Решение по дело №217/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от Б. Б. Б. от с. Раброво, ул.”Дванадесета” № 13, обл. Видин, действащ чрез пълномощника адв. Г. Г. от АК-Видин, против решение № 103/18.03.2024 г., постановено по АНД № 1140/2023 г. по описа на Районен съд-Видин, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 23-0953-000912/24.07.2023 г. на началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 3000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП, за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се развиват мотиви за неправилност на атакуваното решение на ВРС и се претендира отмяната на решението и НП.

Ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител и не взема отношение по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

По делото е установена следната фактическа обстановка: на 04.06.2023 г. в 14:55 ч. в гр. Видин, на ул.”Широка”, с посока на движение от кръстовище с ул.”Христо Ботев” към бул.”Панония”, пред магазин „Форум”, касаторът управлявал лек автомобил „БМВ 535 Д”, рег.№ [рег. номер], собственост на трето лице, като използвал пътя, отворен за обществено ползване, не по предназначение. Установено било, че водачът преднамерено извежда автомобила извън контрол, чрез презавиване, довеждайки го до загуба на сцепление на гумите с пътя, като при това създавал предпоставки за настъпване на ПТП и опасност за другите участници в движението, за паркираните автомобили и за пътната инфраструктура. Към преписката са приложени докладни записки, както и протокол за визуален преглед на видеофайлове от камерата, с която е оборудван служебния автомобил, с който са е намирал св. В. А., актосъставител и очевидец на нарушението.

Описаната фактическа обстановка била описана в съставения акт за установяване на административно нарушение № [рег. номер]/04.06.2023 г., по който уличеното лице не направило възражения както при съставянето му, така и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

В производството пред първата инстанция били разпитани като свидетели актосъставителят В. А., както и свидетелят на защитата Ц. Ж..

Правилно съставът на ВРС е дал вяра на показанията на първия свидетел. Всички събрани доказателства са обсъдени подробно, като ясно е указано кои от тях съда кредитира и поради какви съображения. Въз основа на това е направена правилна преценка на доказателствата по делото. Фактическата обстановка, която съда е приел за установена, се базира на тях. Въз основа на фактическата обстановка и правилно тълкуване на закона, ВРС е стигнал до верните юридически изводи, а именно, че в обжалваното НП правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за посоченото нарушение на ЗДвП и са наложени справедливи по вид и размер наказания. Твърденията на жалбоподателя за порочност на съдебния акт са несъстоятелни и изградени върху недоказани твърдения. В случая оспорващият не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, както и не е поискал назначаване на съдебно-техническа експертиза при първоинстанционното разглеждане на делото, което да потвърди тези твърдения. Напротив, показанията на свидетеля В. А., който е очевидец, категорично установяват осъществяването на описаните в акта и постановлението административни нарушения, авторството на дееца и формата му на вина. Именно ясните и непротиворечиви показания на очевидеца, за когото липсва данни за заинтересованост от изхода на производството, не са оборени по надлежния ред от защитата, което обуславя отхвърлянето на твърденията на процесуалния представител на касатора, като неоснователни и недоказани.

В този смисъл съдът възприема и обстоятелството, че актът е подписан без възражения от уличеното лице, такива не са постъпили изобщо в рамките на административнонаказателното производство.

Горните съображения мотивират съда да приеме, че процесните нарушения са безспорно доказани. При издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нарушаване на процесуалните права на нарушителя, правилно е приложен относимия материален закон.

При постановяване на съдебния акт на ВРС не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения на процесуалните правила. Липсват допуснати в хода на съдебното производство нарушения, за наличието на които касационната инстанция следи служебно, на основание чл.218, ал.2 от АПК.

Административен съд Видин намира, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Направените правни изводи са обосновани и почиват на задълбочен анализ на установените по делото факти. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно, и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на производството и липсата на своевременно искане за разноски от ответната страна, такива не следва да й бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 103/18.03.2024 г., постановено по АНД № 1140/2023 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0953-000912/24.07.2023 г. на началник Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.