№ 169
гр. Кюстендил , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520101125 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 4от Закона за защита срещу домашното насилие
(ЗЗДН).
Съдът е сезиран с молба от Д. Д. К. против Ю. О. В., съдържаща искане за
постановяване на мерки за защита по реда на Закона за защита от домашно насилие
(ЗЗДН).
Съдът, като разгледа постъпилата молба, приложените доказателства -
декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, намери за установено следното:
В молбата се сочи, че страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им бил
прекратен още през 2003 г. Твърди се, че съпрузите не живеят заедно и не поддържат
контакт от тогова, но ответникът всеки месец тормозел молителката, като, след като се
напивал, идвал в дома й, тропал на вратата, искал да спи с нея и я заплашвал, че я
запали и убие, а наред с това сипел и обиди, наричайки я: „мърша, дебела свиня,
подлога и т.н.“.
В молбата се сочи, че на 03.06.2021г., около 14,30 – 15,00 часа ответникът
отново дошъл в дома на молителката мъртво пиян. Бил с разбит нос, но започнал да
блъска по вратата й и да крещи. Позвънила на спешния телефон 112. Дошли полицаи,
които го прогонили и си отишли. По-късно, около 22,30 – 23,00 часа отново се
завърнал и отново заблъскал по вратата. Разбил и вратата на мазето, като не спирал да
се заканва и заплашил, че се саморазправи с нея. Заради това отново позвънила на тел.
112 г. Полицаите пристигнали бързо. Тогава молителката излязла при тях и заедно
намерили ответника в бараката. Отново съдействали за прогонването му от дома й, но
въпреки това се сочи, че поведението му предизвиква страх и очакване за
посегателство над пострадалата, както и над жилището й.
Ето защо, моли за защита по реда на Закона за защита срещу домашното
1
насилие.
Съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.18 ал.1 от ЗЗДН, т.к. в
молбата се съдържат данни за пряка, непосредствена и последваща опасност за живота
или здравето на евентуално пострадалото лице и е издал Заповед за незабавна защита
№ 5/2021 г.
С оглед характера на производството ответникът не е депозирал писмен отговор
на молбата за защита.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание депозираната молба се
поддържа, а ответникът не се явява и изразява становище по нея.
Съдът намира за установено следното:
Съгласно изложеното в приложената декларация по член 9, ал.3 от ЗЗДН
ответникът е осъществил акт на домашно насилие, подробно описан в нея.
По делото не спорно, че страните са бивши съпрузи.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ж.К..
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По допустимостта: В случая съдът намира молбата за допустима т.к. е
депозирана в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, а страните се намират във връзка от
посочените в чл. 3 от ЗЗДН – бивши съпрузи.
По основателността:
Разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН дефинира като домашно насилие всеки акт на
физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на
личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица.
Целта на закона е да даде защита срещу една особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения
помежду си-съпружески, родствени или във фактическо съжителство, наподобяващо
съпружеското. Характерно за деянията от този тип е и обстоятелството, че биват
извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които ще могат да
ги установят чрез показанията си пред съда. Тъкмо поради тази причина законодателят
изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства, декларацията по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила (чл. 13, ал. 3 ЗЗДН).
Но съдът следва да преценява единствено този конкретен случай на домашно
насилие, посочен в постъпилата молба и то по начина, по който е индивидуализиран и
посочен в нея.
С оглед на това от събраните по делото доказателства се установяват
фактическите твърдения, заявени в молбата по чл.8 ЗЗДН. Те се подкрепят от
депозираната декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В тази насоченост са и свидетелските
показания, които, подкрепят тезата, че страните са били в изострени отношения.
2
Показанията на св. Ж.К. дават яснота и досежно сочения акт на насилие, като те
се възприемат за обективни, въпреки близкото й родство с молителя, доколкото
пресъздават непосредствените й възприятия за извършения акт на насилие от
ответника. Така не е разколебана тезата, че именно той на 03.06.2021г., около 14,30 –
15,00 часа отишъл в дома на молителката в пияно състояние, с разбит нос, като
започнал да блъска по вратата й и да крещи. След като бил отстранен с помощта на
служители на реда по-късно, около 22,30 – 23,00 часа, отново се завърнал, но за това
свидетелят няма непосредствени впечатления.
Всички тези изпълнителни действия покриват от обективна страна дефиницията
за домашно насилие по чл.2, ал.1 ЗЗДН.
Въпреки указанията на съда относно разпределението на доказателствената
тежест и предоставената възможност на ответника да се защити, той не е ангажирал
доказателства, опровергаващи изложеното в декларацията по чл. 9 ЗЗДН.
При тези обстоятелства искането за защита следва да се уважи.
По мерките:
С оглед приетия извод за основателност на постъпилата молба, съдът взе
предвид, че с оглед разпоредбите на закона и съдебната практика, при определянето на
защитната мярка по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН, не е обвързан от искането на сезиращия го
субект по чл. 8 от ЗЗДН, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни
мерки, чрез които да даде ефективна защита на пострадалото лице. В случая на
основание събраните по делото доказателства относно личността и поведението на
ответника, съдът намира, че следва да бъде наложена марката по чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3
ЗЗДН, а именно: задължаване да се въздържа от извършване на домашно насилие,
забрана да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за
социални контакти и отдих, които посещава.
Съдът съобрази и установените по делото обстоятелства, отнасящи се до
тежестта на деянието и прие, че срокът на мярката по т. 3 на чл.5 ЗЗДН, следва да е 3
месеца.
По размера на наложената глоба:
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен
да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00
лева. Предвидената в тази норма глоба представлява административно наказание (по
аргумент от чл.13 б.”б’ от ЗАНН), което съдът следва да наложи при установен акт на
домашно насилие, но което следва да бъде индивидуализирано по размер в законовите
предели при спазване на чл. 27 от ЗАНН. Следователно актът на домашно насилие е
окачествен от закона и като вид административно нарушение по чл.6 от ЗАНН, което
следва да се наказва, независимо дали е извършено умишлено или непредпазливо (чл.7
ал.1, ал.2 от ЗАНН). С оглед посочената правна природа на деянието, съдът, при
преценката си по чл. 27, ал. 2, ал. 3 от ЗАНН относно размера на глобата, съобрази от
една страна характера и тежестта на извършените деяния, а от друга - липсата на
конкретни доказателства за материалното и имотно състояние на ответника и с оглед
на тези обстоятелства намира, че следва да наложи глоба в размер ориентиран към
минималния установен в закона, като намира, че глоба в размер на по 200.00 лв. ще
3
осигури постигане целите на административното наказание по чл. 12 от ЗАНН, като ще
въздейства поправително на ответника.
На основание чл. 5, ал. 2 ЗЗДН следва да бъде издадена заповед за защита от
домашно насилие в горния смисъл, която на основание чл. 20 от ЗЗДН подлежи на
незабавно изпълнение.
В заповедта следва да се впише и предупреждението по чл. 21, ал .2 от ЗЗДН.
Контролът по изпълнението на заповедта следва да се възложи на Началника на
РУП-Кюстендил, като полицейските органи следва да следят за изпълнението й – арг.
от разп. на чл. 21, ал. от ЗЗДН.
Относно разноските за делото:
Претенция за присъждане направените разноски по делото не са поддържани,
заради което съдът не следва да се произнася в т.см.
Така мотивиран и на основание чл.15, ал.1 вр. чл. 5, ал. 1, т. 1 и т.3 от ЗЗДН,
съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА мерки за защита от домашно насилие, извършено на
09.09.2018 г. от Ю. О. В., ЕГН**********, с адрес: ***************, като
ЗАПОВЯДВА на Ю. О. В., ЕГН**********, с адрес: ***************, ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо Д. Д. К., с ЕГН **********, с
адрес ********.
ЗАБРАНЯВА на Ю. О. В., ЕГН**********, с адрес: ***************, ДА
ПРИБЛИЖАВА Д. Д. К., с ЕГН **********, с адрес ********, непосредствено и на
разстояние, в което може да осъществи контакт с нея, както и жилището, което обитава
в момента и всяко друго жилище, в което се установи в бъдеще, както местоработата й
и местата за социални контакти, за срок от 3 (три) месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита в изложения смисъл, в която да се впише
предупреждението по чл. 21, ал.2 от ЗЗДН, за последиците от неизпълнението й.
ОСЪЖДА Ю. О. В., ЕГН**********, с адрес: ***************, ДА ЗАПЛАТИ
глоба в размер на 200 (двеста) лева по сметка на КРС, в полза на бюджета на съдебната
власт.
ОСЪЖДА Ю. О. В., ЕГН**********, с адрес: ***************, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на КРС в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на
25,00 (двадесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в 7-дневен
срок от връчването му чрез съда, който го е постановил.
Обжалването не спира изпълнението – арг. от разп. на чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН.
4
Препис от решението и заповедта следва да се връчат на страните и на РУ на
МВР по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице – по арг. от разп. на
чл. 16, ал.3 ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5