№ 1270
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000501994 по описа за 2022 година
при участието на секретаря М. Крайнова, за да се произнесе, взе предвид, че със свое
решение 20 от 07.03.2022 г. по т.д. 131/2021 г. Софийски окръжен съд, четвърти
първоинстанционен търговски състав:
ОСЪЖДА „ЛЕВ ИНС” АД с ЕИК ********* да плати на М. Ц. Д. с ЕГН ********** и
Н. С. Д. с ЕГН ********** сумата от по 100000 лв. /сто хиляди лева/ на всеки от тях, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 08.07.2021 г. до
окончателното плащане, представляващи застрахователно обезщетение, включващо
обезщетение за неимуществени вреди в горепосочения размер от по 100000 лв. – страдание
поради смъртта на Д. Н. Д. – син на ищците, причинена в резултат на ПТП, настъпило на
04.03.2021 г., и обезщетение за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ в размер на законната лихва
върху сумата от 08.04.2021 г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ исковете за плащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата
над уважените им размери от по 100000 лв. /сто хиляди лева/ до пълните им предявени
размери от по 200000 лв. /двеста хиляди лева/
ОТХВЪРЛЯ акцесорните искове за плащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата на застрахователното обезщетение от 08.04.2021 г. до
08.07.2021 г.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по:
- въззивна жалба от „Лев инс“ АД, ответник в първоинстанционното производство,
срещу решението в осъдителната му част за разликата между 60 000 лв. до 100 000 лв.
обезщетение за всеки от ищците. Поддържа се, че обезщетението не отговаря на критерия за
справедливост.
- насрещна въззивна жалба от ищците в първоинстанционното производство срещу
решението в отхвърлителната му част относно главните искове. Поддържа се неправилно
приложение на материалния закон и необоснованост по отношение на приетия принос от 50
% на пострадалия поради непоставен предпазен колан.
1
Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими. Няма постъпили отговори. В
насрещната въззивна жалба е поискано назначаване на КСМАТЕ за изясняване на приноса
на пострадалия. Посочено е, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално
нарушение, като е оставил без уважение искането за повторна експертиза при надлежно
оспорване. Настоящият състав е уважил искането. Като е отказал да допусне част от
въпросите за механизма на ПТП и да назначи повторна КАСМАТЕ по въпроса за ролята на
поставен предпазен колан при конкретния механизъм, съдът е допуснал нарушение.
Допусната е КСМАТЕ, която да изследва механизма на ПТП и скоростите на участващите в
него МПС и да отговори на въпроса при поставен предпазен колан от Д. Д. би ли настъпила
смъртта му. Заключението, изготвено от вещи лица д-р Ц. Н. Г. и инж. д-р М. Г. М., е прието
в с.з. от 13.10.2022 г.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивния съд не е спорно, че са налице елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане: противоправно поведение, вина, причинени травми, причинната
връзка между деянието на делинквента и травмите на починалия, както и между травмите и
настъпилата смърт поради необжалваната част от решението до размер от 60 000 лева за
всеки ищец. Не е спорно, че ищците са родители на починалия вследствие на ПТП и имат
право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт. Не е спорно наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника и водача на МПС. Спорно пред въззивната инстанция е колко е справедливото
обезщетение за неимуществени вреди на родителите на починалия при пътния инцидент,
както и налице ли е негов принос за настъпване на смъртта поради непоставянето на
предпазен колан.
Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане
на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания
по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между
него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за
неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
като предмет на установяване са действителните им лични отношения. Предпоставката за
присъждане на обезщетение - създадена трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща
морални болки и страдания и установяването й в процеса, е закрепена и в ТР №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС.
За да определи адекватно обезщетение за конкретния случай, настоящият състав взе
предвид свидетелските показания, както и изслушаната съдебно-психологична експертиза.
От заключението на съдебно-психологическата експертиза се установява, че в резултат
на ПТП двамата ищци са изпаднали в шоково състояние /остра стресова реакция/,
характеризираща се с първоначално състояние на „зашеметеност“ , дезориентация,
невъзможност за възприемане на информация и планиране на действията. Ясно изразена е
връзката между стресиращия фактор и и началото на описаната симптоматика, като
симптомите не отзвучават за няколко дни, а са придобили хроничен ход, като са се
задълбочили и обогатили. И към момента продължават емоционалните нарушения на
двамата ищци, свързани с изживяване на тревожност. Имат белези на социална дисфункция
и промени в жизнените стереотипи. Загубата на сина е довела при майката до тежък
2
депресивен епизод. Налице е невровегетативна симптоматика, дистимен фон на
настроението, депресивност, безнадеждност и безперспективност на изживяванията, което
състояние може да бъде с продължителност от години. При бащата са налице белези на
дезорганизация на личността, изразяваща се в в мащабна девалидизация, загуба на интереси
и желание за живот. Травматичното събитие е довело майката и бащата до самоизолация,
депресия и невъзможност да изпитват щастие от живота, като изпитват тревожно очакване
да стане чудо и синът да се появи за обяд или вечеря. Вероятността от преодоляване на това
състояние е много малка.
Според показанията на свидетелката Р. В. – сестра на ищцата семейството било много
сплотено и тримата се грижели един за друг. Родителите отгледали сина си с топлота и
осигурявали с цената на лишения образованието му, а след това той започнал да се грижи за
тях, живеел с тях в едно домакинство, поемал разходите им, уважавал ги много и ги имал за
пример, изпитвал благодарност за това, което са направили за него. И до ден днешен ищците
не можели да преодолеят смъртта на сина си.
Обстоятелствата от значение за определяна на обезщетението са следните: налице е
загуба на дете, която без никакво съмнение е непрежалима, неестествена и най-страшното
нещо, което може да се случи в живота на човек изобщо. Критерий за оценка е и
образованието и професията на загиналата. Следва да се съобразят близките отношения
между ищците и починалия, описани от свидетелката, макар и лаконично, силната връзка на
родителите с тяхното дете, привързаността между членовете на семейството, внезапността и
неочакваността на нещастието, шока от смъртта на починалото дете, непреодоляната тъга,
установени от СПЕ и от свидетелите.
Настоящият състав счита, че справедливото обезщетение по случая е 160 000 (сто и
шестдесет хиляди) лева за всеки от двамата родители. В този смисъл въззивната жалба на
застрахователя е частично основателна. Институтът на обезщетението за неимуществени
вреди не е призван да измерва колко голяма е мъката на родителите, каквато безспорно е
доказана, а е обществено приемлив начин за уреждане на последиците от едно деликтно
поведение. Посоченият размер на обезщетение е съобразен и с икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането, отразена в действащите за периода застрахователни
лимити.
По спорния въпрос за принос на пострадалия поради непоставяне на предпазен колан
въззивният съд намира следното. В константната си практика по приложението на чл. 51 ал.
2 ЗЗД Върховният касационен съд последователно застъпва становището, че намаляването
на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51 ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличие
на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите за него вреди. За да е
налице съпричиняване по отношение на настъпилите вреди според смисъла на законовата
разпоредба е необходимо обективно да е налице поведение на пострадалия, с което същият
да е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпване на
конкретното увреждане, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен
за съпричиняването, съответно за прилагане от съда на чл. 51 ал. 2 ЗЗД, е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането като неблагоприятен резултат.
Тълкувана по правилата на граматическото и логическо тълкуване, нормата на чл. 51, ал. 2
ЗЗД налага разбирането, че за да е налице вина на участник в пътното движение и принос на
увредения към щетата, е необходимо не само извършваните от последния действия да
нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията да са
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно
следствие.
От изслушаните заключения, както от първата, така и от настоящата инстанция, се
установява безпротиворечиво, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан и че
именно липсата на поставен колан е довела до смъртта му. Налице е конкуренция за
причини на смъртта на пострадалия: черепно-мозъчна травма, а от друга страна гръдна
травма, като всяка от тях не би се получила при поставен колан. Наред с това обаче, вещото
3
лице д-р Г. при изслушването си в с.з. отговаря, че разкъсването на аортата теоретично е
възможно да се причини при висока скорост по инерционен механизъм, поради това, че след
спиране движението на тялото, вътрешните органи продължават своето движение в
гръдната кухина. Независимо дали тялото се спира от удар или от действието на колан, е
възможно да настъпят преразтягания на задържащия апарат на съдовете, включително и
аортата и да се получат друг вид увреждания, които да доведат до смъртоносна травма, но те
ще са различен вид, от този, който е описан. Възможно е при тази скорост предпазният
колан да не е ефективен. Щяха да са получат травми, но те щяха да са различни, от тези,
които са налични и които са описани при аутопсията. И тези травми е възможно да доведат
до смърт. Вещото лице инж. М. отговаря, че при конкретния изследван механизъм коланът
би бил ефективен, доколкото би предпазил тялото да се придвижи напред и да се издигне
нагоре, но относно придвижване на тялото в странични посоки в конкретния случай не би
бил ефективен. Механизмът на инцидента е следният: Около 17,45 часа в посока от с.
Врачеш към гр. Ботевград в близост до км 197 и със скорост около 101 км/ч се е движил л. а.
„БМВ ХЗ“ с per. № ***, управляван от Г. Г.. В същото време и в същата посока пред л. а.
„БМВ ХЗ“ се е движела колона от автомобили със скорост около 68 км/ч. Първи в колана е
бил л. а. „Форд Мондео“ с per. № ***, управляван от Н. Н. Т.. Приближавайки колоната от
автомобили, водачът на л. а. „БМВ ХЗ“ е предприел изпреварването им, навлизайки в лявата
пътната лента, предназначена за движение в противоположна посока. При изравняването си
с втория автомобил от колоната (движещ се непосредствено след л. а. „Форд Мондео“),
водачът Г. Г. е предприел връщане в дясната пътна лента, където е настъпил удар между
задната лява част на л. а. „Форд Мондео“ и предната дясна част на л. а. „БМВ ХЗ“.
Вследствие на първоначалният удар л. а. „Форд Мондео“ е отблъснат напред спрямо
първоначалната си посока, като е извършил равнинно движение, състоящо се от транслация
и ротация в посока обратна на часовниковата стрелка, след което е продължил движението
си напред и наляво, оставайки следа е дължина 40,80 м и след втори удар между дясната му
страна и дърво, намиращо се в ляво от левия банкет, се е установил в положението описано
в протокола за оглед. Л. а. „БМВ ХЗ“, след първоначалния удар с л. а. „Форд Мондео“ е
продължил движението си напред и надясно спрямо първоначалната си посока и след
преминаване през затревения банкет е достигнал до дърво в което е реализиран втори удар,
при който автомобилът е отблъснат напред и наляво към платното за движение и след
преобръщане около надлъжната си ос се е установил на лявата си страна в положението
описано в протокола за оглед.
Ето защо, възражението за принос поради непоставен предпазен колан е неоснователно
– при конкретния механизъм и скоростта на движение на автомобила, дори и при
обезопасителен колан е възможно да настъпи смъртта на пътника. Определеното
обезщетение от 160 000 лева не следва да бъде намалявано.
Поради частично несъвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в отхвърлителната част между 100 000 лева (сто хиляди) и
160 000 (сто и шестдесет хиляди) лева ведно със законната лихва от 08.04.2021 г. – начална
дата, приета от СОС, срещу която няма въззивни дати за всеки от ищците и потвърдено в
останалата му обжалвана част.
При този изход на спора, разноските за първата инстанция следва да се променят, както
следва. В полза на процесуалния представител на ищците на основание чл. 38, ал. 2 във
връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата дължимият хонорар за първата инстанция е
8848 лева (5530х320000/200000), като в полза на адв. П. С. следва да се присъдят
допълнително 3318 лева. Дължимата държавна такса, която застрахователното дружество
следва да плати в полза на бюджета на СГС, е 12 800 лева и решението трябва бъде и
ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК още 4800
лева.
За въззивната инстанция в полза на ответника-въззивен жалбоподател не следва да се
присъжда търсената държавна такса поради оставянето без уважение на въззивната жалба.
Поради частичното уважаване на насрещната въззивна жалба в полза на процесуалния
4
представител на въззивните жалбоподатели-ищци адв. Н. Д. следва да се присъди
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на 5083,20 лева за двамата
жалбоподатели с включен ДДС. (3530х60000/100000х2 + 20%). В полза на САС ответникът-
жалбоподател следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 държавна такса от 2400 лева.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 20 от 07.03.2022 г. по т.д. 131/2021 г. на Софийски окръжен съд,
четвърти първоинстанционен търговски състав в частта, в която са отхвърлени исковете на
М. Ц. Д. и Н. С. Д. срещу „Лев инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на сина им при ПТП на 04.03.2021 г. за разликата между 100 000 лева (сто
хиляди) и 160 000 (сто и шестдесет хиляди) лева ведно със законната лихва от 08.04.2021 г.
до плащането за всеки от ищците и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на М. Ц. Д., ЕГН **********
допълнително 60 000 (шестдесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сина й Д. Н. Д. при ПТП на 04.03.2021 г. ведно със законната лихва от 08.04.2021
г. до плащането
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК ********* да заплати на Н. С. Д., ЕГН **********
допълнително 60 000 (шестдесет хиляди) лева обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сина му Д. Н. Д. при ПТП на 04.03.2021 г. ведно със законната лихва от
08.04.2021 г. до плащането.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати за държавна такса в полза на бюджета на ОС София още 4800 лева, а в полза на
бюджета на САС – сумата от 2400 лева.
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. П. С., Адвокатска колегия София,
допълнително хонорар за първата инстанция в размер на 3318 лева.
ОСЪЖДА „Лев инс“ АД, ЕИК ********* на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1,
т. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. Н. Д., Адвокатска колегия Шумен хонорар
от 5083,20 лв. с включен ДДС за представителство на М. Ц. Д. и Н. С. Д. пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5