№ 1091
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.ОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110209971 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на Д. С. Ш., ЕГН **********,
чрез адв.П., срещу Наказателно постановление № 23-4332-008514/17.05.2023
г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, в частта му, в която на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, както и в частта, в която на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно поради неправилно и превратно тълкуване на
материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения.
Конкретно се поддържа, че в случая се твърди жалбоподателят да е извършил
поне две нарушения, респективно две отделни деяния, а ЗАНН не допуска
съществуването на „продължавано” административно нарушение по аналогия
с продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс. Сочи
1
се, че деянията са извършени на една и съща дата, в един и същи час, при
една и съща обстановка, като осъществяват състава на едно и също
нарушение, т.е. то се доближава до т. нар. „продължавано престъпление”, но
разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН изключва приложимостта в
административнонаказателното право на институтите „множество
престъпления” или „продължавано престъпление”, респективно и
наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
На следващо място се излага, че административнонаказващият орган не е
изпълнил задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН и не е посочил в
издаденото НП наличието на отегчаващи или смекчаващи отговорността
обстоятелства или защо приема липсата или наличието на такива, което
представлява съществено процесуално нарушение. Поддържа се, че за
второто нарушение жалбоподателят е санкциониран за това, че е управлявал
трамвай, което първо не отговаря на фактическата обстановка, второ -
съставлява съществено противоречие между съставения АУАН и издаденото
НП и трето - съществено нарушава правото на защита на санкционираното
лице, което не може да разбере за какво нарушение и при каква установена
фактическа обстановка е санкциониран. Счита се, че процесното наказателно
постановление е постановено при съществено нарушаване на процесуалните
правила, които са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя да направи своя доброволен избор по реда на чл.3а, т.1 от
НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017 за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози, като му бъде извършена проверка с доказателствен анализатор в
хипотезата на отказ от извършване на проверка с техническо средство. В тази
връзка се сочи, че вмененият отказ на въззивника да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол е
постановен при съществено нарушаване на „надлежния ред”, регламентиран в
НАРЕДБА № 1 от 19 юли 2017 за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните
аналози, като по този начин е било ограничено правото му да избера и да бъде
изследван с доказателствен анализатор, с какъвто полицейските служители е
следвало да бъдат оборудвани, което тенденциозно и предубедено отношение
към него от страна на полицейските служители е опорочило по-нататъшните
действия по административната проверка на място. В заключение се навежда,
2
че неправилно изяснената фактическа обстановка относно главния факт -
извършено деяние и авторството на нарушението, както и опорочената
административнонаказателна процедура обуславят недоказаност на
административното обвинение и неправилно приложение на материалния
закон.
По посочените съображения се релевира молба към съда за отмяна на
атакуваното наказателно постановление в атакуваните му части.
В съдебното заседание жалбоподателят Д. С. Ш., редовно призован, не се
явява, представлява се от адв.П. с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният
представител моли атакуваното наказателно постановление да бъде отменено
по изложените в жалбата съображения. В ангажирани по делото писмени
бележки и допълнение към тях се излагат подробни съображения за
незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно
постановление, въз основа на което се моли същото да бъде отменено.
В съдебното заседание административнонаказващият орган, редовно
призован, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
основателността на жалбата.
От събраните писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Жалбата на Д. С. Ш. срещу Наказателно постановление № 23-4332-
008514/17.05.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, е
подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба,
поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото
доказателства и след като в съответствие с разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр.
чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно
постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или
изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
На 29.04.2023 г. около 03:45 ч. в гр.София, по бул.“Цар Борис III“, с
3
посока на движение от ул.“Николай Державин“ към ул.“Витошки извори“,
жалбоподателят Д. С. Ш. управлявал лек автомобил
"ххххххххххххххххххххх, собственост на „ххххххххххххх“ ЕООД, с
БУЛСТАТ хххххххххххххх.
При изпълнение на служебните си задължения на горепосоченото място
на бул.“Цар Борис III“ пред № ххх, полицейски екип при 06 РУ – СДВР, в
чийто състав бил свидетелят Т. Г. Т., заемащ длъжността „командир на
отделение“ при 06 РУ - СДВР, спрели за извършване на проверка процесния
лек автомобил. При проверката била установена самоличността на водача на
автомобила – Д. С. Ш., с ЕГН **********, и тъй като в хода на същата
свидетелят Т. усетил миризма на алкохол от водача Ш., извикал екип на ОПП
– СДВР за оказване на съдействие. На място се отзовали свидетелите св. С. К.
Д. и св. С. П. М. – на длъжност мл. автоконтрольори в СДВР - ОПП, които
предложили на водача на лекия автомобил да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство "Drug Test 5000", както и да бъде
тестван за наличието на употреба на алкохол с техническо средство "Alcotest
dragger 7510", но последният отказал и двата теста.
Във връзка с последното на въззивника Д. С. Ш. бил издаден талон за
медицинско изследване № 087336 с отбелязване, че следва да се яви във
Военно-медицинска академия за медицинско и химическо изследване в срок
до 45 минути от връчването на талона.
За констатациите от извършената проверка свидетелят С. К. Д. съставил
против водача на лекия автомобил Д. С. Ш. АУАН серия GA №
869549/29.04.2023 г., в който квалифицирал установените нарушения по чл.
174, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП и по чл. 174, ал. 3, предл. 2 от ЗДвП. Актът бил
предявен и връчен на нарушителя, който след като се запознал със
съдържанието му, го подписал без възражение.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано писмено
възражение срещу констатациите в АУАН GA № 869549/29.04.2023 г.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното
наказателно постановление № 23-4332-008514/17.05.2023 г., издадено от
Началник Група към ОПП – СДВР, с което при идентичност на описанието на
нарушенията и правната им квалификация, жалбоподателят бил
санкциониран на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП с наложено
4
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за извършено
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на
16.06.2023 г., който в законоустановения срок депозирал жалба срещу
последното, инициирала настоящото производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите С.
К. Д., С. П. М., Т. Г. Т. и С-И-Г- С. (частично).
От показанията на свидетелите С. К. Д., С. П. М. и Т. Г. Т. се установяват
обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически
констатации, в това число - че водачът на МПС е бил спрян за извършване на
полицейска проверка, в хода на която отказал да бъде тестван с технически
средства за употреба на наркотични вещества и за наличието на употреба на
алкохол, че след това на същия е издаден и връчен срещу подпис талон за
медицинско изследване, както и съставянето на АУАН. Съдът извърши
внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства, като намери,
че същите са обективни, логични и поначало непротиворечиви, от тях се
установяват констатираните обстоятелства при проверката, твърдяното
нарушение с неговите фактически характеристики, както и обстоятелствата по
съставянето на АУАН, поради което и съдът кредитира показанията на
разпитаните полицейски служители в цялост относно извършената проверка и
отказа на водача, тъй като те кореспондират и с останалия писмен
доказателствен материал.
Показанията на свидетеля С-И-Г- С. са информативни в частта им
досежно обстоятелствата, че въззивникът Ш. е управлявал МПС на
процесното място, където е бил спрян за извършване на полицейска проверка,
поради което и в тази им част като кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал се ползват от съда с доверие. В останала им
5
част обаче, в която свидетелят излага, че на въззивника не е била предлагана
проверка с технически средства за употреба на алкохол и наркотични
вещества, а директно са му били връчени акт и талон, съдът счита, че
обрисуват недостоверно факти и обстоятелства от обективната
действителност и изграждат защитна версия на въззивника. В тази връзка
съдът съобрази и противоречието в свидетелските показания в частта им дали
свидетелят е присъствал през цялото време на извършваната проверка,
респективно дали е възприел всички действия на полицейските служители,
тъй като от една страна се твърди, че полицейските служители „не са
обяснявали нищо, не са възлагали нищо и не са разпореждали нищо“ на
жалбоподателя, а от друга страна се сочи, че свидетелят е присъствал „почти
през цялото време“ на проверката, респективно и е налице несигурност дали
изобщо е възприел релевантните за проверката действия на контролните
органи. Поради изложеното и доколкото в посочената им част свидетелските
показания се явяват изолирани и неподкрепени от други доказателствени
източници, същите не се ползват от съда при формиране на фактическите му
изводи.
От приложения по делото талон за медицинско изследване номер 087336,
връчен на Д. Ш. на 29.04.2023 г. в 05:45 часа е видно, че на жалбоподателя е
била разяснена възможността да се яви във ВМА да даде кръвна проба за
медицински и химичен анализ, както и е посочено времето, в което може да
стори това – до 45 минути от връчване на талона.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
6
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че са
спазени сроковете за издаване на АУАН, визирани в разпоредбата на чл. 34,
ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 29.04.2023 г., в деня, в който са
установени твърдените нарушения от контролния орган. АУАН е бил
предявен за запознаване и подписан от нарушителя, като в 6 - месечния срок
по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Процесният АУАН е съставен от С. К. Д. - "младши автоконтрольор" в
отдел "Пътна полиция", Столична дирекция на вътрешните работи, като със
заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи
полицейските органи в ОПП-СДВР са оправомощени да съставят актове за
установяване на административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.
189, ал. 12 ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
В настоящия случай НП е съставено от Г.В.Б., която работи като "началник
група" към СДВР-ОПП, като със заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи, началниците на групи в ОПП-СДВР са
оправомощени да издават наказателни постановления.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е
съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел, присъствал при
установяване на нарушението.
Налице е идентитет между фактическото описание на всяко от
нарушенията и правната им квалификация, както и ясно, точно и подробно
описание на обстоятелствата при извършването им в АУАН и НП, в това
число с фактическо описание на нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
Поради това съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички
законоустановени съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН съществени
реквизити, като възраженията на въззивника в съответната насока са
неоснователни. Налице са словесни описания на нарушенията, които
съответстват на посочените в АУАН и НП правна квалификация на същите. В
обстоятелствената част на АУАН и на НП достатъчно конкретно са описани и
7
индивидуализирани фактите и обстоятелствата от обективния състав на
нарушенията по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че досежно двете
нарушения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, касаещи отказ от изпробване с
техническо средство за употреба на алкохол и с такова за употреба на
наркотични вещества и/или техни аналози, са спазени императивните
процесуални правила при издаването и на двата административни акта –
тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40,
42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е съвпадение между
установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнота на изложението и се
обосновава извод за налично отразяване на всички обективни признаци от
състава на всяко от вменените нарушения, които обезпечават правото на
нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му
отговорност. Ясно очертано е мястото на двете деяния, датата на
извършването им и конкретните действия на жалбоподателя. Стилът на
представяне на относимите обстоятелства не нарушава логическото единство
на възпроизведените в АУАН и НП факти и не препятства възприемането на
всеки един от изискуемите признаци на съответния състав от материална
страна. Обстоятелството, че в констативно-съобразителната част на НП
допълнително е въведено твърдението, че жалбоподателят "не е дал кръвна
проба", не накърнява конкретиката на изложението, не налага несъответствие
и не отнема възможността на жалбоподателя да се ориентира относно
параметри на изведените в двата процесуални акта две отделни
административни нарушения, респ. не разкрива непреодолими различия,
граничещи с недопустимо предявяване на нови факти, още повече за отделни
хипотези на административни нарушения. Касае се за уточнение, което
единствено подчертава умисъла в поведението на жалбоподателя и
отсъствието на основания да се коментира маловажен случай на всяко от
двете нарушения с оглед липсата на каквито и да било доказателства, че той
действително не е употребил алкохол и/или наркотични вещества и техни
аналози, поради което проявите му не биха могли да се приемат за
разкриващи по- ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Не е накърнена възможността на
въззивника да възприеме, че се касае именно за две нарушения - първото,
8
свързано с бездействието на водача да изпълни задължението си за подлагане
на изследване пред контролните органи чрез техническо средство за
установяване наличието на алкохол в издишания въздух и второто – за
неизпълнение на задължението да се тества след покана за установяване
употребата на наркотични вещества и техни аналози, поради което и всички
доводи, релевирани в противоположния аспект са изцяло неоснователни.
В духа на горните аргументи, настоящата съдебна инстанция приема, че
краткото, но ясно отразяване на относимата фактология за всяко от двете
нарушения напълно удовлетворява изискванията за достатъчно съдържание
на акта за установяване на административно нарушение и на наказателното
постановление.
Административнонаказателната отговорност на въззивника Д. С. Ш. е
ангажирана за две отделни нарушения на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като на
същото основание са му наложени две отделни наказания "глоба", всяка в
размер на 2000,00 /две хиляди/ лева, респективно две отделни наказания
„лишаване от право да управлява МПС“ всяко за срок от 24 месеца.
По делото е доказано по категоричен и безспорен начин, че на 29.04.2023
г., около 03:45 часа, в гр. София, на бул.“Цар Борис III” пред номер ххх
жалбоподателят е управлявал лек автомобил "ххххххххххххххххххххх,
собственост на „ххххххххххххх“ ЕООД и след спирането му от контролните
органи от СДВР, в хода на извършена проверка от служители при ОПП –
СДВР е отказал съдействие в насока провеждане на тест с техническо
средство за установяване количеството на алкохол в издишания от него
въздух, респ. с тест за констатиране употребата на наркотични вещества и
техните аналози. На водача е издаден талон за медицинско изследване №
087336 за Военно-медицинска академия с указание, че следва да се яви в
лечебното заведение в срок до 45 минути, считано от 05:45 ч. на 29.04.2023 г.,
връчен му лично срещу подпис. В посочения времеви интервал въззивникът
не е изпълнил даденото му предписание да посети лабораторията към
болничното заведение и не е предоставил кръвна проба за изследване.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда наказание за водач на
моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
9
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Действително, текстът на цитираната норма въвежда няколко алтернативи,
изпълнението на всяка от които обаче, дадено в деятелността на конкретно
лице, самостоятелно обуславя съставомерност на нарушение по посочения
текст (ТР № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, I и II
колегия, докладвано от съдията Николай Гунчев). В случая не се касае за
сложен фактически състав на едно единствено нарушение. Обективираният
отказ на водача във всяка от алтернативите на текста на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
представлява осуетяване на проверка и именно в тази си форма той се явява
укорим и наказуем. Наличието или липсата на проведено медицинско
изследване или тест с доказателствен анализатор по никакъв начин не
разколебава твърдението на наказващия орган досежно факта на
реализираното административно нарушение, противно на релевираните
възражения от страна на въззивника в този аспект. В разпоредбата на чл. 174,
ал. 3 от ЗДВП, както бе споменато и по- горе, са въздигнати няколко
самостоятелни и независими един от друг състави на нарушения - отказ да
бъде изпробван водачът за употреба на алкохол с техническо средство, отказ
да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози или
неизпълнение на задължението за медицинско изследване или изследване
чрез доказателствен анализатор на концентрацията на алкохол в кръвта или
наркотични вещества и техни аналози. Реализацията на който и да било от тях
обосновава предпоставки за ангажиране на отговорност за неизпълнение
императива на цитираната правна норма. В настоящия случай от събраните в
хода на административнонаказателното производство доказателствени
материали са установени две обективирани от страна на въззивника
нарушения - отказ да бъде изпробван с техническо средство за употребата на
алкохол и отказ за тестване с оглед констатиране употреба на наркотични
вещества и техни аналози. Същевременно, с отсъствието на посещение в
посоченото му лечебно заведение той се е лишил и от възможността да обори
възникналите съмнения у контролните органи относно наличието на
употребен алкохол и/или наркотични вещества, респ. да осигури възможност
10
поведението му да се коментира в светлината на приложение на института на
чл. 28 от ЗАНН.
Отново следва да бъде посочено, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП е едновременно санкционна и предписваща правила за поведение, като
съгласно същата водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лева. Цитираната правна норма
съдържа две самостоятелни форми на изпълнително деяние, всяко от които
изпълва състава на разглежданото нарушение. Първото от тях се изразява в
отказ за тестване с техническо средство – дрегер или тест - дръгтест, а
второто – в неизпълнение на дадено предписание за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. В съдебната практика се застъпва становището,
че едно лице може да осъществи в условията на реална съвкупност и двете
форми на изпълнителното деяние, съответно да извърши две отделни
административни нарушения - "От диспозицията на цитираната правна норма
следва еднозначен извод, че всеки отказ на водача да бъде тестван с
техническо средство съставлява административно нарушение, а ако на лицето
в този случай бъде издадено и не изпълни предписание за медицинско
изследване, то при условията на реална съвкупност ще извърши и второ
административно нарушение" (Решение № 1336 от 02.03.2022 г. на АдмС -
София по адм. д. № 7477/2021 г., Решение № 3133 от 09.05.2022 г. на АдмС -
София по адм. д. № 12332/2021 г.).
На следващо място съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021
11
г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, отказите по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или
наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като
в този случай е приложима нормата на чл. 18 от ЗАНН. В цитираното ТР се
приема, че нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото
изисква определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Нормата предвижда две форми на
изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на
предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени
както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта,
така и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози. На
база на това е дадено и разрешението, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона
за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на
алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни
нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за
административните нарушения и наказания.
В настоящия случай жалбоподателят е имал особеното качество "водач"
на МПС, възведено в дефинитивната норма на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, тъй
като в процесната вечер е управлявал пътно превозно средство по пътищата,
отворени за обществено ползване. Същият категорично е отказал да бъде
изпробван с техническо средство – алкотест дрегер за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му, така и с техническо средство
дръгтест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози, с което от обективна страна е осъществил две отделни нарушения по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Съдът намира, че при заложената в закона
алтернативност в способите за доказване на концентрацията на алкохол в
кръвта и употребата на наркотични вещества или техни аналози отказът от
приложение на който и да е от тях изпълва състава на административното
нарушение.
С оглед възраженията на жалбоподателя е необходимо да бъде посочено,
че актосъставителят е спазил стриктно приложимия към цитираната дата ред
за установяване употребата на алкохол и наркотични вещества от водачите на
моторни превозни средства, регламентиран на основание чл. 174, ал. 4 от
ЗДвП в горецитираната Наредба № 1/19.07.2017 г. Според чл. 3, ал. 1 от
12
същата при извършване на проверка на място от контролните органи
употребата на алкохол се установява с техническо средство, а употребата на
наркотични вещества или техни аналози – с тест, а съобразно чл. 3а от същия
подзаконов акт, когато: т. 1. лицето откаже извършване на проверка с
техническо средство; т. 2. лицето не приема показанията на техническото
средство; т. 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на
проверка с техническо средство или тест – с доказателствен анализатор,
показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни
пътища, или с химическо лабораторно изследване, а употребата на
наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-
токсикологично лабораторно изследване. В конкретната ситуация поради
наличие на отказ от подлагане на тест с техническо средство за алкохол, респ.
с тест за наркотични вещества и техни аналози, проверяващият полицейски
служител е пристъпил към оформяне по указанията на чл. 6, ал. 1 от Наредба
№ 1/19.07.2017 г. на талон за изследване по образец, съгласно Приложение №
1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., като при спазване на чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. е вписал в него обстоятелството по чл. 3, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1/19.07.2017 г., мястото, където следва да се извърши
медицинското изследване, определено съгласно чл. 11 от Наредба №
1/19.07.2017 г., и срока за явяване там, съобразен с условията на чл. 6, ал. 7 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. Изпълнил е и ангажимента си по чл. 6, ал. 6 от
Наредба № 1/19.07.2017 г. да връчи препис от талона на нарушителя. Въпреки
това следва да се отбележи, че обстоятелството дали е съобразен изборът на
лицето за провеждане на допълнително изследване чрез доказателствен
анализатор, медицинско или химическо изследване, дали е съобразен
часовият интервал, в който се указва посещение в съответното болнично
заведение или структура на МВР за целта, дали са връчени всички стикери,
прилежащи към талона за изследване и дали е съставен протокол за
провеждане на изследване с доказателствен анализатор в случая са
ирелевантни, доколкото в тази си част разпоредбите на горецитирания
подзаконов нормативен акт не са относими към хипотезата на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, която разглежда единствено отказа на водача да се подложи на
съответен вид изследване. Поради изложеното и доводите на въззивника в
съответния аспект са изцяло неоснователни. Не се споделят и възраженията,
13
свързани с неизправност на процесните технически средства, доколкото на
първо място това твърдение не намира подкрепа в събрания по делото
доказателствен материал, а отделно от това същите не са били използвани
предвид релевирания от страна на въззивника отказ да бъде тестван с тях.
От своя страна, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
и за двете нарушения, която предвижда отговорност за водач, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или тест за упойващи вещества, или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му или употребата на наркотични вещества и техни аналози. Налице е
пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа
обстановка и за двете нарушения в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон е приложен правилно.
Двете административни нарушения, квалифицирани по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП, са извършени виновно, при форма на вината - пряк умисъл.
Нарушителят е предвиждал извършването на всяко деяние, съзнавал е неговия
общественоопасен характер, като във волеви аспект е искал и пряко е целял
неговото извършване, в частност осуетяването на проверката на контролните
органи за употреба на алкохол и наркотични вещества и/или техни аналози.
По отношение на наложените за двете нарушения наказания „глоба“,
всяка в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева и наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ всяко в размер на 24 месеца, съдът намира за необходимо
да отбележи, че не съществува юридическа възможност за тяхното
редуциране, тъй като предвидената от законодателя санкция е абсолютно
определена (арг. от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН).
Не се разкриват основания да се коментира приложението на нормата на
чл. 28 от ЗАНН. Нито един от разглежданите случаи не би могъл да се
квалифицира като маловажен, поради високата обществена опасност на всяко
от двете извършени нарушения, изводима от масовата разпространеност на
подобен род противообществени прояви и категоричната обществена
нетърпимост към същите в съвременните условия на живот, намерила израз и
14
в измененията на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, с оглед драстичното
завишаване на предвидените наказания. Двете нарушения на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП са застрашили обществените отношения, свързани със сигурността на
пътя, като Ш. е осуетил възможността своевременно и законосъобразно да
бъде установено дали шофира под въздействието на алкохол и наркотични
вещества и/или техни аналози. Не на последно място, в справката – картон на
водача са отразени и други нарушения на правилата за движение по
пътищата, което дава информация за отсъствието на инцидентност на
проявите му. По тези аргументи следва да се приеме, че бездействието на
жалбоподателя да се подложи на тест за наркотични вещества и на тест за
установяване на алкохол в издишания въздух се отличава с достатъчен
интензитет, за да бъдат конституирани проявите му като административни
нарушения и да се санкционират по предвидения ред.
С оглед изложеното, издаденото наказателно постановление в
обжалваните му части следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този изход на правния спор и на основание чл. 63д от ЗАНН
разноски се дължат в полза на въззиваемата страна, която не е поискала
своевременно присъждането на такива, поради което и съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-
008514/17.05.2023 г., издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, в частта
му, в която на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Д. С. Ш., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за
извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и в частта му, в която
на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП му е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
15
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град на основанията, предвидени
в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16