РЕШЕНИЕ
№ 616
24.06.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №491/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на
В. Б. П.
от с. К., кв. „***, ЕГН **********, чрез пълномощника му по
делото адв. К. Л., против Решение №422 от 22.11.2019г., постановено по
гр.д. №1293/2019г. по описа на Районен съд-
Карлово, с което е
бил изменен на
основание чл.150 от СК размерът на издръжката, която
следва да заплаща
на ненавършилото си пълнолетие дете Д. В. П.,
ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен
представител Д. М. Х., ЕГН **********, от 150 лв.
на 220 лв.
месечно, считано от датата на подаване на исковата молба- 30.08.2019г. до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена месечна вноска, от падежа до окончателното й изплащане. С
жалбата се излагат
доводи за неправилност
на решението, като се
иска отмяната му и
отхвърляне на предявения
иск за увеличение
на издръжката.
Ответната страна
по жалбата- Д. В. П.,
ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен
представител Д. М. Х., ЕГН **********, чрез
пълномощника си по
делото адв. Е. П., иска обжалваното
решение да бъде
потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата, като с
оглед задължителните указания, дадени
в Тълкувателно решение
№1/2013г. от 09.12.2013г. на
ОСГТК на ВКС
може да приложи императивна
материалноправна норма дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за
обжалване, и не
е ограничен от посоченото в жалбата, когато
следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото
или за интереса
на родените от
брака ненавършили пълнолетие
лица при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката
на децата и ползването
на семейното жилище.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо.
По отношение
на правилността на
решението съдът намира
следното:
Първоинстанционният съд
е бил сезиран
с иск с
правно основание чл.150
във връзка с чл.143, ал.2
от Семейния кодекс за изменение на присъдена
издръжка, дължима от
родител на ненавършило
пълнолетие дете.
От фактическа
страна по делото
няма спор, а
и се установява
от събраните доказателства, че
ответникът В. П. е баща
на ненавършилото пълнолетие
дете Д. П.,
роден на ***г., като по
силата на утвърдено
от съда споразумение
с влязло в сила на 04.01.2018г.
съдебно решение същият се
е задължил да му заплаща,
чрез неговата майка и
законен представител Д. М. Х.,
месечна издръжка в
размер на 150
лв. Съгласно разпоредбата
на чл.150 от
СК при изменение
на обстоятелствата
присъдената издръжка може да
бъде изменена. В случая доколкото от
определянето на издръжката
е изминал период
от повече от две години, през който
нуждите на детето
са нараснали, то следва
да се приеме, че е
налице изменение на
обстоятелствата, което налага
изменение на размера
на дължимата издръжка.
Съгласно чл.142 от СК
размерът на издръжката
се определя съобразно нуждите
на лицето, което
има право на
издръжка, и възможностите
на лицето, което
я дължи, а
съгласно чл.142, ал.2 от
СК минималната издръжка
на едно дете
е равна на
една четвърт от
размера на минималната
работна заплата. По
делото се установява
от събраните доказателства, че
ответникът работи като международен шофьор,
като в периода март- август
2019г. е получавал
трудово възнаграждение в размер
на 573,44 лв.
месечно, като по
делото няма данни
същият да страда от някакви
здравословни проблеми, както
и да има
задължения за издръжка
спрямо други лица. Представени са доказателства за сключен
от него договор за кредит
с „Първа инвестиционна
банка“ АД с месечна вноска в
размер на 460,02
лв., който обаче
е ирелевантен при преценката за възможностите му
да предоставя издръжка,
тъй като задължението
за издръжка по отношение
на ненавършилото пълнолетие
дете има приоритет
спрямо другите поети
от родителя задължения. По отношение
на майката на детето- Д. М. Х. по делото
се установява от писмените доказателства, че за
периода от м. февруари до м.
юли 2019г., т.е.
общо за шест месеца,
е получила трудово
възнаграждение в общ размер
от 2212,66 лв.,
както и че има
задължения спрямо
Взаимоспомагателна каса при
ВМЗ ЕАД- гр. Сопот в размер
на 550 лв. месечно,
които също не
следва да бъдат отчитани
при преценката на
възможностите й да предоставя
издръжка на детето. Същата
има задължение за
издръжка и по
отношение на друго
ненавършило пълнолетие дете-
М. К. Г.,
роден на ***г., чийто
баща е починал.
По отношение на
детето Д.П. по делото
се установява от събраните
доказателства и от проведеното
му пред първоинстанционния съд
изслушване, че учи в
училище в гр. Карлово,
докъдето пътува от дома
си в гр. Сопот
с автобус, и тренира активно
футбол, което е
свързано със закупуване
на екипировка- главно бутонки. От
показанията на св. Х. Н.- приятелка
на майката, се установява,
че детето Д.
ходи на частни уроци по математика и предстои
започване на такива по английски
език. От представените
във въззивното производство
писмени доказателства се установява, че през
м. февруари 2020г. Д.
е претърпял оперативно
лечение на лявата ръка, като
са представени касови
бонове за заплатена
сума в размер
на общо 140 лв.
във връзка с
това. При така установените
фактически обстоятелства съдът
намира, че за издръжката на
малолетното дете Д. П. с
оглед но възрастта
му- са
необходими 400 лв. месечно, които
съгласно разпоредбата на
чл.140, ал.3 от СК
следва да бъдат
разпределени съобразно
възможностите на двамата
му родители. С оглед обстоятелството, че
майката на детето
поема непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието му, както и че
има задължения за
издръжка по отношение
и на друго ненавършило пълнолетие дете, то от
така необходимата на
детето издръжка тя
следва да поеме
180 лв., а
останалите 220 лв.
следва да бъдат
поети от ответника.
Съдът намира, че
е във възможностите
на ответника да
заплаща сумата от 220 лв.,
тъй като същият е в трудоспособна
възраст, без данни
за здравословни проблеми,
няма задължения за издръжка спрямо други лица, упражнява трудова
дейност като международен
шофьор и реализира
доходи от същата, за които
е ноторно известно,
че включват освен трудовото възнаграждение и
други плащания от
работодателя му.
По
изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение е
правилно и следва
да бъде потвърдено,
като на основание
чл.272 от ГПК
се препрати и
към мотивите на първоинстанционния съд.
С оглед
изхода на делото
в полза на въззиваемата страна
следва да бъдат
присъдени направените по
делото за адвокатско
възнаграждение в размер
на 180 лв.
По
изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №422
от 22.11.2019г., постановено по гр.д. №1293/2019г. по описа на Районен
съд- Карлово.
ОСЪЖДА В. Б. П. от с.
К., кв.
„***, ЕГН **********,
да заплати на Д. В. П.,
ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен
представител Д. М. Х., ЕГН **********, сумата
от 180 лв.-
разноски по делото.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.