№ 364
гр. Сливен, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Свилена Ст. Давчева
при участието на секретаря Марияна Ст. Семкова
като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Административно
наказателно дело № 20212230200882 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от ТР. Н. ТР. против НП №
21-0804-001731 от 01.06.2021 г. на Началник сектор към ОДМВР - Сливен,
сектор "Пътна полиция" Сливен, с което за нарушение на чл. 100, ал.1, т.1 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева
на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП и за нарушение на чл. 174, ал.3
от ЗДвП на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева, лишаване от право
да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на
МВР са отнети 12 контролни точки.
В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие. Моли наказателното постановление да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща
процесуален представител, който иска от съда да потвърди обжалваното
наказателно постановление.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
1
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 20.05.2021 год. жалбоподателят управлявал МПС "Опел Вектра“, с
рег. № У 1471 АТ. Около 00.45 часа, излизайки от стопанския двор на с.
Николаево и включвайки се в движението по ул. „Христо Ботев“ Т. бил спрян
за проверка от свидетелите Н.С. и М.С. на ул. „Христо Ботев“. В колата с Т.
пътувал неговият тъст – свидетелят Й.И.. При извършената проверка Т.
заявил на свидетелите С. и С., че е употребил алкохол. Полицейските
служители се обадили в ОДЧ, за да бъде изпратен на място екип на Пътен
контрол, за да бъде тестван Т... Разяснили на последния какви ще са
последиците при положителен тест и при отказ да бъде тестван. Същото му
разяснил и пристигнали екип на сектор „Пътен контрол“ при ОДМВР Сливен
- свидетелите И. и Г.. Т. отказал да бъде тестван. Бил му издаден талон за
медицинско изследване, който той отказал да подпише. При извършената
проверка било установено също, че Т. не носи и свидетелство за управление
на МПС и контролният талон към него. Свидетелят И. съставил на Т. АУАН
за това, че е отказал проверка за употреба на алкохол с техническо средство и
не е изпълнил предписанието за изследване и вземане на кръвна проба за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта му, както и за това, че не
носил свидетелство за управление на МПС и контролния талон към него. Въз
основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи :
Жалбата е процесуално допустима - подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, норазгледана по същество се явява
неоснователна.
Съдът не констатира съществени процесуални нарушения на
процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И
съставеният акт, и издаденото въз основа на него НП съдържат всички
необходими реквизити по ЗАНН.
Относно нарушението на чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
2
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или неизпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване заустановяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
Доколкото АУАН и НП не страдат от пороци, съдът намира, че в
конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП. В този
случай тежестта за доказване лежи върху жалбоподателя и той следва да
докаже твърденията си. Видно от събрания по делото доказателствен
материал обаче, не се установи фактическа обстановка, различна от тази
отразена в процесните АУАН и НП. Напротив, отразеното се потвърждава от
показанията на полицейските служители И., Г., С. и С.. Съдът кредитира
показанията на полицейските служители, тъй като са последователни,
взаимнодопълващи се и логични. Съдът не кредитира изложеното в
показанията на св. Й.И. и С.С., тъй като отчита от една страна че първият е
тъст на жалбоподателя, а с втория са близки познати, а от друга страна
показанията им не кореспондират със събрания гласен и писмен
доказателствен материал. На първо място показанията им противоречат на
тези на полицейските служители С. и С., които заявяват, че са видели
автомобилът да се движи по ул. „Христо Ботев“ и след това автомобилът е
дал на заден ход и е останал на пътя идващ от стопанския двор, което от своя
страна кореспондира с казаното от св. И. за мястото, където е видял спрял
автомобила. На следващо място съдът не кредитира показанията на И., че на
жалбоподателя е била отказана възможността да бъде тестван, когато той е
поискал, доколкото показанията му са житейски нелогични, не се подкрепят
от показанията на полицейските служители, а и от съставения талон за
изследване е видно, че Т. е отказал да бъде тестван и да даде кръвна проба,
както и да подпише документа, което е удостоверено с подписа на св. Г.. С
отказа си да подпише и приеме издадения талон жалбоподателят сам се е
лишил от възможността да бъде тестван. При неоказване съдействие за даване
3
на проба от страна на полицейските служители изпратени на място, в каквато
насока са показанията на св. И., за жалбоподателя е съществувала
възможноста да се обади на тел.112 и да съобщи за случващи се нередности,
което няма данни по делото да е сторил.
Предвид установената от съда фактическа обстановка, подкрепяща се от
събрания и кредитиран от съда доказателствен материл, съдът не споделя
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че
последният е управлявал автомобила в стопанския двор, когато е спрян от
полицейските служители.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 189, ал.2 от ЗДвП съдът
намира за доказана фактическата обстановка изложена в АУАН и НП, поради
което счита че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на чл.
174, ал.3 от ЗДвП.
Относно нарушението на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Безспорно се установи от събрания доказателствен материал и
разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, а и изрично е посочено от
жалбоподателя, че не обжалва НП в тази му част, че Т. при извършената му
проверка не е носил и представил на проверяващите го полицейски
служители свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него,
поради което е нарушил и разпоредбата на чл. 100, ал.1, т.1,2 от ЗДвП.
Правилно административнонаказващият орган е определил санкционните
разпоредби за всяко едно от двете нарушения и техния размер, като е
наложил на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на
2000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
както и му е отнел 12 контролни точки за нарушението на чл. 174, ал.3 от
ЗДвП и административно накание „глоба“ в размер на 10.00 лева за
нарушението на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, при все, че техният размер е точно
фиксиран в закона и административнонаказващият орган е лишен от
възможност за преценка.
С оглед изхода на делото следва на ОДМВР да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
4
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.Производството по делото не е с
фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение в рамките на минимума от 80 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0804-001731 от
01.06.2021 год. на Началник сектор към ОДМВР Сливен ,сектор „Пътна
полиция“ Сливен, с което на ТР. Н. ТР., с ЕГН ********** за нарушение на
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лева на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП и за
нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева,
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и на
основание Наредба № Iз-2539 на МВР са му отнети 12 контролни точки, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ТР. Н. ТР., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР
Сливен сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5