№ 206
гр. С. , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:И.Р.
при участието на секретаря В.С.П.И.
като разгледа докладваното от И.Р. Гражданско дело № 20215530101726 по
описа за 2021 година
Производството е по реда на §62, ал. 3 ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ.
Образувано е след отмяна с решение № 37/05.02.2021 г. по к.а.д. № 683 по описа за
2020 г. на Старозагорския административен съд на постановеното при първоначалното му
разглеждане решение № 939/03.08.2020 г. по гр.д. № 1427 по описа за 2020 г. на
Старозагорския районен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд на жалбата на М. П. Д., ИЛ. В. Д., С. В. В., Т. В. Д., К. Б. К., В. Т.
Б. и В.И. В., против заповед № 10-00-485/24.02.2020 г. на Кмета на Община С., с която е
признато на СТ. М. М. правото да придобие собственост върху 500/624 кв.м идеални части
от имот № - с площ 624 кв.м по неодобрен план на новообразуваните имоти, местност „Н.“,
землище на с. М., Област С., съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ от
16.05.2019 г., при граници и съседи: -. В жалбата се излагат по същество доводи за
незаконосъобразност на обжалваната заповед и се иска отмяната й с присъждане на
разноски.
Въззиваемият Кмет на Община С., редовно призован, не е подал писмен отговор, а в
съдебните заседания при първоначалното и новото разглеждане на делото, чрез
пълномощника си, оспорва жалбата, която моли съда да отхвърли, като неоснователна и му
присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени от пълномощника
му в същите заседания и в представена при новото разглеждане на делото писмена защита.
Заинтересованата страна СТ. М. М., редовно призован, не е подал писмен отговор, а в
съдебните заседания при първоначалното и новото разглеждане на делото, чрез
1
пълномощника си, оспорва жалбата, която моли съда да отхвърли, като неоснователна и му
присъди сторените по делото разноски, с възражения и доводи, изложени подробно от
пълномощника му в същите заседания и в представена при новото разглеждане на делото
писмена защита.
Останалите заинтересовани страни Г. К. ДЖ., АТ. Р. ДЖ., Н. Р. ДЖ., К. П. Л., СТ. ИВ.
СТ., ИВ. ДР. ДР., Д. ДР. ДР. и М. ДР. ДР., редовно призовани, не са подали отговор, а в
съдебните заседание при новото разглеждане на делото не се явяват, не изпращат
представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди при новото разглеждане на делото събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията, доводите на страните и
задължителните указания на касационната инстанция при тълкуването и прилагането на
закона, и провери изцяло законосъобразността на обжалваната заповед съгласно чл. 168
АПК, намери за установено следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с §62, ал. 3,
изр. 3 ППЗСПЗЗ и §19, ал. 1 ЗИД на АПК (Обн. ДВ, бр. 39/2011 г.) и от легитимирани лица –
горепосочената част от наследниците на бившия собственик на имота, заявен за
възстановяване. Разгледана по същество е основателна.
Жалбоподателите и заинтересованите страни Г. К. ДЖ., АТ. Р. ДЖ., Н. Р. ДЖ., К. П.
Л., СТ. ИВ. СТ., ИВ. ДР. ДР., Д. ДР. ДР. и М. ДР. ДР. са наследници по закон на К.Б.С.,
починал на - г., към откритото наследство на който е признато с решение №
25275/16.04.1999 г. на ПК С. и определено за възстановяване на наследниците му, при
условията на §4-4л от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху нива от 8.200 дка,
находяща се в терен по §4 в землището на с. М., местността „Р.“, върху който попада и
процесния новообразуван имот № -, целият с площ 624 кв.м, местност „Н.“, землище на с.
М., по неодобрения план на новообразуваните имоти, при граници: -. Това се установява от
т. 1-3 на заключението на назначената по делото при новото му разглеждане съдебно –
техническа експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и
липсата на противоречие с останалите доказателства (л. 48-49). Същият имот попада изцяло
в стар имот - по помощния план, както е отразено на комбинирана скица № 1 към ЗСТЕ (л.
48 и 51). В разписния му списък този стар имот е записан на името на К.Б.С. въз основа на
посоченото решение на ПК (л. 48).
Заинтересованата страна СТ. М. М. е подал на 12.06.1992 г. заявление до Община С.
за превръщане на правото му на ползване в право на собственост върху имот в м. „Н.“, за
който не е посочил в това си заявление квадратура, а само граници, както и че представлява
овощна градина и има построена в него сграда на един етаж и входен таван с РЗП 20 кв.м,
въз основа на строително разрешение № 47/1982 г. (л. 20 адм.д. № 1427/2020 г. на СтРС).
Последното е представено с преписката по делото (л. 22 адм.д. № 1427/2020 г. на СтРС). С
него му е позволено да построи сезонна постройка върху 20 кв.м от имот в м. „Н.“. С
2
преписката е представено и удостоверение № 430/20.05.1982 г. на Председателя на ИК на
ГОНС (л. 21 адм.д. № 1427/2020 г. на СтРС). Със същото е удостоверено, че в изпълнение
на ПМС 76/1977 г. и решение № 111а/21.09.1978 г. на ИК на ГОНС С. (което въпреки
задължаването й по чл. 190 ГПК от съда въззиваемата страна не представи при новото
разглеждане на делото), на същата заинтересована страна СТ. М. М. е предоставено право на
ползване върху лозе и овощна градина от 0.500 дка в землището на С., местност „Н.“. С
преписката е представена по делото и извадка от друго решение № 50/29.10.1981 г. по
протокол № 7 на ИК на ОбНС С., с което е одобрен списък на лицата, на които е остъпена
земя за обработване по ПМС 1/1981 г., цитирано в обжалваната заповед (л. 23 адм.д. №
1427/2020 г. на СтРС). Същият протокол и списък са представени в заверен препис и при
новото разглеждане на делото от пълномощникът на жалбоподателите (л. 27-30). На 48-мо
място в същия списък са името и адреса на тази заинтересована страна, срещу което в графа
4, отразяваща „ползвани декари“, е посочено 0.500 (л. 30 и л. 23 адм.д. № 1427/2020 г. на
СтРС). И двете ПМС №№ 76/1977 г. и № 1/1981 г. посочени в удостоверението и
представения горепосочен протокол са сред посочените в §63 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. за
ИД на ППЗСПЗЗ. При това разминаване обаче следва да се приеме, че на същата
заинтересована страна СТ. М. М. е било предоставено, въз основа на ПМС № 1/1981 г.,
правото на ползване върху посочената в списъка към решението по протокол № 7/29.10.1981
г. на ИК на ОбНС за предоставянето му земя с площ от 0.500 дка, попадаща в процесния
новообразуван имот, а не въз основа на посоченото в удостоверението ПМС № 76/1977 г.
съща земя, защото именно представеното по делото горепосочено решение на ИК на ОбНС
е правопораждащият това право на ползване по това ПМС 1/1981 г. факт. Поради това, при
разминаване в съдържанието му с представеното по делото удостоверение № 430/20.05.1982
г., породените права следва да се преценяват именно с оглед това решение (така и Р 350-
2009-II г.о.). По това заявление не е била изготвена оценка на земята, видно от т. 5 на ЗСТЕ
(л. 50).
Тази предоставена за ползване на заинтересовата страна СТ. М. М. земя от 0.500 дка,
попада върху процесния новообразуван имот с № - по неодобрения му план, който е с площ
от 624 кв.м., който попада върху стар имот с пл. № - по неодобрения кадастрален план от
1992 г., който по разписния му списък е записан на името на бившия му собственик К.Б.С.
(т. 2 ЗСТЕ, л. 48). От представената с преписката при първоначалното разглеждане на делото
скица – извадка от неодобрения план на новообразуваните имоти е видно още, че по
разписния му списък, 124/624 идеални части от нообразувания процесен имот - са записани
като собствени на бившия му собственик К.Б.С. въз основа на горепосоченото решение на
ПК, а останалите 500/624 идеални части от същия новообразуван имот са записани като
собствени на заинтересованата страна СТ. М. М. въз основа на горепосоченото
удостоверение № 430/20.05.1982 г. на Председателя на ИК на ГОНС, което удостоверява, че
му е било предоставено по ПМС № 76/1977 г. право на ползване върху 0.500 кв.м (л. 18
адм.д. № 1427/2020 г. на СтРС).
