Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 10559 по описа на съда за
2018 г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от А.И.П. искова молба, с която моли ответникът З. „Б.и.“
АД да бъде осъден да й заплати сумата от 30 000 лева (съгласно допуснато
увеличение в размера на иска с протоколно определение от 12.06.2020 г.), частичен
иск от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 14.07.2017 г., ведно със законната лихва от 22.07.2017
г. до окончателното изплащане.
Ищцата твърди,
че на 14.07.2017 г. пострадала при ПТП, вина за което имал водачът на л.а. „Пежо“,
модел „206“ с ДК № ******. При извършване на маневра обратен завой водачът на
лекия автомобил не пропуснал преминаващия покрай него мотоциклет „Дукати
Риавел“, управляван от А.П..
Непосредствено
след катастрофата ищцата била приета в МБАЛ „Свети Врач“ в гр. Петрич с
оплаквания в областта на дясно стъпало и невъзможност за извършване на активни
движения с крайника. Извършило се оперативно лечение по закрито наместване на
фрактурата без вътрешна фиксация. На следващия ден – 15.07.2017 г. П. била
освободена с дадени указания за обездвижване за период от 30 дни, последван от
ЛФК и рехабилитация. Ищцата ползвала отпуск по болест за 122 дни.
В
резултат на увреждането А.П. търпяла силни болки и страдания. Травмата налагала
спазване на режим на покой. За задоволяване на жизнени потребности в
ежедневието си разчитала на близките си. Вследствие на инцидента се оказала
лишена от обичайния си начин на живот, от контакти с приятели и от динамиката
на ежедневието си. Изпитвала неудобства, нарушения на съня, напрегнатост и
ограничения във вида на движенията, които може да извършва. Възстановяването
продължавало и към момента.
За л.а.
„Пежо“, модел „206“ имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“
при З. „Б.и.“ АД, поради което ответникът следвало да поеме отговорността за
заплащане на търпените от П. неимуществени вреди, които същата оценява на 60 000
лева. В настоящото производство претендира сумата от 30 000 лева.
Ответното
застрахователно дружество било сезирано с искане за определяне и изплащане на
обезщетение, но бил постановен отказ.
Моли
съдът да осъди З. „Б.и.“ АД да й заплати 30 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 22.07.2017 г. до
окончателното изплащане.
Ответникът
З. „Б.и.“ АД е подал отговор, в който оспорва иска, като счита претендираният
размер на обезщетението за завишен и несъответен на получените увреждания.
Възразява за съпричиняване на вредите от страна на ищцата, която се движила с
несъобразена с потните условия скорост и предприела маневра заобикаляне вместо
спиране и изчакване на автомобила да завърши предприетата от него маневра.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е
иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Предпоставка
за допустимостта на иска е предявяване на претенцията пред застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по аргумент от чл.
432, ал. 1, in fine. В случая безспорно се установява, че ищцата е предявила
претенцията си пред ответното дружество на 25.07.2017 г., което с писмо изх. №
НЩ-5450/14.08.2017 г. отказало определяне и изплащане на обезщетение.
Застрахователният
договор ангажира отговорността на застрахователя да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Отговорността на
застрахователя се изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от
увреденото лице имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен
резултат от увреждането и е функционално обусловена и тъждествена по обем с
отговорността на делинквента.
С
определение от 30.10.2019 г. е отделено като безспорно между страните
обстоятелството, че за лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“ с ДК № ****** е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при З.
„Б.и.“ АД към 14.07.2017 г.
В случая
отговорността на ответното дружество ще бъде ангажирана при наличие на
предпоставките от фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и на причинна
връзка между получените увреждания и противоправното поведение на виновния
водач.
В
съдебно заседание на 14.02.2020 г. са събрани гласни доказателства чрез разпит
на свидетеля Георги Павлов, съпруг на ищцата. Той подробно разказва за
впечатленията си от състоянието на пострадалата от деня на произшествието до
настоящия момент.
След
инцидента А. се обадила на съпруга си, който незабавно отишъл на мястото на
катастрофата. Видял, че десният й крак е в кръв и останал за извършване на
оглед. Полицейска кола откарала А. в болницата, а впоследствие и свидетелят
отишъл там. Сварил я с гипсиран крак. На следващия ден я изписали, но не можела
да се придвижва. Първата седмица болките били интензивни и А. постоянно лежала.
Свидетелят и синът на А. и Георги помагал в грижите за майка си. През ден
ходели на превръзки, като за промиване на раните се налагало непрекъснато да се
сваля гипсът. След първия месец пострадалата започнала да се раздвижва с
помощта на патерици. В продължение на четири месеца се провеждало домашно
лечение.
И до
момента изпитвала болки и се придвижвала трудно. Сутрин чувствала скованост в
крайника и бавно се раздвижвала. След произшествието изпитвала страх от
движението на превозни средства.
След
четвъртия месец започнала работа, но не можела да шофира и се наложило да
ползва услугите на шофьор. Наложило се купето на колата да се пригоди за
пътуването й по начин кракът на А. да бъде в хоризонтално положение, за да не
отича.
