Р Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 640 по описа
на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Л.А., ЛНЧ **********,
срещу заповед № 365з-536/07.02.2019 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с
която на основание чл. 39а ал. 1 т. 2 вр. чл. 41 т. 4
ЗЧРБ и чл. 44 ал. 1 ЗЧРБ на жалбоподателката е
наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход,
страна на транзитно преминаване или трета страна“. В жалбата се излага, че с
потвърдено по съдебен ред решение № 10366/25.05.2017 г. на председателя на
Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет на Република България
на жалбоподателката е отказан статут на бежанец и
хуманитарен статут. При ново позоваване на фактите по първоначалната молба до
ДАБ, по която е постановено влязлото в сила решение № 10366/25.05.2017 г., и
при позоваването на последваща молба до ДАБ с вх. № КП-231/29.01.2019 г., подадена
въз основа на нововъзникнали според жалбоподателката обстоятелства,
се иска съдът да отмени обжалваната заповед по чл. 44 ал. 1 ЗЧРБ с
произтичащите от това последици.
В проведените по делото открити съдебни
заседания жалбоподателката, редовно призована, не се
явява и не се представлява.
Директорът на ОД на МВР – Варна,
ответник по делото, се представлява от юрисконсулт Г., който от негово име
оспорва основателността на жалбата като в пледоарията по съществото на спора в с.з. на 10.07.2019 г. заявява, че обжалваната заповед е
издадена при наличието на обвързана компетентност, тъй като са били налице
материално-правните предпоставки на чл. 41 т. 4 ЗЧРБ.
Съдът като съобрази, че като
родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с оспорване на
подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, предявено в
14-дневния преклузивен срок по чл. 149 ал. 1 АПК вр. чл. 46 ал. 1 ЗЧРБ, намира производството по делото за
процесуално допустимо и поради това – за подлежащо на разглеждане и произнасяне
по основателността на отправеното искане. При преценката на срока по чл. 149
ал. 1 АПК съдът съобрази, че според скрепеното с подписа на Л.А. отбелязване
под заповед № 365з-536/07.02.2019 г. на директора на ОД на МВР – Варна тя й е
връчена на 18.02.2019 г., а жалбата срещу нея според поставения печат на ОД на
МВР – Варна е предявена по реда на чл. 152 ал. 1 АПК вр.
чл. 46 ал. 1 ЗЧРБ на датата 01.03.2019 г.
По основателността на оспорването
съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
По фактите:
С адресирана до Държавна агенция
за бежанците молба вх. № 2852/19.09.2016 г. Л.А. е поискала да й се предостави
международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. С
решение № 10366/25.05.2017 г. председателят на ДАБ при МС се е произнесъл по
молбата, като преценяйки, че липсват предпоставките
по чл. 8 и 9 от ЗУБ, на основание чл. 75 ал. 1 т. 2 и 4 от ЗУБ е отказал да
предостави на молителката статут на бежанец и хуманитарен статут /л. 5 – 7 от
преписката/. Срещу решението по реда на АПК е предявена жалба от Л.А. ***, по
която е образувано съдебното производство по адм. дело № 6229/2017 г.,
приключило с решение № 7387/06.12.2017 г., с което оспорването на
административния акт е отхвърлено като неоснователно /л. 9 и 10 от преписката/.
При проведения касационен съдебен контрол по реда на глава ХІІ АПК решение № 7387/06.12.2017
г. по адм. дело № 6229/2017 г. на АССГ е оставено в сила с решение №
14389/22.11.2018 г. по адм. дело № 970/2018 г. на ВАС РБ, Трето отделение,
което на основание чл. 223 АПК е окончателно /л. 11 – 13 от преписката/.
След постановяване на
касационното решение началникът на сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Варна е
изготвил уведомление рег. № 125560-53/11.01.2019 г. до Л.А., че спрямо нея е
започнало административно производство по издаването на заповед за налагане на
ПАМ по чл. 41 т. 4 ЗЧРБ „връщане до страна на произход, страна на транзитно
преминаване или трета страна“/л. 19-гръб от преписката/. Указал й е на възможността по чл. 34 ал. 3 АПК
в тридневен срок от получаването да направи писмени искания и възражения.
Със съпроводително писмо рег. №
365р-2567/15.01.2019 г. уведомлението е изпратено до началника на Второ РУ при
ОД на МВР – Варна с искане да бъде връчено на чуждата гражданка Л.А. на
декларирания от нея адрес ***. /л. 19 – лицева страна/.
Със съпроводително писмо от
29.01.2019 г. началникът на Второ РУ при ОД на МВР – Варна е изпратил до
началника на сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Варна попълнената и подписана от
Л.А. разписка за връчване на уведомлението на датата 28.01.2019 г. /л. 20 от
преписката, лице и гръб/. В разписката А. е посочила като свой адрес *** –
студио. За същия адрес по преписката е приложен безсрочен договор за наем от
15.10.2016 г., по силата на който Г. А. А. /наемодател/ отдава под наем на
наемателите Л.А. и М. А. за неопределен срок и срещу заплащане на месечна наемна
цена от 250 лв. жилищен имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Е. Г.“ № ** /л. 16 от преписката/.
Независимо от изпратената от
началника на Второ РУ при ОД на МВР – Варна до началника на сектор „Миграция“ разписка
за полученото уведомление, върху бланката на самото уведомление под
съдържанието му ръкописно е написано: „Получих уведомлението. Л.А., 18.01.2019
г.“ като е положен и подпис на получателката /л. 19, гръб от преписката/. От
това може да се заключи, че уведомлението е било получено от жалбоподателката на два пъти: на датата 18.01.2019 г. и на
датата 28.01.2019 г.
В указания в уведомлението
3-дневен срок по чл. 34 ал. 3 АПК, започващ да тече от датата на първоначалното
му връчване 18.01.2019 г., жалбоподателката е подала
до началника на сектор „Миграция“ при ОД на МВР – Варна писмено сведение рег. №
125560-115/18.01.2019 г., в което е посочила, че е родена в гр. Ванадзор, Армения, на 01.08.1987 г. За пръв път е дошла в
България през 1997 г. заедно с майка си ХА. М. и с брат си А. А. с цел да се
установят при баща им А. С., който живеел в България още от 1993 г. Завършила основното
и средното си образование във Варна. Според писменото сведение през 2009 г.
семейството се завърнало обратно в Армения, където тя и майка й останали до
2016 г., когато двете отново се върнали в България като туристки. Брат й А. се
върнал още през 2013 г. С баща си не поддържала връзка от 2009 г. и не го била
виждала оттогава. По линия на баща си има леля – сестра на баща й, родена във Ванадзор, която заедно с двамата си сина, нейни първи
братовчеди, живее в Москва. Има още една леля, която заедно със сина си, също
неин първи братовчед, живее във Ванадзор. С нея Л.А.
поддържа връзка и от България по „Вайбър“ и по
„Скайп“. Според писменото сведение след завръщането си в България през 2016 г. жалбоподателката започнала работа като екскурзовод към
хотел „Слънчоглед“ в к. к. „Златни пясъци“, където оттогава продължила да
работи всяко лято. Наред с това, когато й оставало време през лятото, продавала
и закуски в една фурна на централния пазар във Варна. Посочено е, че към
момента на подаване на сведението жалбоподателката
работела и при своя приятелка, собственик на фирма „С. травъл“,
като й помагала за попълване на таблиците с резервации за хотели. Относно
жилището, в което живее, жалбоподателката е обяснила,
че заедно с майка си и брат ползват приспособен за живеене гараж, тип студио,
на адрес гр. Варна, ул. „Е. Г.“ № 37 – л. 14 от преписката.
С утвърдено от директора на ОД на
МВР – Варна предложение рег. № 365р-7419/07.02.2019 г. началникът на сектор
Миграция при ОД на МВР – Варна е предложил на Л.А., гражданка на Армения, ЛНЧ **********,
да бъде наложена на основание чл. 41 т. 4 ЗЧРБ принудителна административна
мярка „Връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета
страна“ /л. 2 и 3 от преписката/. В предложението е посочено, че Л.А., неомъжена чужденка, е родена в Армения на 01.08.1987 г.
Дошла е за пръв път в България през 1997 г. заедно с майка си Х. А. М., родена
на *** г. в гр. Ванадзор, Армения, и с брат си А. А.,
роден на *** г. в гр. Ванадзор, Армения, за да се
установят при баща им А. С., роден също в Армения на 01.05.1959 г. След
завършване на основното и средното си образование в гр. Варна Л.А. е работила
от 2006 г. до 2007 г. като рецепционист в хотел „Йо“ в к. к. „Св. св.
Константин и Елена“; през 2007 г. е била екскурзовод към хотел „Слънчоглед“ в
к. к. „Златни пясъци“, а от 2008 г. до 2009 г., когато заедно с майка си и брат
си се е завърнала в Армения, е била безработна. В България е дошла отново на
31.08.2016 г. с 12-дневна туристическа виза, тип С, с валидност от 31.08.2016
г. до 27.09.2016 г., като оттогава не е напускала страната. Живее с майка си и
брат си, също върнали се и незаконно пребиваващи в България, на адрес гр. Варна,
ул. „Е. Г.“ № 37 в гараж, приспособен за живеене, тип студио. Срещу майка й и
брат й са издадени заповеди за налагане на ПАМ по ЗЧРБ, както следва: срещу
майката Х. А. М. – заповед № 365з-267/18.01.2019 г. на директора на ОД на МВР –
Варна за налагане на ПАМ „Връщане до страна на произход, страна на транзитно
преминаване или трета страна“ и срещу брата А. А. – обжалвана пред съда и
потвърдена от ВАС РБ с решение № 14012/20.11.2017 г. заповед №
365з-700/18.03.2015 г. на директора на ОД на МВР – Варна за налагане на ПАМ „Принудително
отвеждане до границата на Република България“, която поради технически причини все
още не е изпълнена към момента на изготвяне на предложението, но на основание заповед
за подписка № 365з-701/18.03.2015 г. лицето всяка седмица се подписва в сектор
„Миграция“ при ОД на МВР – Варна. Относно бащата А. С. е посочено, че със
заповед № 365з-1722/19.06.2015 г. на директора на ОД на МВР – Варна му е
наложена ПАМ „Принудително отвеждане до границата на Република България“, която
е изпълнена на 11.02.2018 г. като той е върнат принудително в Армения. По
отношение на Л.А. е посочено, че по подадената от нея молба за международна
закрила е постановено и влязло в сила решение № 10366/25.05.2017 г. на
председателя на ДАБ при МС, с което й е отказан статут на бежанец и хуманитарен
статут. От възпроизвеждането на основанията, поради които е поискана закрила, става
ясно, че не се касае за предприето срещу нея преследване в родината й Армения,
основано на етническа принадлежност, раса, пол, религия, политически убеждения
или принадлежност към определена социална група или партия, а за личен проблем
с конкретно физическо лице, убило чичо й, което след оправдаването му поради
невменяемост е заплашвало нея и майка й, че ще ги убие и ще им вземе останалия
в наследство от чичото имот. Уточнено е, че по твърдения на самата А. тя не е
била преследвана в родината си нито занапред има такъв риск; че няма проблем с
официалните власти в страната си по произход, не е била арестувана, осъждана и
не е членувала в политическа партия. В допълнение към предложението за налагане
на ПАМ е посочено, че сектор „Миграция“ не разполага с данни Л.А. да е с влошено
здравословно състояние.
От служебната справка в
деловодната система на Адм. съд – Варна се установява, че издадената срещу
майката ХА. М. заповед № 365з-267/18.01.2019 г. на директора на ОД на МВР –
Варна за налагане на ПАМ „Връщане до страна на произход, страна на транзитно
преминаване или трета страна“ е обжалвана от ХА. М. като по жалбата е
образувано адм. дело № 639/2019 г. по описа на Адм. съд – Варна, ХІХ състав,
приключило с решение № 1058/30.05.2019 г., с което жалбата е отхвърлена.
Позовавайки се изрично на фактите и мотивите в
предложение рег. № 365р-7419/07.02.2019 г., директорът на ОД на МВР – Варна е приел,
че в случая е налице хипотезата на чл. 41 т. 4 ЗЧРБ, поради което на основание
чл. 44 ал. 1 ЗЧРБ е издал обжалваната по делото заповед № 365з-536/07.02.2019
г., с която е наложил на жалбоподателката Л.А.
принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход, страна на
транзитно преминаване или трета страна“ /л. 1 от преписката/.
От данните по делото се
установява, че още преди издаването на заповедта Л.А. е подала до ДАБ
последваща по смисъла на пар. 1 т. 6 ДР ЗУБ молба вх.
№ КП-231/29.01.2019 г., с която въз основа на пространно изложени факти отново
е поискала да й се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут и защита
/л. 50 – 52 от делото/. С решение № 11-ОК/11.02.2019 г., мотивирайки се със съображението,
че А. не се позовава на обстоятелства от съществено значение за личното й
положение и че не се установява наличието на значими нови факти относно
държавата й по произход, интервюиращият орган на основание чл. 76б ал. 1 т. 2
ЗУБ не е допуснал подадената последваща молба вх. № КП-231/29.01.2019 г. до
производство за предоставяне на международна закрила /л. 54 – 56 от делото/.
Решението е връчено на жалбоподателката на 14.03.2019
г. по реда на чл. 76 ал. 5 вр. чл. 76б ал. 4 ЗУБ,
доказателства за което са приложени на л. 57 – 59 от делото. Съгласно
приложеното на л. 30 и 31 от делото съпроводително писмо с. д. №
8713/31.05.2019 г. в 7-дневния срок по чл. 84 ал. 1 ЗУБ срещу него не е подадена
жалба до съда, поради което е влязло в законна сила.
Така възприетите факти въз основа
на събрания по делото доказателствен материал обуславят следните правни изводи:
Съгласно чл. 39а ал. 1 т. 2 ЗЧРБ
една от принудителните административни мерки, които се налага на чужденците по
този закон, е връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване
или трета страна. В чл. 41 ЗЧРБ в общо пет точки изчерпателно са уредени
материално-правните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 39а ал. 1 т. 2 от
закона. Между тях в т. 4 /нова – ДВ бр. 97/2016 г./ са предвидени случаите, в
които по отношение на чужденеца има влязло в сила решение за отказ,
прекратяване или отнемане на международна закрила или убежище или по отношение на
когото производството по ЗУБ е прекратено с влязло в сила решение, освен ако
прекратяването е постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно
приемане в Република България и производството не е било възобновявано. Съгласно
чл. 1а ал. 2 ЗУБ международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за
статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., и Протокола за
статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон /обн.
ДВ бр. 36 от 1992 г.; доп. ДВ бр. 30 от 1993 г./ /ДВ бр. 88 от 1993 г./, на
международни актове по защита правата на човека и на този закон като включва
статут на бежанец и хуманитарен статут. Предпоставките за предоставяне на
единия и на другия вид статут са уредени съответно в чл. 8 и 9 от ЗУБ.
Наличието в случая на влязлото в
законна сила решение № 10366/25.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на
основание чл.75 ал. 1 т. 2 и 4 ЗУБ поради отсъствието на предпоставките по чл.
8 и 9 от същия закон на жалбоподателката Л.А. е
отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут, обуславя
съществуването на уредената в чл. 41 т. 4 предл.
първо ЗЧРБ материално-правна предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 39а ал. 1
т. 2 ЗЧРБ „връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или
трета страна“. С окончателното приключване на съдебното производство срещу отказа
да й се предостави международна закрила жалбоподателката
е изгубила предвиденото за целите на търсене на закрилата право на оставане в
страната съгласно чл. 9 ал. 1 от Директива 2013 /32/ ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 26.06.2013 г., поради което от момента на
постановяването от ВАС РБ на решение № 14389/22.11.2018 г. по адм. дело №
970/2018 г. тя е със статут на незаконно пребиваща в страната.
Органите, на които законът
възлага компетентността да наложат мярката с издадена за целта писмена заповед,
са посочени в чл. 44 ал. 1 ЗЧРБ при нормативно предвидена възможност и за
делегиране на правомощията им. Областният директор на МВР – Варна попада в
кръга на изрично изброените в разпоредбата органи, поради което издадената от
него заповед № 365з-536/07.02.2019 г. е при наличието на материална компетентност.
Лексическото тълкуване на чл. 41 ЗЧРБ, в
който е употребен изразът „връщане се налага, когато“, а не „връщане може да се
наложи, когато“, безсъмнено води до извод, че когато е налице някоя от
изчерпателно обхванатите от нормата материално-правни предпоставки,
административният орган налага ПАМ по чл. 39а ал. 1 т. 2 ЗЧРБ в условията на
обвързана компетентност, а не при оперативна самостоятелност.
Независимо от това разпоредбата
на чл. 44 ал. 2 ЗЧРБ го задължава при налагането на мярката да отчете
продължителността на пребиваването на чужденеца на територията на Република
България; категориите уязвими лица; наличието на производства по Закона за
убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за
пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване; семейното
положение на чужденеца, както и съществуването на семейни, културни и социални
връзки с държавата по произход на лицето. Преценката на тези обстоятелства е
наложителна предвид прокламирания с чл. 6 АПК принцип за съразмерност,
проявление на който е забраната по ал. 2 на чл. 6, според която административният
акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в
по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
В случая директорът на ОД на МВР
– Варна е съобразил изискването на чл. 44 ал. 2 ЗЧРБ, като освен че е утвърдил с
подписа си предложение рег. № 365р-7419/07.02.2019 г., в което началникът на
сектор „Миграция“ е обсъдил относимите по чл. 44 ал.
