Гр.Велинград, 31.03.2021 година
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, граждански състав, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Лилия Терзиева -Владимирова
като разгледа докладваното от
съдия Владимирова гр.дело № 1159 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с § 19, ал.1
ПЗР на ЗИД на АПК /ДВ, бр.39 от 2011 г./, във вр. чл. 58 АПК, вр. чл. 14, ал.7
от ППСПЗЗ.
Образувано е по жалба на З.А.Л. ЕГН ********** от гр.София срещу
мълчалив отказ на Общинска служба земеделие Велинград по подадено от него заявление от
12.07.2019г.. Твърди в жалбата си, че с
Решение №Р27 от 02.12.1993г. на Поземлена комисия - Велинград по заявление е
вх.№Р27/26.02.1992г. е възстановено правото на собственост на наследниците на И.М.Б.Л.,
каквото качество има жалбоподателят, върху тринадесет на брой земеделски
недвижими имота, подробно описани в точки от т.1 до т. 13 на решението за
реституция. От направена
проверка в Общинска служба земеделие
- Велинград, установил, че възстановеният по т.5 от Решение №Р27 от
02.12.1993г. на Поземлена комисия - Велинград недвижим имот - нива от 2.300
дка, девета категория, находяща се в
землището на с.Рохлева, в местността „Равнището”, имот №13 от кадастралния план
изработен 1994г., съгласно картата на възстановената собственост /КВС/, вече не
попада в землището на с.Рохлева, община Велинград, а се намира в землището на
с.Аврамово, община Якоруда, област Благоевград. Информиран бил да изготви Геодезическо заснемане на имота,
след което да го представи, със заявление, до Общинска служба земеделие –
Якоруда и от там трябвало да му издадат решение за възстановяване на
собствеността върху този имот. В последствие от Общинска служба земеделие -
Якоруда, обяснили, че поради факта, че правото на собственост
върху въпросния недвижим имот вече било възстановено с Решение №Р27 от
02.12.1993г. на Поземлена комисия - Велинград. ОСЗ - Якоруда не може да издаде
решение за възстановяване на имота, докато от ОСЗ - Велинград не му издадат
документ /решение или удостоверение/, от който да е видно, че отказват да
възстановят правото на собственост върху въпросната Нива от 2.300 дка, девета
категория, находяща се в землището на с.Рохлева, в местността „Равнището”, имот
№13 от кадастралния план изработен 1994г., поради обстоятелството, че имота
попада в землището на с.Аврамово, община Якоруда, област Благоевград.
Жалбоподателят подал заявление с
вх.№РД-13-6055/03.05.2019г. до Общинска служба земеделие - Велинград, за да му бъде издадено исканото от ОСЗ -
Якоруда решение или удостоверение. На запитванията му относно изготвянето на
документа служителите на ОСЗ Велинград
му отговаряли, че чакали комисия от Областна служба земеделие -
гр.Пазарджик да дойде и да решат неговият случай. З.А.Л. изчакал повече от два
месеца, и винаги когато идвал във Велинград служителите на ОСЗ - Велинград му
отговаряли, че комисията ог гр.Пазарджик не е идвала и не можели да му издадат
исканото решение за отказ за възстановяване на процесния имот, поради което той
подал ново Заявление до службата с вх.№ПО-15- 245/12.07.2019г.
Моли да бъде отменен мълчаливият
отказ на ОС “Земеделие” гр. Велинград по Заявление с вх.№ПО-15-245/12.07.2019г.
от З.А.Л. от гр.София за издаване на документ /решение или удостоверение/, от
който да е видно, че отказват да възстановят правото на собственост върху
недвижим имот - Нива от 2.300 дка, девета категория, находяща се в землището на
с.Рохлева, в местността „Равнището”, имот №13 от кадастралния план изработен
1994г., възстановен с т.5 от Решение №Р27 от 02.12.1993г. на Поземлена комисия
- Велинград, поради обстоятелството, че имотът
попада в землището на с.Аврамово, община Якоруда, област Благоевград. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – ОСЗ гр.Велинград, оспорва подадената жалба, като неоснователна
и недоказана, и моли същата да бъде отхвърлена на това основание. Твърди, че по
заявлението на жалбоподателя е издаден административен акт- Решение №
27/23.08.2019г. на ОСЗ Велинград, което решение е произнесено от колективен
орган, след тежка и тромава процедура по чл.45 Д от ППЗСПЗЗ, както и че в ЗСПЗЗ
и правилника по прилагането му липсва указан преклузивен срок за произнасяне.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:
На 03.05.2019г. е подадено заявлението вх.№ РД 13-6055 до
Началник Общинска служба по земеделие гр.Велинград, с която З.А.Л. е поискал
промяна на Решение №Р 27/02.12.1993г. по точка № 5 в частта на възстановяване
на правата на собствеността- имотът попада в друго землище, друга област и
промяната е необходима за завършване на процедурата по възстановяване. На
12.07.2019г. е подадено и второ заявление до административния орган с вх.№ПО
-15-245, с което се иска да бъде издадено препис от решение. Видно от събрания
доказателствен материал е, че второто
заявление е във връзка с първото- за снабдяване на жалбоподателя с решение, с
което се отказва да бъде възстановен
имот, описан под №5 в решението за възстановяване правото на собственост
на Общинска служба земеделие Велинград от 02.12.1993г.
На 23.08.2019 г. е издадено Решение № Р27 за
възстановяване правото на собственост на
земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село
Рохлева, с което се отказва да се възстанови правото на собственост в
съществуващи/възстановими/ стари реални граници на имот – нива от 2.300 дка,
девета категория, находяща се в
землището на село Рохлева в местността Равнището-имот № 13 от кадастрален план
от 1994г., заявен с пореден номер 5 от заявлението и установен в Емлячен
регистър, с което решение се изменя Решение № Р 27/02.12.1993г. само в
частта за имот в местност“Равнището“ с
площ 2.300 дка с пореден номер 5 от заявление с вх.№ Р27/26.02.1993г.на
службата.