След
изслушване показанията на свидетеля Павлов представителят на ответното
дружество е заявил, че разказаното кореспондира с изготвената схема в протокола
за ПТП. С протоколно определение от 14.02.2020 г. между страните в
производството е отделено като безспорно обстоятелството, че при ПТП на
14.07.2017 г. ищцата е получила посочените в исковата молба увреждания.
Според
заключението на съдебно-медицинската експертиза в причинна връзка с процесното
ПТП на 14.07.2017 г. са получените от А.П. счупване на 5-та предходилна кост на
дясно стъпало и разкъсно-контузна рана в областта на дясно ходило. Счупването
на костта е причинило на П. трайно затруднение в движенията на десен долен
крайник за срок повече от 30 дни, а разкъсно-контузната рана – временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Провело се консервативно лечение
с гипсова имобилизация на дясно ходило и периодични превръзки на раната. Вещото
лице сочи, че при нормално протичане на лечебния процес и без усложнения
периодът на възстановяване е 3-4 месеца. При проведения на 27.02.2020 г.
преглед е установен белег от рана по горно външната страна на дясно ходило с
размери 3/1 см на нивото на кожата. Функционален дефицит в дясна глезенна става
не е открит.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При
определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяването и др.
Въз основа
на така даденото от вещото лице заключение и събраните в производството гласни
доказателства съдът приема, че в причинна връзка с процесното ПТП е получените от
А.П. счупване на предходилна кост и разкъсно-контузна рана. Наложителното
обездвижване на десен долен крайник,
освен че е било съпроводено с интензивни болки в началния етап на
лечението, е довело до влошаване в качеството на живот на П.. Ограничена се е
оказала възможността й да извършва обичайните си дейности, да се самообслужва
безпрепятствено и да води пълноценен социален живот. Продължително време след
отстраняване на гипса е получава оток в долния крайник. Не се е чувствала
уверена да управлява МПС както поради болките в дясно ходило, така и поради
страха от движението на превозни средства.
Като
съобрази възрастта на пострадалата – 47 г. към датата на ПТП, характера на
травмата и последиците от нея, изпитаните болки и страдания и преживения
емоционален дискомфорт, съдът намира, че 7 000 лева е справедлив размер на
обезщетението. При определяне на тази стойност съдът взе предвид, че оперативна
интервенция не е провеждана, а лечението е консервативно и е наложило двудневен
престой в болнично заведение за обездвижване на глезенната става. Не се
установяват усложнения в хода на лечението, нито трайни негативни последици, отразяващи
се на качеството на живот на ищцата, доколкото липсва дефицит в движението на
ставата.
Ответникът
- застраховател е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, което се изразява в движение с превишена скорост и
непропускане на автомобила.
Възражението
е неоснователно. Безспорно е установен механизмът на произшествието. Г.Б.И.управлявал
л.а. „Пежо“, модел „206“ и при извършване на маневра обратен завой не пропуснал
преминаващия покрай него мотоциклет, управляван от А.И.П..
Съгласно
чл. 25, ал. 1 от ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В случая А.П.
е управлявала мотоциклета вляво от л.а. „Пежо“ и движейки се направо. Г.И.е бил
длъжен да я пропусне и едва тогава да предприеме маневрата обратен завой. Той
не се е съобразил с предимството, с което П. се е ползвала и с това свое
поведение той е причинил произшествието, от което за ищцата са произтекли
вреди.
Страната, чиято е тежестта да установи допринасяне на вредоносния
резултат от страна на пострадалата – ответникът З. „Б.и.“ АД не доказа
релевантното за определяне на размера на обезщетението обстоятелство, че с
поведението си П. е способствала за настъпване на вредите, поради което
определеното от съда обезщетение не подлежи на редуциране.
Съгласно
чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни
от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 или изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ.
Установява се, че на 25.07.2017 г. А.П. е сезирала ответното
застрахователно дружество с искане за определяне и изплащане на застрахователно
обезщетение. Тримесечният срок е изтекъл на 25.10.2017 г., поради което
законната лихва върху сумата от 7 000 лева се дължи от 26.10.2017 г. до
окончателното й изплащане.
Претенции
за присъждане на разноски са направили и двете страни.
А.П. е
сторила разноски в размер на 480 лева, от които й се дължат 350 лева.
На
адвокат П.К., оказала безплатна правна помощ на ищцата, се дължи адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска. Предвид неговата цена,
извършените по делото процесуални действия, характера на иска и неговата
фактическа и правна сложност, съдът определя възнаграждението в размер на
1 800 лева с ДДС, от които на адв. К. се дължат 420 лева.
Ответникът
също има право на разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1 800 лева. Същото не е прекомерно и
съответства и на определеното от съда в полза на представителя на ищеца.
Съразмерно на отхвърлената част от иска, на З. „Б.и.“ АД се дължат разноски в
размер на 1 380 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, З. „Б.и.“
АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.И.П., ЕГН
**********, с адрес *** сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 14.07.2017 г. в гр. София, ведно със
законната лихва от 26.10.2017 г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска
за горницата до 30 000 лева, частичен иск от 60 000 лева и за законна
лихва за периода 22.07.2017 г. – 25.10.2017 г.; на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 350 лева разноски за производството.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., З. „Б.и.“ АД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на адвокат П.К., с
адрес *** сумата от 420 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.И.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1 380 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: