№ 4466
гр. София, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20221110155299 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, по която производството е частично
прекратено с определение от 09.12.2022 г. (на лист 23 от делото), на К. Г. С.
срещу Столичната община, с която са предявени претенции за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на дворно
място, представляващо урегулиран поземлен имот IV-2296 от квартал 56 по
плана на местност "Малинова долина – части от първа до шеста" в София,
заснет с идентификатор 68134.1609.2296, по силата на давностно владение в
периода от 01.06.1996 г. до 13.10.2022 г., както и два съединени отрицателни
иска за признаване, че ответникът не е собственик, при уважаване на първите
положителни установителни искове.
В исковата молба се твърди, че през 1996 г. процесните имоти – УПИ IV-
2296 и УПИ IХ-2295 (предмет на друго производство), били общ терен, който
ищецът бил заградил с ограда, като започнал да почиства имотите, да сади
растения в тях и да ги обработва за земеделски нужди. В годините след 2020 г.
обаче в имотите започнало строителство, оградата била полуразрушена и
ищецът започнал да я възстановява и да почиства земите. Поискал да си
издаде констативен нотариален акт за собственост, но ответникът издал два
акта за общинска собственост с №1625/23.06.2022 г. и №1624/23.06.2022 г.,
като твърдял, че се основавали на по-стар акт за собственост № 32/15.11.1996
г., поради което възниквал интерес да се водят всички гореописани искове.
Иска уважаването им и присъждане на разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Столична
община, с който предявените искове се оспорват като неоснователни, а
1
отрицателните установителни искове – и като недопустими. Поддържа се, че
интересът на ищеца да бъде обявен за собственик в настоящото производство
изключва интереса му от водене на отрицателни установителни искове.
Оспорват се твърденията на ищеца, че е владял имота, като се поддържа, че от
различни сателитни снимки личи, че същият никога не е обработван за
земеделски цели, част от него попада в улична мрежа, като се поддържа и че
давността е била спирана на различни основания и че не може ищецът да
стане собственик, тъй като е владял само част от урегулирани поземлени
имоти. Поддържа се, че имотът е бил предмет на реституция, като след
провеждането едва през 2007 г. е одобрен подробен устройствен план с нови
граници на имотите. За поземлен имот с идентификатор 68134.1609.2296 –
предмет на делото, се твърди, че поради липса на реституционни претенции е
станал общинска собственост съгласно чл. 19 ЗСПЗЗ. Твърди се, че имотните
граници са изменени през 2016 г., когато е изработен нов подробен
устройствен план по чл. 16 ЗУТ, който е основан
С Определение № 21246 от 22.05.2024 г. съдът е прекратил на основание
чл. 130 ГПК производството по делото в частта по предявените отрицателни
установителни искове от К. Г. С. за установяване по отношение на Столична
община, че същата не е собственик на дворно място, представляващо
урегулиран поземлен имот IV-2296 от квартал 56 по плана на местност
"Малинова долина, части 1 – 6" в София, заснет с идентификатор
68134.1609.2296.
В съдебното заседание ищецът поддържа иска, моли съда да признае за
установено, че е собственик на имота по давностно владение, а ответникът
моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, претендира разноски
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ищеца.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представена на лист 9 от делото Молба-декларация за
признаване право на собственост върху недвижим имот чрез извършване на
обстоятелствена проверка от 26.05.2022 г., се установява, че ответникът е
заявил, че според него поземлен имот с идентификатор 68134.1609.2296 бил
общинска собственост съгласно Акт за общинска собственост
№1625/23.06.2022 г. на Столична община, район „Студентски“ (предходен Акт
за общинска собственост („АОбС“) № 32/15.11.1996 г.), вписан с входящ
регистрационен № 65916, като акт № 114, том CLXV, по нот. дело №
50264/2022 г. на Службата по вписванията при Софийския районен съд.
Съгласно представен на лист 69 – 70 от делото Акт № 1625/23.06.2022 г.
за частна общинска собственост, урегулиран поземлен имот IV-2296 от
квартал 56 по плана на местност "Малинова долина, части 1 – 6" в гр. София –
район „Студентски“, с идентификатор 68134.1609.2296, въз основа на
възникнал по-рано Акт за общинска собственост № 32/15.11.1996 г., е
съставен на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗОбС (които уреждат, че
2
общинска собственост са имотите, определени от закона като такава, за които
се издават актове за общинска собственост) и се управлява от кмета на
общината съгласно чл. 12, ал. 5 ЗОбС.
Съгласно представено на лист 73 – 74 от делото Решение № 696 на
Столичния общински съвет от 19.07.2007 г. се одобрява план за регулация и
застрояване на местност „ж.к. Малинова долина, части 1 – 6“. Съгласно
представена на лист 75 – 79 от делото Заповед РА50-461/14.07.2016 г. на
главен архитект на Столична община се разрешава да се изработи окончателен
проект за подробен устройствен план – изменение на плана за регулация и
застрояване за м. „ж.к. Малинова долина, части 1 – 6“ в териториален обхват
на ПУП – ПРЗ, одобрен с Решение № 696 на Столичния общински съвет от
19.07.2007 г., с цел урегулиране на новопоявилите се имоти по реда на чл. 16
ЗУТ.
Съгласно представена на лист 80 – 89 от делото Заповед РА50-
913/28.11.2019 г. на главния архитект на Столична община, се установява, че
за УПИ IV-2296 от квартал 56 не са налице основания за изменение на плана
за регулация, тъй като върху създадения с първоначалния ПУП от 2007 г.
урегулиран поземлен имот не са нанесени нововъзстановени имоти. Повторно
одобряване на ПР за него е недопустимо на основание чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК.
За процесният имот с влизане в сила на ПУП от 2007 г. на основание чл. 16, ал.
6 ЗУТ (предишна ал. 5) във връзка с § 22, т. 1 б. „а“ ЗУТ, планът за регулация е
влязъл в сила и е приложен. Предвид горното, с проекта за изменение на
плана за регулация не се предвиждат изменения в процесния имот и
производството по отношение на него е прекратено.
Съгласно представено на лист 133 от делото писмо с изх. № РД-12-02-
10312-5/12.09.2024 г. на Общинска служба по земеделие, се установява
информация за наличие на реституционни претенции по ЗСПЗЗ за поземлен
имот с идентификатор 68134.1609.2296 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, идентичен с имот 2295 от кв. 55, или УПИ IX – 2295 с
№№ 5132 и 5133 по кадастрален план от 1950 г., попадащи върху имот с пл. №
1082 по стар кадастрален план от 1939 г., в полза на: наследниците на Велика
Атанасова Иванчева със заявление вх. № 312/1991 г.; наследниците на Тодор
Славчев Атанасов със заявление вх. № 125/1991 г.; наследниците на Танчо
Тошев Спасов със заявление № 47/1991 г.
В съдебното заседание на 08.07.2024 г. (а лист 106 от делото) е разпитан
свидетелят на ищеца – Васил Ц., който дава показания, че ищецът има два
поземлени имота на уличка близо до бул. „Климент Охридски“, зад
Националната спортна академия (НСА), които били с площ 50 декара, но не са
актувани и не можели да ги намерят. В имота имало овошки и поставена
ограда около метър и половина от метална мрежа с колове, само ищецът го
поддържал – чистел го и косял тревата, още от 1995 г., когато била
реституцията, а в момента се опитвали да го разрушават, като секат дърветата.
Свидетелят го посещавал всеки ден, тъй като и той имал съседен имот, в който
държал заведение. Дава показания, че имотът на ищеца е № 46 по уличната
номерация. Свидетелства, че през 2011 г. или 2012 г. е минала улична
3
регулация, която засягала имота. Влизането в имота ставало с вдигане на част
от телена ограда, която в тази част служела и като портал за влизане.
В съдебното заседание на 08.07.2024 г. (на лист 107 от делото) е
разпитана свидетелката на ищеца – Силвия Мартинова, която дава показания,
че ищецът притежава имот в кв. „Малинова долина“, до който се влизало по
черен път откъм бул. „Климент Охридски“. Преди години имотът бил по-
голям, заграден с мрежа, имало овошки, но не била ходила скоро. Само
ищецът владеел имота от 1996 – 1997 г. и го поддържал, като почиствал треви.
Посещавала имота, тъй като била в заведението наблизо.
В съдебното заседание на 08.07.2024 г. (на лист 107 от делото) е
разпитан свидетелят на ищеца – Георги Ц., който дава показания, че ищецът
притежава имот в кв. „Малинова долина“ – дворно място, овошки с телена
ограда, около 1300 –1400 кв. м., който свидетелят познава, защото е съсед.
Ищецът го владеел повече от двадесет години, от края на 90-те години на ХХ
век. Имотът бил в същата площ, нямало промяна. Свидетелят бил съсед, ходил
често до имота.
Съдът кредитира показанията на свидетелите относно това, че ищецът е
ползвал имот като овощна градина в периода на 90-те години на ХХ век, но не
кредитира показанията на свидетелите относно това, че ищецът владее имота
до момента, тъй като при огледа на имота от вещото лице и по снимкови
данни, както и от показанията на свидетелите Илиян Атанасов и Васил Ц., се
установява, че към датата на завеждане на иска ищецът вече не владее имота,
а там други лица опитват да струпват отпадъци. Поради това се доказва
владение на имот от ищеца в минал период, но без установена крайна дата
(свидетелят Ц. дава показания за дейности по регулация през 2011 – 2012 г., но
не и че тогава ищецът още е владял и какво). Никой от свидетелите не дава и
точно описание на владения имот със съседите му или поне ориентация за кой
точно имот става въпрос (дават общи сведения за района на НСА, който е
стотици декари).
В съдебното заседание на 08.07.2024 г. (на лист 107 – 108 от делото) е
разпитан свидетелят на ответника – Илиян Атанасов, който дава показания, че
познава района от студент, след 2000 г. Работи като служител на Общината от
2017 г. и следи за незаконни сметища. Твърди, че няма спомен имотът да е
обгрижван и някой да го поддържа, не е виждал ограждения и насаждения,
нямало как площта да се разграничи от съседните имоти. Посещавал имота
заради незаконните насипи, които се появили след 2020 г.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно това, че в момента в
района няма огради и има строителна дейност, доколкото кореспондират с
данните от огледа на вещото лице.
От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза ( на лист 146 – 151 от делото) и от дадените от нея отговори в
съдебното заседание на 11.12.2024 г. се установява, че УПИ IV-2296 от квартал
56 по регулационния план на м. ж.к. „Малинова долина“ в София, с
идентификатор 68134.1609.2296, с площ 1355 кв.м. се намира в устройствена
зона „Жилищна зона с преобладаващо средноетажно застрояване“, съгласно
4
предвиждането на ОУП на Столична община, приет с Решение № 697 по
Протокол № 5/19.11.2009 г. на СОС и Решение № 960/16.12.2009 г. на
Министерски съвет. Спорният имот представлява част от имоти с пл. № 2296
и № 1834 по кадастрален план преди влизане на кадастралната карта в сила и
възниква с изработването на ПУП на местност „ж.к. Малинова долина 1 – 6
част“, одобрен с Решение № 696 по Протокол №114/19.07.2007 г. на СОС, като
не е установен вписан собственик в кадастралния регистър и поради това е
прието, че правото на собственост остава за Столична община. По делото от
вещото лице е представена комбинирана скица (на лист 152), която установява
поземлените имоти от кадастралните планове, върху които попада спорният
имот – в кадастрален план от 1939 г. попада върху имоти с пл. №№ 1104 и
1106 – не са отразени собственици; в кадастрален план от 1950 г. попада върху
имоти с пл. №№ 5132 – не са отразени собственици, и 5137 – записани са
братя Митови. В кадастрален план от 1974 г. спорният имот попада върху
имот с пл. №1834 – наследници на Йордан Митов Страшимиров, възстановен
с Решение № 1526/232 от 03.04.1995 г., и имот с пл. №2296 – без собственици.
Регулационните планове за имота, одобрени до 01.12.2001 г., не са приложени.
Актуалният подробен устройствен план (ПУП) е одобрен с решение от 2007 г.
