Р Е Ш Е Н И Е
№452
гр. Добрич ,06.03.2024 г.
В И М Е Т
О Н
А Н
А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в публично заседание на шести февруари, две хиляди двадесет
и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при
участието на прокурора от Окръжна прокуратура гр.Добрич, Милена Любенова и секретаря,
Веселина Сандева, разгледа докладваното от председателя административно дело № 525
по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и сл.
от административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба на П.Н.Ц. с адрес ***, подадена чрез адв. Д.П.- ВтАК- редовно
упълномощена, срещу Община град Добрич с претенция за осъждането на ответника
за сумата от 16 200 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно с мораторната лихва за забава от 1 414,61 лв., считано от 07.12.2022
г. ( датата на влизане в сила на решението по адм.д. № 432/2020 г. по описа на
Административен съд Добрич) до датата на исковата молба, 01.09.2023 г., и за
сумата от 3000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени през
периода 01.09.2020 г.- 01.09.2023 г. вследствие от незаконосъобразно
бездействие на ответника да предаде в собственост недвижим имот, представляващ
апартамент , бл., ххххххх) в ЖБ“хххххххххххххх“, ведно със законната лихва,
считано от 07.12.2022 г. ( датата на влизане в сила на решението по адм.д. №
432/2020 г. по описа на Административен съд Добрич) до датата на исковата
молба, 01.09.2023 г. Претендира се и законната лихва върху присъдените суми до
окончателното плащане на обезщетението.
В исковата молба се
твърди, че ответникът, Община град Добрич, не е довършил започналата през 1983
г. отчуждителната процедура, в която е било отчуждено жилището на майка й, нейн
праводател, находящо се в гр.Добрич (преди гр.Толбухин), ул.“Брацигово“ № 20.
Имотът бил отчужден със Заповед № 1146/05.12.1983 г. на председателя на ИК на
ОбНС гр.Толбухин. Имотът бил ефективно завладян, а със същата заповед на ищцата
и нейното четиричленно семейство било отредено жилище от три стаи и кухня в жк
“Знаме на мира“. През 1993 г. със
Заповед № 236/04.02.1993 г. на кмета на Община гр.Добрич, отчуждителната
заповед била изменена в частта на определеното обезщетение, което било заменено
с обезщетение от апартамент от три стаи и кухня в жк“Добруджа“. Със Заповед № 237/04.02.1993 г.
на кмета на Община гр.Добрич обезщетението било индивидуализирано като
апартамент № 5, във вх.“Е“ с площ от 118,78 кв.м., ведно с изба № 5 общо на
стойност 29 030 лв., съгласно НЦНИ, приета с Постановление № 53/1979г.. С
цитираната заповед било отстъпено и право на строеж върху държавната земя,
където ще се строи жилищния блок. През 2009г. обезщетението отново било
изменено със Заповед № 1347/03.11.2009 г. на кмета на Община Добрич като бил
отреден апартамент хххххххх, на осми етаж (шести жилищен) в ЖБ“хххххххххххххх“,
състоящ се от три стаи и кухня със площ от 90,58 кв.м., ведно с изба № 16, с
площ от 6,33 кв.м. като било отстъпено и съответното право на строеж върху
общинската земя. Изложени са твърдения, че определеният като обезщетение
тристаен апартамент не бил довършен във вид и степен да бъде годен за ползване
и до настоящия момент. Без отговор останала подадена молба с рег. индекс №
94П-00-152/24.03.2023 г. до ответника, с която било направено искане за издаване
на документ, удостоверяващ етапа на извършеното строителство. Ц. сочи, че когато семейният им имот е
отчужден и завзет, тя е била на 39 – годишна възраст, докато сега вече е на 79
години. В 40 годишно очакване, напразни надежди и тревоги е преминала
най-хубавата и най - активната част от живота й – нейният и на нейното
семейство, като това не можело да бъде компенсирано с нищо. В исковата молба се
сочи, че с Решение № 151/11.05.2021 г. по административно дело № 432/2020 г. по
описа на Административен съд –Добрич, влязло в сила след постановяване на
Решение № 11 262/07.12.2022 г. на ВАС, трето отделение, общината била
осъдена да й заплати сумата от 14 920 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в невъзможността да ползва същия отреден й
като обезщетение имот, за периода от 01.09.2015 г. – 01.09.2020 г. Община била
осъдена да й заплати й 5 000 лева- обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в причинените й тревоги, притеснение, унижение и отрицателни
емоции за горепосочения период, ведно със законната лихва върху тези суми.
В исковата молба се твърди,
че и до настоящия момент ищцата и семейството й продължавали да живеят в
покрайнините на гр.Добрич без да могат да се ползват от законно придобитото си
притежание. Настоящата й претенция е за периода от 01.09.2020 г. – 01.09.2023
г., през който е претърпяла имуществени и неимуществени вреди от бездействието
на ответника да й предаде отреденият като обезщетение недвижим имот. Ищцата
счита, че продължителното бездействие на общината й е причинило имуществени
вреди в резултат от невъзможността да се ползва от собствеността си, определени
на базата на средно месечния пазарен наем на имоти със същото местоположение,
вид и функционална характеристика, както и неимуществени вреди заради
принизяващото положение да живее със семейството си толкова дълго време в друго
неуютно жилище и продължителните тревоги, притеснения, унижения и негативни
емоции от незачитащото и игнориращо отношение на общинската администрация
спрямо нея и нейните нужди, респективно тези на семейството й. Счита, че са надхвърлени
всякакви разумни граници относно срока на дължимото изпълнение на задължението
за предоставяне на определеното й имотно обезщетение и че общинските власти са погазили
по недопустим, неморален и нехуманен начин правото й на собственост и
достойнството й. В съдебно заседание чрез процесуален представител заявява, че
поддържа исковите претенции и претендира присъждане на сторените разноски по
делото, като прави възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
платеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Ответникът – Община
град Добрич, чрез адв.П.А., оспорва исковата претенция по основание и размер
като поддържа възражението си за нередовност на исковата молба. В писмена
защита възразява, че определяйки исковия период от 02.09.2020 г. до 01.09.2023
г., ищцата следвало да посочи коя конкретна форма на дължима дейност не е била
извършена от администрацията на Община - град Добрич, което в пряка и
непосредствена причинна връзка е довело до твърдените вреди. Фактите,
осъществени преди 02.09.2020 г., не били част от основния фактически състав за
наличието на основанието по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, понеже тези факти стояли извън
определения от ищцата процесен период. Фактът, че жилището не е предоставено,
не бил достатъчен за ангажиране на отговорността на ответника и в тази връзка
се позовава на практиката на ВАС (Решение № 8173/27.09.2022 г. по адм.д. № 12078/2021
г.) по идентични дела. Оспорва начина на определяне размера на обезщетението за
имуществени вреди – чрез размера на средния месечен наем, понеже нямало
твърдения за намерението процесния имот да се отдава под наем. Изразява
становище, че не е налице противоправно фактическо бездействие на общинската
администрация, понеже извършването на СМР и предаването на определения в
обезщетение апартамент е обвързано с предхождащи решения на общинския съвет,
заповеди на кмета на общината, сключване на договори за изпълнение и т.н. Всички
издадени документи и действия били служебно известни на настоящия съдебен
състав, тъй като те били представени по идентични спорове (адм.д. № 459/2020
г.; адм.д. № 460/2020 г. и адм.д. № 539/2022 г.) всички по описа на АС –
Добрич. Излага твърдения, че през процесния времеви интервал от 02.09.2020 г. до
01.09.2023 г. Община град Добрич не само не е бездействала, а е положила и
интензивно полага всички усилия за довършването на блок „Добрич" и
предаване на всички правоимащи лица на полагащите им се обекти в него. Посочва,
че СМР започват на 11.03.2020 г., когато е подписан Акт за установяване
състоянието на строежа и строителните и монтажните работи при продължаване на
строителството. Във връзка с въведеното с решение на Народното събрание заради
пандемията от Ковид 19 извънредно положение, за периода от 13.03.2020 г. до
14.05.2020 г. строителството било прекъснато с подписване съответно на Акт образец
10 на 13.03.2020 г. и Акт образец 11 на 14.05.2020 г. Поради лоши
метеорологични условия, строителството било прекъснато за периода 01.12.2021 г.
- 18.02.2022 г. Във връзка с необходимостта от изграждане на кабелна линия за
присъединяване на сградата към електроразпределителната мрежа, срокът за
изпълнение на СМР на блока бил прекъснат и за периода 27.05.2022 г. - 11.01.2023
г., т.е. до осигуряване на условия за свързване на ел. инсталацията на сградата
с външното ел. захранване. Предвид всички изброени обстоятелства, срокът за
изпълнение на СМР бил удължен до 17.02.2023 г. Твърди, че на 07.07.2021 г. били
сключени договори за присъединяване на сградата към газоразпределителната мрежа
на „АРЕС ГАЗ"ЕАД. През месец май на 2021 г. с обезщетените собственици, в
това число и ищцата по настоящото дело, била организирана и проведена среща, на
която били представени мостри на материали за довършителните работи (плочки,
ламинат, интериорни врати - съобразно степента на завършеност, която е описана
в техническата спецификация на обществената поръчка), от които всеки от
собствениците е направил своя избор, чрез попълване на анкетна карта. Актове обр. 12 за установяване на всички
видове СМР, били съставени и подписани на следните дати: 14.10.2021 г.;
16.11.2021 г.; 02.03.2022 г.; 01.04.2022 г.; 28.04.2022 г.; 02.05.2022 г.;
12.05.2022 а.; 19.05.2022 г.; 13.01.2023 г.; 16.01.2023 г.; 18.01.2023 г. и
20.01.2023 г. На 27.02.2023 г. била
въведена в експлоатация от РДНСК Добрич кабелна линия за „Присъединяване към
електроразпределителната мрежа на жилищна сграда в УПИ II, кв. 12, ЦГЧ на град
Добрич. Процедурата по присъединяване била извършена в периода 11.03.2022 г.-
02.04.2023 г. Изброява и последващите предприети от общината действия като
посочва, че на 08.09.2023 г. е получено положително становище от РЗИ за
издаване на разрешение за ползване на сградата, а на 11.09.2023 г. било
подадено искане за назначаване на Държавна приемателна комисия в ДНСК. Тази
фактическа обстановка водела до категоричния извод, че Община град Добрич не
бездейства, а напротив - има активно поведение, насочено към завършване на блок
„Добрич"; въвеждането му в експлоатация и предаване на самостоятелните
обекти в него на правоимащите лица. Това от своя страна правело неоснователни
исковите претенции, поради липса на основен и задължителен елемент от фактическия състав на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразно бездействие на администрацията.
Счита за недоказани, както по основание, така и по размер на неимуществени
вреди. Счита, че показанията на разпитаните свидетели не следвало да се
кредитират, понеже свидетелите демонстрирали лично отношение, показанията им
били явно тенденциозни и едностранчиви,
а едната свидетелка била и дъщеря на
ищцата. Оспорва размера и на имуществените вреди по подробно изложени
съображения. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане
на направените от ответника разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура гр.Добрич дава заключение за основателност на исковите претенции. От
събраните писмени и гласни доказателства можело да се приеме, че в случая бил
осъществен фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита, че неимуществените
вреди следва да бъдат определени по справедливост.
От фактическа
страна, съдът приема за установено следното:
В първото по делото
съдебно заседание ищцата прави изменение на началната дата на периода на
исковите си претенции за имуществени и неимуществени вреди като заявява, че
претендира присъждане на имуществени и неимуществени вреди считано от
02.09.2020 г. до 01.09.2023 г. Исковата молба е подадена по пощата на
01.09.2023 г.
Не е спорно между
страните, че със Заповед
№ 1146/05.12.1983 г. на председателя на ИК на ОбНС – Толбухин, издадена на
основание чл.95 и чл.98 от ЗТСУ (отм.), недвижим имот, съставляващ дворно място
от 200 кв.м. ведно с построените в него къща със ЗП от 48 кв.м. и гараж със ЗП
от 16, 80 кв.м., находящ се в гр. Толбухин, ул. “Брацигово” № 20, собственост
на Йорданка Йорданова Иванова, е отчужден за нуждите на ж.к. “Знаме на мира”
срещу отстъпване на едностайно жилище в предвидения за построяване жилищен
комплекс. Със заповедта е определено имотно обезщетение с жилище от три стаи и кухня
в бъдещия комплекс на семейството – дъщерята на отчуждения собственик, П.Н.Ц., ищца
по делото, и на четиричленното й семейство.
По делото не е спорно,
че жилището на ищцата и нейното семейство е завзето непосредствено след отчуждаването
му през 1983 г. Видно от т.37 от
приложената Заповед № 236/04.02.1993 г. на председателя на ИК на ОбНС –Толбухин,
на ищцата, П.Н.Ц., е предоставен друг имот за обезщетение - апартамент от три
стаи и кухня в ж.к. “Добруджа”.
Със заповед №
1347/03.11.2009 г. на кмета на община Добрич, издадена на основание §9, ал.1 от
ПР на ЗУТ, във вр. чл.99 и чл.100 от ЗТСУ (отм.), имотното обезщетение на П. Ц.
е заменено и конкретизирано по вид и стойност - хххххххххх) на жилищен блок
“Добрич” по ул. “ххххххх”, състоящ се от три стаи и кухня на площ от 90, 58
кв.м., ведно с изба № 16 на площ от 6, 33 кв.м. и припадащите се идеални части
от правото на строеж върху общинска земя, с обща стойност 24 212, 00 лева по
НЦНИ от 1979 г. В заповедта е посочено, че допълнително към тази стойност за
подобренията по чл.22 от НЦНИ от 1979 г., касаещи разлики във външна фасада,
външна дограма и слаботокови инсталации, собственичката следва да заплати по действителни
цени приблизителна стойност при завършване на блока – 2 178, 00 лева.
Не се спори, а това
се установява и от приложените доказателства, че строителството на жилищен блок
“Добрич” е започнало през 2010 г. въз основа на договор за строителство с
изпълнител “Възход - Валентино” ООД. През 2014 г. строителството е спряно
поради приключване на срока на договора и липса на финансови средства. През
2019 г. е сключен нов договор за строителство с друг изпълнител “НСК София”
ЕООД.
Служебно известно
на съда и на страните е влязлото в сила решение по административно дело № 432/2020
г. по описа на АдмС - Добрич, прието като доказателство по настоящото дело, с
което на ищцата са присъдени сумите от 14 920 лева - обезщетение за имуществени
вреди и 5000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в предходния
период от 01.09.2015 г. до 01.09.2020 г. в резултат от незаконосъобразното
бездействие на общинската администрация да изпълни задължението си да й предаде
отстъпения като обезщетение недвижим имот, съставляващ апартамент № 16, секция
“Б”, на осми етаж (шести жилищен) в жилищен блок “Добрич”, находящ се в град
Добрич, ул. “Иван Пенаков”, състоящ се от три стаи и кухня с площ от 90, 58
кв.м., ведно с изба № 16 с площ от 6, 33 кв.м.
По настоящото дело
ответникът представя множество писмени доказателства – сключените договори и
издадените актове по реда на ЗУТ през процесния период 02.09.2020 г. –
01.09.2023 г., установяващи извършването на строителни дейности по завършване
на определеното за обезщетение жилище в отчуждителната процедура, започнала
пред 1983 г.
Не е спорно между
страните, че и към момента на исковата молба и обявяване на делото за решаване,
на ищцата не е предадено въвъ владение жилището - ххххххххххххх) в жилищен блок “Добрич”,
находящ се в град Добрич, ул. “хххххххххххххххх
В показанията си
дъщерята на жалбоподателката Д.М.Ц., родена през 1979 г., заявява, че и през
периода на настоящата искова претенция на майка й, не се е случило нищо
различно за семейството, което продължава да чака да получи отреденото му като
обезщетение жилище от 1983 г. Същите са
емоциите и чувствата, свързани с това очакване. Свидетелката твърди, че не
получава от общинската администрация отговор на поставените питания касаещи,
етапа на завършване на процесния имот. В тази връзка заявява, че през 2022 г.,
тя и останалите правоимащи, са имали среща с кмета и негови колеги, включително
със строители на блока, на която им бил показан етапа на извършеното
строителство. Малко по-късно били поканени в Община Добрич, за да изберат
подови настилки и разни довършителни материали в обектите. Поканата била към
всички обезщетени собственици. През лятото на 2022 г. обезщетените собственици
имали трета среща с кмета на гр. Добрич, на която били помолени да имат
готовност да доплатят суми, необходими
за подобренията, които не били включени в обезщетителната заповед. Свидетелката
твърди, че не знае какъв е размерът на сумата, която следва да доплати, понеже
все още нямало яснота и не е получавала
документ, въз основа на който да плати въпросната сума. Според свидетелката
майка й, П.Ц., се чувства по същия начин, както от 1983 г. насам. Ищцата била
вече на 80 г. и с „изтънена“ нервната система и доста негативни емоциите. Заявява,
че няма разлика от показанията, които е дала в предходното производство. Предвид
предстоящото навършване на 80 години отчаянието у майка й вземало превес в
емоциите. Ищцата не вярвала, че нещата ще се случат. Свидетелката заявява също, че за разлика от
предходния период, сега имало разлика в завършеността на обекта, която била
видима за нея отвън. Не знае каква е завършеността на обекта отвътре, понеже не
била допусната да извърши оглед.
В показанията си
свидетелката, ***, близка приятелка на дъщерята на ищцата, Д., заявява че е
запозната с проблема на семейството с процесния имот. През последните три
години свидетелката поддържам отношения с Д. и майка й, П., която й е споделяла огромната си обида и разочарование от това,
че толкова години не се вижда края на този проблем. В последните три години
ищцата изпитала поредното разочарование, поради това, че порядките, при които е
възпитавана, не позволявали да приеме подобна несправедливост. Дъщерята на ищцата
е споделяла със свидетелката, че във връзка със завършването на блок „Добрич“
са им искани 2 000 лв. за балатум и че до този момент няма ключ за апартамента.
Според свидетелката, когато се задвижили нещата по завършването на обекта, П. била
изключително щастлива, че най-после нещо се случва, но впоследствие отново
минали много години, вече повече от 35 години.
Като взе предвид
възможна заинтересованост, съдът преценява свидетелските показания като достоверни и
обективни, независимо от близките родствени и приятелски отношения на
свидетелите с ищцата. В случая самата необходимост от установяване
емоционалното състояние на претендиращата обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изисква свидетелски показания от лица, които биха имали
непосредствени впечатления от поведението й. Затова е логично и закономерно
свидетелските показания, касаещи наблюдения за емоционалното състояние на
ищцата, да бъдат дадени от нейното най-близко обкръжение. Показанията и на
двете свидетелки се преценяват като произтичащи от преките им наблюдения и
впечатления от поведението и емоционалното състояние на ищцата през годините и
през процесния период. С оглед на разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира
свидетелските показания.
По делото бе допусната
и комплексна-съдебнооценъчна експертиза, по която вещото лице оценител дава
заключение, че справедливата средномесечна наемна пазарна стойност на процесния
имот е: 350 лв./м за 2020 г.; 400 лв./м. за 2021 г.; 420 лв./м. за 2022 г.; 440
лв./м. за 2023 г. Вещото лице икономист дава заключение, че за процесния период
02.09.2020 г. – 01.09.2023 г.общия размер на пазарния наем за процесния имот е
14 763 лева, а лихвата за забава върху месечния наем за същия период е
2 612, 61 лева.
Заключението не бе
оспорено от страните и съдът го приема като компетентно изготвено и обосновано.
По допустимостта на
исковите претенции
При извършената
проверка за допустимост на предявените искове, два главни и три акцесорни, за
лихви, настоящият съдебен състав счита, че са налице положителните процесуални
предпоставки, обуславящи правото на ищеца да иска от съда да се произнесе по
предявените претенции, с които е сезиран.
Исковете са предявени
от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло
имуществени и неимуществени вреди, причинени от бездействието на длъжностни
лица на Община град Добрич, довели до незавършване на отчуждителна процедура с
предаване във владение на недвижим имот-жилище, започнала със Заповед № 1146/05.12.1983 г. Ищецът
твърди, че отчуждителната процедура е следвало да приключи в законоустановените
срокове с предоставяне на жилището, индивидуализирано първоначално при
отчуждаването, а впоследствие индивидуализирано със Заповед № 1347/03.11.2009 г.
на кмета на общината и че отговорна за неизпълнението на това задължение на
административния орган е Община град Добрич.
Пасивната
процесуална легитимация е правилно определена, съобразно правилото на чл.205 от АПК. Съгласно чл. 7 ЗОДОВ искът се предявява срещу органите по чл. 1, ал. 1 и
чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Нормата на чл. 205 АПК, приложима съгласно препращащата разпоредба на
чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ относно реда за разглеждане на исковете, посочва като
правосубектен ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Разгледана по
същество, исковата молба е частично основателна.
Главните исковете
за присъждане на обезщетение за имуществени вреди-пропуснати ползи и
неимуществени вреди, черпят правното си основание от чл.1, ал.1 на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, според който държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по
повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове.
В конкретния случай
се претендира, че вредите са причинени от незаконосъобразно бездействие за
периода от 02.09.2020 г. до 01.09.2023 г., изразяващо се в непредаване на ищцата
на жилище като обезщетение за отчужден имот, също жилище. Следователно,
отговорността на общината би възникнала при наличието на няколко предпоставки,
а именно: 1/незаконосъобразно бездействие на нейн орган или на длъжностно лице
при или по повод изпълнение на административна дейност; 2/реално претърпяна
вреда (имуществена и неимуществена) и 3/
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Съгласно
разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК, незаконосъобразността на действието или
бездействието се установява пред съда, пред който е предявен искът за
обезщетението. В този случай съдът по обезщетението инцидентно следва да се
произнесе, налице ли е незаконосъобразно бездействие на органи или на длъжностни
лица на Общината в отчуждителната процедура.
Съдът приема за
безспорно установено наличието на първите две предпоставки за ангажирането на
отговорността - незаконосъобразно бездействие на орган или на длъжностно лице
на общината при или по повод изпълнение на административна дейност, по следните
съображения:
Съгласно § 9, ал. 1
от ПР на ЗУТ за отчуждителните производства, започнали при действието на
отменените разпоредби на глава пета, раздел I-ви от ЗТСУ, по които е издадена
заповед за отчуждаване и недвижимият имот е завзет до 30.10.1998 г., се
прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и отменения чл. 102 Закона за
собствеността. Нормата на чл. 105, ал.1-3 от ЗТСУ (отм.) в приложимата й към
момента на отчуждаването редакция (ДВ. бр.45/08.06.1984г.) определя следното:
(1) Недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на държавата, кооперации и
обществени организации, се заемат, след като инвеститорът обезщети правоимащите
съгласно с този закон. (2) Завземането на недвижимите имоти от инвеститора
става по административен ред с мотивирана заповед на органа по чл. 95, която
може да се обжалва съгласно чл. 138, ал. 1, т. 9. (3) Правоимащите събират
добивите от отчуждените имоти до обезщетяването им по законния ред.
Отчуждаването на
недвижим имот, собственост на граждани, извършено по реда на отменения ЗТСУ се
извършва в административно производство и е административна дейност.
По делото се
установява, че имотът на майката на ищцата, който е представлявал и нейно
жилище, е отчужден по реда на ЗТСУ (отм.), като със Заповедта за отчуждаване с
№ 1146/05.12.1983 г. е определено имотно обезщетение с тристаен апартамент,
който не е изграден. Между страните няма спор, че започнала през 1983 г.
отчуждителна процедура не е приключила към 2009 г., когато със съответната нова
Заповед № 1347/03.11.2009г. е индивидуализирано окончателно обезщетението,
което ищцата е следвало да получи като е определен конкретен недвижим
имот-жилище в новостроящ се блок „Добрич“. От Община град Добрич не се твърди и
не се представят доказателства ищцата да е получила парично обезщетение.
