РЕШЕНИЕ
№ 965
гр. Русе, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520104957 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.45,
ал.1 вр. с чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И. К. И. с ЕГН:**********, чрез пълномощника си адв.В. В. от
Русенска адвокатска колегия моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника Р. Д. Г. ЕГН:********** с адрес в гр.М., общ.Р., ул."О.П." № 1
да заплати на И. К. И. ЕГН:**********, сумата от 450,00 лева, обезщетение за
причинената му имуществена вреда, представляваща заплатен на 25.10.2022г.
адвокатски хонорар за предоставената му правна защита и съдействие по
изпълнително дело № 20229140400899 по описа на ЧСИ Васил Николов рег.№
914 КЧСИ, с район на действие Окръжен съд гр.Русе, образувано по молба на
Р. Д. Г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 26.10.2022г.
и до окончателното и заплащане. Претендират се разноски по делото.
Направени са доказателствени искания за изискване на ИД
N:20229140400899 по описа на ЧСИ Васил Николов, представени са писмени
доказателства относими към предмета на спора.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор по исковата
молба, с който прави признание на иска. Счита, че в случая е налице
1
хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно, че ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, поради което разноските следва да се възложат на
ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на
страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
От събраните по делото доказателства се установява, че с Решение №
518/26.04.2022г. постановено по гр.д. №20214520106124 по описа на Районен
съд гр.Русе, влязло в сила на 17.06.2022г., ищецът по настоящото дело - И. К.
И. бил осъден да заплати на Р. Д. Г. сумата от 9 000,00лв., дължима за периода
от м.май 2020г. до м.октомври 2021г. включително по силата на подписано
помежду им споразумение от 01.11.201 Зг., ведно със законната лихва от
10.11.2021 г. и до окончателното й изплащане, както и сумата от 1260,00 лева
разноски по делото.
Установява се, че чрез банков превод от 10.08.2022г., И. К. И. изпълнил
паричните си задължения към Р. Д. Г. по посоченото гражданско дело, като му
платил сумата от 10947,50 лева. На 25.10.2022г. на И. К. И. била връчена
покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20229140400899,
по описа на ЧСИ Васил Николов с рег.№914 КЧСИ, с район на действие
Окръжен съд гр.Русе. Посоченото изпълнително производство било
образувано на 21.10.2022г. по молба на Р. Д. Г. и приложен към същата
изпълнителен лист издаден по гр.д. №20214520106124 по описа на Районен
съд гр.Русе. След получаване на поканата за доброволно изпълнение, И. К. И.
потърсил правна защита и съдействие като се консултирал с адвокат, на когото
възложил да проучи посоченото изпълнително дело и защити неговите права
и законни интереси. За целта на 25.10.2022г. упълномощил „Еднолично
адвокатско дружество В. В." да го представлява в производството по
посоченото изпълнително дело, като на същата дата сключил с дружеството и
договор за правна защита и съдействие, за които заплатил в брой при
сключване на договор възнаграждение в размер от 450,00 лева. След
извършеното проучване на изпълнителното дело било установено, че
длъжникът е изпълнил паричното си задължение към своя кредитор на
10.08.2022г., тоест преди 21.10.2022г., на която дата Р. Д. Г. образувал срещу
него посоченото изпълнително дело.
2
С оглед на така установените факти, пълномощникът на И. К. И.
отправил до частния съдебен изпълнител писмено искане изпълнителния
процес да бъде прекратен на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, към което
приложил заверен препис от преводно нареждане от 10.08.2022г., издадено от
„Юробанк България“ АД. Към искането бил приложен и сключения договор
за правна защита и съдействие от 25.10.2022г.
След като взискателят бил уведомен и не направил възражение срещу
искането на длъжника, частния съдебен изпълнител прекратил
изпълнителното производство на основание чл.433, ал. 1, т.1 от ГПК.
При установената по този начин фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Последователно и
непротиворечиво Върховния касационен съд приема в своята практика, че
като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е
сложен фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или
бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между
осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина, която съгласно
чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното.
Нормата на чл.49 ЗЗД регламентира, че този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Фактическият състав на разпоредбата включва
правоотношение по възлагане на работа, осъществен фактически състав на
чл.45 от ЗЗД от физическото лице пряк изпълнител на работата - с посочените
по-горе необходими елементи деяние, вреда, причинна връзка между
осъщественото деяние и претърпяната вреда, противоправност и вина, като
вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват
извършването на възложената работа, чрез бездействие за изпълнение на
задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или
характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на
самата работа, но са пряко свързани с нея. Отговорността по чл.49 от ЗЗД е
особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и
виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен
3
характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за
определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния
факт на възлагане на работа на деликвента от ответника и причиняване на
вредите при или по повод тази работа – виж Постановление № 7 от 29.XII.1958
г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18.XI.1963г., Пленум на
ВС, Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9
от 28.XII.1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои
случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената
работа, а в други случаи до невземане на необходимите мерки за
предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е
основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа.
В настоящия казус ответникът Р. Д. Г., чрез пълномощника си е
депозирал в срока по чл.131 от ГПК писмен отговори, с които прави
признание на иска. Според разпоредбата на чл.237 ал.1 от ГПК, когато
ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и се произнася с решение съобразно признанието.
Приложното поле на тази разпоредба е изключено, според ал.3, когато:
признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и/или е
признато право, с което страната не може да се разпорежда.
От материалите по делото се установява че в отговора на исковата молба
ответникът ясно и недвусмислено е направил признание на искове и че ищеца,
чрез процесуалния си представител е поискал прекратяване на съдебното
дирене и постановяване на решение при признание на иска.
Тези процесуални действия на страните по спора са изпълнили
фактическия състав, при който съдът да се произнесе с решение по реда на
чл.237 от ГПК, още повече, че пречки за постановяване на решение при
признание на иска в случая не са налице.
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той
заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен, т.е.
правното твърдение на ищеца отговаря на действителното правно положение.
Чрез това изявление ответникът сочи, че няма да се брани срещу иска. Веднъж
4
валидно направено, признанието на иска не може да бъде оттеглено. В този
смисъл е изричната разпоредба на чл.237 ал.4 от ГПК. Касае се за
неоттегляемо с извършването му процесуално действие на страната,
произтичащо от императивната законова разпоредба.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че предявеният
иск, като основателен следва да бъде уважен изцяло. Следвайки
основателността на главния иск, основателен се явява и предявения акцесорен
иск за лихви.
По отношение на сторените по делото разноски:
Съдът приема, че при този изход на делото е неоснователно
позоваването на процесуалния представител на ответника на хипотезата на
чл.78, ал.2 от ГПК. Това е така, тъй като именно ответникът е този, който
неоснователно е възпрепятствал изпълнителното производство. Поради това
обстоятелство е образувано ИД № 899/2022г. на ЧСИ Васил Николов, което е
изискано и приложено по делото, поради което се е стигнало до сключване на
договор за правна защита на ищеца и съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другимо.
Нормата на чл.49 от ЗЗД регламентира, че този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа.
Безспорно направените разходи от ищеца за платено адвокатско
възнаграждение за предоставена му правна помощ по ИД 899/2022г. се явяват
за него вреда, причинена му неоснователно при образуването на
изпълнителното дело. Неоснователни са възраженията в отговора на ИМ, че
ищецът не е бил поканен и не знаел за сключения договор от ищеца. По
делото са налични доказателства че ЧСИ е връчил покана за доброволно
изпълнение на ищеца И. К. И. именно по молбата на ответника и при полагане
на необходимата грижа взискателят е можел лесно да установи това
обстоятелство.
Безспорно събраните по делото доказателства сочат, че взискателят
неоснователно е образувал ИД и следва да поправи вредата, която е причинил
на длъжника с неправомерното си поведение - да направи разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение, за да защити правата си.
Изложеното дава основание на съда да формулира извод, че
5
възражението на ответника по чл.78, ал.2 от ГПК е неоснователно, поради
което в негова тежест са направените от ищеца разноски по делото в общ
размер на 442,50 лева, от които 400,00 лева заплатен адвокатски хонорар и
42,50 лева внесена д.т. чрез ЕПЕП.
Така мотивиран
съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Д. Г. ЕГН:********** да заплати на И. К. И. с
ЕГН:********** сумата от 450,00 лева, обезщетение за причинената му
имуществена вреда, представляваща заплатен на 25.10.2022г. адвокатски
хонорар за предоставената му правна защита и съдействие по изпълнително
дело № 20229140400899 по описа на ЧСИ Васил Николов рег.№ 914 КЧСИ, с
район на действие Окръжен съд гр.Русе, образувано по молба на Р. Д. Г., ведно
със законната лихва върху същата сума, считано от 26.10.2022г. и до
окончателното и заплащане, като и сумата от 442,50 лева разноски по делото.
Решението е постановено при признание на иска в условията на
чл.237, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6