При така
установените по делото факти по допустимостта на подадената жалба, съдът намира
следното:
Отказ за издаване на административен
акт се формира и подлежи на оспорване пред съда, пред който компетентният
административен орган има законово задължение да издаде акт с определено
съдържание по заявление на заинтересуваното. За да се формира такъв отказ е
необходимо да е направено искане до съответния административен орган и да
съществува нормативно закрепено задължение на органа да се произнесе по това
искане и съответно в срока, предвиден в закона, органът да се не произнася.
Видно от събраните доказателства се установява, че до Общинска служба земеделие Велинград е
направено искане със съдържание, което я
задължава, като административен орган, да постанови акт на осн.чл.14, ал.7 от
ЗСПЗЗ и чл.45 д от ППЗСПЗЗ.
В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ липсва регламентиран
срок за произнасяне, но намират
приложение сроковете, регламентирани в АПК за обжалване на актове на
административен орган, съответно мълчалив отказ да бъде издаден такъв.
Компетентният орган да издаде акт в отговор на подаденото с заявление на жалбоподателя до него искане е
Общинска служба земеделие Велинград, която по това искане действа в качеството
си на колективен орган- чл.33, ал.6 от ЗСПЗЗ.
Според чл.58, ал.1 от АПК непроизнасянето в срок
се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Мълчалив отказ е налице при
неизпълнение в сроковете по чл.57 от АПК на задължение на административен орган
да разгледа отправено до него искане.
Съгласно цитираната разпоредба, срокът,
в който административният орган е следвало да се произнесе, съгласно
чл.57, ал.6 от АПК, като колективен орган,
е най – късно на първото заседание след изтичане на сроковете по
предходните алинеи. Такова първо заседание, на което е обсъдена от колективния
орган и преписката на жалбоподателя, е
проведено на 23.08.2019г., на която дата е и постановен и актът на
административния орган, с който е уважено искането на жалбоподателя. С него е
отказано да бъде възстановено правото на собственост в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници на имот-
имот в местност “Равнището“ с площ 2.300 дка с пореден номер 5 от
заявление с вх.№ Р27/26.02.1993г.на службата, тъй като имотът попада в
границите на землище Аврамово, община Якоруда. Произнасянето е месец след
второто подадено заявление от 12.07.2019г., което е във връзка с първото от
03.05.2019г. и е направено в деня на проведеното от колективния орган
заседание, на което е обсъдено искането на жалбоподателя- на 23.08.2019г. Както
и самият жалбоподател в жалбата си излага, нееднократно е бил информиран, че
произнасянето по неговото искане е след провеждането на заседание на
комисия.
От изложеното следва, че към момента на завеждане на
жалбата-12.08.2019г., законно установеният срок не е изтекъл и жалбата е лишена
от предмет и като такава е недопустима.
Посочената жалба е недопустима поради липса на предмет и по съображения,
че в хода на производството е издаден исканият от жалбоподателя акт и по
тази причина той не разполага с нарушено
право или интерес, което да бъде защитено по съдебен ред, налице е отпаднал
правен интерес от оспорване на мълчалив отказ. Наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, за която
съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. Липсата й
обуславя извод за недопустимост на жалбата по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК,
съгласно който жалбата се оставя без разглеждане, а съдебното производство се
прекратява, когато оспорващият няма правен интерес от оспорване. Този правен интерес може да липсва още при подаване на
жалбата, но може да отпадне и в един по –късен момент, като във всички случаи
съдът е длъжен да прекрати съдебното производство като недопустимо.
В тази връзка, по повод претендиралите от жалбоподателя
разноски, следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 143 от АПК определя
субектите на правото на разноски и не предвижда -в хипотезата на прекратяване
на производството на основание чл.159, т.4 от АПК, ответникът да дължи разноски
на жалбоподателя. Не се дължат разноски на жалбоподателя и на осн.чл.78, ал.2
от ГПК до колкото по делото се установи, че с поведението си ответникът не е дал повод за неговото завеждане.
Установи се, че жалбоподателят е бил
информиран, че исканият от него акт ще бъде издаден след произнасяне на
формирана комисия от Областна служба Земеделие, каквото произнасяне се явява
предпоставка и необходимост в образуваното по неговото заявление производство
пред административния орган.
По изложените
съображения съдът намира жалбата за процесуално недопустима, поради което
следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да бъде
прекратено, като се отмени и определението, с което е даден ход на делото по
същество.
По изложените по –горе съображения, съдът
намира искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски при отпаднал правен интерес от оспорването
за неоснователно и следва да бъде
оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 159, т.4 от АПК съдът
О П РЕД Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколното определение от 14.01.2020 година по Гражданско
дело № 1159/2019 година по описа на Районен съд Велинград, с което е даден ход
на делото по същество и същото е прието за решаване.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на З.А.Л.
ЕГН ********** *** срещу мълчалив отказ на Общинска служба земеделие Велинград
да се произнесе по негово заявление с вх.№ ПО-15-245/12.07.2019г., като недопустима поради липса на правен
интерес.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на адв.Владимир Даспотски-
пълномощник на З.А.Л. за присъждане на направените по делото разноски, като
неоснователно.
ПРЕКРАТЯВА производството по Гражданско дело № 1159/2019 година по
описа на Районен съд Велинград, като
недопустимо.
Определението може да се обжалва
пред Административен съд - Пазарджик в едноседмичен срок от връчването на
препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА -ВЛАДИМИРОВА