувано или не е образувано в ново дело,
съдебният изпълнител е длъжен да извърши поисканото изпълнително действие.
Необразуването на ново дело не вреди на длъжника, а е въпрос на канцеларска, деловодна
дейност, чието стриктно изпълнение е неотносимо към задължението на съдебния
изпълнител да предприеме поисканото от взискателя изпълнително действие /в този смисъл
решение №37/24.02.2021г. по гр.д.№1747/2020г. на 4-то ГО на ВКС/. В настоящия спор
изпълнителните действия срещу трудовото възнаграждение на длъжника се осъществяват,
съобразно поисканото на 16.05.2012г. от взискателя и не е имало период от две години, в
които това да е прекъсвало. Следователно хипотезата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не е
осъществена и изпълнителното производство не е прекратено на твърдяното от длъжника
основание. Отказът на съдебния изпълнител да издаде постановление за прекратяването е
законосъобразен и жалбата срещу него следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. И. Ж. с ЕГН ********** от гр.Д., срещу отказа на ЧСИ с рег.
№810 и район на действие ДОС, обективиран в постановление от 01.04.2021г., да прекрати
принудителното изпълнение по изпълнително дело №20108100400143
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3