Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 437 и сл. от ГПК. Жалбоподателят – „М.”-Е., гр. В. – претендира отмяна извършения по изпълнително дело № 598 по описа на частен съдебен изпълнител В. Г.за 2011 година въвод в ползване на една втора идеална част от недвижим имот, подробно описан в протокол за въвод от 14.10.2011 година по посоченото изпълнително дело. Позовава се на качеството си на трето по смисъла на чл. 523, ал. 2 от ГПК лице и на нарушаване на предвидената в текста процедура. Ответникът по жалбата Д. Л. Ф., взискател по изпълнителното дело, навежда доводи жалбоподателят - по изричните му признания, да няма качеството на владелец. Според нормата на чл. 523 от ГПК, с права по въпросния текст разполага само лице, което държи вещта за себе си. Правата, от които произтича владението следвало да се установяват единствено с писмени доказателства. Заемът за послужване – договорът, на който жалбоподателят се позовава, дава облигаторно, не вещно, ползване на имота. Самата претенция на третото лице-жалбоподател се отнася за една втора идеална част от обекта. Ответникът по жалбата Е. С. М., длъжник по изпълнението, становище не е изразила. Съдебният изпълнител излага мотиви аналогични на изложените от взискателя. Добавил е, че по повод на извършения въвод жалбоподателят и взискателят се съгласили да сключат споразумение за съвместното ползване на имота. Съдът, като прецени събраните доказателства, данните по делото и доводите на страните по реда на чл. 437, ал. 3 от ГПК, приема: Производството по изпълнителното дело е образувано по молба на Д. Л. Ф. против Е. С. М. за въвод в имот, предмет на наемен договор помежду им. Атакуваният въвод е извършен на 14.10.2011 година. Чрез свой пълномощник жалбоподателят е заявил право на ползване въз основа на договор за заем за послужване, сключен със С. А. Г. Няма спор, признава се в жалбата, че имотът, предмет на атакувания въвод, е съсобствен при равни права между C. А. Г. и Е. С. М.. Съдебният изпълнител е въвел в ползване взискателя, като е дал на страните възможност да се споразумеят за ползването на имота с уговорка, че при непостигане на такова споразумение, ще предаде ключовете на взискателя. Това е и сторил впоследствие – протокол от 20.10.2011 година, приложен към изпълнителното дело. Изложените факти сочат основателността на жалбата. При положение, че жалбоподателят е заявил права, аналогични по съдържание на тези на взискателя, но почиващи на основание, различно от това на изпълняемото право, съдебният изпълнител е бил длъжен да отложи изпълнението и да даде възможност третото лице да иска спиране по реда на чл.523, ал. 2 от ГПК. Само на това основание атакуваните действия се явяват незаконосъобразни по смисъла на закона и подлежат на отмяна. Доводите на ответника по жалбата Д. Л. Ф. и на съдебния изпълнител са неоснователни. Процедурата по чл. 523 от ГПК е приложима не само при вещни, но и при облигационни притезания. Да се приеме обратното би означавало в хипотези като процесната облигаторният държател да остане без възможност за защита, независимо, че правата му не произтичат от тези на длъжника по изпълнението. С оглед на това без значение е, че третото лице не държи имота за себе си. Без значение е дали и какво споразумение са сключили или са могли да сключат жалбоподател и взискател. Уговорките помежду им не променят задълженията на съдебния изпълнител по чл. 253 от ГПК. Още по-малко влияят на правомерността на извършените от него действия. За отлагане на изпълнителните действия е достатъчно третото лице да заявява права, несъвместими с тези на взискателя и да не произтичат от права на длъжника по изпълнението. Изискването за писмени доказателства, сочещи права на третото лице, законът отнася към производството пред районния съд – чл. 523, ал. 2 от ГПК. Без значение, че жалбоподателят претендира ползване само на една втора идеална част от имота, щом разпределение на ползването му между съсобствениците по реда на чл. 32 от ЗС не е извършено. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 437 от ГПК, извършения на 14.10.2011 година по изпълнително дело № 598 по описа на частен съдебен изпълнител В.Г. за 2011 година въвод в ползване на една втора идеална част от недвижим имот, подробно описан в протокол за въвод от посочената дата, по жалбата на „М.”-Е., гр. В. против Д. Л. Ф. и Е. С. М.. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |