Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 26.07.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на седми
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. БИЛЯНА КОЕВА
при участието на секретаря
Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 16362 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С
решение № 43140/ 04.09. 2018 г., постановено по гр. д. № 44850/ 2017 г. по
описа на СРС, I ГО, 161
състав, е признато за установено по отношение на Б.М.Н., че Ц.Й.З. и М.Й.З. са
собственици по силата на саморъчно завещание
от 28.04.2011 г. на завещателя Ч.М.Н., депозирано от завещателя при
нотариус № 039 – И. Д., с общ. рег. № 8076 н. д. №21, рег. на завещанията № 21/28.04.2011
г., обявено е с протокол от 24.04.2017 г.
на нотариус № 039 – И. Д., вписано в Службата по вписвания при СРС с вх. рег. №
28740/ 16.05. 2017 г., акт 240, том V,
д. № 1757/2017 г. на следния недвижим
имот, с кадастрален идентификатор 68134.610.637.5.11 по кадастралната карта на
Подуяне - Столична община, одобрена със заповед № РД-18-4/09.03.2016 г. на
изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № 134, находящ се в
гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „********, състоящ се от три стаи, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ 88, 61 кв. м., заедно с 2, 014 % ид. ч. от общите части на сградата и заедно с избено
помещение № 11, като Б.М.Н. е осъден да
предаде на Ц.Й.З. и М.Й.З., на основание чл.108 ЗС, горепосочения недвижим имот.
Ответникът е осъден да заплати сумата от 2 235, 71 лв. - делото, както и да
заплати по сметка на СРС сумата от 415, 71 лв. – държавна такса и разноски по
делото.
Срещу
постановеното съдебно решение е депозирана въззивна
жалба от ответника Б.М.Н., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното
решение е недопустимо, тъй като съдът е достигнал до извод за нищожност на
саморъчното завещание на неговия брат Ч.Н., от което черпят права
жалбоподателят и неговата съпруга Н.Д.Н., като всеки от които притежава по 1/2 ид. ч. от имота. С оглед на това счита, че в производството
по делото като задължителен необходим другар е следвало да бъде конституирана съсобстевницата на имота - неговата съпруга, за да може
съдът да приеме посоченото завещание за нищожно. Счита, че участието на всички
страни по това правоотношение е условие за допустимост на съдебния процес, за
което съдът следи служебно. С оглед на това СРС е следвало да даде указания за
конституирането й по делото като страна, в който смисъл е и формираната съдебна
практика. Противното би послужило като основание за отмяна по реда на чл.304 ГПК на постановеното съдебно решени. При иск за установяване нищожност на
сделка страните по сделката са необходими другари, тъй като са участници в едно
и също материално правоотношение и решението, с което се прогласява нищожността
или се отхвърля иска, трябва да бъде еднакво спрямо страните по сделката. На
основание ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. на ОСГТК, т.6, ако в първата инстанция не е конституиран необходим другар,
чието участие в производството е задължително, решението следва да се обезсили
от въззивния съд и делото да се върне на
първоинстанционния съд за ново разглеждане за ново разглеждане с участието на
необходимия другар. Моли съда да обезсили обжалваното решение, като върне
делото за ново разглеждане от друг състав на СРС, като му присъди сторените по
делото разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от ищците - Ц.Й.З. и М.Й.З.. Излагат съображения, че обжалваното решение
е правилно и законосъобразно. Възникналата съсобственост между ответника и
неговата съпруга не е в резултат на съвместен принос от брака им, а е вследствие
на завещателно разпореждане. Също така съпругата на
ответника не осъществява фактическа власт върху процесния
имот. Съгласно установената съдебна практика по предявен установителен
иск за собственост пасивно легитимиран ответник по делото е лицето, което
оспорва правото на собственост на ищеца върху имота. По ревандикационния
иск пасивно легитимирано е лицето, което осъществява такива действия, с които
пречи на спокойното осъществяване на правата на собственика на вещта. За тях не
е налице правен интерес да предявят иска срещу собственика, който не оспорва
правата им, не отнема владението им и не осъществява действия, с които да пречи
на упражняването на правата на ищците. Считат, че при тези искове
съсобствениците не са необходими другари по смисъла на чл.261, ал.2 ГПК, тъй
като нито с оглед естеството на спорното правоотношение, нито по разпореждане
на закона е нужно решението на съда да бъде еднакво спрямо всички съсобственици.
Последните участват по делото като обикновени другари, тъй като извън общите
факти, те могат да имат различно материално - правно положение, доколкото
съсобствеността може да произтича от различни факти. След като собствеността
между ответника и неговата съпруга не е в режим на съпружеска имуществена
общност, правоотношението между тях не е неделимо. С оглед на това не е
необходимо съдебното решение да е еднакво по отношение на всички съсобственици,
в какъвто смисъл е формираната съдебна практика. На основание чл.219 ГПК
правото на привличане на третото лице се погасява за ответника с отговора на
исковата молба. Завещанието, от което ответникът черпи правата си, е
представено с отговора на исковата молба, поради което е могъл да заявижелание съсобственика Н.Д.Н. да бъде привлечена като
другар в настоящото производство, което не е сторил. С депозираната въззивна жалба ответникът се стреми да поправи този свой
пропуск. Неправилно жалбоподателят се позовава на предявен иск за прогласяване
нищожност на правна сделка, тъй като такъв иск не е предявен, а е оспорено
представено по делото доказателство - завещанието, от което ответникът черпи
своите права. моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди
сторените по делото разноски.
В
хода на въззивното производство - на 14.05.2019 г.,
жалбоподателят Б.М.Н. е починал, поради
което с определение, постановено в проведеното на 07.06.2019 г. открито съдебно
заседание, на основание чл.227 ГПК, същият е заличен като страна и на негово
място е конституирана неговата съпруга Н.Д.Н., в качеството й на единствен
наследник по закон. Същата поддържа в проведеното открито съдебно заседание във
въззивната инстанция депозираната жалба и оспорва
депозирания от насрещната страна писмен отговор.
Съдът,
след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235 ал.2 ГПК, приема за
установено следното от фактическа страна:
СРС
е сезиран с ревандикационен иск с правно основание
чл.108 ЗС. Ищците твърдят, че са собственици на
апартамент № 134, находящ се в гр. София, район „Подуяне“, ж. к. „********,
състоящ се от три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 88, 61
кв.м., заедно с 2, 014 % ид. ч. от общите части на
сградата и заедно с избено помещение № 11, представляваща имот с кадастрален
идентификатор 68134.610.637.5.11 по кадастрална карта на Подуяне – Столична
община, одобрени със заповед № РД – 18-4/09.03.2016г. на изпълнителния директор
на АГКК. Придобили са правото на собственост въз основа на саморъчно
завещание от 28.04.2011 г. на завещателя
Ч.М.Н., депозирано от последния при нотариус № 039 – И. Д. с общ. рег. № 8076
н. д. № 21, рег. № на завещанията № 21/28.04.2011 г., обявено е с протокол от 24.04.2017 г. на нотариус № 039
– И. Д., вписано в Службата по вписвания при СРС с вх. рег. № 28740/ 16.05.
2017г., акт 240, том V, д. №
1757/2017 г. От смъртта на наследодателя до завеждане на делото ответникът
владее процесния недвижим имот въпреки отправената
извънсъдебна покана да го напусне. Молят съда да осъди ответника да им предаде
владението на процесния имот, както и да им заплати сторените
по делото разноски.
С
постъпилия в срока по чл. 131 ГПК отговор ответникът оспорва предявения
иск. Твърди, че на 22.08.2017 г. Ч.М.Н.
е изготвил ново, последващо завещание, с което завещава на него и съпругата му Н.Д.Н.
процесния недвижим имот. Това завещание е обявено на
23.05.2017 г. с протокол за обявяване на завещание, съхранявано извън
канцеларията на нотариуса от нотариус В.Г., с район на действие СРС, рег. № 340
в регистъра на НК. По този начин е отменено предходното завещателно
разпореждане, на основание чл.38 ЗН и сл. С оглед на това счита, че ищците не
могат да черпят никакви права от представеното по делото завещание от
28.04.2011 г. Моли съда да прекрати
производството по делото поради липса на правно основание.
С
нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 150, том III, нот. дело № 550 от 18.06.1990 г., Ч.М.Н. е признат за собственик на процесния недвижим имот, придобит като обезщетение срещу отчуждения
му недвижим имот, описан в нотариалния акт.
Съгласно
представения препис – извлечение от акт за смърт № 0267 от 10.04.2017 г.,
съставен в гр. София, общ. Столична, район „Подуяне“ Ч.М.Н. е починал на
29.11.2016 г.
Със
саморъчно завещание от 28.04. 2011 г. Ч.М.Н. е завещал на братовчедките си М.Й.З.
и Ц.Й.З. по 1/2 от процесния недвижим имот. На
28.04.2011 г. Ч.М.Н. е предал на М.М., помощник -
нотариус по заместване при И.Д., с район на действие СРС, вписан в регистъра на
НК под № 039, запечатан плик, в който е заявил, че се намира саморъчното му
завещание. Завещанието е с общ рег. № 8076, дело 21 рег. завещания № 21 от
28.04.2011 г.
С
протокол от 24.04.2017г. на нотариус № 039 – И. Д., вписано в Службата по
вписвания при СРС с вх. рег. № 28740/ 16.05. 2017 г., акт 240, том V, д. № 1757/2017 г.
горепосоченото саморъчно завещание е обявено 24.04.2017 г.
С
писмена покана, изпратена по Телепоща, ищецът е
поканил ответник да предаде доброволно държането върху процесния
имот, като предостави достъп до него.
Ответникът
е представил по делото саморъчно завещание от 22.08.2014 г. от Ч.М.Н., с което завещава на брат си Б.М.Н. и съпругата му Н.Д.Н. процесния недвижим имот.
Съгласно
протокол за обявяване на завещание, съхранявано извън канцеларията на нотариуса
от 23.05.2017 г., съставено от нотариус В.Г., рег. № 340 в регистъра на НК, с
район на действие СРС, е обявено завещанието на Б.М.Н., починал на 29.11.2016
г., от 22.08.2014 г.
С
молба от 14.02.2018 г. - преди провеждане на първото редовно открито съдебно
заседание по делото, ищците са оспорили истинността на представеното от
ответника завещание от 22.08.2014 г., като твърдят, че същото не е написано и
подписано от него.
Ответникът
е заявил, че ще се ползва от оспорения документ, поради което и на основание
чл.193, ал.2 ГПК е допуснато изслушването на съдебно - почеркова
експертиза.
От
заключението на вещото лице Л.Г.по
изслушаната пред СРС съдебно – почеркова експертиза, неоспорено
от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че подписът
на „завещател“ в саморъчно завещание от името на Ч.М.Н. от 22.08.2014 г. не е
положен от Ч.М.Н. и ръкописният текст в него не е написан от лицето, от което
са представените образци от ръкописен текст.
При
изслушване на заключението в проведеното на 18.04.2018 г. открито заседание
пред СРС вещото лице е пояснило, че в резултат на изследването на описаните в
заключението сравнителни образци изводът му е категоричен, а не вероятен. Тъй
като подписът е различен като знаци от представените на вещото лице сравнителни
образци, това е послужило като основание за категорично отрицателно заключение.
Във
връзка с предоставени на вещото лице допълнителни материали – документи в МВРС
Сектор „БДС“, както и материали по нот. д. № 21/2011
г. на нотариус И.Д., рег. № 039, които същото да ползва при изпълнение на
възложената от съда задача, СРС е допуснал изслушване на допълнителна съдебно -
почеркова експертиза.
От
допълнителното заключение на вещото лице по изслушаната пред СРС допълнителна
съдебно - почеркова експертиза се установява, че подписът
„завещател“ в саморъчно завещание от името на Ч.М.Н. от 22.08.2014 г. не е
положен от Ч.М.Н.. Вещото лице е посочило, че не може да даде категорично
заключение и допуска, че оспореният
текст вероятно не е написан от лицето, от което са написани текстовете в
завещанието от 28.04.2011 г.
В
проведеното на 27.06.2018 г. открито съдебно заседание вещото лице е уточнило,
че не е ползвало сравнителни образци към 2014 г. и след този момент.
От
показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Л.С.А.се установява, че познава Ч.Н.
от 1977 г. В продължение на 17 г. са работили в „Балканкар“, в един кабинет.
Знае, че той имал къща, която била отчуждена и получил обезщетение за това. Ч.Н.
не бил семеен. Споделял със свидетелката, че има братовчедка Ц. и ще остави жилището
си на нея. През 2009 г. Ч.Н. запознал свидетелката с братовчедка му Ц., като
казал, че това е жената, на която иска да даде жилището, а не на неговия брат.
С техни колеги често се събирали при Ч.Н.. Тогава той споделял, че ще завещае
апартамента само на Ц.. Бил категоричен, че няма да го завещае на неговия брат.
Свидетелката знае, че Ч.Н. е завещал апартамента си на Ц., макар Б. много да е
искал апартамента да му бъде завещан.
От
показанията на свидетеля В.Е.М.се установява, че познава Б.. С него са били
съученици, а Ч.бил съученик с брата на свидетеля. Последният бил близък с Ч..
Често е бил в апартамента на Ч.. там играели шах. Апартаментът се намирал в „Подуяне“.
Ч.споделял със свидетеля, че негова братовчедка ще се грижи за него. Тя се
казвала Ц.. Ч.искал да остави апартамента на нея. Докато свидетелят ходил при Ч.,
Ц. се грижила за него. Свидетелят ходил всяка седмица при Ч.. Спрял да ходи при
него по - малко от година преди да почини, тъй като Ч.споделил, че не помни
добре и не може да играе вече шах. Виждали се понякога, инцидентно. Б. идвал в
апартамента, когато играели шах с Ч.. Ч.споделял със свидетеля, че брат му го
карал да напише ново завещание. Свидетелят не е виждал Б. да живее в
апартамента. Идвал в него от време на време.
От
показанията на свидетелката Л.С.С.се установява, че познавала
Ч.Н. много добре били колеги и живеели в
един жилищен блок от 1989 г. до неговата смърт. Свидетелят бил в непрестанен
контакт с Ч.Н.. Той бил много добре, в пълно съзнание, говорел, бил в съзнание
през 2011 г- и през 2014 г. През 2013 г. ответникът дошъл при свидетеля и
споделил, че се съмнява, че Ч.не може да се грижи за себе си. Свидетелят
оспорил това, тъй като не било истина.
Пред
СРС е разпитан и свидетеля П.И.Н.. От показанията му се установява, че познавал
Ч.от 40 години. Работили заедно. Посещавал е често жилището на Ч.. Той бил
добре, нямал отклонения. До последно се придвижвал с колело.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна :
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл.259 ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидноста
на решението а по допустимостта – в обжалваната част, като по останалите
въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършена служебна проверка въззивният съд установи,
че обжалваното съдебно решение е валидно.
По
релевираните доводи от жалбоподателя за недопустимост на обжалваното съдебно
решение:
Във
въззивната жалба се излагат съображения за
недопустимост на производството, тъй като в производството по оспорване на
истинността на частен диспозитивен документ, от който
ответникът и съпругата му черпят права, последните се явяват задължителни
необходими другари, доколкото са участници в едно неделимо материално
правоотношение.
Съгласно
задължителните разяснения, дадени с ТР № 5 от 14.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК на ВКС, в разпоредбите на
чл.193, ал.1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да
оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да постави
началото на производството по чл.193 – чл.194 ГПК. Целта е да се обори
обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по
делото - формалната доказателствена сила на подписан частен документ и
материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ. С
установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на
документа в резултат на оспорването по чл.193 ГПК се решава със сила на пресъдено нещо спора относно неговата истинност.
Оспорването истинността на документ по чл.193, ал.1 ГПК представлява по
същността си предявяване на инцидентен установителен
иск за установяване неистинност на документ.
Саморъчното
завещание представлява частен диспозитивен документ.
Съгласно чл. 180 ГПК подписаните частни документи доказват, че съдържанието им
представлява изявление на лицата, които са ги подписали. В това се състои
формалната доказателствена сила на тези документи и при установяване, че
подписът е неистински, то и документът е неистински. Затова оспорването на
истинността на частния диспозитивен документ всъщност
съставлява оспорване, че волеизявлението изхожда от посоченото за автор лице.
Същевременно, саморъчното завещание представлява едностранна сделка, за
действителността на която законът поставя специални изисквания - да е написано
изцяло ръкописно от завещателя, да е датирано и да е подписано от него - чл.25,
ал.1 ЗН. Неизпълнението на тези изисквания води до нищожност на саморъчното
завещание като едностранна сделка - чл. 42, б. „б“ ЗН. Ето защо, оспорването на
истинността на документа саморъчно завещание покрива и фактическия състав на материалноправно възражение за нищожност на саморъчното
завещание като сделка. Оспорването на представено от насрещната
страна саморъчно завещание може да се извърши както по реда и в срока по чл.193,
ал.1 ГПК за оспорване на документ, така и със заявено извън този ред материалноправно възражение за нищожност на завещанието
(решение № 90/27.06.2014 г. по гр.
д. № 3433/2013 г., на ВКС, ГК, II ГО).
В
случая оспорването на представеното от жалбоподателя – ответник завещание от
22.08.2014 г. е направено по реда на чл.193, ал.1 ГПК. Целта на откритото
производството по чл.193, ал.2 ГПК е да се провери истинността на документа за
целите на висящия съдебен процес. По направеното оспорване на представения по
делото документ съдът дължи нарочно произнасяне, насочено към проверка на
доказателствена стойност на документа и годността му да бъде използван като
доказателствено средство в производството. В производството по чл.193, ал.2 ГПК
проверката има значение за целите на висящия процес. По оспорването съдът се
произнася или с нарочно определение преди да пристъпи към решаване на спора по
същество, или в мотивите на решението, съгласно нормата на чл.194, ал.2 и ал.3 ГПК, но не и с диспозитива на същото. Ако признае
документа за неистински, съдът го изключва от доказателствата по делото, като
документът, заедно с препис от решението се изпраща на прокурора.
В
случая в мотивите на обжалваното решение СРС е обсъдил автентичността на
оспореното завещание. Като е счел същото за неавтентично, не е зачел правните
му последици (документът е изключен от
доказателствата по делото). Следва да се отбележи също така, че представеното
саморъчно завещание от 22.08.2014 г. съдържа два отделни завета, направени в
полза на две отделни лица. Тези завети макар и обективирани в един
документ, пораждат две отделни материални правоотношения. Заветът не дава
качеството на наследник на заветниците, а на особен
кредитор на наследството. Ето защо заветниците не са
участници в едно неделимо правоотношение, в каквато насока са доводите на
жалбоподателя, а всеки от тях е страна по отделно материално правоотношение.
Това налага извода, че между тях е налице обикновено другарството.
Съгласно
нормата на чл.216 ал.2 ГПК, за да е налице необходимо другарство, е нужно от
естеството на материалното правоотношение или по разпореждане на закона
решението да е едно и също за другарите. За да е налице необходимо другарство,
е нужно другарите да са участници в едно неделимо материално правоотношение. В разглеждания
случай жалбоподателят се позовава на съсобственост с неговата съпругата,
възникнала по силата завещание (завети). С оглед на това и доколкото правото на собственост, макар и придобито по време на брака им, не е в
резултат на съвместен принос, на основание чл.21, ал.1 СК то не принадлежи общо
на двамата съпрузи и не е в режим на съпружеска имуществена общност, която е бездялова. Доколкото твърденията на жалбоподателя са
свързани с наличието на обикновена съсобственост с неговата съпруга, то
материалното правоотношение не е неделимо. В доктрината и съдебната практика
непротиворечиво се приема, че съсобствениците в дялова съсобственост са
обикновени другари при предявени срещу тях вещни искове.
За
пълнота на изложението е нужно да се отбележи, че дори за имота да е налице
съсобственост в режим на съпружеска имуществена общност, каквато в случая не е
налице, то съгласно задължителните разяснения, ТР № 3/29.06.2017 г. по тълк.
д. № 3/2016 г., ОСГК на ВКС, по предявен от или срещу съпрузите иск за
собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена
общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари.
Съдебната
практика, на която се позовава жалбоподателят, няма отношение към разглеждания
случай, тъй като в предмета на делото не е включен иск, с който се оспорва
валидността на договор, когато е безусловно необходимо участието на всички
страни по договора.
По
изложените съображения въззивният съд счита, че
обжалваното решение е процесуално допустимо, а поддържаните от жалбоподателя
доводи са неоснователни.
Във
въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания за
неправилност на обжалваното съдебно решение. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.
д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК, т.1 при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд може да приложи императивна материалноправна
норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на
родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на
семейното жилище.
В
случая в предмета на делото се включва ревандикационен
иск. По делото не е налице неправилно приложение на императивна материалноправна норма от решаващия съд, което да
съставлява основание за въззивния съд да я приложи.
Ищците са изпълнили доказателствената си тежест, разпределена със съставения по
реда на чл.146 ГПК доклад на делото, да установят активната си материално -
правна легитимация посредством представеното по делото саморъчно завещание от
28.04.2011 г., а упражняването на фактическата власт върху имота от страна на
ответника е отделено като безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо
се от доказване. Жалбоподателят не е изложил оплаквания във връзка с изводите
на решаващия съд за неавтентичност на оспореното завещание от 22.08.2014 г.,
поради което и на основание чл.269 ГПК този въпрос стои извън въззивния контрол, поради което не следва да се обсъжда по
същество. Доколкото по делото е установено осъществяването на всички елементи
от правопораждащия фактически състав на предявени ревандикационен иск, същият се явява основателен.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, обжалваното решение следва да
се потвърди.
По разноските по
производството:
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК в тежест на жалбоподателя
следва да се възложат сторените от насрещната страна разноски. Техният размер
възлиза на 500 лв. – заплатено възнаграждение за езид
адвокат за осъществяване на процесуално представителство във въззивното производство.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 43140/ 04.09. 2018 г. постановено по гр.
д. № 44850/ 2017 г. по описа на СРС, I ГО, 161 състав.
ОСЪЖДА Н.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, като наследник на починалия в хода
на процеса Б.М.Н., ЕГН **********, да заплати на Ц.Й.З., ЕГН **********, и М.Й.З.,
ЕГН ********** и двете със съдебен адрес *** – адв. И.И., сумата от 500 (петстотин) лв., на основание
чл.78у ал.3 ГПК, представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за
осъществяване на процесуално представителство във въззивното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните,
при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.