2 ЗЧРБ обстоятелства, но и изрично в мотивите на заповедта, с която е наложил
ПАМ, е посочил, че взема предвид фактите и мотивите в предложението. При това
положение като се съобрази незагубилото действие ТР №
16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС НРБ, допускащо възможност мотивите на
административния акт да предхождат неговото издаване като се съдържат в друг
документ, съставен с оглед на предстоящото му изготвяне, се налага извод, че
административният орган се е мотивирал при налагането на ПАМ и от гледна точка
на задължителната преценка на обстоятелствата по чл. 44 ал. 2 ЗЧРБ. Разгледани
поотделно и в съвкупност, те сочат на отсъствието в случая на причини,
препятстващи прилагането на ПАМ. Жалбоподателката Л.А.
не попада в категориите уязвими лица по пар. 1 т. 4б
ДР ЗЧРБ; понастоящем не е прекъснала родствените си връзки с държавата по
произход, където живеят едната й леля и братовчед, с които по собствените й
твърдения поддържа връзка и от България; баща й също живее в Армения, където е
предстоящо и завръщането на майка й и брат й, срещу които също има издадени
заповеди за налагане на ПАМ по ЗЧРБ /срещу брат й с изричното уточнение, че
заповедта е влязла в законна сила, а срещу майка й е потвърдена от съда на
първа инстанция/. Жалбоподателката е неомъжена и извън двамата й кръвни родственици, които също трябва
да се върнат в Армения, няма други роднини в България. Действително, до момента
тя е изживяла почти половината си живот в България /от 1997 г. до 2009 г. и от
края на август 2016 г. до сега/, но тук тя разполага единствено със сезонна
работа, а жилищните й условия не могат да се възприемат като нормални като се
има предвид, че обитава под наем гараж, приспособен за живеене. Отделно от
това, независимо, че последните три години е живяла в България, преди това в
период от седем последователни години /от 2009 г. до 2016 г./ е била
непрекъснато в Армения по време, по което вече е пълнолетен и съзнателен човек
/преди това е живяла там от раждането си през 1987 г. до 1997 г./, поради което
не може да се приеме, че е с прекъснати социални и културни връзки със страната
си по произход. Преценени съвкупно, всички тези обстоятелства сочат, че с налагането
на мярката по чл. 39а ал. 1 т. 2 ЗЧРБ не би се стигнало до нарушаване на
правото й на личен живот, прокламирано с чл. 8 ал. 1 ЕКПЧ. Що се отнася до последващата
по смисъла на пар. 1 т. 6 ДР ЗУБ молба за
международна закрила с вх. № КП-231/29.01.2019 г., която жалбоподателката
е подала до ДАБ при наличието на вече висящото административно производство за
налагане на ПАМ по чл. 39а ал. 1 т. 2 ЗЧРБ, следва да се има предвид, че с
влязлото в сила решение № 11-ОК/11.02.2019 г. на интервюиращия орган молбата не
е била допусната до производство за предоставяне на международна закрила.
Последното обстоятелство, което също е с пряко отношение към преценката по чл.
44 ал. 2 ЗЧРБ, следва да се съобрази по делото предвид чл. 142 ал. 2 АПК,
според който установяването на нови факти от значение за делото след издаване
на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.
В своята цялост изложеното обуславя
извод, че при издаването на процесната заповед № 365з-536/07.02.2019 г.
директорът на ОД на МВР – Варна е спазил приложимите материалноправни
норми.
Поради своята неоснователност,
оспорването следва да се отхвърли от съда съгласно чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК вр. чл. 46
ал. 1 ЗЧРБ.
Поради отсъствието на направено
от ответната страна искане за разпределяне на отговорността за разноски по чл.
143 ал. 4 АПК, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.А., ЛНЧ **********,
срещу заповед № 365з-536/07.02.2019 г. на директора на ОД на МВР – Варна, с
която на основание чл. 39а ал. 1 т. 2 вр. чл. 41 т. 4
ЗЧРБ и чл. 44 ал. 1 ЗЧРБ на жалбоподателката е
наложена принудителна административна мярка „Връщане до страна на произход,
страна на транзитно преминаване или трета страна“.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
СЪДИЯ: