№ 5216
гр. София, 14.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110207590 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 659650/21.04.2023 г., издадено от
заместник-директора на ТД на НАП-София, на „ХХХХХХХХХ“ ЕООД е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000,00 лева за извършено
административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството,
изразяващо се в това, че в законоустановения срок до 30.09.2021 г. не е
изпълнило задължението си да публикува чрез подаване на заявление за
вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията – Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, на годишния
финансов отчет на дружеството за 2020 г.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „ХХХХХХХХХ“ ЕООД, с доводи за неговата
незаконосъобразност, като се поддържа, че атакуваният акт е издаден при
съществени процесуални нарушения, както и в пълно несъответствие с
действителната фактическата обстановка. Конкретно се сочи, че
наказателното постановление е издадено след изтичането на шестмесечния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, респективно и образуваното
административнонаказателно производство е следвало да бъде прекратено. На
следващо място се излага, че в съставения и предявен на жалбоподателя
1
АУАН, както и в атакуваното НП, не е дадено точно и ясно описание на
конкретно извършеното нарушение и описание на обстоятелствата, при които
е извършено последното. В заключение се поддържа, че в конкретиката на
случая приложение следва да намери разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, поради
което и по изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В съдебното заседание въззивникът, редовно призован, не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.В., с
доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.
Последната, в дадения ход по същество, моли атакуваното наказателно
постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, за което се
представя списък по реда на чл. 80 ГПК.
Депозираната жалба срещу процесното НП е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения срок, от надлежно легитимирано
лице и срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите
на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваното наказателно постановление, констатира следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема следната
фактическа обстановка:
Във връзка с писмо с вх. № 12-00-48/24.02.2022 г., изпратено на
основание чл. 38, ал. 13 от Закон за счетоводството от Агенция по
вписванията до ЦУ на НАП за юридическите лица, които не са подали в срок
годишен финансов отчет за 2020 г. в Търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел, била извършена проверка от
служители на НАП, сред които и св. С. П. Ц., която заемала длъжността
„инспектор по приходите“ при ТД на НАП – София, офис „....“.
В хода на проверката било установено, че „ХХХХХХХХХ“ ЕООД не е
изпълнило задължението си до 30.09.2021 г. да публикува чрез подаване на
заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по вписванията –
2
Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел на
годишния си финансов отчет за 2020 г.
За констатираното нарушение св. С. П. Ц. съставила АУАН №
F659650/23.05.2022 г. срещу „ХХХХХХХХХ“ ЕООД за извършено
административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството.
Върху АУАН № F659650/23.05.2022 г. актосъставителят посочил на
21.09.2022 г., че на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН
административнонаказателното производство се спира до откриване на
нарушителя.
Актът бил връчен на представляващ „ХХХХХХХХХ“ ЕООД – С..Л.С.
лично и срещу подпис на 13.03.2023 г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 659650/21.04.2023 г., издадено от заместник-
директора на ТД на НАП-София, с което за описаното в АУАН
административно нарушение, квалифицирано по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч., на
„ХХХХХХХХХ“ ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на
1000,00 лева.
НП било връчено на представител на „ХХХХХХХХХ“ ЕООД на
02.05.2023 г., който в законоустановения срок подал жалба срещу последното,
въз основа на която е инициирано настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля С. П. Ц., Заповед № 3МФ-644/28.08.2020 г.
на министъра на финансите; Заповед № 440/19.04.2022 г. на изпълнителния
директор на НАП, покани, ведно с разписки за връчване, извлечения от
ТРРЮЛНЦ и ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2020 г. на „ХХХХХХХХХ“ ЕООД.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. С. П. Ц. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
3
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката, твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики,
както и обстоятелствата по съставянето на АУАН. Показанията на свидетеля
С. Ц. представляват пряк източник на доказателствена информация,
доколкото същата като актосъставител е възприела възпроизведените от нея в
административнонаказателното производство фактически обстоятелства, като
съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни
лица съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 ЗСч. – св. С. П. Ц. в
качеството й на актосъставител, която е орган по приходите на длъжност
„инспектор по приходите“ към ТД на НАП-гр. София, и заместник-директора
на ТД на НАП - София в качеството му наказващ орган на основание чл. 78,
ал. 2 ЗСч., вр. т. 2, б. „а“ от Заповед № 3МФ-644/28.08.2020 г. на министъра на
финансите.
Съдът служебно констатира, че са спазени и императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57
и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените и
онагледени в писмена форма в АУАН фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Нарушението е описано
подробно и точно, вкл. и обстоятелствата по неговото извършване, със
съответната им правна квалификация. С факта на издаване на процесното
наказателно постановление наказващият орган ясно и несъмнено е
обективирал своята воля относно реализирано в обективната действителност
нарушение, за което следва да се ангажира имуществената отговорност на
въззивника. Изрично е посочена санкционната разпоредба, въз основа на
която се определят видът и размерът на наложената имуществена санкция,
4
както и конкретно е ангажиран размерът й. Т. е., изпълнени са правните
предписания на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В този смисъл, правото на защита на
жалбоподателя е гарантирано в пълен обем с оглед възможността да разбере
фактическите параметри на предявеното му административно обвинение и да
съобрази с неговите рамки своята защитна теза, съответно и доводите на
въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
По делото е установено по безспорен начин, че дружеството -
жалбоподател, в качеството му на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от
ТЗ, не е изпълнило задължението, произтичащо от нормата на чл. 38, ал. 1, т.
1 от Закона за счетоводството. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за
счетоводството в срок до 30 септември на следващата година търговците по
смисъла на Търговския закон следва чрез заявяване за вписване и представяне
за обявяване в търговския регистър, да публикуват годишния си финансов
отчет. Такова задължение за финансовата 2020 г. e било налице и по
отношение на дружеството „ХХХХХХХХХ“ ЕООД, като е следвало
годишният финансов отчет да бъде публикуван в регистъра до 30.09.2021 г.
Това обаче не било изпълнено и годишният финансов отчет за 2020 г. на
дружеството не бил публикуван в Търговския регистър до 30.09.2021 г.
Същевременно при неизпълнение от страна на задълженото лице,
административнонаказателната разпоредба на чл. 74, ал. 1 от ЗСч, предвижда
нарочна санкция за бездействието на търговеца в насока непубликуване на
ГФО за съответната финансова година, а именно имуществена санкция в
размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния
период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко
от 200 лева.
В настоящия случай административното нарушение, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя, се установява по несъмнен
начин както от показанията на свидетеля Ц., така и от приобщените по
надлежния ред писмени доказателства. Видно от последните,
„ХХХХХХХХХ“ ЕООД не е изпълнило точно и своевременно задължението
си да заяви за вписване и да представи за обявяване в Агенция по
вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, годишния финансов отчет за дейността си през финансовата
2020 г. в нормативно предвидения срок, а именно не по-късно от 30.09.2021 г.
5
При анализа на доказателствената съвкупност се установява, че заявление за
вписване и представяне за обявяване на изискващия се по ЗСч годишен
финансов отчет не е било подадено в нормативно предвидения срок, което
предполага бездействие от страна на търговеца - адресат по отношение на
изпълнение на задължението, обективирано в посочената разпоредба.
Предвид горното, така очертаното бездействие правилно е квалифицирано от
страна на наказващия орган като нарушение на нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1
ЗСч.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил за нарушението санкционната разпоредба чл. 74,
ал. 1 от ЗСч, която имплицитно препраща към визираното в нормата на чл. 38
от ЗСч правно задължение. Налице е пълно съответствие между словесното
описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез
изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в
атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова
квалификация. Ето защо, съдът намира, че поначало
административнонаказателната отговорност на въззивника е ангажирана
правилно.
Независимо от изложеното обаче, настоящата съдебна инстанция
констатира допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при
изготвяне на АУАН и НП, които обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
На първо място, в процесния случай не са налице предпоставките за
съставянето на АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 ЗАНН. По делото се
установи, че АУАН е съставен на 23.05.2022 г. в отсъствие на представител на
жалбоподателя (неговия управител или упълномощено лице), и е бил връчен
на представител на дружеството едва на 13.03.2023 г. Процедиране по
гореописания начин от страна на актосъставителя е възможно, допустимо и
законосъобразно в хипотезата на чл. 40, ал. 2 ЗАНН, когато нарушителят е
известен, но не може да бъде открит, или е бил поканен за съставяне на акта,
но не се е явил. Съгласно общото законово правило на чл. 40, ал. 1 ЗАНН,
актосъставителят, след формирането на извод за извършено административно
нарушение от страна на конкретно лице, е длъжен да го покани за съставяне
на АУАН. Само при наличието на надлежно връчена покана, ако нарушителят
6
не се яви в определения ден и час, съставянето на АУАН в негово отсъствие
ще попадне в хипотезата на чл. 40, ал. 2, пр. 2 ЗАНН.
Установява се от материалите по делото, че на 27.04.2022 г. е била
изготвена до „ХХХХХХХХХ“ ЕООД и изпратена на 05.05.2022 г. по
електронен път покана до представител на дружеството да се яви в 7-дневен
срок от получаване на същата в ТД на НАП София, офис „....“ по повод
неподадено заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по
вписванията – Търговски регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, на годишния финансов отчет за дейността през финансовата
2020 г. в нормативно предвидения срок до 30.09.2021 г. Дори да се приеме, че
тази покана е била надлежно връчена на въззивника, макар да липсват
доказателства в тази аспект – а именно потвърждение за получаване от страна
на адресата, то даденият 7-дневен срок за явяване на представител на
дружеството – жалбоподател за съставяне на АУАН следва да се приеме, че
изтича съответно на 13.05.2022 г. /петък/ - доколкото се твърди тази покана да
е била връчена на 05.05.2022 г. На тази дата, АУАН не е бил съставен. Акт за
установяване на административно нарушение е бил съставен срещу
„ХХХХХХХХХ“ ЕООД на друга дата - 23.05.2022 г., за която дружеството –
нарушител не е било призовавано да се яви, поради което и реално не е
присъствал негов представител при съставянето на АУАН № F659650 от
23.05.2022 г.
При това положение следва, че за датата, на която е съставен АУАН -
23.05.2022 г., дружество „ХХХХХХХХХ“ ЕООД не е било поканено. Липсата
на покана за съставяне на АУАН прави нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН
неприложима в конкретния случай. Към 23.05.2022 г. не са били налице
предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН при условие,
че за административнонаказващия орган са били известни седалище, адрес на
управление и електронна поща на дружеството и видно от събраните по
делото доказателства няма данни „ХХХХХХХХХ“ ЕООД да са били
уведомени и поканени да се явят на 23.05.2022 г. за съставяне на Акт. Поради
това и доколкото АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя и без да е
поканен да се яви в ТД на НАП София, офис „....“ на 23.05.2022 г., съдът
приема, че в хода на административнонаказателното производство е било
допуснато нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, довело до нарушаване правата
на жалбоподателя.
7
Последващото предявяване и връчване на препис от АУАН на
представител на жалбоподателя не е от естество да компенсира пропуска да
бъде призован и уведомен за датата и часа на съставянето му, доколкото
правилото на чл. 40, ал. 1 ЗАНН има за цел да обезпечи едновременност и
непосредственост при осъществяване на процедурата по съставяне на акта с
участието на посочените лица, в това число при неговото съставяне и
подписването му, което гарантира правото на защита на нарушителя още в
началния етап от производството.
Следователно смисълът на изпращането на покана до нарушителя за
явяване за съставяне на АУАН е именно лицето да бъде уведомено за
започването на административнонаказателното производство срещу него,
като по този начин му се предостави възможност да участва пълноценно и да
упражни правото си на защита още в този най-ранен етап.
Като не е изпратил покана до нарушителя да се яви за съставяне на
АУАН, а е пристъпил направо към съставянето му, актосъставителят го е
лишил от право на защита в този етап от производството, което е довело до
цялостното опорочаване на последното.
След като АУАН е бил съставен при така посочения по-горе порок, на
27.05.2022 г. до „ХХХХХХХХХ“ ЕООД е била изпратена покана с изх. №
1453-00-1118 – за явяване на представител на дружеството в ТД на НАП
София, офис „....“ за връчване на АУАН. Видно от приложената по делото
разписка за връчване, липсва каквото и да било отбелязване тази покана да е
била връчена. Визираната покана е била изпратена за връчване и на
електронен адрес на дружеството на 01.06.2022 г., като липсват обаче каквито
и да било доказателства за потвърждение за получаването й от адресата.
Последното означава, че така направеното призоваване за връчване на АУАН
е също нередовно. Вместо да бъде направен опит за ново призоваване на
дружеството, на 21.09.2022 г. върху АУАН № F659650 от 23.05.2022 г.
актосъставителят е посочил, че на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН
административнонаказателното производство се спира до откриване на
нарушителя.
За да бъде спряно едно административнонаказателното производство на
основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН следва нарушителят да е бил дирен
"щателно" и да не е могъл да бъде намерен. В случая изпращането еднократно
8
по електронна поща на покана с изх. № 1453-00-1118 от 27.05.2022 г. и при
наличната неяснота надлежно получена ли е същата от адресата й, не може да
се счете нито за щателно издирване, нито за ненамиране на дружеството. За
да е налице щателно издирване следва административнонаказващият орган да
е търсил дружеството на всички известни за него адреси и телефони,
включително на известния адрес по седалище и управление, каквито данни за
издирване в случая не са налице.
Предвид изложеното този съдебен състав счита, че щом не са изпълнени
изискванията на закона за щателно издирване на нарушителя и ненамирането
му, не може да се приеме, че административнонаказателното производство е
било спряно законосъобразно на основание чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. Налице е
еднократен опит за призоваване на „ХХХХХХХХХ“ ЕООД да се яви негов
представител, за да му бъде връчен АУАН и бездействие на
административнонаказващия орган след това. От собственото си бездействие
наказващият орган не може да черпи права и да се позовава на чл. 43, ал. 6 от
ЗАНН.
Доколкото настоящият съдебен състав счита, че не са били налице
предпоставките за спиране на административнонаказателното производство,
то следва, че сроковете по ЗАНН не са били законосъобразно спрели да текат.
Поради това следва, че доколкото от съставянето на Акта на 23.05.2022 г. до
издаването на НП на 21.04.2023 г. са минали близо единадесет месеца, то
атакуваното наказателно постановление е съставено след изтичане на
шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Всяко едно от горепосочените съществени процесуални нарушения -
както на правилата за водене на административнонаказателното
производство, така и с оглед накърненото право на защита, е достатъчно
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление.
При този изход на спора право на разноски има въззивникът, но
доколкото такива не се претендирани от негова страна, то произнасяне в този
аспект не се дължи.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 659650/21.04.2023 г., издадено
от заместник – директора на ТД на НАП – София, с което на жалбоподателя
„ХХХХХХХХХ“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на
1000,00 лева за извършено административно нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1
от Закона за счетоводството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10