Р Е Ш Е Н И Е
№
86 13.06.2019 год. гр.
СТАРА ЗАГОРА
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на двадесет и шести септември година 2018
в открито заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР Г.
ЧЛЕНОВЕ: СПАСЕНА ДРАГОТИНОВА
КРАСИМИР РАЧЕВ
секретар Маргарита Стоянова,
като разгледа докладваното от
съдията - докладчик РАЧЕВ
ВНЧХД № 1162
по описа за 2018 год. на Старозагорския окръжен съд, за да се произнесе прие за
установено следното:
Производството е на основание
чл. 318, ал. 1 от НПК.
С Присъда № 107 от 02.07.2018 год. постановена по НЧХД №1241/2017 год. по описа на
Старозагорския районен съд подсъдимият Я.Г.Я. е признат за виновен, в това, че на 15.11.2016 год. в
гр. Стара Загора публично разгласил за Й.М.Й. позорни обстоятелства („Реших
да проверя този радетел за правда Й.Й. дали е законен и установих, че крадеца
вика дръжте крадеца”; „Г-н Й., бараката в която той продава на пазара се оказа
незаконна, има заповед за събаряне на тази незаконна постройка, че си е вдигнал
незаконна постройка на пъпа на центъра на пазара”), като клеветите са били
разпространени чрез медия – по телевизия **** в предаването ****, поради което
и на основание чл.148, ал.2, предл. първо във вр. с ал.1, т.1 и т.2, предл.
второ, във вр. с чл.147, ал.1 от НК е бил осъден на „Глоба” в
размер на 10 500 лв., която да се заплати на Държавата в полза на
Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд, както и на „Обществено
порицание“, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата на сесия на
Общински съвет - Стара Загора, като е
бил признат за невинен и оправдан
по обвинението за извършено по същото време, на същото място и по същия начин
престъпление по чл.148, ал. 2, предл. първо във вр. с ал.1, т.1 и т.2, предл.
второ във връзка с чл.147, ал.1 от НК, осъществено чрез изявленията: „Той е
нещо по-така с тази група, нещо прави машинации, значи той е някаква подлога на
властта и каквото му каже властта, това прави и за това не му събарят
незаконната барака” и „Има питане от г-н Й. за заведение на мой
приближен дали е законно, това е целенасочена атака срещу мен и лична вендета
срещу мен”.
Със същата присъда подсъдимия Я.Г.Я.
е признат за виновен в това, че на
15.11.2016 год. в гр. Стара Загора казал за Й.М.Й., в негово присъствие
унизителни за честта и достойнството му думи („*****), като обидата е била
нанесена публично и разпространена чрез медия – по телевизия „****” в
предаването „****”, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2,
предл. второ във връзка с чл. 146, ал. 1 от НК и е бил осъден на „Глоба” в размер на 7000 лв., която да
заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд, както и на „Обществено порицание“, което да
се изпълни чрез прочитане на присъдата на сесия на Общински съвет-Стара Загора.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК са били групирани така наложените
наказания на подсъдимия Я.Г.Я., като му е било определено и наложено едно общо наказание, а именно най-тежкото от
тях: „Глоба” в размер на 10
500 лв., която да се заплати на Държавата, в полза на Съдебната
власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК е било присъединено към така
определеното и наложено общо най-тежко наказание на подсъдимия Я.Г.Я.
наложеното му с настоящата присъда наказание „Обществено порицание“, което да
се изпълни чрез прочитане на присъдата на сесия на Общински съвет - Стара Загора.
Подсъдимия Я.Г.Я. е бил осъден
да заплати на Й.М.Й., както следва:
- сумата в размер на 3 500 лв. - представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди с публично разгласените за него позорни
обстоятелства на 15.11.2016 год. в гр. Стара Загора, разпространени чрез медия
– по телевизия „***” в предаването ****;
- сумата в размер на 1 500 лв. - представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди с нанесената му публично и разпространена
чрез медия (по телевизия „**** в предаването „****) на 15.11.2016 год. в
гр.Стара Загора обида;
- и сумата в размер на 142,52
лв. - представляваща направени от него разноски по делото.
С присъдата са били отхвърлени предявения от Й.М.Й. против подсъдимия Я.Г.Я.
граждански иск за неимуществени вреди, вследствие на публично разгласените за
него позорни обстоятелства на 15.11.2016 год. в гр. Стара Загора,
разпространени чрез медия – по телевизия „****” в предаването ****”, в
останалата му част над уважения му размер от 3 500 лв. до претендирания размер
от 6 000 лв., като недоказан в тази му част.
Със същата присъда е бил отхвърлен и предявения от Й.М.Й. против подсъдимия
Я.Г.Я. граждански иск за неимуществени вреди вследствие на обидата, нанесена му
публично и разпространена чрез медия (по телевизия *** в предаването ***”) на
15.11.2016 год. в гр. Стара Загора, в останалата му част над уважения му размер
от 1500 лв. до претендирания размер от 4000 лв., като недоказан в тази му част.
Подсъдимият Я.Г.Я. е бил осъден да заплати на Държавата, в полза на
Съдебната власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд сумите,
както следва:
- сумата в размер на 140 лв.
- представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск на Й.М.Й. с
посочени данни за неимуществени вреди вследствие на публично разгласените за
него позорни обстоятелства на 15.11.2016 год. в гр. Стара Загора,
разпространени чрез медия – по телевизия „***” в предаването ****, съобразно
уважения му размер
и сумата в размер на 60 лв. -
представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск на Й.М.Й. с
посочени данни за неимуществени вреди вследствие на обидата, нанесена му
публично и разпространена чрез медия (по телевизия „****” в предаването ***”)
на 15.11.2016 год. в гр. Стара Загора, съобразно уважения му размер.
Недоволен от постановената
присъда на Старозагорския районен съд е останал подсъдимия Я.Г.Я., който е подал жалба чрез защитника си адв. Д.М. от
САК. В жалбата се твърди, че постановената присъда от първоинстанционният съд е
неправилна, необоснована и постановена при съществени процесуални нарушения и явно несправедлива. Счита, че първоинстанционният съд е следвало да направи по задълбочен
анализ на събраните доказателства и да
допусне събиране на още такива, тъй като е постановен осъдителен акт на едни напълно негодни,
противоречиви и незаконни доказателства.
Намира присъдата за явно несправедлива,
а наложеното на подсъдимия наказание прекомерно тежко, тъй като не са спазени изискванията на закона при нейното
постановяване. Молят въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да оправдае
напълно подсъдимия Я.Г.Я., тъй като не е доказано участието му в престъплението, за което му
е повдигнато обвинение, като
алтернативно правят искане да се върне делото за ново разглеждане от
друг състав на съда, за да се отстранят допуснатите нарушения.
По делото против подадената
жалба е получен отговор от тъжителя Й.М.Й., в който се изразява становище, че
обжалваната присъда е напълно законосъобразна, правилна и обстойно мотивирана и
подплатена с аргументи и доказателства. Моли, жалбата да бъде оставена без уважение,
а обжалваната присъда да се потвърди като правилна, обоснована, законосъобразна
и постановена при спазване на съдопроизводствените правила във първоначалният
си вид, така както е наложена от Районен съд
- Стара Загора.
В съдебно заседание адв. Д.М., като защитник
на жалбоподателя-подсъдим Я.Г.Я. поддържат жалбата и направените в нея искания, като алтернативно
молят да бъдат намалени наложените наказания и уважени граждански искове по
справедливост и с оглед съдебната практика.
Подсъдимият
Я.Г.Я. в
дадената му дума за лична защита заяви, че поддържа казаното от защитника си, а в последната си дума моли,
въззивния съд да го оправдае изцяло, като счита, че това са лични
взаимоотношения, които са преминали в съда и се занимава цял град с тях. Заявява,
че това, което е казал в телевизията са верни факти по предоставена официална
информация от кмет и зам. кмет по негови официални питания и всичко е истина. Счита,
че поради това, че е бил малко по-остър в изказването си, не означавало че е превишил
правата си, за да се приема за обида по някакъв начин и частния тъжител по този
начин да търси неговото наказване, за да му запуши устата, за да не казва
повече такива неща, които са истина и са доказани с документи.
В съдебно
заседание частния тъжител Й.М.Й. моли, въззивния съд да се потвърди обжалваната присъда и наложеното
наказание в нея като мотивирано, законосъобразно, правилно и справедливо, като
се отхвърли жалбата на подсъдимия, като неправилна, необоснована,
незаконосъобразна и неотговаряща на събраните доказателства пред
първоинстанционния съд. По отношение на наложените наказания “Обществено порицание”
и “Глоба” счита, че същите са правилно определени, с оглед отегчаващите
отговорността обстоятелства и налични към момента на постановяване на присъдата
– обременено съдебно минало на подсъдимия, включващо осъждане по същия текст и
незаплащане на наложеното му наказание “Глоба”.
Относно оплакванията с/у присъдата в
гражданската й част счита, че това оплакване е неоснователно. Правилно и
обосновано районния съд е приел, че претърпените от него като пострадал
неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честа и доброто ми име в
обществото са основателни и доказани до размера на сумата, определена с
присъдата. В съдебната практика размерът на неимуществени вреди за такива
престъпления се определя в зависимост от особеностите на всеки конкретен случай
по справедливост. Пред първоинстанционния съд са събрани доказателства, относно
размера на претърпените неимуществени вреди и правилно същите са били отчетени
при определяне на размера им, с оглед критерия за справедливост, вида и
характера на употребените обиди и клевети. В случая изказване в телевизионния
ефир от общински съветник е довело до нарушаване на нормалния му ритъм на живот
и съществена промяна в отношенията в различни сфери на обществения живот след
този инцидент. Счита, че не са налице основание за отмяна или изменение на
присъдата, както и за връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда,
поради допуснати съществени процесуални нарушения и моли присъдата да бъде
потвърдена, а въззивната жалба оставена без уважение, като неоснователна.
Въззивният
съд след като извърши цялостна служебна проверка на НЧХД № 1241/2017 год. по описа на Старозагорския районен съд и взе
предвид основанията, изтъкнати в жалбата на подсъдимия и възраженията на
тъжителя, както и тези изложени от страните в съдебно заседание, настоящата инстанция стигна
до извода, че подадената въззивна жалба срещу обжалвания съдебен акт е частично основателна, поради следните
съображения:
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за
безспорно установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Я.Г.Я., видно
от справките и бюлетините му за съдимост, приети като писмени доказателства в
хода на съдебното следствие, е неосъждан по смисъла на НК (бил е реабилитиран
за осъжданията си по НК), но с присъда по НОХД № 344/2014 год. на РС-Стара
Загора, влязла в сила на 21.10.2014 год., на основание чл.78а от НК е бил
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„Глоба“ за извършено от него престъпление по чл. 148, ал. 2 във връзка с ал. 1,
т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК. Видно от приложената и приета като
писмено доказателство пред районния съд справка от НАП, за събирането на
глобата, наложена на подсъдимия по НОХД № 344/2014 год. на РС-Стара Загора, е
било образувано изпълнително производство, но до момента глобата не е платена,
като последното предприето действие за принудителното й събиране (запор върху
вземане) е било извършено на 08.03.2016 год.
От показанията на
свидетелите Т.Д.К., И.И.И. и М.И.М., изисканите от съда и представени от Община
- Стара Загора документи, приети като писмени доказателства – извадки от
планове, протоколи, заповеди, съдебни решения, писма и др., както и
заключението на съдебно-техническата експертиза, прието в съдебно заседание, е
установено, че тъжителят Й.М.Й. упражнява търговска дейност чрез заложна къща и
агенция за недвижими имоти, находящи се в наета от него под наем постройка
(павилион) с административен адрес: ****, построена от Община- Стара Загора по
време, когато тя е била едноличен собственик на имота, но към момента
съсобственост между нея и трети лица – Г. М.М. и А.М.М., като през годините на
два пъти са били издавани заповеди за премахването на постройката, отменяни
впоследствие (заповед за премахване от 22.05.2013 год. /л.74/, отменена със
заповед от 27.02.2017 год. /л.70/, и заповед за премахване от 18.10.2017 год. /л.62/,
отменена със заповед от 03.11.2017 год. - /л.61/, за които обстоятелства във
връзка с отправени от подсъдимия питания на 18.01.2017 год. /л.79/и на 10.07.2017
год. /л.77/същият е бил уведомяван според развоя им към конкретния момент, с
отговори от кмета на Община-Стара Загора от 24.01.2017 год. /л.78/и от
27.07.2017 год. /л.169-170/, което означавало, че:
към инкриминираната дата
15.11.2016 год. е имало издадена заповед за премахване на споменатата
постройка, която все още не е била отменена – заповедта от 2013 год., но видно
от мотивите за издаването й, премахването е било разпоредено не поради извършен
незаконен строеж, а защото е било установено, че постройката представлява
паянтов павилион с провиснала на места метална конструкция, а ламарините, с
които павилионът е бил покрит, са били разместени и вследствие на това се е
получил теч от дъждовните води, т.е. поради наличие на предпоставките, визирани
в чл. 195, ал. 6 от ЗУТ („Кметът на общината издава заповед за премахване на
строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали
опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени
са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в
санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят“), която
именно разпоредба е цитирана и като правно основание за издаването на
заповедта; питанията на подсъдимия до компетентните органи във връзка с
постройката, ползвана от тъжителя под наем за упражняване на търговската му
дейност и отговорите, които е получавал на тях, са след инкриминираната дата
15.11.2016 год., т.е. към последната той не е разполагал с официална информация
за статута и състоянието на постройката, което е явно от съдържанието на
питанията му: „Имаме съмнения за
незаконни постройки към павилион…“ и „Получихме
сигнал, че има незаконен павилион…“, като от съдържанието може да се
направи и обоснован извод, че подсъдимият към момента на отправяне на питанията
си е знаел, че постройката е съсобственост на Община-Стара Загора и в нея се
помещава заложна къща, но не и дали е знаел кои са останалите съсобственици на
постройката и на какво основание подсъдимият упражнява в нея търговската си
дейност, ако се приеме, че е знаел чия е заложната къща, помещаваща се в нея.
На 15.11.2016 год. в 19:00
часа по Телевизия „**** е било излъчено предаването „****“, в което участвал
подсъдимият Я.Г.Я. с право на отговор, във връзка с изявления на тъжителя Й.М.Й.
в предходно издание на същото предаване, като предаването в частта му, имаща
отношение към обвиненията, протекло по следния начин (в курсив са
инкриминираните изявления на подсъдимия):
Я.Я. (ЯЯ): „Та реших
да проверя този радетел за законност и справедливост… в тоя нашия град… дали
той, аджаба, е законен…“
ВОДЕЩАТА (В): „И?“
ЯЯ: „И какво се получи? Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“ В крайна сметка
г-н Й. е имал фирма с 20000 задължения, неплатени към държавата… обявил я в
несъстоятелност, ликвидация и тем подобни… не е платил тези пари на държавата…
ощетил е бюджета…“
В: „Но не участва в обществени поръчки…“
ЯЯ: „Само да довърша… Г-н Й. има бизнес, който всички
знаят, че е със заложна къща. Този бизнес го управлява секретарката му, в
момента там продавачка ли е, не я знам каква е, може би фирмата е на нейно име,
но бараката, в която той продава на
пазара, се оказа незаконна и г-н Й. има
заповед за събаряне, като всички хора в ****“, на тая незаконна постройка… че
си е вдигнал незаконна барака на пъпа на центъра, на пазара… радетеля за
справедливост и незаконните съоръжения… той самия… 2012 год., очаквам в момента
официалния отговор от Община Стара Загора, 2012 год. мисля, че беше, кметът му
е подписал заповед за събаряне. Сега питам аз: Защо не му е съборена на г-н Й.
бараката?“
В: „Кой питате?“
ЯЯ: „Аз питам…“
В: „Кмета?“
ЯЯ: „Кмета… Него… Строителството…
Заместник-кмета… Питам: защо не му е съборена бараката на г-н Й.?“
В: „Е, нали сте общински съветник, питайте в
Общината!“
ЯЯ: „Питам… Чакам официалния отговор. Питам:
Защо? Той нещо по-така с тази група…
по някакъв начин… нещо прави… някакви
машинации… в услуга на… Защото
той сам каза: „Властта се обади и каза да спрем войната между Я. и мен“ Значи той е някакъв… някаква подлога на властта и каквото му каже
властта, това прави, така ли? И
затова не му събарят незаконната барака? Много се извинявам, той с какво е
повече от хората в „Лозенец“, освен че е бил в листата на „Евророма“? С какво
повече той е от хората в „Лозенец“, освен че е бил кандидат на „Евророма“?“
В: „Може би и на Вас не Ви премахват незаконните
билбордове заради това?“
ЯЯ: „Аз нямам незаконни билбордове, защото нямам нищо
на мое име. Фирмата на майка ми също няма незаконни билбордове. Това е
проверено, доказано, има писмо… официално… Ако той мисли, че имат, ще го докаже
в съда, ще му дам възможност, защото съм му пуснал, както Ви казах, заведени
има нови две дела и ще има възможност да докаже кое е незаконно, как е
незаконно…“
В: „Две дела за какво?“
ЯЯ: „За клевета. За клевета и уронване на престижа ми.
Не може този човек да плюе в продължение на три години небивалици от трибуната „Фейсбук“, която даде незаслужено право на такива като него да изпълзят от дупките си и
да плюят властта, да плюят кметове,
общински съветници и който им е неудобен… И да се насочва цялата атака
срещу мен… Ами в момента пак има питане
от г-н Й. за определено заведение,
което се стопанисва от фирма на мой
приближен, дали било незаконно заведението, дали имало незаконен навес,
дали имало… дали си плащало масите… Целенасочена
атака лично срещу мен, някакво
лично отмъщение, лична вендета…“
Горепосоченото съдържание
на частта от предаването „****“, излъчено на 15.11.2016 год. в 19:00 часа по
Телевизия *****, имаща отношение към обвиненията, съответства на записите във
файлове с наименование „****“ от представените с тъжбата дискове с идентично
съдържание /л.8/, предявени в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд, чрез изглеждането и изслушването им в тази им част, по
реда на чл. 284 от НПК.
От Телевизия „****“ е бил
изискан по надлежния ред запис на инкриминираното предаване, но такъв не бил
представен, поради изтичане на срока за съхранението му. Първоинстанционният
съд правилно е приел, че представените с
тъжбата, приети и предявени по надлежния ред веществени доказателства, съдържат
достоверен запис на частта от предаването „Директна линия“, излъчено на
15.11.2016 год. в 19:00 ч. по Телевизия „****“, имаща отношение към
обвиненията, тъй като именно на този единствено възможен извод недвусмислено
навеждала съвкупната преценка на всички събрани в тази насока доказателства, а
именно:
- обясненията на подсъдимия в частта им, че е участвал в подобно
предаване и показанията на свидетелите К., И. и М. в частта им, че са гледали
същото, макар да възпроизвеждат спомените си от чутото в обобщен вид;
- твърдението на тъжителя (т.1 от доказателствените му искания,
направени с тъжбата), че диск със запис на предаването му е бил предоставен по негово
искане от Телевизия „***.“, намиращо подкрепа в официалния отговор за този факт
от Телевизия ****., ако и от тях да не са представени документи;
- обясненията на тъжителя /„Това
е записът на предаването „****“, излъчено на 15.11.2016 год., който ми беше
предоставен от Телевизия ****, след като им го поисках“/ и подсъдимия („Не оспорвам автентичността на записа с мое
участие, който изгледахме…“) след предявяване на веществените доказателства
(л.95-96 от делото);
- заключението на съдебната видео-техническа експертиза № 326 от
19.06.2018 год. (л.162-165 от делото), назначена и изготвена по искане на
тъжителя след като подсъдимият промени позицията си, заета от него при
предявяване на веществените доказателства, изслушано в съдебно заседание,
неоспорено от страните и прието от съда, според което при изследването не са
установени данни за манипулация (намеса) на видеозаписа.
Изявленията на подсъдимия,
възприети от тъжителя като клеветнически и посочени в точки 1 и 2 от тъжбата,
но перифразирани и цитирани като самостоятелни изявления без връзка между тях
(1. „Реших да проверя този радетел за
правда Й.Й. дали е законен и установих, че крадеца вика дръжте крадеца”; 2.
„Г-н Й., бараката в която той продава на
пазара се оказа незаконна, има заповед за събаряне на тази незаконна постройка,
че си е вдигнал незаконна постройка на пъпа на центъра на пазара“), не са
несвързани едно с друго твърдения, а допълващи се в контекста на казаното от
подсъдимия и целящи внушението на един и същи факт – че постройката (бараката),
в която тъжителят осъществява търговската си дейност, е незаконна и „вдигната“
(издигната, поставена) от тъжителя. В частност изявлението на подсъдимия „Крадецът
вика: „Дръжте крадеца!“ по съществото си не съставлява приписване на
престъплението „кражба“, ако се изходи от етимологията на думата „крадец“, а
българска народна поговорка, чийто смисъл е, че някой обвинява другиго за това,
което сам прави, като в случая (доколкото участието на подсъдимия в конкретното
телевизионно предаване е анонсирано в началото му от водещата на предаването
като право на отговор във връзка с твърдения на тъжителя в предходно издание на
същото предаване, че подсъдимият имал незаконно поставени билбордове из града –
гр. Стара Загора, и имайки предвид последващите позоваването на тази поговорка
твърдения на подсъдимия) следва да се разбира в смисъл, че с твърденията си в
предходното издание на телевизионното предаване тъжителят е обвинил подсъдимия
в незаконна дейност, каквато всъщност е неговата (на тъжителя) според
твърденията на подсъдимия, тъй като тъжителят имал неплатени задължения към
държавата (това твърдение обаче не е сред фактите на повдигнатите с тъжбата
обвинения и не следва да се обсъжда) и „вдигнал“ (издигнал, поставил) незаконна
постройка (барака), в която упражнява търговската си дейност. Следователно
посочените в точки 1 и 2 от тъжбата изявления на подсъдимия (макар
перифразирани от тъжителя, същите съответстват по смисъл на действително
казаното от подсъдимия: „…реших да
проверя този радетел за законност и справедливост… дали… е законен… И какво се получи? Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“… бараката, в която той продава на пазара, се оказа незаконна и г-н Й. има заповед за събаряне… на
тая незаконна постройка… че си е
вдигнал незаконна барака на пъпа на центъра, на пазара…“) следва да бъдат
разглеждани като единно цяло, т.е. формулиращи едно общо твърдение, а именно
(както вече беше посочено) – че постройката (бараката), в която тъжителят
осъществява търговската си дейност, е незаконна и е „вдигната“ (издигната,
поставена) лично от тъжителя (противното би означавало изваждането им от
контекста на действително казаното от подсъдимия). За да бъде обаче
коментираното твърдение клеветническо, респективно – формулиращите го изявления
да съставляват клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1 от НК, същото трябва от
една страна да е позорящо за тъжителя или да му приписва престъпление, а от
друга страна (по аргумент за противното от ал. 2 на чл. 147 от НК) – да не
отговаря на истината. В случая няма и не би могло да има спор, че разглежданото
твърдение съдържа позорно за тъжителя обстоятелство, тъй като с него му се
приписва незаконно (извършено в нарушение на закона) действие – „вдигането“
(издигането, поставянето) на незаконна постройка (барака), както и че с него не
му се приписва престъпление (престъпление е само онова деяние, което е обявено
за такова от закона – НК). Същевременно се установи, че въпросната постройка
(барака), ако и в нея тъжителят да осъществява търговската си дейност, не е
негова собственост и не е била „вдигната“ (издигната, поставена) от него, а
след като това е така, е без правно значение дали постройката (бараката) е
законна, понеже дори да е незаконна, то не тъжителят е извършил незаконното
действие по нейното „вдигане“ (издигане, поставяне), което де факто му се
приписва с твърдението на подсъдимия, т.е. твърдението на последния, че
тъжителят е „вдигнал“ (издигнал, поставил) незаконна постройка (барака), в
която упражнява търговската си дейност, освен че е позорящо за тъжителя, е и
неистинско, с други думи – клеветническо, а това означава, че формулиращите го
изявления по точки 1 и 2 от тъжбата съставляват клевета по смисъла на чл. 147,
ал. 1 от НК.
Изявлението на подсъдимия,
възприето от тъжителя като клеветническо и посочено в т.3 от тъжбата: „Той е нещо по-така с тази група, нещо прави
машинации, значи той е някаква подлога на властта и каквото му каже властта,
това прави и за това не му събарят незаконната барака”, всъщност
представлява „сглобка“ от избрани цитати, извадени от контекста на казаното от
подсъдимия след насочен към местната власт въпрос защо не се събаря постройката
(бараката) на тъжителя разгледани в контекста на конкретното изявление,
избраните от тъжителя цитати не съставляват твърдения за факти, а съждения и
реторични въпроси на подсъдимия с оценъчен елемент, които по логически път се
извеждат от изнесен (твърдян) от него факт – че тъжителят му казал „Властта се обади и каза да спрем войната
между Я. и мен“. Следователно избраните от тъжителя цитати, формулирани в
тъжбата като твърдение на подсъдимия, нямат самостоятелно значение и биха могли
да бъдат клеветнически единствено и само, ако и твърденият от подсъдимия факт,
във връзка с който те са направени, съставлява клевета – опозорява тъжителя или
му приписва престъпление и е неистински. Този твърдян от подсъдимия факт обаче
(че тъжителят му казал „Властта се обади
и каза да спрем войната между Я. и мен“) не е възприет от тъжителя като
клеветнически, тъй като не е сред фактите на повдигнатите с тъжбата обвинения,
определящи предмета на доказване, а след като това е така, то и произтичащите
от него съждения и реторични въпроси на подсъдимия, посочени в т.3 от тъжбата,
няма как да бъдат клеветнически по характер, тъй като изваждането им от
контекста на конкретното изказване на подсъдимия и в частност игнорирането на
твърдения от него факт, във връзка с който са направени, би означавало да им се
придаде смисъл, различен от този, в който те са били употребени, т.е. изопачени
и превратно тълкувани. Ето защо изявленията на подсъдимия, посочени в т.3 от
тъжбата, сами по себе си не съставляват клевета по смисъла на чл.147, ал.1 от НК.
Изявлението на подсъдимия,
възприето от тъжителя като обида и посочено в т.4 от тъжбата: „Фейсбук даде възможност на такива като него
да изпълзят от дупките си и да плюят кметове, общински съветници”, съдържа
алюзия за влечуго, което изпълзява от дупката си, т.е. представлява
оприличаване на тъжителя с влечуго, каквото той, като човешко същество, не е и
не би могъл да бъде, респективно – унизява го, като засяга честта и
достойнството му, поради което съставлява обида по смисъла на чл. 146, ал. 1 от НК, ако и това изявление да не е било произнесено в буквалния смисъл на думата
в присъствието на тъжителя (думите са били произнесени от подсъдимия в
телевизионно предаване, в което тъжителят не е участвал, нито е присъствал в
студиото в някакво друго качество). Това е така, защото обида има и тогава,
когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по
радиото и т.н., в частност – по телевизията, какъвто е разглежданият случай,
т.е. не става въпрос за т.нар. неприсъствена (задочна) обида, която е
несъставомерна, понеже използваният от законодателя израз „в негово присъствие“
правилно е възприето от районния съд, че следва да се тълкува в смисъл, че е
необходимо обиденият да има обективна възможност да възприеме унизителната за
него проява, каквато възможност очевидно съществува в обсъждания случай предвид
начина на разпространение на обидния израз – по телевизията.
Изявлението на подсъдимия,
възприето от тъжителя като клеветническо и посочено в т.5 от тъжбата: „Има питане от г-н Й. за заведение на мой
приближен дали е законно, това е целенасочена атака срещу мен и лична вендета срещу
мен”, видно от съдържанието му, не съставлява клевета по смисъла на чл.147,
ал.1 от НК, тъй като твърдението, че имало питане от тъжителя за законността на
заведението на приближен на подсъдимия, дори да не отговаря на истината, не е
позорящо за тъжителя, а изявлението в останалата му част („това е целенасочена атака срещу мен и лична вендета срещу мен”) правилно
е възприето от районния съд, че представлява
субективно възприятие на подсъдимия за целта на споменатото питане, негово
лично усещане.
Настоящият състав споделя
изводите на районния съд, че за да се квалифицират клеветата и обидата като
публични по смисъла на чл.148, ал.1, т.1 от НК, е достатъчно клеветническите
твърдения и обидните думи или изрази да са казани пред повече от две лица, а в
случая това е станало пред водещата на предаването и екипа но последното,
участващ в техническото му осъществяване, или да бъдат доведени до знанието на
по-широк кръг от хора, което в случая също е налице с оглед на начина на
разпространението им – по телевизията, квалифициращ от своя страна
съставомерните изказвания на подсъдимия и по чл.148, ал.1, т.2, предл. второ от НК.
При така установените по
делото факти и обстоятелства съдът правилно е приел за доказано по безспорен и
несъмнен начин, че:
- на 15.11.2016 год. в гр.Стара Загора подсъдимият Я.Г.Я. публично е разгласил за тъжителя Й.М.Й.
позорни обстоятелства („Реших да проверя този радетел за правда Й.Й. дали е
законен и установих, че крадеца вика дръжте крадеца”; „Г-н Й., бараката в която
той продава на пазара се оказа незаконна, има заповед за събаряне на тази
незаконна постройка, че си е вдигнал незаконна постройка на пъпа на центъра на
пазара”), като клеветите са били разпространени чрез медия (по Телевизия „****”
в предаването ****), с което свое деяние той е осъществил от обективна страна
признаците от престъпния състав на чл.148, ал.2, предложение първо във връзка с
ал.1, т.1 и т.2, предл. второ във връзка с чл.147, ал.1 от НК;
- на 15.11.2016 год. в гр.Стара Загора подсъдимият Я.Г.Я. е казал за тъжителя Й.М.Й. в
негово присъствие унизителни за честта и достойнството му думи („Фейсбук даде
възможност на такива като него да изпълзят от дупките си и да плюят кметове,
общински съветници”), като обидата е била нанесена публично и разпространена
чрез медия (по Телевизия „***” в предаването ****), с което свое деяние той е
осъществил от обективна страна признаците от престъпния състав на чл.148, ал.1,
т.1 и т.2, предложение второ във връзка с чл.146, ал.1 от НК.
За да признае подсъдимия за
виновен по повдигнатите му обвинения в
частта им, цитирана в предходния абзац, районния съд правилно е приел, че той е
съзнавал клеветническия, съответно обидния характер на думите си за тъжителя,
респективно – че е извършил деянията си при пряк умисъл, тъй като е съзнавал
общественоопасния им характер, предвиждал е общественоопасните им последици и е
искал настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и
начинът на извършване на деянията и обстоятелствата, при които те са били
извършени, както и фактът, че подсъдимият е дееспособно лице, занимаващо се с
обществена дейност (в този смисъл са обясненията му, а и на съда е служебно
известно, че той е общински съветник), т.е. същият е достатъчно зрял и не е
лишен (не се установи да е лишен, а и не се твърди да е лишен) по болестни или
други причини от възможността да разбира смисъла и значението на думите си.
След преценка на
доказателствата настоящата инстанция намира, че районния съд правилно е
преценил, че не
се установило клеветническия характер на изявленията на подсъдимия, посочени в
т.3 и т.5 от тъжбата и правилно е признал подсъдимия за невинен и го оправдал
по обвинението за извършено по същото време (на 15.11.2016 год.), на същото
място (в гр. Стара Загора) и по същия начин (публично разгласяване и
разпространяване чрез медия – по Телевизия „***” в предаването „****”) -престъпление
по чл.148, ал.2, предл. първо във вр. с ал.1, т.1 и т.2, предл. второ във вр. с
чл.147, ал.1 от НК, осъществено чрез изявленията му по отношение на тъжителя „Той е нещо по-така с тази група, нещо прави
машинации, значи той е някаква подлога на властта и каквото му каже властта,
това прави и за това не му събарят незаконната барака” и „Има питане от г-н Й. за заведение на мой
приближен дали е законно, това е целенасочена атака срещу мен и лична вендета
срещу мен”.
Настоящата
инстанция намира, че районния съд неправилно е определил наказанието
на подсъдимия Я.Г.Я., което
е следвало да му се наложи за всяко едно от извършените от него престъпления, при лек превес на
отегчаващите отговорността му обстоятелства, като присъдата следва да бъде
изменена в тази си част и наказанията определени при превес на смекчаващите
вината обстоятелства, както следва:
- за престъплението по чл.148, ал.2, предл.
първо във връзка с ал.1, т.1 и т.2, предл. второ във връзка с чл.147, ал.1 от НК, вместо „Глоба” в размер на 10 500 лева, „Глоба“ в размер на 6 000
/шест хиляди/ лева,която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната
власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд, и „Обществено порицание“, което да се
изпълни чрез поставяне на присъдата на подходящо място в Община – Стара Загора.
- за престъплението по чл.148, ал.1, т.1 и
т.2, предл. второ във връзка с чл.146, ал.1 от НК, вместо „Глоба” в размер на
7000 лева, „Глоба“ в размер на 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева,
която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната
сметка на Старозагорския районен съд и „Обществено
порицание“, което да се изпълни чрез поставяне на присъдата на подходящо
място в Община – Стара Загора.
Тъй
като подсъдимият Я.Г.Я. е извършил деянията си, предмет на настоящата присъда,
в условията на реална съвкупност, преди за което и да е от тях да има влязла в
сила присъда, на основание чл. 23, ал. 1 от НК следва да се групират наложените
му за тях наказания, като следва да му се наложи едно общо наказание, а именно
най-тежкото от тях: „Глоба” в размер
на 6 000 /шест хиляди/ лева,която
да се заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на
Старозагорския районен съд и на основание чл. 23, ал. 2 от НК следва да се присъедини
към така определеното и наложено му общо най-тежко наказание и наложеното му
наказание Обществено порицание“,
което да се изпълни, чрез поставяне на присъдата на подходящо място в Община–
Стара Загора.
Възивният съд намира,
че предвид принципа на справедливостта следва да бъдат изменени и размерите на
имуществените вреди, претърпени в
резултат на извършените престъпления. В случая предявените граждански искове намират своето
правно основание в чл.45 и сл. от ЗЗД, като в случая, видно от изложената
фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава на непозволеното
увреждане, поради което и предвид принципа на справедливостта настоящата
инстанция намира, че подсъдимият Я.Г.Я. следва да заплати на тъжителя и гр.
ищец Й.М.Й., както следва:
- по гражданският иск на тъжителя и гр. ищец,
за причинените му неимуществени вреди, с публично разгласените за него позорни
обстоятелства /клевета/ на
15.11.2016 год. в гр.Стара Загора, разпространени чрез медия – по телевизия „***
в предаването ****”, вместо сумата от 3 500 лева, обезщетение в размер на 1 600 /хиляда и шестстотин/ лева
и да отхвърли иска в останалата му част
– над уважения размер от 1 600 лева, до претендирания размер от 6000 лева,
като недоказан в тази му част.
- по гражданският иск на тъжителя
и гр. ищец, за причинените му неимуществени вреди, с нанесената му публично и
разпространена чрез медия (по телевизия „****” в предаването „****) на
15.11.2016 год. в гр.Стара Загора обида,
вместо сумата от 1 500 лева, обезщетение в размер на 700 /седемстотин/ лева и
отхвърли иска, в останалата му част над уважения размер от 700 лева, до
претендирания размер от 4000 лева, като недоказан в тази му част.
Настоящата инстанция
споделя мотивите на районен съд, че относно претенцията за лихвите, считано от
датата на уврежданията, съдът не дължи произнасяне, тъй като исковата претенция
за лихвите е самостоятелен иск, ако и да е акцесорен, т.е. следва да бъде
своевременно предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес по
надлежния за това ред, а такива искове
не са били предявени и съответно приети за разглеждане в производството, преди
даване ход на съдебното следствие.
Тъй като подсъдимият Я.Г.Я.
е бил признат за виновен и осъден, правилно е бил осъдел да заплати разноските
по делото. В случая подсъдимият е признат за виновен, макар и по част от обвиненията,
а гражданските искове са частично уважени, съдът правилно е осъдил подсъдимия
да заплати на тъжителя и гр.ищец сумата от 142,52
лв., представляващи направените от него разноски по делото, както и да
заплати на Държавата, както следва:
- сумата в размер на 64.00 /шестдесет и четири/ лева, представляваща държавна такса за
разглеждането на гражданския иск на тъжителя и гр.ищец за неимуществени вреди
вследствие на публично разгласените за него позорни обстоятелства /клевета/ на 15.11.2016 год. в гр.Стара
Загора, разпространени чрез медия – по телевизия „Стара Загора” в предаването
„Директна линия”, съобразно уважения му размер и
- сумата в размер на 28.00 /двадесет и осем/ лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск на тъжителя и
гр.ищец за неимуществени вреди вследствие на обидата, нанесена му публично и разпространена чрез медия (по
телевизия ***” в предаването ***) на 15.11.2016 год. в гр.Стара Загора,
съобразно уважения му размер.
Предвид изложеното и тъй като
настоящия съдебен състав не констатира основания за отмяна на обжалваната
присъда, но счита, че в същата следва да бъдат направени отразените в мотивите
изменения, а в останалата си част следва да бъде потвърдена, като правилна и
законосъобразна.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 334, т. 3 във вр. с чл.337, ал.1, т.1 от НПК,
Окръжен съд – Стара Загора
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 107 от 02.07.2018
год. постановена по НЧХД № 1241/2017 год. по описа на Старозагорския районен
съд, както следва :
- в частта и
относно наложеното наказание на подсъдимия Я.Г.Я., с ЕГН ********** и посочена
поделото самоличност, по обвинението по чл.148, ал.2, пр.
първо във връзка с ал.1, т.1 и т.2, пр. второ, във връзка с чл.147, ал.1 от НК като НАМАЛЯВА размера на
наложеното наказание „ГЛОБА” от 10500 лева на 6 000
/шест хиляди/ лева, която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната
власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд, както и по отношение
на начина на изпълнение на кумулативно наложеното наказание “ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, като ПОСТАНОВЯВА
същото да се изпълни чрез поставяне на присъдата на подходящо място в Община –
Стара Загора, като ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДАТА
в останалата и част по отношение на това обвинение.
- в частта и относно
наложеното наказание на подсъдимия Я.Г.Я., с ЕГН ********** и посочена поделото самоличност, по обвинението по чл.148, ал.1, т.1 и т.2, предложение второ във връзка с чл.146, ал.1 от НК като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „ГЛОБА”от
7000 (седем хиляди) лева на 3500 лева/три хиляди и петстотин лева/,
която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната
сметка на Старозагорския районен съд, както и относно начина на изпълнение
на кумулативно наложеното наказание “ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ“, като ПОСТАНОВЯВА същото да се изпълни чрез поставяне на
присъдата на подходящо място в Община – Стара Загора, като ПОТВЪРЖДАВА
ПРИСЪДАТА в останалата и част по
отношение на това обвинение.
-в частта и относно наложеното кумулативно наказание на подсъдимия Я.Г.Я. със снета
самоличност, като на основание чл.23, ал.1 и ал.2 от НК определено и наложено в размер на най- тежкото от тях като НАМАЛЯВА
размера на наложената глоба от 10 500 лева 6 000
/шест хиляди/ лева, която да се заплати на Държавата в полза на Съдебната
власт по бюджетната сметка на Старозагорския районен съд и ПРИСЪЕДИНЯВА към това наказание наложеното му общо
най-тежко наказание „ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ“, което да се изпълни чрез поставяне
на присъдата на подходящо място в
Община – Стара Загора.
-в частта и досежно уважените
граждански искове както следва:
-НАМАЛЯВА размера на
присъденото обезщетение за причинените му неимуществени вреди във връзка с обвинението по чл. 148, ал.2, пр.първо, вр. с ал.1, т.1 и
т.2, пр. второ, вр. с чл. 147, ал.1 от НК от 3500 лева на 1600 (хиляда и шестстотин)
лева като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част, както и в ЧАСТТА относно
държавната такса като НАМАЛЯВА същата от 140 лева на 64.00 /шестдесет и
четири лева/лева;
-НАМАЛЯВА размера на
присъденото обезщетение за причинените му неимуществени вреди във връзка с обвинението по чл. 148, ал.1, т.1 и т.2,п.второ, вр. с
чл.146, ал.1 от НК, от сумата 1500
лева на сумата в размер на 700
/седемстотин/ лева, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск в останалата му част, както и в ЧАСТТА относно държавната такса
като НАМАЛЯВА същата от 60 лева, на 28.00 /двадесет и осем/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в ОСТАНАЛАТА
Й ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.