Определение по дело №58/2018 на Административен съд - Русе

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№

       

         гр.Русе, 21.02.2018 год.

 

Административен съд - Русе, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, през две хиляди и шестнадесета година, в състав:         

    

                                                                   Съдия: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

 

като разгледа докладваното от съдия АГУШ адм. дело № 58

по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази:

         Производството е по чл.159, т.1 от АПК.

Образувано е по жалба на „Ветовска гора“ ЕООД, със седалище гр.Ветово, представлявано от управителя Пламен Славчев Тодоров, срещу заповед № 32/17.01.2018г. на зам.кмета на Община Ветово, за прекратяване на договор от 27.06.2013г. за отдаване под наем на имот частна общинска собственост.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на заповедта, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон.

Претендира се отмяна на заповедта.

Съдът, като извърши проверка по допустимостта на жалбата, намира, че същата следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство да се прекрати по следните съображения:

От данните по приложената административна преписка се установява, че  между Община Ветово и жалбоподателя е сключен срочен наемен договор за ползване на имот – частна общинска собственост, а именно масивна едноетажна сграда № 53737, с площ 899 кв.м., разположен в ПИ № 000537, находящ се в землището на гр.Ветово, като имотът се предоставя за склад.

Договорът е сключен за срок от десет години, считано от 01.08.2013г., на основание Решение № 344/25.04.2013г. на ОбС-Ветово.

С оспорената пред съда заповед договорът за отдаване под наем е прекратен. Заповедта е издадена на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.15, ал.1, т.8 от ЗОС и чл.22, ал.2, т.2 от Договор за отдаване под наем на недвижим имот –частна общинска собственост. Като мотиви в заповедта се посочва, че договорът се прекратява след изтекло едномесечно предизвестие.

Съдът, при така установените релеванти факти, прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.1 от АПК урежда предмета на действие на кодекса, а чл.128, ал.1 АПК регламентира кои административни спорове са подведомствени на административните съдилища, и по-специално по т.1 - всички дела по искания за издаване, изменение или отмяна на административни актове /индивидуални, общи и подзаконови нормативни административни актове/.

Съгласно чл.21, ал.1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт.

Разпоредбата на чл.159, т.1 от АПК предвижда, че когато актът не подлежи на оспорване подадената срещу него жалба до съда се оставя без разглеждане и се прекратява съдебното производство, ако е образувано такова. Преценката дали актът подлежи на оспорване задължително се свързва с изследване характера на оспорения акт и по-специално дали има белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК.

Съдът счита, че оспорената Заповед № 32/17.01.2018г. на зам.кмета на Община Ветово не представлява годен за обжалване административен акт.

Начинът на прекратяване на наемни правоотношения за ползване на имоти - общинска собственост според нормите на ЗОС са два: 1/ по административен ред със заповед, която подлежи на обжалване по реда на АПК; и 2/ по граждан­ско­правен ред, съобразно ЗЗД. Последният урежда гражданскоправни отношения, които не са такива на власт и подчинение, а между равнопоставени субекти.

Съгласно чл.15, ал.4 от ЗОС, административният ред за прекратяване е относим за случаите на чл.14, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗОС, т.е. когато имотът е отдаден под наем без търг или конкурс на точно определени в тези разпоредби правни субекти и условия. Съгласно чл.15, ал.3 ЗОС  в хипотезите на чл.14, ал.3 и ал.7 от ЗОС прекратяването на наемните правоотношения става по реда на ЗЗД.

Следователно, начинът на прекратяване на наемното правоотношение между Община Ветово и жалбоподателя се определя от начина/реда на възникването му и предопределя редът за съдебна защита – административно правна или  гражданско правна.

 По делото не е налице индивидуален административен акт, който да подлежи на оспорване по реда на административното правораздаване. Въпросите кога и при какви условия може да се прекрати наемен договор, изпълнени ли са задълженията по договора за плащане на наеми, могат да намерят разрешение в общия исков процес. Към този ред на разрешаване на спора изрично препраща разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от ЗОбС. В чл. 15, ал. 5 вр. ал. 4 от същия закон е предвидено, че по реда на Административнопроцесуалния кодекс се оспорват заповедите, с които се прекратява наемното правоотношение по чл. 14, ал. 4, 5 и 6 от ЗОбС. Оспорващият не е от кръга на субектите, с които се учредяват наемни правоотношения в тези хипотези. В този случай съгласно изричната разпоредба на чл. 15, ал. 3 от ЗОбС прекратяването на наемното правоотношение става по реда на ЗЗД. Това обуславя извода, че компетентен да се произнесе по спора, включително и по допустимостта на исковата молба, наименована жалба, е районният съд.

Предвид изложеното волеизявлението на кмета на общината, материализирано в оспорената заповед, следва да се разглежда като едностранно гражданскоправно воле­изяв­ление за прекратяване на наемен договор между равнопоставени субекти по съществуващо облигационно правоотношение. То няма характер на властническо волеизявление на административен орган в кръга на неговите правомощия. Име­нуването на издадения акт „заповед” не променя правната същност на направеното воле­изяв­ление.

Въпросите относно обстоятелствата кога и при какви условия може да се прекрати един срочен договор за наем, изпълнени ли са задълженията по договора за плащане на наемната цена, дали наемателят е изправна или неиз­прав­на страна, се решават по реда на граж­дан­ско­то производство, а не в админи­стративното. В този смисъл са Определение  № 9774/­28.06.2013г. по адм. д. № 7532/2013г. на ВАС; Определение № 12442/27.09.2013г. по адм. д. № 13055/2013г. на ВАС;  Определение № 13945/07.11.2012 г. по адм. д. № 13270/2012 г. на ВАС, определение № 68 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 64/2016 г., 5-членен смесен с-в на ВКС и ВАС, определение № 66 от 26.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 66/2016 г., 5-членен смесен с-в на ВКС и ВАС.

Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна про­це­суална предпоставка за допустимостта на образуваното съдебно производство от категорията на абсолютните, за чието съществуване съдът следи служебно.

Липсата му обосновава извод за недопустимост на търсената съ­деб­на защита.

По изложените съображения и на основание чл.159, т.1 от АПК и чл.135, ал.2 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Ветовска гора“ ЕООД, със седалище гр.Ветово, представлявано от управителя Пламен Славчев Тодоров, срещу заповед № 32/17.01.2018г. на зам.кмета на Община Ветово, за прекратяване на договор от 27.06.2013г. за отдаване под наем на имот частна общинска собственост, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 58/2018 г. по описа на Административен съд - Русе.

ИЗПРАЩА делото на Русенски районен съд по подсъдност.

         Определението не подлежи на обжалване.

                                                                               

 

 

 

                                                                                                     СЪДИЯ: