№ 3218
гр. София, 22.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182, в закрито заседание на двадесет и
втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20221110162419 по описа за 2022 година
Образувано е по искова молба на П. К. К., с която срещу „Ф.Б.“ ЕООД са
предявени кумулативно съединени искове, както следва - отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 и ал. 2, предл.
4 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на гаранция
№ 4248453/31.08.2021 г., поради заобикаляне на закона, накърняване на
добрите нрави, както и поради липса на основание и осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 50 лева, като част от
претенция в размер на сумата от 300 лева, представляваща платено без
основание възнаграждение по нищожния договор за поръчителство, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба
/17.07.2022 г./ до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил договор за паричен заем № 4248453 с
„И.А.М.“ АД за сумата от 600 лв., по силата на който се е задължил да
предостави едно от посочените в договора обезпечения. В изпълнение на това
задължение, при сключване на договора за заем, ищецът е подписал и
договор за предоставяне на гаранция с ответника, по който последният е
обезпечил пред кредитора задълженията на заемателя срещу възнаграждение
в размер на 300 лв., платимо от заемателя разсрочено към всяка от месечните
му вноски по заемния договор. Ищецът твърди, че е погасил изцяло
процесния кредит. Счита, че в отношенията си със заемодателя и гаранта,
ищецът има качеството потребител, като и двата договора следва да отговарят
на специалните изисквания на ЗПК, а доколкото обезпечителната сделка има
1
акцесорен характер, нейната действителност зависи от наличието на валидно
заемно правоотношение. Поддържа, че клаузата на чл. 4 от договора за заем е
нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, а договорът за поръчителство е изначално лишен от основание
поради липса на насрещна престация от ответника срещу получаваното
възнаграждение предвид наличието в негова полза на регрес в случай на
погасяване на задълженията по заемния договор. Твърди, че ответникът и
заемодателят са свързани лица, като възнаграждението по оспорената сделка
на практика се е усвоявало като печалба от заемното дружество и не се
включвало в ГПР по заемния договор, като по този начин 1 се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се накърняват добрите нрави. Ето защо
моли са установяване на нищожността на договора за поръчителство и
връщане на платеното без основание възнаграждение, заявено като частична
претенция. Въведено е възражение за нищожност на договора за паричен
заем, съответно на клаузата на чл. 4 от същия. Претендира разноските по
делото.
Ответникът счита, че съединяването на установителен и осъдителен иск с
еднакъв предмет е недопустимо, както и че исковата молба е нередовна. По
същество оспорва исковете с твърдението, че процесният договор
представлява гаранционна сделка, по която ищецът е платил възнаграждение
за насрещна услуга – гарантиране от страна на ответника на изпълнение на
задълженията по договора за заем, в следствие на което, заемателят да
избегне неблагоприятните последици по това правоотношение, като
разпоредбите на ЗПК са неотносими към договора за поръчителство. Счита,
че евентуалните пороци по договора за заем нямат отношение към
действителността на гаранционния договор, доколкото гарантът и
заемодателят са различни правни субекти и не са обвързани помежду си, като
намира и че разпоредбите на ЗПК са неприложими към процесното
правоотношение. Счита, че договорът не е лишен от основание, тъй като
поръчителят се задължавал да отговаря с главния длъжник срещу съответното
възнаграждение, относно твърденията за нищожност поради накърняване на
добрите нрави – сочи, че това основание не е налице, тъй като договорът е
сключен в съответствие с принципите на добросъвестността. Поддържа, че
възнаграждението по гаранционната сделка не е прекомерно, доколкото е
изчислено след преценка на риска и при положение, че гарантът е поел
2
солидарно задължение да отговаря за всяко неизпълнение по заемния
договор, включително по отношение на разноските по събиране на вземането.
Твърди, че договорът за гаранция е сключен поради възлагането от страна на
ищеца, който е имал избор между трите вида обезпечение по договора за
паричен заем. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.Към
отговора на исковата молба ответникът е приложил извлечение, съгласно
което признава, че по процесния договор ищецът му е заплатил.
По отношение възражението на ответника за недопустимост на
производството, съдът намира същото за неоснователно. Вярно е, че поначало
липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато за същото
право може да бъде предявен осъдителен иск, но в конкретния случай
кумулативното предявяване на отрицателен установителен и осъдителен иск е
допустимо, тъй като предметът на двете претенции не е еднакъв, доколкото
по осъдителната претенция между страните няма да се формира сила на
пресъдено нещо по спорния въпрос за действителността на
правоотношението, а по този въпрос съдът ще се произнесе само в мотивите
на решението.
Следва да се укаже на ищеца в срок до ОСЗ и във връзка с изискването на
чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи по делото коя е институцията към която
посочената в молба от 21.11.2022 г. сметка е разкрита, както и кой е титуляр
на същата. При неизпълнение на тези указания, съдът може да приеме, че
страната упражнява процесуалните си права в противовес с изискването на
чл. 3 ГПК.
По разпределението на доказателствената тежест: В тежест на ищеца по
иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на
процесния договор за предоставяне на гаранция 2 (поръчителство) с
посоченото в исковата молба съдържание, което заобикаля законова
разпоредба и/или накърнява добрите нрави, а ответникът следва да докаже
валидността на процесния договор, сключен при наличие на основание. По
иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на
ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на
полученото.
Ищецът е направил искане за привличане на „И.А.М.“ АД като трето лице
3
помагач на негова страна при твърденията, че е сключил договор за заем с
това лице, който е нищожен и от тази недействителност произхожда и
нищожността на оспорената в процеса сделка, след установяване на която
размерът на погасителните вноски по заемното правоотношение ще се
промени. Съдът не приема, че за ищеца в действителност е налице правен
интерес от привличането на помагач, доколкото се касае за различни
правоотношения а какъвто и да е изходът от настоящия спор, то и за ищеца не
биха възникнали никакви регресни права спрямо лицето, чието привличане се
иска.
Исканията на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл.
190 ГПК следва да бъдат уважени касателно процесния договор за гаранция и
погасителен план, а по отношение на останалите документи – искането се
явява ненеобходимо с оглед останалите заявени доказателствени искания от
страната.
Следва да се уважи искането по чл. 192 ГПК, като „И.А.М.“ АД се задължи
да представи препис от договор за паричен заем № 4248453 и прилежащите
към него документи.
На основание чл. 145, ал. 2 ГПК: С оглед процесуална икономия, съдът
указва на ищеца да уточни изплатила ли е суми и ако да, то в какъв размер по
договор за поръчителство № 4248453, доколкото е формулирала петитум, а
липсват фактически твърдения досежно изплатените суми.
Следва да се допусне ССчЕ, вещото лице по която да отговори на въпросите
подробно формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 29.03.2024 г. от 09:30
ч., за която дата и час страните и вещото лице да бъдат призовани, като
указва на страните, че най-късно до първото по делото заседание могат да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
УКАЗВА на ищеца в срок до първото по делото открито съдебно заседание да
посочи във връзка с изискването на чл. 127, ал. 4 ГПК коя е институцията,
към която посочената в молба от 21.11.2022 г. сметка е разкрита, както и кой
4
е титуляр на същата. При неизпълнение на тези указания, съдът може да
приеме, че страната упражнява процесуалните си права в противовес с
изискването на чл. 3 ГПК.
ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 219, ал. 1 ГПК като
трето лице помагач да бъде привлечено „И.А.М.“ АД.
ПРИКАНВА страните към спогодба за уреждане на правния спор, предмет на
делото. Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба
дължимата държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане
на споразумение за доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални
усилия и съдебни разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален
представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да
представят по делото изрично пълномощно.
ПРИЕМА проект за доклад съобразно обстоятелствената част на
определението, като УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по
делото заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания
и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото
открито съдебно заседание по делото да представи в заверено копие от
договор за предоставяне на гаранция № 4248453, сключен с П. К. К., ЕГН:
**********, и погасителен план на задължението на ищеца по същия, като
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца в останалата част.
УКАЗВА на ответника, че неоснователното непредставяне на изисканите
документи ще се цени от съда по реда на чл. 161 ГПК и съдът ще приеме за
установени изложените в исковата молба твърдения относно съдържанието на
процесния договор, а ако страната с поведението си стане причина за отлагане
на делото, съдът ще й наложи глоба в размер на 300 лева на осн. чл. 91, ал. 2
ГПК.
УКАЗВА и ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ НА ИЩЕЦА да уточни изплатила ли е
5
суми и ако да, то в какъв размер по договор за поръчителство № 4248453.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи,
формулирани исковата молба, при депозит в размер на 300 лева, вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението, НАЗНАЧАВА за
вещо лице В. Д. П., като в призовката до него да бъде посочено, че
заключението следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди
съдебното заседание с преписи за страните.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК третото неучастващо по делото
лице „И.А.М.“ АД в двуседмичен срок от получаване на съобщението да
представи в заверено копие договор за паричен заем № 4248453/31.08.2021 г.,
сключен с П. К. К., ЕГН: **********, както и прилежащите към него
документи.
УКАЗВА на третото неучастващо лице, че при неоснователно непредставяне
на документа, за който съдът го е задължил, съдът ще му наложи глоба в
размер на 150 лева на осн. чл. 87, вр. чл. 91, ал. 1 ГПК, а ако това лице стане
причина за отлагане на делото – в размер на 300 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, с изключение на частта, с
която не се допуска третото лице, което определение подлежи на
обжалване с частна жалба на основание чл. 220 ГПК в едноседмичен срок
пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6