Решение по дело №391/2023 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 624

гр. Пловдив, 31.03.2023г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Административен съд – Пловдив, ХХIII състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  1. ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

                                                                        2. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

при секретаря Р. А. и участието на прокурора Димитър Молев, като разгледа докладваното от съдия Ингилизов к.а.н.д. дело № 391 по описа за 2023 год. на Административен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в, ал.1 от ЗАНН, вр. с чл.348 от НПК, вр. с чл.208- чл.228 от АПК.

Образувано е по касационна жалба на С.И.Д., чрез адв.Л.М. срещу Решение № 2314/12.12.2022 г. по АНД 20225330205912/2022 г. по описа на РС - гр. Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1030-005797 от 10.08.2022г., издадено от Й.П.М., на длъжност началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - гр.Пловдив, с което на С.И.Д. на основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание - глоба в размер на 500 лв. /петстотин лева/, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движението по пътищата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява в съдебно заседание. С касационната жалба се иска отмяна на решението на РС Пловдив и отмяна на наказателното постановление, като се излагат аргументи за нарушаване на принципа non bis in idem, алтернативно за наличие на основание да се приложи чл.28 от ЗАНН.

Ответната страна не е подала отговор на касационната жалба. В съдебно заседание редовно призована не се явява, не се представлява.

Прокурорът сочи в становището си, че жалбата е неоснователна.

Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е,  разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд Пловдив е посочил в решението си следната фактическа обстановка :

На 28.05.2022г., около 22:20 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Шести Септември“ № 325 - път, отворен за обществено ползване, служители на ОД МВР - Пловдив, а именно - П.Д.и Л.А.спрели за проверка движещо се по същия път лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“, с рег.№ „РВ **** КС“. При това същите установил, че последното МПС било собственост и управлявано от жалбоподателя С.И.Д., както и че същото МПС рег.№ „РВ **** КС“ не било регистрирано по надлежния ред - предвиден в Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи. Регистрацията на МПС с рег.№ „РВ *** КС“ била прекратена на 30.03.2022г., по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй като собственикът му, в двумесечен срок от придобиването му, не изпълнил задължението си да го регистрира.

След произнасяне на прокурора с Постановление за отказа да се образува досъдебно производство от 15.07.2022г., материалите били изпратени по компетентност на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - гр.Пловдив, който издал обжалваното наказателно постановление.

Районният съд е приел за доказано, че жалбоподателя е осъществил нарушението, за което е бил санкциониран. Изложени са подробни мотиви защо се счита, че не е нарушен принципа non bis in idem, както и защо се счита че липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. Изложени са и аргументи защо наложените наказания се считат съответни на тежестта на нарушението и се явяват правилно и законосъобразно определени.

Наведените в касационната жалба мотиви за отмяна на решението на РС Пловдив са неоснователни. По същество те отново навеждат твърдение за нарушение на принципа non bis in idem, които са били предмет на обсъждане и пред въззивната инстанция. Изложените от същата мотиви се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, който препраща към тях. В допълнение следва да се посочи, че за да е реализирана административно – наказателна отговорност повече от веднъж за едно и също нарушение следва да се установи пълна идентичност между деянията. В конкретния случай такава напълно липсва, доколкото макар поведението на Д. да има една и съща правна оценка /административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП/, то в по отношение на конкретното НП се установява наличие на съвсем различна фактическа обстановка по време и място – проверката е извършена на място различно от това, на което е извършена проверката и съставен АУАН в 22.10 часа. Разликата от 10 минути между констатирането на двете нарушения дава основание да се направи извод, че жалбоподателят въобще не е имал намерение да се съобразява с обстоятелството, че е констатирано вече осъществено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, а независимо от това е продължил движението си с автомобила. С оглед на това няма как да се приеме, че същият е осъществил само 1 деяние, за което обаче са му съставени 2 броя АУАН и в  последствие са издадени 2 броя НП. Очевидно е в случая, че след осъществяване на първата проверка жалбоподателят е бил наясно, че притежаваното от него и управлявано от него МПС е с прекратена регистрация, но независимо от това е продължил да управлява същото. Това от своя страна води на извод, че е осъществено и второ административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, което е било установено в 22.20 часа на 28.05.2022 г. по надлежния ред. Ето защо и с издаването на процесното НП не е нарушен принципа non bis in idem, както правилно е приел и РС Пловдив.

По отношение на наведените аргументи в жалбата, че това е нормална житейска ситуация и жалбоподателят е следвало да прибере автомобила в дома си, то същите са неоснователни. От една страна това не е била единствената възможност да се прибере автомобила в дома на жалбоподателят. От друга страна следва да се отчита и мястото където е установено нарушението, като следва да се отбележи, че след проверка на административния адрес се установява, че същият е в посока обратна на най-краткия възможен път за гр.Пазарджик, където се сочи да живее жалбоподателят. С оглед на това и сочените аргументи са неоснователни.

По отношение на наведените такива за наличие на маловажен случай, то съдът счита, че няма основание да се приеме наличието на основание за това. Действително се наблюдава едно трайно установено поведение за нарушаване на разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП от жалбоподателят и то за изключително кратък период от време. Именно с оглед на това няма как да се приеме, че случаят е маловажен.  

При разглеждане на делото въззивният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Произнесъл се е подробно и мотивирано по всички възражения. Решението на Районен съд гр. Пловдив ще следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд Пазарджик

Р Е Ш И :

          ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2314/12.12.2022 г. по АНД 20225330205912/2022 г. по описа на РС - гр. Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :......................................

ЧЛЕНОВЕ :         1........................................

                                                                             2........................................