Решение по дело №84/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20227260700084
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 231

 

11.04.2022 г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково

в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Председател: Пенка Костова

Членове: Росица Чиркалева - Иванова

Антоанета Митрушева  

 

при секретаря Ангелина Латунова

и в присъствието на прокурора Петър Мидов,

като разгледа докладваното от  съдия А. Митрушева

АНД (К) № 84 по описа на Административен съд – Хасково за 2021 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д.И.Д., ЕГН : **********,***, против Решение № 258/22.12.2021 г., постановено по АНД № 20215640201198 по описа за 2021 г. на Районен съд - Хасково.

 

Касационният жалбоподател заявява, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и че същото е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че първоинстанционният съдебен състав не е изследвал в цялост представената административна преписка. По същата били налични съществени недостатъци, които обуславяли отпадането на обжалвания електронен фиш. В тази връзка моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено обжалваното решение и за постановяване на ново, с което електронният фиш да бъде отменен.

 

ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО, в депозирана по делото чрез процесуален представител писмена молба, заявява искане да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково намира подадената касационна жалба за неоснователна. Посочва, че обжалваното решение е обосновано и правилно и следва да бъде потвърдено.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

 

С атакуваното съдебно решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия К, № 5356948/13.07.2020 г., издаден от ОДМВР - Хасково. Приел е за установено от фактическа страна, че на 13.07.2020 г. в 10:35 часа, с ATC TFR1-M № 597, било заснето движение на лек автомобил марка “Форд Транзит Конект”, с регистрационен номер ********със скорост от 65 км/ч., при разрешена стойност от 50 км/ч., общо ограничение на скоростта в населено място. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш, в който било вписано движение с установена скорост от 62 км/ч., като за дата и час на нарушението били вписани показанията на техническото средство. От представената Справка в Централна база КАТ, по регистрационен номер, било установено, че автомобилът е лек по своя вид и регистриран на името на жалбоподателя. От правна страна съдът е приел, че деянието, за което е наложено административно наказание, е обявено от закона за наказуемо. Съставеният електронен фиш отговарял на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответствал на утвърдения със Заповед № Iз-305 от 04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец. Приел е, че посоченото място на извършване на нарушението е точно и конкретно описано и че мястото на нарушението, посоката на движение и посоката на заснемане на нарушението се доказват и от представените по делото като доказателства клип и снимка на измерващото средство, монтирано на патрулния автомобил. Посочил е, че събраните по делото писмени доказателства установяват извършването на нарушението, както и авторството на деянието. В случая собственик на управляваното МПС било лицето Ж. Г. В., която обаче представила декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която се посочвало, че на процесната дата и място автомобилът е бил управляван от жалбоподателя.

Заявено е, че за засичането и заснемането на движението на процесния автомобил е било използвано техническо средство, по отношение на което не е било представено удостоверение за одобрен тип средство за измерване. Последното обаче не компрометирало измерванията на скоростта, доколкото мобилното средство за контрол било одобрен тип, съгласно правилата на Закона за измерванията и притежавало надлежното Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и регистрирано във водения Регистър, за което съдът е извършил надлежна служебна проверка. Техническото средство отговаряло на метрологичните изисквания, било технически изправно и преминало последваща проверка. Посочено е, че нарушението е правилно квалифицирано и съответно санкционирано по чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

 

Настоящата инстанция счита, че атакуваното съдебно решение е законосъобразно. Същото е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка. Относимите факти са възприети от съда въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите и правни изводи на съда са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства.

От представените по делото доказателства е видно, че е спазена процедурата по издаване на електронния фиш. Извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е установено и заснето с мобилно по смисъла на § 6, т. 65, б. "б" от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство.

Настоящата инстанция намира за правилен извода на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Процесният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство/ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

С издадената на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП от Министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от 2015 г. (Наредбата), се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.

В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представените по административнонаказателната преписка писмени доказателства, които не са оспорени и са приети като годни за установяване на посочените в тях факти.

В преписката се съдържа и Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система TFR-1M № 656/14, за дата на използване 13.07.2020 г. (задължително изискване на чл. 10 от Наредбата), в който изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е 50 км/ч. при въведено общо ограничение на скоростта в населено място. При така попълнени в протокола данни, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. По делото е представен и заснетият клип, на който освен автомобила, са отразени локацията, включително с GPS координати, датата и часът на заснемане, посоката и заснетата скорост.

В този смисъл касационната инстанция приема, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства. Правилен е изводът на районния съд, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба съответства на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 1 от ЗДвП вид и размер на наказанието, и на констатираното превишение на скоростта за движение.

При това положение се налага извода, до който е достигнал и въззивният съд, а именно, че административнонаказателната отговорност на нарушителя в случая е била правилно ангажирана.

По изложените съображения настоящата инстанция приема, че решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Въпреки изхода на делото, искането на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде оставено без уважение. Приложимата в случая разпоредба е тази на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, която сочи, че в производството пред районния и административния съд в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Тоест, за да се претендира присъждане на разноски в съдебното производство от административнонаказващия орган и то да е основателно, е необходимо същият да е бил защитаван от юрисконсулт или служител с юридическо образование. В конкретния случай процесуалната активност на юрисконсулта се е изразила единствено в депозиране на молба с искане за потвърждаване на оспореното решение и претенция за присъждане на разноски, като при този обем на правна защита искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съответно такова не следва да бъде присъждано с решението по делото.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 258/22.12.2021 г., постановено по АНД № 20215640201198 по описа за 2021 г. на Районен съд - Хасково.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОД на МВР - Хасково за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно  и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

 

 

 Членове:    1.

 

 

 

                                                                                         

         2.