Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София 05.07.2018г.
Софийски градски
съд, Наказателно отделение, XIII въззивен състав в открито съдебно заседание на
двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ
: МИЛЕН МИХАЙЛОВ
ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретар Даниела Танева и с участието на прокурор Божидара
Ганева, като разгледа докладваното от мл. съдия Минчев ВНОХД 4966 по описа за
2017г.,за да се произнесе,взе предвид следното :
Производството
е по реда на глава двадесет и първа НПК.
С присъда от
04.05.2017г., постановена по НОХД № 2138/2010г. по описа на СРС, НО, 116
състав, подсъдимият В.Т.В. е признат за виновен в това, че в гр.София, за
времето между 05.03.2009 г. и 26.03.2009 г., с цел да набави имотна облага
както за „Д.И." ООД, така и за неустановено по делото лице, в съизвършителство и предварителен сговор с обв.Й.И.И., възбудил заблуждение
у служители на „П.(Б.)" ЕАД, както следва: формирал у Д. Д.К.неверни
представи относно самоличността си и положението, което е заемал, легитимирайки
се с фамилното име „И.“ като представител на фирма „М.Т.****" ЕООД, както
и неверни представи относно това, че „Д.И."ООД възнамерява да се задължи
по договор с „П.(Б.)" ЕАД за отдаване на лизинг на товарен автомобил марка
„Ивеко", модел „Тракер",
с ДК № ******, рама № WJMJ4CTS40C196795,
като в посочения период обв. Й.И.И.
създал неверни представи у Л.П.К.и Е.М.относно това, че управляваното от него
дружество „Д.И."ООД реално възнамерява да се задължи по договор за
финансов лизинг с „П.(Б.)"ЕАД и челизингополучателят ще изплаща
дължимите по сделката вноски, като
обв.В. поддържал така възбуденото заблуждение до
26.03.2009 г. у
Д. К.и JI. К. и с това причинил на „П.(Б.)"
ЕАД имотна вреда, а именно вследствие на така възбуденото и поддържано заблуждение
мотивирал Л.К., Е.М.и Д. К.за времето между 25.03 2009 г. и 26.03.2009 г. да
предприемат действия по сключване на договор за лизинг и предоставяне на
намиращ се в разпоредителната власт на „П.(Б.)" ЕАД самосвал, марка ”Ивеко", с per. № ******, рама № WJMJ4CTS40C196795, на
стойност 187759,68 лв. във фактическа власт на обв.И.И.И., който впоследствие се разпоредил с вещта в полза на
неустановено по делото лице, като измамата е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 и т.5, вр. чл. 209, ал.1 от НК, за което му е наложил наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение е отложил за срок
от пет години. Съдът е оправдал подсъдимия В. за това престъплението да е в
особено големи размери и същото да представлява особено тежък случай -
престъпление по чл. 211, предл. 1-во, вр. чл. 210, ал.1, т.2, вр. чл.
209, ал.1 от НК.
Със същата присъда съдът е признал
подсъдимия Й.И.И. за виновен в това, че в гр.София,
за времето между 05.03.2009 г. и 26.03.2009 г„ с цел да набави имотна облага
както за „Д.И."ООД, така и за неустановено по делото лице, в съизвършителство и предварителен сговор с обв.В.Т.В., възбудил заблуждение у служители на „П.(Б.)"
ЕАД, както следва: формирал у Л.П.К.и Е.М.неверни представи, че управляваното
от него дружество „Д.И."ООД, реално възнамерява да се задължи по договор
за финансов лизинг с „П.(Б.)" ЕАД и челизингополучателят
ще изплаща дължимите по сделката вноски, като в посочения период обв.В.Т.В. създал неверни представи у Д. Д.К., относно
самоличността си и положението което заемал, легитимирайки се с фамилното име „И.”,
като представител на фирма „М.Т.****” ЕООД, както и неверни представи относно
това, че „Д.И." ООД възнамерява да се задължи по договор с „П.(Б.)ЕАД за
отдаване на лизинг на товарен автомобил марка „Ивеко",
модел „Тракер", с ДК № ******, рама № WJMJ4CTS40C196795, като обв.И.
поддържал така възбуденото заблуждение до 26.03.2009 г. у Д. К.и JI.К. с това
причинил на „П.(Б.) "ЕАД имотна вреда, а именно вследствие на това
възбуденото и поддържано заблуждение мотивирал Л.К., Е.М.и Д. К.за времето
между 25.03.2009 г. и 26.03.2009 г. да предприемат действия по сключване на
договор за лизинг и предоставяне на намиращ се в разпоредителна власт на „П.(Б.)ЕАД
самосвал, марка ’’Ивеко", с per.
№ ******, рама № WJMJ4CTS40C196795, на стойност 187759,68 лв. във фактическа
власт на обв.Й.И.И., който
впоследствие се разпоредил с вещта в полза на неустановено по делото лице, като
измамата е в големи размери - престъпление по чл. 210, ал.1, т.2 и т.5, вр. чл. 209, ал.1 от НК, за което му е наложил наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение е отложил за срок
от пет години. Съдът е оправдал подсъдимия В. за това престъплението да е в
особено големи размери и същото да представлява особено тежък случай -
престъпление по чл. 211, предл. 1-во, вр. чл. 210, ал.1, т.2, вр. чл.
209, ал.1 от НК.
Със същата присъда съдът е признал
подсъдимия Д.Л.М. за виновен в това, че в гр.София, с цел да набави за себе си
и за „ВТ Трейдинг" ЕООД имотна облага, на 17.04.2009 г. придобил и е
спомогнал да бъде отчуждена чужда (на „П.Б." ЕАД) движима вещ - л.а. „Ивеко", модел „Тракер",
с ДК № ******, рама № WJMJ4CTS40C196795 и двигател № Р045101218 на стойност
187759.68 лв., за която вещ знаел, че е придобита от другиго чрез престъпление,
като извършеното вещно укривателство е в големи размери - престъпление по чл.
215, ал.2, т.1, вр. ал. 1 от НК, за което му е
наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, чието изпълнение
е отложил за срок от пет години, както и глоба в размер на 1000 лева.
С
присъдата съдът е осъдил тримата подсъдими да заплатят сторените в
наказателното производство разноски.
Срещу така
постановената присъда е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от подсъдимия Й.И.И., в която са
развити съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт, както и за допуснати
от първоинстанционния съд съществени процесуални
нарушения. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният
съд не бил обсъдил нито един от съществените доводи на зашитата, което водело
до липса на мотиви на обжалвания акт. Според жалбоподателя деянието било несъставомерно, тъй като не била причинена щета на „П.(Б.)“
ЕАД, който продължавал да е собственик на инкриминираната вещ. Поддържа, че за
размер на щетата е приета сумата от 187759 лева, която била фактурна стойност
на автомобила, като не било взето предвид намаляването на продажната цена със
сумата от 56327 лева. Размерът на вредата следвал да бъде равен на реалното
намаляване на активите на измамения. Наред с това, в протокола от заседанието
на кредитния съвет на лизинговото дружество било отразено и издаването на запис
на заповед за сумата от 75308 лева. Релевира доводи,
че тези обстоятелства били пренебрегнати от съда. Моли за отмяна на обжалваната
присъда.
Срещу така
постановената присъда е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея и от подсъдимия В.Т.В., в които също са развити съображения
незаконосъобразност на присъдата и за допуснати съществени процесуални
нарушения. Неясен бил размерът на инкриминираната вреда с оглед намаляването на
лизинговата цена, не се установявало дали инкриминираната вещ все още е
заведена като собственост на лизинговото дружество. Поддържа, че липсвало
въвеждане в заблуждение от страна на В., че управляваното от подс. И. дружество възнамерява да се задължи по договора за
лизинг, доколкото от доказателствата по делото се установявало плащане на
първоначална вноска в размер на 56327,90 лева, плащане на допълнителна сума в
размер на 9388 лева, както и издаване на запис на заповед за обезпечение на
сделката, авалиран лично от подс.
И.. Всички тези обстоятелства свидетелствали за това, че управляваното от подс. И. дружество реално се е задължило по договора за
лизинг. Развива съображения за несъставомерност на
деянието, доколкото не била налице вреда. Липсвали и доказателства за
разпореждане с вещта от подс. И. в полза на
неустановено лице. Моли съдът да отмени обжалваната присъда.
Постъпила
е и въззивна жалба с допълнение към нея от третия
подсъдим Д.Л.М.. В жалбата са развити съображения за липса на мотиви на
обжалвания акт, че възраженията на защитата не били разгледани и не бил
извършен анализ на доказателствата по делото, че бил възприел декларативно
свидетелските показания, както и протоколите от проведени разпознавания, които
били опорочени. Навежда аргументи за липса на субективна страна, доколкото на подс. М. не било известно чия е собствеността на автомобила
и каква е неговата стойност. Същият не знаел, че документите съпровождащи
автомобила са неистински, както и че съществува интервенция в номера на рамата.
Релевира възражения за недоказаност на обвинението.
Моли съдът да отмени обжалваната присъда.
Постъпил е и въззивен протест на прокурор от СРП
с допълнение към него, срещу присъдата в нейните оправдателни части, както и по
отношение на размера на наложеното на всеки един от тримата подсъдими наказание.
Прокуратурата поддържа, че изводите на първоинстанционния
съд, че деянието не съставлява особено тежък случай по смисъла на чл. 211, пр.
1 от НК били неправилни, а мотивите му в тази насока били бланкетни,
тъй като съдът не бил взел предвид степента на обществена опасност на деянието.
Причинената имуществена вреда надхвърляла с повече от пет пъти критерия за
особено големи размери, като се равнявала на 782 МРЗ. В тази насока следвало да
се отчете и механизмът на извършване на деянието чрез използване на подставени
лица, фиктивно учредени търговски дружества и множество действия по въвеждане в
заблуждение и поддържането му. На следващо място навежда аргументи, че
наложените на тримата подсъдими наказания „лишаване от свобода“, чието
изпълнение е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК били явно несправедливи и
не съответствали на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанието. Предлага
съдът да отмени частично присъдата в частите, с които подсъдимите В.Т.В. и Й.И.И. са оправдани и да признае всеки един от тях за виновен
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 211, пр. 1, вр. чл. 210, ал. 1, т. 2, вр. чл.
209, ал. 1 НК. Предлага също така съдът да увеличи наказанието на всеки един от
тримата подсъдими, като наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер около
средния.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели или вещи лица.
В
проведеното пред въззивната инстанция съдебно
заседание защитниците на тримата подсъдими поддържат подадените от тях въззивни жалби и допълнения и оспорват подадения протест,
като в хода на съдебните прения излагат подробни съображения съобразно
описаните по-горе доводи, релевирани с въззивните жалби.
СГП
поддържа подадения протест по изложените в него съображения, като оспорва
подадените въззивни жалби.
В
проведеното заседание, всеки един от тримата подсъдими заявява, че поддържа
казаното от неговия защитник и няма какво да добави. В последната си дума,
всеки един от подсъдимите заявява, че иска да бъде оправдан.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства намери,че
присъдата е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато
в хода на съдебното производство.
В основата
на фактическата и правна конструкция на обвинението съобразно внесения
обвинителен акт е поставено твърдението, че подсъдимите В.Т.В. и Й.И.И. със своите задружни действия и при предварителен сговор
са въвели свидетелите К.и К., като представители на „П.(Б.)“ ЕАД в заблуждение,
че представляваното от подсъдимия И. дружество „Д.И.“ ООД възнамерява да се
задължи по договор с „П.(Б.)“ ЕАД за отдаване на лизинг на инкриминирания
товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Тракер“, с ДК № ******, рама №
WJMJ4CTS40C196795 и двигател № Р045101218 на стойност 187759.68 лв, и ще изплаща дължимите лизингови вноски, без посоченото
лице да има реалното намерение да се задължава по такъв договор. За да бъде
налице посочената форма на изпълнително деяние на престъплението „измама“, и
двамата подсъдими следва да са били наясно към датата на сключване на договора
за финансов лизинг, че той няма да бъде изпълнен и че същият се сключва
единствено и само, за да може „Д.И.“ ООД да придобие фактическата власт върху
лизинговата вещ, като по този начин се обогати за сметка на лизингодателя.
Наред с това, приетата от СРС квалификация по чл. 210, ал. 1, т. 2 от НК
изисква освен общия умисъл и съзнанието у В. и И., че „Д.И.“ ООД няма реално да
се задължи по договора, също и предварителен сговор, датиращ от преди
изпълнителното деяние.
Така изложената субективна страна на
деянието е отличителният белег на престъплението „измама“ спрямо хипотезата на
неизпълнение на гражданскоправна сделка. При сключване
на гражданско-правен договор е възможно да е налице измама,
ако признаците на посоченото престъпление
са налице. Такъв е случаят, при който страната
по договора действа с измамлива цел, т. е. поема задължения, които поначало няма намерение
да изпълни. Деецът въвежда съконтрахента си в заблуждение, че желае сключването на договора с произтичащите
от това последици,
докато всъщност цели да извлече
неследваща му се имотна облага.
Тогава неизпълнението на договора от
негова страна е последица на предварително
взетото решение в тази насока още
към момента на сключване на
договора. При престъплението измама деецът няма намерение
да изпълни задължението, най-често и не разполага с обективна възможност за това, преценено
към момента на сключване на
договора. В тези случаи сключването на договора е способ
за въвеждането на пострадалия в заблуждение. Когато не се касае
за измама, неизпълнението на договорно задължение става в сферата на гражданското право, а неуредените отношения се решават
по реда на ГПК. Обстоятелството, че договорът между
страните не е изпълнен изцяло, не е достатъчно, за да се
приеме, че е налице измама. Този извод може
да се направи
само след като се установят
причините за неизпълнението, респ. дали то е резултат
на измамливи действия. В този смисъл са Решение № 370 от 18.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 1771/2011 г., II н. о., НК, Решение № 314 от 4.06.2013 г. на
ВКС по н. д. № 706/2013 г., I н. о., НК, Решение № 64 от 5.03.2015 г. на
ВКС по н. д. № 2005/2014 г., I н. о., НК, Решение № 402 от 11.VIII.1976 г. по н. д. № 382/76 г., II н. о. и
други. Тъй като съставомерността на деянието изисква
подсъдимите да не са имали намерение да изпълняват договора още при неговото
сключване, то всякакви действия, предприети от тях по неговото изпълнение –
включително частични плащания, сключване на други сделки с гаранционно-обезпечителна
функция и пр. имат централно значение при анализа на субективната страна на
деянието.
Именно в
тази насока първоинстанционният съд не е изложил
каквито и да било мотиви на постановената от него присъда.
По отношение на анализа на
събраните по делото доказателства, съдът се е задоволил с повърхностно
обсъждане показанията на свидетелите К., К., Т. и С.и изброяване на част от
събраните по делото писмени доказателства и експертизи, но изобщо не е посочил
въз основа на кои от събраните доказателства приема, че е налице изначално
намерение подсъдимият И. като управител на представляваното от него дружество
да не се задължава с договора за лизинг, а да го използва единствено като
средство за получаване фактическата власт върху вещта. Както беше изложено,
това обстоятелство има съществено значение за делото и липсата на мотиви на първоинстанционният съд в тази насока води до нарушаване
правото на защита на всеки от подсъдимите. Съдът е изложил, че въз основа на
показанията на тези четирима свидетели приема, че подсъдимите В. и И. са
провеждали разговори и срещи със свидетелите К.и К., на които са ги убеждавали,
че „Д.И.“ ООД има сериозно намерение да се задължи по договор за лизинг и да заплаща
лизинговите вноски, като на няколко пъти съдът декларативно е посочил, че лизингополучателят всъщност не е имал такова намерение. Въз
основа на какво, обаче, съдът е приел, че подс. И.
чрез управляваното от него дружество „Д.И.“ ООД не е имал такова намерение още
при сключването на договора, както и по време на водените от подсъдимите преговори,
не може да бъде изведено по никакъв начин от съдържанието на мотивите,
доколкото този въпрос изобщо не е бил разглеждан от СГС. Съдът не е обсъждал
въпроса дали е било обективно възможно „Д.И.“ ООД да изпълни договора за лизинг
към датата на сключването му, т.е. дали се касае за липса на намерение за
задължаване или за неизпълнен договор. Още в обвинителния акт е посочено, че
при сключване на сделката страните са се договорили да приспаднат от
лизинговата цена сумата от 56327,90 лева, съставляваща първоначална вноска, за
която по делото се твърди, че лизингополучателят „Д.И.“
ООД е заплатил директно на доставчика на камиона „М.Т.****“ ЕООД. При това
положение съдът е бил длъжен да разгледа въпроса, дали това плащане е реално
извършено или е фиктивно с цел да се заблуди лизингодателя,
че „Д.И.“ ООД има сериозни намерения да заплати камиона, каквито всъщност
липсват. Първоначалната (авансова) вноска представлява част от дължимата от лизингополучателя цена и нейното плащане не може да бъде
пренебрегнато при обсъждане на въпроса, дали е налице изначално намерение
договорът да не бъде изпълняван.
Наред с това, съдът е кредитирал
показанията на свидетелите К.и К. като безпротиворечиви
и подкрепящи се от останалия доказателствен материал,
но е игнорирал противоречията между изложените от тях твърдения, че други
плащания освен сумата от 56327,90 лева не са извършвани от страна на „Д.И.“ ООД
и събраните по делото писмени доказателства, в частност уведомление за
разваляне на договор от 10.06.2009г. (т. I, л. 38 от ДП), подписано от св. К.
и получено от подс. И. на 11.06.2009г. Според
договора за лизинг от 25.03.2009г., стойността на лизинговото имущество с
включен ДДС е в размер на 96000 евро, с левова равностойност по фиксирания курс
на БНБ от 187759,68 лева (тази сума е посочена и в ОА). Съгласно сключеното на
същата дата тристранно споразумение, страните са приспаднали от размера на
продажната цена на камиона и от първоначалната вноска от главницата по договора
за лизинг сумата от 56327,90 лева, платена от „Д.И.“ ООД на „М.Т.****“ ЕООД,
като изрично са вписали, че останалият неплатен размер е 131431,78 лева с
включен ДДС. Именно за тази сума е останал задължен лизингополучателят
„Д.И.“ ООД по договора за лизинг. Ако посоченото дружество не е извършвало
каквито и да било други плащания, то неясна остава причината, поради която с
цитираното уведомление за разваляне „П.(Б.)“ ЕАД е претендирало плащане на
главница (без лихви и такси) в размер на 122043,79 лева с ДДС. Свидетелката К.
е потвърдила в показанията си, че тя е подписала уведомлението и че се е
дължала посочената в него сума (показания от 23.02.2011г. приобщени чрез
прочитане), макар да твърди, че други суми не са били плащани. Това съществено
противоречие между гласните доказателствени средства
и писмените доказателства не е обсъдено. Съдът е бил длъжен да изложи становище
по въпроса каква е съдбата на разликата в размер на 9387,99 лева – дали тя
действително е била платена на каса на лизингодателя,
както твърди защитата, дали е погасена по друг начин или е налице счетоводна грешка
в уведомлението за разваляне. Следвало е да бъде направен внимателен анализ на свидетелските
показания във връзка с писмените доказателства по делото и в частност съдържанието
на протокола от заседание на кредитния съвет на „П.(Б.)“ ЕАД от 16.03.2009г. (л.
101 от т. I на първоинстанционното дело), според който лизингът е одобрен
при първоначална (авансова) вноска от
35% или 65715,89 лева (187759,68 х 35%), съдържанието на тристранното
споразумение (споразумителен протокол) относно
размера на погасената авансова вноска от 56327,90 лева (т. I, л. 34 от ДП) и на размера на
разликата между двете суми, представляваща дължима авансова вноска; на
съдържанието на договора за лизинг относно условията за предаване на владението
върху камиона (чл. 2, ал. 1), както и на подписания от св. К.приемо-предавателен протокол - т. I, л. 32 от ДП. Тези доказателства
са били единствено изброени от първоинстанционния съд
без да бъдат коментирани.
На следващо място липсва становище
на СРС дали кредитира показанията на св. Т. от 12.07.2016г., в частта, с която заявява,
че съгласно процедурата на „П.(Б.)“ ЕАД се издавал запис на заповед. Игнорирано
е съдържанието на чл. 1, ал. 1, изр. последно от договора за финансов лизинг и
на протокола от заседание на кредитния съвет на „П.(Б.)“ ЕАД от 16.03.2009г. В
тази връзка и по повод релевираните доводи, съдът е
следвало да прецени, налице ли са данни и доказателства относно сключване на
гаранционно-обезпечителна сделка от страна на подс. И..
Всички тези обстоятелства, освен
че са релевантни към субективната страна на деянието, респ. към неговата съставомерност, са били и изрично наведени от защитата, но първоинстанционният съд не е дал отговор на който и да било
от наведените доводи. В случая не може да се говори за неотносимост
към предмета на делото, доколкото въпросът дали „Д.И.“ ООД е платил сумите от
56327,90 лева и 9387,99 лева, както и дали е издал запис на заповед, авалиран лично от подс. И., са от
съществено значение за субективната страна на деянието съобразно изложеното
по-горе. Като не е разгледал наведените от защитата доводи и същевременно не е
изложил мотиви въз основа на какви доказателства приема, че е налице
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК от субективна страна, съдът е постановил
немотивиран съдебен акт.
В тази връзка следва да се посочи
също, че въпреки многобройните доводи на защитата, липсват дори кратки мотиви
защо СРС е отхвърлил възражението, че от стойността на вредата следва да се
приспадне размера на авансовата вноска и вместо това е приел за релевантна
определената от СОЕ пазарна стойност на камиона, без отчитане на уговорките
между страните.
По-нататък по отношение на
подсъдимия В.Т.В. наред с убеждаването на св. К., че „Д.И.“ ООД е има сериозно
намерение да се задължи по лизинга, с обвинителния акт е инкриминирано и
обстоятелството, че подсъдимият се представял с името „И.“ и като представител
на дружеството – доставчик на автомобила „М.Т.****“ ЕООД, с което формирал у
свидетеля неверни представи за самоличността си и положението, което заема. Първоинстанционният съд е признал подс. В. за виновен и по тази група факти, но в изложените
от него мотиви не е разгледал въпроса, с какво това инкриминирано поведение на
подсъдимия е допринесло за осъществяване на престъпния резултат. В тази връзка е
следвало да се прецени, дали тези действия на подс. В.
са били насочени пряко към вредоносното деяние – предоставяне на камиона по
силата на договор за лизинг между „П.(Б.)“ ЕАД като лизингодател
и „Д.И.“ ООД като лизингополучател, или към постигане
на един правомерен юридически факт – сключване на договор за покупко продажба на инкриминирания камион между „М.Т.****“
ЕООД като продавач и „П.(Б.)“ ЕАД като
купувач. Респективно на изследване е подлежало обстоятелството, дали двата договора
(за покупко-продажба и за лизинг) следва да се разглеждат като една единна
сделка и дали „П.(Б.)“ ЕАД по принцип е възнамерявал да придобие камиона като
свой актив или отдаването му на „Д.И.“ ООД е било единствената цел на
покупко-продажбата. Едва при обсъждане на тези обстоятелства съдът е следвало
да изложи мотиви по въпроса, дали действията по представяне с името „И.“ и като
представител на „М.Т.****“ ЕООД имат връзка с вредоносното деяние. Подобни
съображения липсват в акта на СРС.
От правна страна съдът е посочил,
че „подсъдимите В. и И. са действали с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2,
пр. 1 от НК – съзнавали са, че съвместно формират неверни представи у
служителите на „П.(Б.)“ ЕАД за това, че управляваното от И. дружество реално
възнамерява да се задължи по лизинговия договор, да заплаща дължимите по него
вноски и да си служи с лизинговата вещ по предназначение; предвиждали са, че
вследствие на така формираните и поддържани неверни представи ще предизвикат
акт на вредоносно имуществено разпореждане и са искали настъпването на
посочените общественоопасни последици, така и със
специфичната съставомерна цел – да набавят имотна
облага, както за фирмата лизингополучател „Д.И.“ ООД,
доколкото посоченото юридическо лице формално е било страна по лизинговата
сделка и по силата на същата е следвало да получи на разположение процесния товарен автомобил, така и за неустановено по
делото лице, в чиято полза подсъдимият Й. И. впоследствие се е разпоредил с
превозното средство в неустановен с точност момент за времето между
фактическото му получаване (25-26.03.2009г.) и 17.04.2009г., когато е извършен
опитът за пререгистрация с пренабита рама в СДВР –
КАТ. Налице е била и типичната за този вид престъпление специална цел, а именно
– подсъдимият е целял да набави за себе си имотна облага, съзнавайки неизбежността
на настъпилата в патримониума на измаменото лице
имотна вреда, причинена от създадената от твърденията и действията му заблуда.“
Видно от така изложените мотиви
по отношение на субективната страна на деянието, съдът отново не е посочил,
дали и защо счита за установено обстоятелството, че подс.
И. чрез представляваното от него дружество не е имал намерение да се задължава
по договора за финансов лизинг към момента на сключването му и защо намира, че подс. В. е знаел това обстоятелство и е действал заедно с
него при общност на умисъла и предварителен сговор. Изложението е бланкетно и пресъздава дословно изложения в
обстоятелствената част на обвинителния акт правен анализ (стр. 14 от ОА), без
да отговаря на конкретните правнорелевантни въпроси
по делото.
Подобен подход е възприет и при
изложените мотиви от СРС по отношение на третия подсъдим Д.Л.М.. Съдът отново е
възпроизвел дословно изложения в обстоятелствената част на обвинителния акт
правен анализ (стр. 15 от ОА) без да извърши собствен анализ на доказателствата
и без да отговори на повдигнатия от защитата въпрос, въз основа на кои
доказателства по делото се установява, че М. е знаел или предполагал, че
регистрираният от него камион е обект на престъпление.
Констатираното
от настоящата инстанция съществено процесуално нарушение – липса на мотиви – е
от категорията на абсолютните такива, които всякога налагат отмяната на
обжалвания акт и връщането на делото за ново разглеждане, независимо дали
такова оплакване е наведено. Липсата на доказателствен
анализ и на изводи от правна страна по въпроси, с които се решават обстоятелства
от съществено значение за делото, води до липса на правосъдна
воля, която не може да бъде отстранена или заместена от настоящата въззивна инстанция /така Решение № 89 от 17.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 121/2014 г.,
НК, III н. о.; Решение № 66 от 7.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 28/2012 г., III н. о., НК; Решение № 225 от 19.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1330/2011 г., I
н. о., НК. Ето защо
на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т.
2, пр. 1 от НПК, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото следва да
бъде върнато на друг състав на първоинстанционния съд
от стадия на съдебно заседание за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Доколкото настоящото производство
е инициирано и по съответен протест на СРП срещу присъдата в нейната
оправдателна част (в който също се твърди порок на мотивите), присъдата следва
да бъде отменена в нейната цялост, защото произнасянето по всички съставомерни факти обуславя и изводите на съда относно
квалифициращото обстоятелство по чл. 211, пр. 1 от НК, за което е повдигнато
обвинение. Едва след внимателно изследване на доказателствената
съвкупност и излагане на мотиви от съда по всички елементи от фактическия
състав на престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК следва да се разгледа
обстоятелството, дали деянието (ако съставлява престъпление) представлява
особено тежък случай.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ изцяло присъда от 04.05.2017г.,
постановена по НОХД № 2138/2010г. по описа на СРС, НО, 116 състав.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав при Софийски районен съд.
Решението
не подлежи на обжалване и протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.