От т. 4 на ЗСТЕ и отговорите на вещото лице в съдебно заседание при новото
3
разглеждане на делото, преценени съвкупно с показанията на разпитаните свидетели С. и С.,
се установява още, че въз основа на горепосоченото строително разрешение
заинтересованата страна СТ. М. М. е построил през 1983 г., тоест до 01.03.1991 г., в
процесния имот, сграда, която не попада в изключенията на § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
Поради това представлява сграда по смисъла на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ (л. 50 и 66-67).
Възраженията и доводите за противното на пълномощника на жалбоподателите, че същата
сграда не била такава по смисъла на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, защото неотговаряла на
изискванията на чл. 108, ал. 7 ППЗТСУ (отм.), във вр. с чл. 177, ал. 3 Наредба № 5, са
неоснователни, защото тъкмо противното се приема в задължителното за съдилищата ТР №
2-2011-ОСГК на ВКС, че независимо дали отговаря на на изискванията на ЗТСУ (отм.),
ППЗТСУ (отм.) и Наредба 5 (отм.), построеното в земите, върху които е предоставено право
на ползване въз основа на актовете по § 63 ПЗР на ППЗСПЗЗ, което е извън посочените в
§1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ изключения и е трайно прикрепено към земята, представлява
сграда по смисъла на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ (ТР № 2-2011-ОСГК на ВКС). Няма обаче
несъмнени данни същият имот да е представлявал и овощна градина към датата 12.06.1992
г. на заявлението на заинтересованата страна СТ. М. М. за трансформиране на правото му на
ползване в право на собственост, както е отразено в същото му заявление и обжалваната
заповед. В тази насока са само показанията на свидетеля С., че в същия имот е имало засети
към 1992 г. орех, череша и ябълка, които обаче показания в тази му част са изолирани,
защото не се подкрепят от нито едно друго доказателство по делото. Тъкмо напротив. От
показанията на свидетелката С. е видно, че същата и съпругът й са прекъснали да посещават
този имот преди 10.11.1989 г., а от т. 4 на ЗСТЕ и отговорите на вещото лице в съдебно
заседание се устанвовява, че в помощния план на ползвателите от 1992 г. няма данни
същият да е представлявал лозе или овощна градина (л. 50 и 66-67). Поради това съдът
намери за установено по делото, че към 01.03.1991 г. в този имот е имало построена само
сграда по смисъла на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ, но същият не е представлявал лозе или
овощна градина към дата на подаване в срок на заявлението на 12.06.1992 г. от
заинтересованата страна СТ. М. М. за трансформиране на правото му на ползване в право на
собственост, защото по делото няма данни да е бил засят към същия момент с дървета или
храсти с цел производство на плодове или ядки, или с лози за производство на грозде, без да
се прилагат агрономическите правила за брой насаждения от даден вид на декар (Р 35-
2016-II г.о. на ВКС).
Съдът кредитира показанията на разпитаните при новото разглеждане на делото
свидетели С. и С., тъй като са непопсредствени, последователни и логични, и не
противоречат на останалите доказателства, с изключение на показанията на свидетеля С. в
горепосочената им част, че в същия имот е имало засети към 1992 г. орех, череша и ябълка,
в която съдът не ги кредитира с оглед изложеното (чл. 172 и 202 ГПК, във вр. с чл. 144
АПК).
На 02.05.2018 г., назначена със заповед от 15.02.2017 г. на кмета на Общината –
Комисия по §62, ал. 1 от ПЗР на ПМС 456/1997 г., е взела решение да му предложи да издаде
4
заповед, с която да признае правото по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на заинтересованата страна СТ.
М. М. да придобие собственост върху ползвания от него имот № 13 с площ от 500 кв.м по
помощния план на ползвателите в местност „Н.“, землище на с. М. (л. 24 адм.д. № 1427/2020
г. на СтРС). Единствените мотиви, които тази Комисията е изложила в този протокол за това
си решение се изчерпват по същество с три изречения, в които след решението е посочено
само, че били налице условията по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на правото на
собственост, защото имотът представлявал овощна градина към момента на подаване на
заявлението за признаване на правото на собственост и имало сезонна постройка построена
с горепосоченото разрешение (л. 24 адм.д. № 1427/2020 г. на СтРС).
Въпреки това кметът на Общината е издал на 24.02.2020 г., въз основа на този
протокол, обжалваната заповед, с която признал на същата заинтересована страна правото
да придобие собственост върху 500/624 идеални части от процесния новообразуван имот с
площ от 624 кв.м по неодобрения план на новообразуваните имоти за същата местност и
възложил на техническата служба на Общината да извърши оценката му по чл. 36, ал. 2
ЗСПЗЗ (л. 17 адм.д. № 1427/2020 г. на СтРС). Видно от скицата – извадка от същия план,
останалите 124/624 идеални части от същия новооразуван имот са записани в разписния
списък на неодобрения план на новообразуваните имоти като собствени на наследодателя
на останалите заинтересовани страни и жалбоподателите и негов бивш собственик – К.Б.С.
(л. 18 адм.д. № 1427/2020 г. на СтРС). Като мотиви за издаването на тази заповед в нея са
посочени от една страна само нормите на чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, във вр. с §4а от ЗСПЗЗ, §62,
ал. 3 от ПЗР на ПМС 456/1997 г., и протокола от 02.05.2018 г. на Комисията по §62, ал. 1 от
ПЗР на ПМС 456/1997 г., а като фактически основания за издаването й само, че правото на
ползване на процесния имот е предоставено на основание ПМС № 1/1981 г., което е сред
предвидените в §63 на ПЗР на ППЗСПЗЗ, удостоверение № 430/20.05.1982 г. в изпълнение
на Решение № 50/29.10.1991 г. на ИК на ОБНС С., както и че към момента на подаване на
заявлението за трансформиране, имотът е представлявал овощна градина, като имало и
сезонна постройка със строително разрешение № 47/14.06.1982 г. (л. 17 адм.д. № 1427/2020
г. на СтРС). Очевидно е при това положение, че в явно нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК,
в тази заповед не само не за изложени мотиви за всички елементи на правопораждащият
признатото с нея право фактически състав на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Но и изложените са
противоречиви, което по същество представлява липса на мотиви на същата заповед, а
липсата им е винаги съществено нарушение и основание за отмяна на оспорения
административен акт (Р 14630-2010-IV о. ВАС).
От една страна в титулната й част е посочено, че същата се издава на основание §4а
ПЗР на ЗСПЗЗ, а според последния е налице само основанието по §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ за
признаване на правото на заинтересованата страна СТ. М. М. за придобиване на право на
собственост върху процесния новообразуван имот, защото е застроен със сграда. След това
в мотивите на същата заповед обаче, противоречиво на горното, се излагат и други
фактически основания по §4б, ал. 1, изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ за признаване на това право - че
към момента на подаване на заявлението за придобиването му този имот бил овощна
5
градина. След това в същата заповед се споменава мимоходом само, че в същия имало
сезонна постройка със строително разрешение № 47/14.06.1982 г., без и в тази заповед да е
посочено дали същата е била построена към 01.03.1991 г. и представлява сграда по смисъла
на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ (л. 17). Нормите на §4а, ал. 1 и §4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ обаче
уреждат две взаимоизключващи се основания за трасфоране на правото на ползване в право
на собственост, които поради това не могат да се кумулират - §4а, ал. 1 има предвид само
застроени до 01.03.1991 г. със сграда, извън изключенията на §1в, ал. 3 ДР на ППЗСПЗЗ,
имоти, а §4б, ал. 1, изр. 2 има предвид само незастроени въобще лозя, овощни градини или
единствена земеделска земя на ползвателите. Това се подчертава ясно не само от нормата на
§4б, ал. 1, изр. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Но и от съдебната практика (Р 1752-2012-IV о. ВАС). От
друга страна в същата заповед въобще не са изложени никакви мотиви/фактически и правни
основания нито дали съществуващата в имота сезонна постройка е била построена до
01.03.1991 г., нито дали представлява сграда по смисъла на §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗЗ с оглед
изключенията по §1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ, нито от кои доказателства от преписката се
установява това. Няма и мотиви, от които да стане ясно защо правото по §4а, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ се признава с тази заповед не за придобиването от бившия горепосочен ползвател на
новообразувания имот, а само на 500/624 идеални части от него, като останалите 124/624
идеални части от същия имот са записани в разписния списък на неодобрения план на
новообарзуваните имоти, с който е създаден, като собствени на наследниците на бившия му
собственик К.Б.С..
Поради това съдът намери от една страна, че обжалваната заповед, с която при липса
на мотиви и противоречие в изложените е признато на заинтиресованата страна СТ. М. М.
правото да придобие 500/624 идеални части от правото на собственост по §4а, ал. 1 ПЗР на
ЗСПЗЗ върху процесния новообразуван имот с площ от 624 кв.м, е постановена при особено
съществено нарушение на административнопроизводственото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4
АПК, което изисква в нея не само да са изложени всички фактически и правни основания за
издаването й, но и между тях и диспозитивът й да не е налице никакво противоречие, а
случаят очевидно не е такъв. От друга страна, ако издалият я административен орган бе
изложил такива мотиви, неминуемо щеше да констатира и особено същественото
противоречие на същата с нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, които не предвиждат никаква
възможност за възникване на съсобственост между реституиран бивш собственик на
недвижим имот или неговите наследници и ползувател на част от същия имот, комуто е
признато правото да трансформира или чието право на ползване е било трансформирано в
право на собственост при условията на §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, респективно на неговите
правоприемници (Р 52-2010–II г.о. и Р 292-2010–II г.о. на ВКС). Ето защо съдът намери, че
тази заповед е издадена и при особено съществено нарушение на матералния закон (§4а, ал.
1, във вр. с §4з ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 и 7 ППЗСПЗЗ).
При тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че същата заповед е
нищожна. От една страна защото, при издаването й, особено съществено е нарушено
административнопроизводственото правило на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което изисква в
6
същата не само да са изложени всички фактически и правни основания за издаването й, но и
между тях и диспозитивът й да не е налице никакво противоречие, а случаят очевидно не е
такъв с оглед изложеното (ТР 2-1991-ОСГК на ВС). От друга страна защото, при издаването
й, особено съществено са нарушени и горепосочените материалноправни разпоредби на
ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, защото със същата е признато не правото на бившия ползвател да
придобие правото по §4а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на собственост върху процесния
новообразуван имот № -, а правото да придобие 500/624 идеални части от него в
съсобственост с наследниците на бившия му собственик, на които в регистъра към
неодобрения план на новообразуваните имоти са записани останалите 124/624 идеални
части от същия имот (така ТР № 2/1991 г. на ОСГК на ВС). По своята правна същност обаче
идеалните части от определено вещно право съставляват съотношението, в което правото на
собственост на всеки съсобственик при съпритежание на вещно право, се съотнася към това
на всеки от другите съсобственици. Следователно. Същите имат правно значение само при
наличие на съсобственост (чл. 30, ал. 1 ЗС). А последната възниква по силата на закона при
осъществяване на посочените в него определени юридически факти или волеви актове (чл.
77 ЗС). В този смисъл в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ не е предвидена никаква възможност за
възникване на съсобственост между реституиран бивш собственик на недвижим имот или
неговите наследници и ползувател на част от този имот, комуто е признато правото да го
трансформира в собственост или чието право на ползване е трансформирано в право на
собственост при условията на §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, респективно на неговите
правоприемници. Тъкмо напротив. Въведеният в нормите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ принцип е,
че правото на собственост се възстановява на лицето (респективно неговите наследници),
притежавало земеделската земя към момента на обобществяването й, само ако не са налице
предпоставките на §4а или §4б ПЗР ЗСПЗЗ за трансформиране правото й на ползване на
ползвателят й в право на собственост върху нея. Във всички случаи индивидуализацията на
имота, върху който е възстановено правото на собственост или ползувателят е придобил
собствеността/му е признато правото да я придобие, се осъществява с плана за
новообразуваните имоти, определящ границите на новообразувания имот. Ако последният е
образуван с този план с площ по-голяма от изкупената от 600 кв.м или от 1000 кв.м от
ползвателя съответно по §4а или по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, то това е основание само за
уреждане на облигационните отношения между него и бившия му собственик/неговите
наследници, по реда на §4з, ал. 2, изр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и за възникване на
съсобственост между тях върху новообразувания с плана имот, нито пък за възникване на
разделна собственост върху реални части от същия имот (Р 52-2010–II г.о. и Р 292-2010–II
г.о. на ВКС). Тези нарушения са особено съществени, защото пряко влияят върху
съдържанието на обжалваната заповед и обуславят нищожността й (ТР 2-1991-ОСГК на
ВС).
Поради това съдът следва да я обяви нищожността й, защото за същата следи
служебно и върне в случая преписката на издалият я административен орган за ново
произнасяне с указания за отстраняване на посочените непълноти и противоречия в
7
мотивите и съобразяване при същото на административнопроизводствените правила за
издаването й, в това число и излагане на подробни, ясни и непротиворечиви
мотиви/фактически и правни основания за издаването й по §4а, ал. 1 или по §4б, ал. 1, изр. 2
ПЗР на ЗСПЗЗ, както и за спазване на материалноправните норми на §4а, ал. 1, във вр. с §4з
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 и 7 ППЗСПЗЗ, които недопускат никаква възможност за
възникване на съсобственост между бившия собственик или наследниците му и ползвателя и
неговите правоприемници върху новообразувания с плана имот, нито пък за възникване на
разделна собственост върху реални части от същия имот (Р 52-2010–II г.о. и Р 292-2010–II
г.о. на ВКС), както от комисията по §62, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., така и от кмета
на Общината в заповедта му по §62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г., която следва да
издаде (чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, и Р 6183-2009-IV о. ВАС).
При този изход на делото сторените по същото разноски от жалбоподателите, за
заплатено от всеки от тях при първоначалното му разглеждане адвокатско възнаграждение
от 500 лева и в касационното производство адвокатско възнаграждение от 500 лева, както и
заплатените от жалбаподателката М.Д. 350 лева държавни такси за касационно обжалване,
следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна (чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 294, ал. 2
ГПК, във вр. с чл. 144 АПК).
Воден от горните мотиви, Старозагорският районен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна заповед № 10-00-485 от 24.02.2020 г. на Кмета на Община С., с
която е признато на СТ. М. М., с ЕГН **********, от -, правото да придобие собственост
върху 500/624 кв.м идеални части от имот № -, целия с площ 624 кв.м, по неодобрен план на
новообразуваните имоти, местност „Н.“, землище на с. М., Област С., съгласно протокол на
Комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ от 16.05.2019 г., при граници и съседи: -, и ВРЪЩА
преписката на Кмета на Община С. за ново произнасяне съобразно указанията на съда
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Кмета на Община С., да заплати на М. П. Д., с ЕГН **********, с адрес -,
сумата от 1350 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Кмета на Община С., да заплати на ИЛ. В. Д., с ЕГН **********, с адрес -,
сумата от 1000 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Кмета на Община С., да заплати на С. В. В., с ЕГН **********, с адрес -
сумата от 1000 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Кмета на Община С., да заплати на Т. В. Д., с ЕГН **********, с адрес -,
сумата от 1000 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Кмета на Община С., да заплати на К. Б. К., с ЕГН **********, с адрес -,
8
сумата от 1000 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Кмета на Община С., да заплати на В. Т. Б., с ЕГН **********, с адрес -,
сумата от 1000 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Кмета на Община С., да заплати на В. ИВ. В., с ЕГН -, с адрес -, сумата от
1000 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския административен съд в
14-дневен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
9