№ 604
гр. София, 07.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело №
20241110158042 по описа за 2024 година
Предявени са искове от В. С. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“ш“ № 4, бл.1,
вх.Г, ет.1 ап.24, чрез адв.М., със съдебен адрес гр.София, бул.“ас“ № 125, насочени срещу
„ск“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.ш, пл.об № 13Б, представлявано
от снт, за признаване за установено, че сключения между страните договор за потребителски
кредит № 952967/15.05.2023 г. е нищожен.
В условията на евентуалност – в случай, че съдът не уважи главният установителен
иск, се иска съдът да прогласи за нищожна клаузата на чл.29 от договор за потребителски
кредит № 952967/15.05.2023 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия № 952967/15.05.2023 г., ведно с погасителен план, РКО от 15.05.2023 г.,
квитанция от 19.05.2023 г.
Иска се да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза и да бъде задължен
ответника да представи договор за парчен заем № 952967/15.05.2023 г., погасителен план и
стандартен европейски формуляр.
Прави се искане и за снабдявен на ищеца със съдебно удостоверение, което да му
послужи пред БНБ за получаване на информация относно сключените сделки между
страните по делото и движението по тях.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по допустимостта и основателността на предявения иск.
С искане за приемане като писмени доказателства е представена Заповед № БНБ-
61374/08.07.2016 г.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
1
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
и отговора към нея документи като относими към предмета на спора.
Доколкото процесният договор за кредит, ведно с погасителен план са вече
представени по делото, не следва да се задължава ответника в тази насока. На ответника
следва да се укаже да представи единствено стандартния европейски формуляр, предоставен
на ищеца при сключване на процесния договор.
За изясняване на спора от фактическа страна следва да се назначи и поисканата от
ищеца съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в
исковата молба въпроси.
Искането за снабдяване със съдебно удостоверене следва да се отхвърли, доколкото
информацията, която се цели да се получи чрез него от БНБ е ирелевантна за делото предвид
неговия предмет.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО: Предявени са искове от В. С.
С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.“ш“ № 4, бл.1, вх.Г, ет.1 ап.24, чрез адв.М., със
съдебен адрес гр.София, бул.“ас“ № 125, насочени срещу „ск“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.ш, пл.об № 13Б, представлявано от снт, за признаване за установено,
че сключения между страните договор за потребителски кредит № 952967/15.05.2023 г. е
нищожен.
В условията на евентуалност – в случай, че съдът не уважи главният установителен
иск, се иска съдът да прогласи за нищожна клаузата на чл.29 от договор за потребителски
кредит № 952967/15.05.2023 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
Ищeцът твърди, че на 15.05.2023 г. е сключил с ответника договор за потребителски
кредит от разстояние № 952967, по силата на който той е получил сума в размер на 500.00
лв. при ГПР от 42.58 %. Отбелязва се, че в от договора е установено задължение за ищеца да
предостави обезпечение с банкова гаранция или две физически лица, които да отговаря на
определени условия, като при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка в
размер на 0,9% от стойността на предоставената в кредит сума за всеки ден, в който не е
предоставено обезпечението.
С исковата молба се оспорва действителността на договора за кредит. В тази насока
се излагат съображения, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1 т.10 от ЗПК за разписване
2
на начина на изчисляване и формиране на ГПР. Отбелязва се, че и посоченият в договора
ГПР е грешен, тъй като в него не е включено задължението по неустойка при неосигуряване
на гарант.
В исковата молба се изложени подробни съображения относно характера на
процесната неустойка, като се изразява становище, че тя противоречи на присъщите й
функции. Освен това се подчертава, че за кредитора съществува задължение да направи
оценка на кредитоспособността на потребителя, а не да прехвърля риска върху него.
Излагат се и доводи за заобикаляне на закона, като с процесната неустойка се уговаря
всъщност още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение,
от които обаче не произтичат вреди за потребителя.
Неустойката се оспорва и по размер като прекомерна и противоречаща на чл.143,
ал.2, т.5 от ЗЗП.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва, че с ищеца се намира в облигационно правоотношение по
процесния договор за кредит. В отговора на исковата молба се отбелязва, че същият е
сключен от разстояние като подробно се обяснява процедурата за това. Обръща се внимание,
че инициативата е на ищеца, който е създал личен профил и е попълнил заявка за
кандидатстване за кредит от разстояние. На същия са изпратени по електронен път проект
на договора, погасителен план към него, стандартен европейски формуляр и общи условия.
С оглед на това, според ответника е осигурена възможността на потребителя да се запознае с
условията по кредита и той сам е избрал да даде съгласието си за сключването му,
натискайки бутон „подпис“.
По отношение конкретната клауза за неустойка се твърди, че тя обезпечава
изпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави договореното с кредитора
му обезпечение, като неустойка се начислява само за времето на неизпълнението.
Ответникът се позавава на практика на ВКС, според която за действителността на
неустоечната клауза е от значие дали неизправният длъжник има възможност сам да
ограничи размера на неизпълнението. Доколкото в настоящия случай, такава възможност е
налице, според ответника, клаузата не е недействителна.
Излагат се съображения и че в процентно отношение размерът на неустойката е 0.9%,
който не може да се приеме за прекомерен, въпреки че сам по себе си размерът не е критерий
за действителността на неустоечната клауза, а това е нейната цел, която не може да излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Ответникът
аргументира становище, че не е налице изначална невъзможност на заемателя да осигури
поръчител в посочения в договора срок, като от неизпълнението на това задължение,
кредиторът търпи вреди, а именно той се лишава от гаранция, че неговото вземане някога ще
бъде удовлетворено.
3
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от нищожен договор, сключен с ответника;
- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл.26 ЗЗД,
чл.146 от ЗЗП;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между
страните;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит
между страните;
- разпределение на доказателствената тежест – ответникът следва да установи, че
оспорения договор за кредит и в частност клаузата ан чл.29 от него е индивидуално
уговорена, че е изпълнил задължението си да представи необходимата преддоговорна
информация на ищеца, че клаузите на договора осигуряват равнопоставеност на страните по
него;
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива.
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за потребителски кредит под
формата на кредитна линия № 952967/15.05.2023 г., ведно с погасителен план, РКО от
15.05.2023 г., квитанция от 19.05.2023 г., Заповед № БНБ-61374/08.07.2016 г.
ЗАДЪЛЖАВА ответника ск“ АД най-късно в първото по делото съдебно заседание
да представи стандартен европейски формуляр, предоставен на ищеца при сключване на
процесния договор, ако разполага с такъв документ.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице си,
тел.**** която като се запознае с данните по делото и извърши необходимите справки, да
отговори на поставените в исковата молба въпроси. Определя депозит за изготвяне на
експертизата в размер на 300.00 лв., вносими от ищеца в едноседмичен срок от получаване
на съобщението.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред БНБ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.03.2025 г. от
10.00 ч., за която дата да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
4
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5