РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Радомир, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря И. ЕВТ. С.
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20231730100676 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно субективно съединени отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК от Д. С. Д., ЕГН ********** срещу
„С. Г. Г." ЕАД с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за
установено, че ищецът не дължи сумите по изпълнителен лист от 08.12.2009 г. по ч. гр. дело
№ 1105/2009 г., по описа на PC - Радомир, 3-ти състав, а именно: 1 992,29 лева - дължима
главница по договор за издаване на кредитна карта “EUROLINE” от 29.04.2003 г., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от 07.12.2009 г. до окончателното
изплащане на вземането, сумата от 261,69 лева - договорна лихва за периода 29.04.2003 г. -
24.11.2009 г., както и сумата от 460,32 лева - съдебни разноски, за принудителното събиране
на които е образувано изпълнително дело № 20107860400297 на ЧСИ М.М..
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца се води изпълнително дело
№ 20107860400297 на ЧСИ М.М., образувано по молба на първоначалния взискател -
„Юробанк И Еф Джи България“ АД на основание изпълнителен лист от 08.12.2009 г. по ч.
гр. дело № ../2009 г., по описа на PC – Радомир, по силата на който Д. Д. и З.М. са осъдени
солидарно да заплатят на кредитора горепосочените суми. Правният си интерес от
предявяване на иска срещу „С. Г. Груп“ ЕАД ищецът обуславя от факта, че на 13.11.2019 г.
пред ЧСИ М.М. е постъпила молба от „С. Г. Груп“ ООД /понастоящем „С. Г. Груп“ ЕАД/, с
която ответното дружество представило договор за цесия, сключен между него и „Юробанк
и Еф Джи България“ АД, и е пожелало да бъде конституирано като взискател по процесното
изпълнително дело. Излага съображения, че вземането се явява погасено по давност на
02.09.2020 г. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, с който признава иска с твърдения,
че е основателен. Твърди, че не е предприемал действия по принудително изпълнение на
вземането спрямо длъжника. Моли съда да постанови решение при признание на иска и да
възложи разноските по делото в тежест на ищеца. Не претендира разноски. Прави
1
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
В открито съдебно заседание предвид направено от ищеца искане съдът е прекратил
съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска. Съдът
приема, че са налице условия по смисъла на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение
при признание на иска - признатото право е такова, с което страната може да се разпорежда,
признанието не противоречи на закона и морала. По тази причина съдът счита, че исковите
претенции следва да бъдат уважени изцяло за сумата от 1 992,29 лева - дължима главница по
договор за издаване на кредитна карта “EUROLINE” от 29.04.2003 г., ведно със законната
лихва за забава върху тази сума, считано от 07.12.2009 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 261,69 лева - договорна лихва за периода 29.04.2003 г. - 24.11.2009 г.,
както и сумата от 460,32 лева - съдебни разноски, за принудителното събиране на които е
образувано изпълнително дело № 20107860400297 на ЧСИ Миладин Миладинов.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Въпреки направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 2 ГПК, че не дължи тези
разноски, защото не е дал повод за завеждане на иска, съдът намира, че тази разпоредба в
случая е неприложима и ответникът дължи разноски на ищеца. Приложението на чл. 78, ал.
2 от ГПК е възможно при наличието на двете кумулативно дадени в него предпоставки -
ответникът да признае иска и да не е дал повод за неговото завеждане. Налице е признание
на иска в срока за отговор на исковата молба, но не се доказва наличие на втората
предпоставка, като се има предвид, че с подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение и впоследствие с подаването на молба за образуване на изпълнително дело и
извършването на изпълнителни действия първоначалният взискател – „Юробанк И Еф Джи
България“ АД, а след това и последващият взискател – „С. Г. ГРУП“ ЕАД, с поведението си
са дали повод за завеждане на делото, като са предприели съдебни мерки за събиране на
вземането си. Според приетото в определение № 318/25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2828/2018 г. (което впрочем се цитира и от ответника) отговорност за разноски би
възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки за събиране на вземането си,
какъвто безспорно е настоящият случай. При такова свое поведение той не дължи разноски,
ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда
или не е дал друг повод за предявяването на иска (така и определение № 95/22.02.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г.). Към момента изпълнителното производство е прекратено ех
lege, а не по искане на взискателя, като последният не е удовлетворен и би могъл да подаде
молба за образуване на изпълнително дело за горепосочените суми.
С оглед изложеното, като съобрази формулираното от ищеца искане за присъждане
на съдебноделоводни разноски, включени в списък по чл. 80 ГПК и предвид доказателства
за реалното им извършване, съдът намира, че следва да бъдат присъдени такива в размер на
628,57 лв., представляващи сбора от внесена държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение. Не е основателен доводът на ответника в писмения отговор за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, тъй като уговореното адвокатско
възнаграждение е в минимален размер, определен съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. при
съобразяване цената на иска.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 237 от ГПК, Районен съд - Радомир
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК
по отношение на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „О.П.“ № , че Д. С. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Радомир, ул. „И.“ № . НЕ
2
ДЪЛЖИ сумата от 1 992,29 лева - дължима главница по договор за издаване на кредитна
карта “EUROLINE” от 29.04.2003 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума,
считано от 07.12.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 261,69 лева -
договорна лихва за периода 29.04.2003 г. - 24.11.2009 г., както и сумата от 460,32 лева -
съдебни разноски, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „О.П." № ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК на
Д. С. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Радомир, ул. „И.“ № .., сумата от 628,57 лв., сторени
съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
3