По делото не са приложени доказателства, свързани с проведени за имота
отчуждителни процедури. Вещото лице прави уточнение във връзка с писмо с
изх.№ РД-12-02-10312-5/12.09.2024 г. на Общинска служба по земеделие, че
всъщност става въпрос за УПИ IV-2296, попадащ върху имот с пл. № 5132 по
кадастрален план от 1950 г., попадащ върху имот с пл. № 1106 по стар
кадастрален план от 1939 г.
Съдът кредитира заключенията на вещото лице като логични и основани
на пряко добити от него впечатления от оглед на място и от официалните
документи, съхранявани при съответните административни органи –
регулационни и кадастрални планове.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е положителен установителен иск за установяване на право на
собственост, придобито по силата на придобивна давност при липса на данни
за добросъвестно владение с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е владял спокойно,
безсъмнено, непрекъснато и явно процесния имот в твърдения от него поне
10-годишен период, като ще се отхвърли в случай, че се установи владение на
части от урегулирани поземлени имоти съгласно чл. 200 ЗУТ. Давностният
срок няма да бъде зачетен и в периода, в който не е била приключила
реституционна процедура за местността.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост
или ограничено вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието
на това право през определен в закона период от време. Фактическият състав
на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на
определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на
5
давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за
защита на субективно право. Т. е. осъществяването от страна на ищеца на
фактическия състав на придобивната давност е способ за изгубване на
правото на собственост от страна на ответника по смисъла на чл. 99 ЗС.
Преценката за вида на владението – дали е добросъвестно или не, е
изцяло правна и съдът не е обвързан от твърденията на страните по този
въпрос. По делото не се доказва, че ищецът е упражнявал добросъвестно
владение върху процесния имот. Съгласно чл. 70, ал. 1 ЗС добросъвестен е
владелецът, който е получил властта върху вещта не само при условия на
добросъвестност – без да знае, че придобива от несобственик или че има
порок във формата на акта за прехвърляне на собствеността, но и на основа на
правен акт, годен да го направи собственик – сделка или административен акт,
който прехвърля вещни права. По делото не се доказва ищецът или негов
наследодател въобще някога да е имал акт, който е годен да го направи
собственик или наличие на установени реституционни претенции в тяхна
полза, следователно ищецът не може да се квалифицира като добросъвестен
владелец.
Ответникът оспорва осъществяването на всеки един от елементите на
фактическия състав на владението и на придобивната давност от страна на
ищеца, като твърди, че липсва аргументация от страна на последния как е
започнал да владее имота през посочената 1996 г. и че е невъзможно през
посочената година да е бил ограден с ограда, тъй като индивидуализирането
на настоящите граници на имота е настъпило с изработването на ПУП, който е
бил одобрен през 2007 г.
От свидетелските показания по делото не се установява по безспорен
начин през коя година започва давностното владение на ищеца върху
процесния имот, а именно: „или през 1995, или през 1996 г.“, „може би от 1996
– 1997 г.“, „от края на 90-те години на ХХ век“. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите за владението на имота до 2007 г., заради
показанията на свидетеля Васил Ц., че през имота е минала регулация, което
се потвърждава от останалите доказателства по делото и от съдебно-
техническата експертиза на вещото лице. В този смисъл е основателно и
възражението на ответника, че процесният имот по делото с идентификатор
68134.1609.2296 в този вид и в тези граници възниква за първи път с Решение
№ 696 на Столичния общински съвет от 19.07.2007 г. за одобряване на план за
регулация и застрояване на местност „ж.к. Малинова долина, части 1 – 6“. Тъй
като до 2007 г. имотът не съществува в границите, в които е към настоящия
момент, а попада върху имоти с пл. №№ 1834 и 2296, съдът не може да
кредитира и показанията на свидетеля Георги Ц., че ищецът владял имота без
промяна, в същата площ – възможно е владението да е било в същата площ, но
от данните по делото може да се направи заключение, че тази площ е била
част от други имоти, а не върху процесния такъв. Промяната в площта на
имота се потвърждава и от показанията на свидетеля Силвия Мартинова,
според която преди години имотът бил по-голям.
Следователно съдът следва да установи налице ли е давностно владение
6
върху имота след приемането на Подробен устройствен план – план за
регулация и застрояване на м. „ж.к. Малинова долина, части 1 – 6“ с решение
на СОС № 696/19.07.2007 г. По делото не се представиха доказателства върху
новосъздадения с ПУП от 2007 г. УПИ IV-2296 да е бил нанесен
нововъзстановен имот, поради което за него планът за регулация е приложен и
е влязъл в сила. Установяването на владение на дадена площ в продължение на
10 години обаче не е единственото условие за придобиване на поземлен имот
по давност. При поземлените имоти са налице и други изисквания за
придобиването на право на собственост, свързани с определени пречки за
придобиване по давност – спрямо кого е осъществено владението на имота
(съгласно забраните да се придобиват по давност държавни и общински
имоти, действали в определени периоди), и дали владяната част може да
получи регулационен и устройствен статут според приложимите правила от
публичноправен характер.
Ответникът излага и доводи, че процесният имот станал общинска
собственост, защото попадал в обхвата на АОбС № 32/15.11.1996 г., на
основание § 7 от ПРЗ на ЗМСМА, а посоченият АОбС бил издаден на
основание чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗОС в съответната редакция, а именно в хипотезата
на преотстъпен безвъзмездно от държавата, и поради това давностното
владение нямало значение. С одобрения и влязъл в сила ПУП от 2007 г. за
процесния новообразуван имот бил съставен АОбС № 1625/23.06.2022 г., с
който ответникът счита, че е придобил собствеността на законово правно
основание, но съдът намира това твърдение за неоснователно. Актовете за
общинска собственост се издават от органите на самата община, като имат
доказателствено значение само за обстоятелствата, които са възложени в
рамките на компетентността . Поради това и практиката на Върховния
касационен съд (Определение № 557/14.07.2014 г. по частно гражданско дело
№ 3912/2014 г., ІІІ ГО; Решение № 149/12.06.2013 г. по гражданско дело №
647/2012 г., ІV ГО) приема, че издадените от длъжностни лица на общините по
повод регистрацията на общинската собственост и регулацията актове служат
като официален документ единствено за обстоятелството, че са съставени,
както и за констатираното на място състояние на недвижимия имот, който
описват (налице ли са сгради, огради, пътища и т. н., в какво състояние се
намират същите, къде се намират описаните имоти). Актът за общинска
собственост може да служи единствено като доказателство, че имотът
съществува, а не по отношение на това кое лице се намира в него и дали го
владее.
По делото не се събраха достатъчно доказателства за явно и
непрекъснато владение от страна на ищеца върху процесния имот. Съдът
приема, че не се доказа ищецът да е установил фактическа власт върху имота
през 1996 г., тъй като същият не е съществувал в настоящите си граници към
посочената година, нито да е упражнявал непрекъснато, спокойно, явно и
несъмнително владение върху имота с намерение да го свои чрез действията,
описани в исковата молба, до 2022 г. Ето защо претенцията му да е титуляр на
самостоятелно право на собственост, респективно да е налице фактическо
състояние или възможност да придобие процесния имот, остава недоказана.
7
Искът следва да се отхвърли.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът – Столична
община, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК. Същият е поискал разноски в размер на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
определя на 200 лева, както и внесен депозит за съдебно-техническа
експертиза в размер на 250 лева, които ищецът следва да бъде осъден да
плати.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. С. иск с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване за установено по
отношение на Столична община, с код по БЛУСТАТ: *********, и адрес на
управление: София, ул. „Московска“ № 3, че К. Г. С., с ЕГН: **********, и
адрес: гр. София, ул. „Бачо Киро“, № 54, ет. 2, е собственик на дворно място,
представляващо урегулиран поземлен имот IV-2296 от квартал 56 по плана
на местност "Малинова долина – части от първа до шеста" в гр. София, заснет
с идентификатор 68134.1609.2296, с площ 1355 кв. м. по силата на давностно
владение в периода от 01.06.1996 г. до 13.10.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК К. Г. С., с ЕГН: **********,
и адрес: гр. София, ул. „Бачо Киро“, № 54, ет. 2, да плати на Столична
община, с код по БЛУСТАТ: *********, с адрес: София, ул. „Московска“ № 3,
сумата от 450 лева (четиристотин и петдесет лева) – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8