РЕШЕНИЕ
№ 797
гр. Бургас, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120108570 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от К. Т. К., ЕГН
**********, адрес в ..................., чрез адв.Б.В., съдебен адрес в ......................., против ПФК
„Нефтохимик Бургас 1962“ АС, ЕИК ....................., седалище и адрес на управление в
...................., за осъждане на ответникът да заплати на ищеца следните суми:
-300,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността ................... за
м.септември 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 33,09 лева, дължима за периода
01.11.2020 г. – 02.12.2021 г.,
-900,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността ........................ за
периода м.октомври 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 91,76 лева, дължима за
периода 01.12.2020 г. – 02.12.2021 г.,
-900,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността ......................... за
периода м.ноември 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 84,01 лева, дължима за
периода 01.01.2021 г. – 02.12.2021 г.,
-900,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността ............................... за
периода м.декември 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 76,26 лева, дължима за
периода 01.02.2021 г. – 02.12.2021 г.,
-720,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността ................ периода
м.януари 2021 г., ведно с мораторна лихва в размер на 55,40 лева, дължима за периода
01.03.2021 г. – 02.12.2021 г.,
1
-350,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността .................. за периода
м.септември 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 38,60 лева, дължима за периода
01.11.2020 г. – 02.12.2021 г.,
-350,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността .................. за периода
м.октомври 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 35,68 лева, дължима за периода
01.12.2020 г. – 02.12.2021 г.,
-350,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността .................. за периода
м.ноември 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 32,67 лева, дължима за периода
01.01.2021 г. – 02.12.2021 г.,
-350,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността .................. за периода
м.декември 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 29,66 лева, дължима за периода
01.02.2021 г. – 02.12.2021 г.,
-280,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността .................. за периода
м.януари 2021 г., ведно с мораторна лихва в размер на 21,55 лева, дължима за периода
01.03.2021 г. – 02.12.2021 г.,
-1080,00 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ дължимо за периода
26.01.2021 г. – 01.03.2021 г., ведно с мораторна лихва в размер на 83,11 лева, дължима за
периода 01.03.2021 г. – 02.12.2021 г.,
-405,00 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, ведно с мораторна лихва в
размер на 31,17 лева, дължима за периода 01.03.2021 г. – 02.12.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от подаване на иска до окончателното им изплащане.
Ищецът твърди, че считано от 01.09.2020 г. е бил в трудово правоотношение при ответника,
като е заемал длъжността „................“. Твърди се, че договорът е бил със срок до 30.06.2021
г., както и че определеното му с него възнаграждение е било в размер на 900 лева. Ищецът
твърди, че съ сключване на трудовия договор ответникът му възложил да съвместява и
функцията на .................., за което да му бъде заплащано допълнително трудовото месечно
възнаграждение от 350,00 лева. Според обстоятелствената част на исковата молба поради
неплащане на дължимите трудови възнаграждения ищецът депозирал на 26.01.2021 г. пред
работодателя си заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение, както и че със
Заповед от същата дата трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл.327,
ал.1, т.2 от КТ. Със същата било определено за изплащане обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ
в размер на 900 лева и по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 405,00 лева. Твърди се, че освен
горните обезщетения ответникът му дължи неплатените за периода м.септември 2020 г. –
м.януари 2021 г. трудови възнаграждения за заеманите длъжности ................ и ..................,
както и обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ в размер на действителните вреди, изразяващи се
в брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа след
прекратяване на трудовото правоотношение.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник – адв.В., която поддържа
2
исковете и моли за уважаването им.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – работодател, редовно уведомен по реда на чл.50,
ал.2 от ГПК не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен, не изпраща представител.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.128, чл.221, ал.1 и чл.224,
ал.1 от КТ.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и видно от приетия като доказателство трудов договор
№036/01.09.2020 г., страните са били обвързани в трудово правоотношение, възникнало на
основание сключен на 01.09.2020 г. трудов договор, по силата на който ищецът е приел да
изпълнява при ответника длъжността „................“ на ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“ АД
срещу заплащане на основно месечно възнаграждение в размер на 900 лева и с
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0,6 % за
всяка година трудов стаж на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или
професия, изплащана до края на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Страните са
договорили и правото на ищеца на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.
Договорът между страните е бил сключен като срочен, за срок до 30.06.2021 г. и същият е
бил прекратен със Заповед №015 от 26.01.2021 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
От показанията на разпитания по делото свидетел Н.К., които съдът кредитира като
достоверни, става ясно и това, че освен като ................, ищецът е престирал труд и като
.................., за което получавал допълнително възнаграждение в размер на 350,00 лева
месечно.
Ответникът от своя страна не оспорва, че в периода м.09.2020 г. – м.01.2021 г. ищецът е
престирал труд като ................ и .................., както и че не му е заплатил дължимото за това
възнаграждение в договорените размери от 900 лева за длъжността ................ и 350 лева за
длъжността .................., а така също и обезщетението по чл.221 от КТ, дължимо за периода
26.01.2021 г. – 01.03.2021 г. и по чл.224, ал.1 от КТ, дължимо за периода 01.03.2021 г. –
02.12.2021 г., чийто размери възлизат на 1080 лева, съответно 405 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно нормата на чл.128, т.2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, а начинът за плащането
му е уреден в разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ, съгласно която изпълнението на
произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на
дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено
от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на
работника.
Установи се по делото, че в периода м.09.2020 г.-м.01.2021 г. страните са били обвързани от
3
трудово правоотношение, както и че в този период ищецът е престирал труд като ................
и .................., поради което и в тежест на работодателя е възникнало задължението да
заплати уговореното в полза на работника месечно възнаграждение за всяка от двете
длъжности, чийто размер е посочен в сключения договор, а по отношение на длъжността
.................. – установен чрез свидетелски показания.
По делото не са ангажирани от ответника писмени доказателства, че дължимите на ищеца
трудово възнаграждение и обезщетения по чл.221 и чл.224 от КТ са изплатени, поради което
и се нала извод, че предявените за тях искове са основателни и доказани в претендираните
размери. Сумите се дължат ведно с акцесорната претенция за законна лихва, начиная от
подаване на исковата молба, както и с мораторната лихва за забава за претендираните с
исковата молба периоди и предявени размери.
Исковете следователно са основателни и доказани по размер и следва да се уважат.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото
разноски в размер на 700,00 лева за платен адвокатски хонорар.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи в полза на РС-Бургас дължимата по
делото държавна такса в общ размер от 316,00 лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“ АД, ЕИК ......................., седалище и адрес на
управление в ...................., представлявано от М.А.И., да заплати на ищеца К. Т. К., ЕГН
**********, адрес в ........................, съдебен адрес в ..................., чрез адв.В., следните суми:
-300,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността ................ за
м.септември 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 33,09 лева, дължима за периода
01.11.2020 г. – 02.12.2021 г.,
-900,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността ................ за периода
м.октомври 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 91,76 лева, дължима за периода
01.12.2020 г. – 02.12.2021 г.,
-900,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността ................ за периода
м.ноември 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 84,01 лева, дължима за периода
01.01.2021 г. – 02.12.2021 г.,
-900,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността ................ за периода
м.декември 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 76,26 лева, дължима за периода
01.02.2021 г. – 02.12.2021 г.,
-720,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността ................ периода
м.януари 2021 г., ведно с мораторна лихва в размер на 55,40 лева, дължима за периода
01.03.2021 г. – 02.12.2021 г.,
4
-350,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността .................. за периода
м.септември 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 38,60 лева, дължима за периода
01.11.2020 г. – 02.12.2021 г.,
-350,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността .................. за периода
м.октомври 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 35,68 лева, дължима за периода
01.12.2020 г. – 02.12.2021 г.,
-350,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността .................. за периода
м.ноември 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 32,67 лева, дължима за периода
01.01.2021 г. – 02.12.2021 г.,
-350,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността .................. за периода
м.декември 2020 г., ведно с мораторна лихва в размер на 29,66 лева, дължима за периода
01.02.2021 г. – 02.12.2021 г.,
-280,00 лева, представляваща трудово възнаграждение за длъжността .................. за периода
м.януари 2021 г., ведно с мораторна лихва в размер на 21,55 лева, дължима за периода
01.03.2021 г. – 02.12.2021 г.,
-1080,00 лева, представляваща обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ дължимо за периода
26.01.2021 г. – 01.03.2021 г., ведно с мораторна лихва в размер на 83,11 лева, дължима за
периода 01.03.2021 г. – 02.12.2021 г.,
-405,00 лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, ведно с мораторна лихва в
размер на 31,17 лева, дължима за периода 01.03.2021 г. – 02.12.2021 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от подаване на иска на 03.12.2021 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“ АД, ЕИК .................., седалище и адрес на
управление в .............................., представлявано от М.А.И., да заплати на ищеца К. Т. К.,
ЕГН **********, адрес в ......................., съдебен адрес в .................., чрез адв.В., сумата от
700,00 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“ АД, ЕИК .................., седалище и адрес на
управление в ........................., представлявано от М.А.И., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на БРС
държавна такса върху уважения размер на предявените искове в размер общо на 316,00
лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5