Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр.Велинград, 02.08.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публично
заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 188 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415 ГПК, вр.чл.79 и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано
по искова молба на ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. София,
ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника му чрез адв.
Виолета Петкова Герова от САК, със съдебен адрес:***, срещу Ц.Г.Н., ЕГН **********
***.
Ищецът твърди, че с Ц.Г.Н., ЕГН: ********** са
сключени договори за предоставяне на мобилни услуги, изброени по-долу, по
силата на които ответника бил абонат на дружеството. По повод договор за мобилни
услуги от дата 04.09.2018г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД, ответникът Ц.Г.Н. бил абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с
клиентски номер № ********* и титуляр по предпочетения мобилен номер
+359*********, с абонаментна програма Тотал 24.99лв., с неограничени национални
минути и роуминг в зона ЕС, със срок на действие 24 месеца до дата 05.19.2020г.
Абонатът бил сключил и Договор за лизинг от същата дата- 04.09.2018 г., по
силата на който взел мобилно устройство марка
MEIZU M6 16GB Dual Silver на изплащане посредством 23 месечни вноски в
размер на 5.19 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор. Въз основа на посочените договор ответникът бил ползвал предоставяните
от Дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под
клиентския номер на абоната № *********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния
оператор -при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на
ползваните услуги се извършвало въз основа на фактура, която се издавала
ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки
потребител -страна по договора бивал уведомен за датата от месеца, на която ще
му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобождавало
потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.
Твърди още, че
за потребените от абоната-ответник услуги за периода от 25.08.2018г. до
24.12.2018г. Теленор бил издал следните фактури:
- фактура
№**********/25.09.2018г. за отчетния период на потребление от 25/08/2018г.-
24/09/2018г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 47.71лв. /с ДДС/, от които: За мобилен номер +359*********: - 40.62лв./без ДДС/ за пропорционален месечен
абонаментен план Тотал 24.99лв., лизингова вноска 5.19лв. и потребление за
Разговори към „Грижа за клиента - 0.04лв.
Дължимата сума била платима в срок 10.10.2018г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера.
- фактура
№**********/25.10.2018г. за отчетния период на потребление от 25/09/2018г.-
24/10/2018г. е начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 31.07 лв. /с ДДС/, от които: За мобилен номер +359*********:
26.01лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план Тотал 24.99 лв., лизингова вноска
5.19 лв.
Дължимата сума била платима в срок 09.11.2018 г.
Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера.
- фактура №**********/25.11,2018г. за отчетния
период на потребление от 25/10/2018г,- 24/11/2018г. е начислена за периода сума
за разговори и месечни абонаменти в размер на 30.17лв. /е ДДС/, от които: За
мобилен номер +359*********: 26.01 лв./без ДДС/ за месечен абонаментен план
Тотал’ 24.99 лв., лизингова вноска 5.19 лв.
Дължимата сума била платима в срок 10.12.2018г. Към
фактурата било приложено извлечение от потреблението на ползваните мобилни
номера.
Твърди и, че абонатът е потребил и не е заплатил
мобилни услуги на обща стойност 108.95лв., фактурирани за три последователни отчетни
месеца - за месец 09/2018г., за месец 10/2018 г. и за месец 11 /2018 г. Към
всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие №**********/25.12.2018г. била
извършена корекция по дълга, като била сторнирана сумата в размер на -6.66лв./с
ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента
такси, начислени били и дължимите се лизингови вноски в общ размер на 5.19 лв.,
и отразен незаплатения баланс в размер на 108.95лв., за предходните три отчетни
периода, при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 107.48
лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати
стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 107.48лв.,
ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесния договор за
услуги, като във връзка с чл.75. вр.с чл. 196. в) от ОУ на мобилния оператор.
Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника Ц.Г.Н. за
ползваните абонаменти.
След прекратяване на отношенията операторът издал
крайна фактура №**********/25.01 -2019 г., в която били начислени суми в
размер, както следва:
- 186.17лв. - за дължима договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договорни абонаменти /която сума НЕ е процесна в
настоящото производство/;
- 103.80лв. - за незаплатени лизингови вноски
/която сума е процесна в настоящото производство/;
- 107.48 лв. - за незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги /която сума е процесна в настоящото
производство/.
Общата сума по издадената крайна фактура възлизала
на 397.45лв.
С оглед изложеното, в настоящото производство
интерес за ищеца представлявали начислените суми за незаплатени
далекосъобщителни услуги и за незаплатени лизингови вноски, които претендирал
на основание едностранното прекратяване на индивидуалните договори за мобилни
услуги - чл.75, вр.с чл. 196, в), вр. е чл.12, ал.2 от ОУ.
В настоящото производство Операторът нямал
претенции относно начислената неустойка и в този смисъл същата не се явявала
част предмет на иска.
Датата на деактивация на процесиите абонаменти била
04.09.2018г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна
система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми
след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и
съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Освен това, поради прекратяване на договорите на
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12,
ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните
вноски били обявени за предсрочно изискуеми за предоставените на абоната устройства,
както следва:
-мобилно устройство марка MEIZU M6 16GB Dual Silver
по Договор за ЛИЗИНГ ОТ дата 04.09.2018г., сключен във връзка с договорен
абонамент за мобилен номер +359*********;
Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към
абонамента за мобилен номер +359********* „Месечните лизингови вноски се
фактурират от лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете,
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството
му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между сграните договор за
предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД. При
сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране
на услугите 25-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил
указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати в
указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за
ползвания мобилен номер, на основание чл.12. ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания/,
били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец
01/2019 г., когато било издадена крайната фактура №**********/25.01.2019г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва:
За устройство MEIZU M6 16GB Dual Silver се дължала
сумата в размер на 103.80 лв. по Договор за лизинг от дата 04.09.2018 г.,
сключен във връзка с договорен абонамент за номер +359*********. Длъжникът не
заплатил 19 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 98.61лв., дължими
за периода от месец 01/2019г. до месец 08/2020 г., нито бил върнал мобилното
устройство на Лизингодателя при условията на чл.1, ал. 3 от договора за лизинг,
поради което дължима била и допълнителната сума в размер на 5.19лв. по чл.1,
ал.2 от договора. Общо дължимата от длъжника сума възлизала на 103.80лв.
Настоява се на това, че като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" - Ц.Г.Н.
се бил съгласил и приел Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия,
Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в
уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 ..Потребителят е
длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане,
посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й". Незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
е обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на Ц.Г.Н. „При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое
от другите задължения на потребителя. Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него".Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните
имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на
мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него. По силата на същите,
индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните,
а за неуредените в случаи в
индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне па
мобилни услуги.В чл.20 от Общите условия е посочено, че, всички услуги се
заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата
ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява
достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите
за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери
съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на
чл. 26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му
за плащане на дължимата сума. Потребителят отговаря и дължи връщане на
оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със
събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от
Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършва в срока
указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При
неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на
законната лихва за всеки ден закъснение.
В конкретният случай ответникът Ц.Г.Н. била
подписала договор за услуги с мобилния оператор, ползвал процесиите мобилни
номера и не изпълнил задължението си по договорите да заплаща стойността на
предоставените услуги, като с това си поведение изпаднала в забава. Издадени били
фактури и в срок не ги бил заплатил. Изпълнен бил фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следвало да понесе
отговорността си.
Настоява се на това, че представените фактури сами
по себе си не били основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил
договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да
заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен
план, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.
Въз основа на подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу Ц.Г.Н.
било образувано ч.гр.д №680/2020 г., 10-и състав по описа на РС Велинград.
Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в
размер на 211.28лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги. Във връзка с
връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищеца предявява на осн. чл. 422, във вр. с чл.
415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в
размер на 211.28лв., която сума представлява, както следва: 107.48лв.,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги и 103.8 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска от
съда да постанови съдебен акт, по силата
на който да признае за установено по отношение на ответницата Ц.Г.Н., ЕГН: **********,
че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
в общ размер на 211,28 лв., от които: 107,48лв. -представляваща дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за
които са издадени фактури: №**********/25.09.2018г. №**********/25.10.2018г.,
№**********/25.11.2018г., №**********/
25.12.2018г. за периода от 25.08.2018 г. до 24.12.2018г. и 103.80лв. -незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от дата 04.09.2018 г., посредством който
абонатът е взел мобилно устройство марка MEIZU M6 16GB Dual Silver, взето във
връзка е мобилен номер +359*********, за периода от м.01/2019 г. до м.06/2020 г.
Претендира и разноските направени в настоящото исково производство за доплатена
държавна такса и адвокатски хонорар.
В срока по чл.
131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради което и му е указано, че в случай че не се
яви в първото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се гледа в
него отсъствие, то може да настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се
постанови неприсъствено решение.
В о.с.з. ищеца, с писмена-становище молба,
ищецът подържа иска и иска уважаване на същия, по съображения изложени в нея. Със същата е направено и искане за
постановяване на неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и 239 ГПК, при
наличие предпоставки за това.
В о.с.з. ответника не се явява и не изпраща
представител, не взема становище по иска, не ангажира доказателства.
Съдът констатира, че препис от искова молба и доказателствата към нея, са връчени на ответника лично на 25.03.2021г. по реда на чл.44 от ГПК с указания да подаде
писмен отговор в месечния срок, като са разяснени и последствията от неподаване
на такъв. В определения срок чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. На ответникът
е връчена призовка на 29.06.2021г. за о.с. по реда на чл.43, ал.2 от ГПК.
Ответникът редовно призован не се явява в съдебно заседание и не изпраща
процесуален представител по делото, не взема отношение по иска, а и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. При което и налице
са предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 680/2020г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 332/09.09.2020г.,
се установява да е разпоредено Ц.Г.Н., ЕГН: ********** ***, да заплати на ”ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, СУМАТА от
общо 211,28 лв. – главница дължима по Договор за мобилни услуги от дата
04.09.2018г. и Договор за лизинг от дата 04.09.2018г., от която: 107,48лв.
-представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги за периода от 25.08.2018 г. до
24.12.2018г., за които са издадени фактурите: ф.№**********/25.09.2018г. ф.№**********/25.10.2018г.,
ф.№**********/25.11.2018г., ф.№**********/ 25.12.2018г. и 103.80лв.
-незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата 04.09.2018г., сключен
във връзка с договорен абонамент за мобилен номер +359*********, по силата на който
абонатът е взел мобилно устройство марка MEIZU M6 16GB Dual Silver на изплащане, както и разходи по делото в размер на общо 145,0лв., от които 25.00 лева -държавна
такса и 120.00 лева - адвокатско
възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 680/2020г. на ВлРС е
връчена на длъжника Цветана Н. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на
осн. чл.415, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за вземането
си по издадената в негова полза ЗИ по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. №680/2020г. на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е
получено от него на 20.01.2021г., а настоящият установителен иск е предявен на 23.02.2021г.,
изпратен по пощата с клеймо от 22.02.2021г. /ден понеделник/. Изложеното сочи,
че установителният иск е допустим.
От представените в тази
насока писмени доказателства – Договор за мобилни услуги от 04.09.2018г. се
установява, че между „Теленор България“ ЕАД, като продавач и ответника Цветана Н., като купувач, е бил сключен договор, с който на Н. са предоставени услуги
за мобилен номер 8(03123753 по избран
тарифен план Тотал 24,99 въз основа на който за нея е възникнало
задължение да заплаща сумите въз основа на издадени месечни фактури на нейно
име като абонат. Срокът на договора е до 04.09.2020г.
В същия ден е сключен и Договор за лизинг от 04.09.2018г.,
по силата на който ищеца е представил на ответника устройство MEIZU M6 16GB
Dual Silver с тел. № +359*********, а последния се задължил да заплати обща
лизингова цена от 151,18лв. на 23 бр. месечни вноски всяка от по 5,19лв.
Представени са и ценова листа от 04.09.2018г., като
и Общите условия на Теленор-България в сила от 20.09.2018г., както и общите
условия на договор за лизинг. Според ДМУ лизинговата цена с абонаментен план е
157,06лв., стандартната цена на устройството е 329,90лв., а отстъпката е в
размер на 172,84лв.
Изброените по-горе документи са подписани от страна
ответника Цветана Н..
Ищцовото дружеството е издало и за месечните
отчетни периоди от 25.08.2018г. до 24.12.2018г. фактурите-
ф.№**********/25.09.2018г. на стойност 47,71лв.; ф.№**********/25.10.2018г. на
стойност 78,78лв., ф.№**********/25.11.2018г. на стойност 108,95лв. и
ф.№**********/ 25.12.2018г. на стойност 107,48лв. Издадена е и крайна фактура: Фактура
№**********/25.01.2019г. за отчетения период 25/12/2018г. -24/01/2019г. с
начислени за периода суми, а именно: 186,17лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договора; 103,80лв. –вноска за лизинг и 107,48лв. – задължения
за предходен период, с обща стойност 397,45лв., платима в срок до 09.02.2019г.
Горните констатации налагат извода, че предявеният от ищеца установителен
иск е не само допустим, но и вероятно основателен. Тоест налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. А съгласно чл.238,
ал.2 неприсъствено решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно
да се укаже наличие на предпоставките за постановяването му.
И тъй като такива са налице, то и съдът постановява неприсъствено решение, с което се установява наличие на задължение
на ответника към ищеца за заплащане на следните суми: сумата от общо 211,28 лв. – главница дължима
по Договор за мобилни услуги от дата 04.09.2018г. и Договор за лизинг от дата
04.09.2018г., от която: 107,48лв. -представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги за периода от 25.08.2018 г.
до 24.12.2018г., за които са издадени фактурите: ф.№**********/25.09.2018г.
ф.№**********/25.10.2018г., ф.№**********/ 25.11.2018г., ф.№**********/25.12.2018г.
и 103.80лв. -незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата
04.09.2018г., сключен във връзка с договорен абонамент за мобилен номер
+359*********, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство марка MEIZU
M6 16GB Dual Silver на изплащане, за заплащането на които суми е издадена Заповед
№ 332/09.09.2020г. по ч.гр.д.№ 680/2020г. по описа на РС Велинград.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на
разноски, като е представляван от адвокат и е представил доказателства за
направени такива в размер на 75лв.- държавна такса и за адвокатско възнаграждение
от 180 лева, съобразно списък по чл.80 ГПК. При което и общия размер на
направените от ищеца разноски в настоящото производство е 255 лв. Ето защо и на
ищеца ще се присъдят разноски в този размер за настоящото производство, която и
сума ще се осъди ответника да му заплати.
До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 746/2020г. на РС Велинград на
ищеца са присъдени разноски в размер на общо 145лв., а искът се уважава изцяло, то и на ищеца ще се
присъдят разноски за заповедното производство в размер на 145.00лв., които
ответникът ще се осъди да му заплати.
Предвид изхода от спора ответникът няма право на разноски, а и като не
неправил искане за присъждане на такива, то и съдът не му присъжда разноски.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, Че
Ц.Г.Н., ЕГН: ********** ***, му ДЪЛЖИ следните суми- СУМАТА от общо 211,28
лв. (двеста и единадесет лева
и 28ст.) – главница дължима по Договор за мобилни услуги от дата
04.09.2018г. и Договор за лизинг от дата 04.09.2018г., от която: 107,48лв.
-представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги за периода от 25.08.2018 г. до 24.12.2018г., за които са
издадени фактурите: ф.№**********/25.09.2018г. ф.№**********/25.10.2018г.,
ф.№**********/ 25.11.2018г., ф.№**********/25.12.2018г. и 103.80лв.
-незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата 04.09.2018г.,
сключен във връзка с договорен абонамент за мобилен номер +359*********, по
силата на който абонатът е взел мобилно устройство марка MEIZU M6 16GB Dual
Silver на изплащане, за заплащането на които суми е издадена Заповед №
332/09.09.2020г. по ч.гр.д.№ 680/2020г. по описа на РС Велинград.
ОСЪЖДА Ц.Г.Н., ЕГН ********** ***, да
заплати на ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, СУМАТА от 145,00 лева (сто четиридесет и пет лева), представляваща разноски, направени в
заповедното производство, както и Сумата
от 255,00 лева / двеста петдесет и пет лева), представляваща разноски направени в
исковото производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
Същото да се връчи на страните.
Ответникът разполага със защита срещу решението, съобразно чл.240 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)