Не е спорно между
страните, а и от влязлото в сила решение по адм.дело № 423/2020 г. по описа
настоящия съд се установява, че към 01.09.2020 г. ответникът не е изпълнил
задълженията си, произтичащи от чл. 98 и сл. от ЗТСУ(отм.), да предаде във владението на П.Н.Ц. определеното
й като обезщетение жилище. Именно затова съдът е уважил претенциите за
присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
В този
продължителен период, от завземането на семейното жилище на П.Ц. на 05.12.1983
г. до настоящия момент, период в който се включва и претенцията за обезщетение
от 02.09.2020 - 01.09.2023 г., следва да се приеме, че ответникът е бездействал
и бездействието му е незаконосъобразно, тъй като правно относимо е
обстоятелството дали ответникът е построил и е предал владението на недвижимия
имот, отреден за обезщетение, а не дали е обсъждал проблема, предприемал
действия за започване и довършване на започналото строителство и т.н.
С това бездействие
органите и длъжностните лица на Община град Добрич са нарушили гарантираното на
ищцата право, както по отменения ЗТСУ,
така и по действащите разпоредби - чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република
България и чл. 1 от Протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи и § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Възражението на
процесуалния представител на ответника, че по делото не се доказвало бездействие
на длъжностни лица на Община град Добрич, е неоснователно.
Действащото към
момента на отчуждаването законодателство е определяло сравнително кратки
срокове за приключване на отчуждителните производства. Нормата на чл.102 от
Закона за собствеността (отм.) в редакцията й на ДВ,бр.31/17.04.1990 г., е
предвиждала, че ако в едногодишен срок от влизане в сила на решението за
отчуждаване на имота правоимащият не бъде обезщетен, по негово искане органът,
извършил отчуждаването, отменя акта за отчуждаването на имота или извършва нова
оценка. А когато собственикът е обезщетен с жилище в сграда, която предстои да
бъде построена, този срок започва да тече от завземането на отчуждения имот или
в случая от м.май 1987г.
Съгласно § 9, ал. 1 от ПР на ЗУТ за отчуждителните
производства, започнали при действието на отменените разпоредби на глава пета,
раздел I-ви от ЗТСУ, по които е издадена заповед за отчуждаване и недвижимият
имот е завзет до 30.10.1998 г., се прилагат отменените разпоредби на ЗТСУ и
отменения чл. 102 ЗС. Затова съдът приема, че сроковете за приключване на
отчуждителната процедура са били ясни от момента на започването й.
Компетентният административен орган, както в
производството по чл. 102 ЗС (отм.), така и в производството по § 9 от ПЗР на
ЗУТ, е кметът на общината.
Действително по
делото са представени множество писмени доказателства, установяващи, че през
процесния период 02.09.2020 - 01.09.2023
г. Община град Добрич продължава извършването на строително-монтажни работи,
целящи завършване на отчуждителната процедура чрез предаване на жилищата,
отредени на обезщетените собственици.
Това обстоятелство обаче
не променя факта, че към датата на исковата молба, 01.09.2023 г., ищцата все
още не е получила във владение жилището, което й е отредено. В случая
незаконосъобразното бездействие се изразява в непредоставяне на определеното в
отчуждителното производство жилище за обезщетяване на собствениците и членовете
на тяхното семейство, а не в предприемането или непредприемането на действия по
изграждане на жилището. Общинските органи са имали и все още имат задължение да
предоставят на ищцата отстъпеното й като обезщетение жилище. Затова не може да
се приеме тезата на ответника, че от доказателствата, установяващи вземане на
решения за изграждането на блок“Добрич“, се стигало до извода, че ответникът не
е бездействал.
Настоящият случай
на незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица в Община град
Добрич за периода от края на 1983 г. до настоящия момент е типичен случай на
отчуждаване на недвижим имот, извършено през 80-те години на 20 век по реда на
ЗТСУ (отм.), което не е приключило в недопустимо продължителен период.
Съдът приема, че
ищцата е претърпяла реални имуществени и неимуществени вреди, които следва да се обезщетят за
претендирания период от 02.09.2020 г. 01.09.2023 г. Безспорна е причинната
връзка между вредите и незаконосъобразното бездействие на органи и длъжностни
лица на Община град Добрич.
Относно претенцията
за имуществени вреди в размер от
16 200 лева:
В исковата молба
ищецът изрично сочи, че имуществените вреди произтичат от невъзможността да
използва обекта на собственост.
При така заявената
претенция съдът намира, че имуществени вреди са породени от обстоятелството, че
от момента на завземане на отчужденото жилище до настоящия момент ищцата е
лишена от правото си на собственост, т.е. от правото да владее, да управлява и
да се разпорежда със собствения си имот. Тя е лишена от правото да управлява и
да се разпорежда със собствения си имот, както намери за добре, напр. да го
предоставя за обезпечение с цел получаване на банково финансиране за укрепване
на икономическото благосъстояние на семейството. Ищцата е лишена от
възможността да продаде недвижимия имот, напр., за да закупи друг такъв в друго
населено място и т.н., от всички действия с имота, които биха довели до
увеличаване на нейното имущество.
В практиката си Върховния касационен съд приема,
че в случаите, когато собственикът на един имот неправомерно е бил лишен от
възможността да го ползва, той реално е бил възпрепятстван от възможността да
реализира следващите се от имота облаги, от което търпи обедняване. Тези изводи
произтичат от разбирането, че упражняването на право на собственост върху един
недвижим имот води до възможността имуществото на собственика да се увеличи и
обратното, лишаването от правото на собственика да владее, управлява и да се
разпорежда със собствения си имот, води до намаляване на неговото имущество,
т.е. до понасяне на реални имуществени вреди.
Подобни случаи на
продължително неприключване на отчуждителни производства са предмет на дела на
Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), заведени срещу България. С Решение
от 09.06.2005 г. по делото „Кирилова и други срещу България” (жалби № 42908/98,
44038/98, 44816/98 и 7319/02), ЕСПЧ
приема в т. 105 от решението, че посегателството върху правата на
жалбоподателите да ползват собствеността си се изразява в продължаващото
неизпълнение на задължението за предоставяне на определеното им обезщетение.
В решението по
делото „Кирилова и
други срещу България“, ЕСПЧ посочва по-специално, че необичайно продължителната
забава на обезщетението при отчуждаване води до увеличаване на финансовите
загуби за лицето, чиято собственост е отчуждена, поставяйки го в положение на
несигурност, особено когато се вземе предвид настъпилото в някои държави
парично обезценяване.
В случая не се
претендират имуществени вреди, вследствие от нереализиран наем на имота като
пропуснати ползи, но независимо от това, начинът за определяне на техния размер
е съобразен с размера на наемната цена, който ищцата би реализирала в случай на
отдаване под наем на подобен, сходен имот - имот със същото местонахождение,
квадратура, функционална характеристика, съобразно трайно установената съдебна
практика на съдилищата (Решение № 32/11.07.2017г. по т.д. № 60028/2016г. Г.К.,
ІІ отд. на ВКС, Решение № 719/27.10.2010г. по гр.д. № 532/2010г., Г.К., ІІІ
Г.О. на ВКС. Заключението по приетата по делото икономическа експертиза
установява по този начин на определяне имуществена вреда в размер на 17 375,61
лева, включваща 14 763 лв. главница от нереализиран наем и 2 612,61
лева лихви върху главницата. На ищцата следва да се присъди изцяло
претендирания размер за причинени неимуществени вреди от 16 200 лв., който
се явява доказан и обоснован с оглед заключението по приетата комплексна
съдебно-оценъчна експертиза.
Относно неимуществените
вреди:
След обсъждане на
събраните по делото доказателства съдът приема, че вследствие от неизпълнение
на задължението на ответника и през процесния период (02.09.2020 - 01.09.2023
г.), след като вече е бил осъден да обезщети неимуществени вреди от незаконосъобразното
си бездействие в предходен период, ищцата
продължава да понася силни негативни емоционални преживявания.
Независимо, че се
претендира обезщетение за три годишен период, не може да не се съобрази и
обстоятелството, че ищцата е лишена от своята собственост от 05.12.1983 г. до
настоящия момент или за период над 30 години като и към настоящия момент не е
съвсем ясно кога задължението на общината ще бъде изпълнено окончателно, поради
множеството спирания и прекъсвания на строителството.
Определянето на
размера на неимуществени вреди се извършва по общото правило на чл.52 от Закона
за задълженията и договорите, приложим, съгласно § 1 от Заключителните
разпоредби на ЗОДОВ.
Обезщетението за
неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи
вредите, а да възстанови до някаква степен психическото равновесие на
пострадалото лице / Решение № 553/27.06.2013г. на ВКС по гр.д. № 196/2012г.,
ІV, г.о., ГК/. Това обуславя необходимостта от пълно и всестранно обхващане на
всички, настъпили в резултат на увреждането, неимуществени вреди.
Съдът приема за
доказани психически увреждания на пострадалия, породени от чувството й на
безпомощност и унижение, причинили й продължителни емоционални болки и
страдания. Тези нежелани лоши емоционални преживявания са намерили негативно отражение
безспорно в психиката на ищцата, която при даване на обяснения в съдебното
заседание бе видимо разтроена и живееща с непреодолимо чувство за обида. От
свидетелските показания се установява, че негативните емоции на ищцата се
дължат в най-голяма степен на неизпълнение на задължението на ответника да
предаде в нейно владение собственото й жилище.
Неизпълнението на задължението
на ответника да предаде във владение отредения имот,дори и след като е бил
осъден за същото бездействие, затвърждава чувството на безизходица и
безнадежност у един човек на преклонна възраст, принуждавайки го да продължава
да търпи негативните емоционални преживявания. Негативните емоционални
преживявания биха се породили винаги и у всеки човек с нормална психика при
хипотезата на неприключила отчуждителна процедура от 1983 г. до настоящия
момент. Продължителността на очакването определя психическото страдание на
ищцата като особено интензивно. В тази връзка съдът съобрази съдържанието на понятието
“справедливост” и че то е обусловено от конкретните и обективно съществуващи
обстоятелства по настоящия казус - начин на извършване, обема, характера и
тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените
негативни емоции и страдания, психологическите последици за увредения,
възрастта на увреденото лице. След преценка на горните обстоятелства съдът
намира, че следва да уважи изцяло претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3 000 лева за претендирания период 02.09.2020
г. - 01.09.2023 г.
Неоснователни са акцесорните
претенции за заплащане на мораторни лихви върху обезщетението за имуществени и
неимуществени вреди, съответно в размер на 1 414,61 лв. и 261,96 лв., считано
от считано от 07.12.2022 г. ( датата на влизане в сила на решението по адм.д. №
432/2020 г. по описа на Административен съд Добрич) до датата на настоящата исковата
молба. Според т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК на ВКС, когато вредите произтичат от фактически действия или
бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконни, което се установява в производството по
обезщетяването - чл. 1, ал. 2 ЗОДВПГ. Не е основателна претенцията за лихви за
забава преди признаване на бездействието за незаконно.
В процесния случай с
влязлото на 07.12.2022 г. в сила Решение № 151/11.05.2021 г. по адм.дело №
432/2020 г. по описа на Административен съд Добрич е признато за
незаконосъобразно бездействието на ответника за друг предходен период.
Настоящата искова
претенция обхваща нов период, в който съдът отново следва да установи дали
вредите произтичат от ново незаконосъобразно бездействие на ответника. Поради
това обезщетение може да се иска след признаването на тези бездействия за
незаконосъобразни, което се установява с влизане в сила на настоящото решение.
По тези съображения
следва да се отхвърли искът за заплащане на лихви за забава върху размера на
установените имуществени вреди и неимуществени вреди за периода 07.12.2022-01.09.2023 г.
Относно претенцията
за присъждане на законна лихва върху размера на обезщетението:
Претенцията за
присъждане на законна лихва върху размера на обезщетението следва да се уважи,
но не считано от датата на подаване на исковата молба, а от датата на влизане в
сила на решението, с което се установява незаконосъобразността на бездействието
и по съображенията, изложени по-горе.
С оглед изложеното ответникът следва да бъде
осъден да заплати на П.Н.Ц. обезщетение
за причинените й имуществени вреди в периода 02.09.2020 - 01.09.2023 г. в
размер на 16 200 лева, обезщетение за причинените й неимуществени вреди за
същия период в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на
задължението.
Ищцата претендира
разноски в общ размер от 2 620 лева, от които 20 лв. държавна такса, 500 лева възнаграждение за
вещи лица и 2 100 лева адвокатско възнаграждение. Представя доказателства за
заплащане на договореното адвокатско възнаграждение по банкова сметка – ***еводно
нареждане.
Ответникът
претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3 120 лв. с
ДДС като представя доказателства за тяхното внасяне.
Процесуалният
представител на ищцата прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано за присъждане от ответника. С оглед изхода от
делото и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ на ищеца се дължат разноски
съобразно уважената част от исковата претенция. При съобразяване на материалния
интерес по делото от 20 878,57 лв., на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 2451,17 лева. Съгласно чл.10, ал.4 от ЗОДОВ, съдът осъжда ищеца да
заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По делото ответникът, Община град
Добрич, е юридическо лице, затова с оглед чл.10, ал.4 от ЗОДОВ при съобразяване
на материалния интерес по делото от 20 878,57 лв., на ответника следва да
се признаят разноски, определени по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 2 279
лева, от които съобразно отхвърлената част от иска да му се присъдят в размер
на 183,22 лева, която да се прихване от разноските на ищеца. След прихващането
на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 2 267,95 лева.
С оглед изложеното,
Административен съд - Добрич, пети състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община град
Добрич, БУЛСТАТ ********* с адрес гр.Добрич, ул. „България“ № 12,
представлявана от кмета на общината да заплати на П.Н.Ц. с ЕГН ********** ***, сумата
от 16 200 лева (шестнадесет хиляди и двеста), представляваща обезщетение за
имуществени вреди за периода 02.09.2020 г. до 01.09.2023 г., както и сумата от 3000
лева (три хиляди лева),
представляваща обезщетение на неимуществени вреди за периода 02.09.2020 г. до 01.09.2023
г., ведно със законната лихва върху двете суми, считано от влизане в сила на
настоящото решение.
ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за сумата от 1678.57 лева, представляващ лихви за забава върху главните
претенции, считано от 07.12.2022 до 01.09.2023 г.
ОСЪЖДА Община град
Добрич, БУЛСТАТ ********* с адрес гр.Добрич, ул. „България“ № 12,
представлявана от кмета на общината да заплати на П.Н.Ц. с ЕГН ********** ***,
сумата от 2 267,95 лева (две хиляди двеста шестдесет и седем лева и деветдесет
и пет стотинки), представляваща разноски по делото след компенсация за държавна
такса, вещи лица и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
Н.Каменска