Решение по дело №4219/2019 на Районен съд - Ямбол

                                                     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №260010/7.1.2021 г.    

     

        гр. Ямбол, 07.01.2021 г.

 

             В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

                                 

ЯМБОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVII-състав, в публичното заседание на шестнадесети декември през две хиляди и двадесета  година  в състав:

 

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМЧО ДИМОВ                                            

 

при секретаря  С.М. като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ  гр.дело № 4219 по описа за 2019 г.  на ЯРС и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от М.И. *** против М.И. ***. С исковата молба ищецът твърди, че е собственик на товарен автомобил марка/модел: „ТОЙОТА РАВ 4” 2.0 Д4Д, с държавен рег. № У 2983 АТ, с идентификационен номер JTEHG20V400095308, нoмер на двигател 1CD0524671, цвят - черен металик. Ищецът твърди, че на 17.10.2019 г. около 6.30 часа на пътя гр. Я. – с. Б., обл. Я. шофирайки в посочения товарен автомобил е претърпял ПТП, тъй като на пътното платно внезапно изскочили 2 коня от вида „пони” и ищецът управлявал в условията на намалена видимост /мъгла/, обективно не е успял да избегне удара, при който автомобилът бил сериозно увреден. Поддържа се, че ответникът като водач на описаните 2 животни не е осъществил необходимия надзор и е допуснала същите да излязат на пътното платно – гр. Я. – с. Б., обл. Я. от нивата, намираща се в дясно от посоката на движение. Поддържа се, че автомобилът в следствие на ПТП бил със значителни материални щети. Предната му част била смачкана и след обстоен преглед на ищеца било казано, че се касае за тотална щета и поправка не е целесъобразна. Ищецът твърди, че на 18.11.2019 г. е бракувал автомобила и го е предал за скрап. Сочи, че пазарната оценка на собствения му товарен автомобил е 7 000 лв.

Претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 6874,00 лв. /след направено изменение на исковата претенция/, представляваща обезщетение за нанесените при ПТП от 17.10.2019 г. имуществени вреди върху собствения му автомобил, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждане - 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените от ищеца разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по делото, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.Ответницата твърди, че не е водач на посочените 2 броя животни. Поддържа, че на 17.10.2019 г. около 6.30 часа блъскането на 2-те животни е в резултат на движение на ищеца със скорост на автомобила, несъобразена с правилата на движение и пътната обстановка. Твърди, че процесните материални щети са в резултат на изключителна вина на ищеца. Оспорва се твърдението на ищеца, че на 18.11.2019 г. е бракувал автомобила и го е предал за скрап. Оспорва се, че твърдяната материална щета е тотална.

Претендира се от съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, като при условията на алтернативност се претендира от съда да приложи чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като приеме, че ищецът е допринесъл в по-висока степен за настъпване на резултата. Претендират се разноски по делото.

В съдебно заседание за ищецът, редовно призован, се явява в качеството на процесуален представител по пълномощие адв.Д.П. от АК Я., редовно упълномощена по делото, чрез която в хода на делото по същество и с допълнително депозирана писмена защита и на съображенията изложени в еня се поддържа исковата претенция.

В съдебно заседание за ответницата, редовна призован, се явява в качеството на процесуален представител по пълномощия адв. С.А. от АК Я., чрез която в хода на делото по същество и с допълнително депозирана писмена защита, се поддържа, че настъпилият вредоносен резултат принадлежи изцяло на ищеца.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото протокол за ПТП с бланков № *** от 17.10.2019 год., същият ден в 06.30 часа на път *** /видно от скицата в протокола и показанията на съставителя – св.И. ***, е настъпило ПТП между управлявания от ищеца автомобил „Тойта Рав 4“ с рег. № У2983АТ и два броя коне – пони, като водач на които е посечена ответницата М.И.И.. Като обсотятелства при които е настъпило ПТП е посечено, че М.И.И. като водач на животни два броя коне от вида пони не ги направлява и оставя в обхвата на пътя, конете излизат на пътя от нивата намираща се в дясно от посоката на движение като движещия се по пътя М.И.И. не може да избегне удара с тях и се удря в тях. Като настъпили в резултат на процесното ПТП материални щети са посочени – два броя коне /пони/, а по автомобила – предна броня, капак, ляв калник и други.

Видно от представения по делото акт серия *** год. на ищеца М.И.И. е съставен от органите на МВР АУАН, с която му е вменено нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, а именно, че се е движил със скорост несъобразена с конкретните условия на видимост: намалена видимост/мъгла/, при възникване на опасност за движението, внезапно излезли от нивата в дясно по посока на движение два броя коне вид пони без водач, не може да избегне сблъсък с тях, настъпва ПТП с материални щети по лек автомобил Тойтота и ударени два броя коне вид Пони.

Видно от представеното по делото свидетелство за регистрация част I, собственик на товарен автомобил „Тойта Рав 4“ с рег. № У2983АТ е ищеца М.И.И..

Видно от представените по делото – заявление от 18.11.2019 год. и заявление за прекратяване на регистрацияга на ПС с рег.№ У2983АТ с № *** год., ищеца М.И.И. е прекратил регистрацията на собственото си процесно превозено средство връщайки регистрационните номера на същото.

Видно от посочените по-горе доказателства, при прекратяване на регистрацита на процесното МПС, ищецът е декларирал, че същото ще се съхратянява в ***в гр.Я., като видно от представените по делото: удостоверение № *** год. издадено от Еколенд Сървиз ЕООД, покупко-разплащателна сметка № ***год.; договор № *** год. и кантарна бележка № *** год., се установява, че в последствие ищеца М.И.И. е предал собствения си автомобил „Тойта Рав 4“ с рег. № У2983АТ като отпадък на Еколенд Сървиз ЕООД за сумата от 126,00 лева.

По делото от ответната страна бе оспорена истинността на удостоверение № *** год. издадено от Еколенд Сървиз ЕООД и покупко-разплащателната сметка, което оспорване остана недоказано по делото, поради което съдът извежда фактическите си и правни изводи и въз основа на така представените писмени доказателства.

От представеното по делото удостоверение № *** год. се установява, че липсва издадено наказателно постановление въз основа съставения на ищеца акт серия *** год.

По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството им на свидетели лицата И.Д.П. и М.К.М..

Видно от показанията на св.И.П., същият работи като *** в РУ Т., сектор „***“ и е лицето съставило протокола за процесното ПТП на 17.10.2019 год. Мястото на произшествието било на път ***, *** Я.-Б.. Външните видими щети, нанесени на автомобили били в предната лява част – преден ляв кални, броня, капак, а също и въздушните възглавници били отворени. Понитата били в канавката, но свидетеля не може да каже състоянието им.

Видно от показанията на св.. М.,***, но имал ***в с.Б. и за това пътувал всяка сутрин от гр.Я. за с.Б.. Познавал ответницата като редовен клиент. Знаел, че те имат друга ** в С., а в Б. две понита. Спомня си за деня на инцидента, като него ден не бил виждал ответницата. Сутринта времето било студено с гъста мъгла. Пътувайки за селото него ден, преди да влезе в селото, свидетелят видял стадо животни. Мъглата била голяма, което накарало свидетеля да си изкара главата, тъй като не можел да види пътя. Видял кончетата след табелата в с.Б.. Видял понитата в населеното място от дясната страна след табелата за с.Б.. Свидетелят управлявал с 30-35 км/ч. След като отишъл в *** от клиенти разбрал за инцидента с понитата. Преди обяд отишъл да зарежда и видял понитата убити в дясната страна на пътя за Я..

Съдът кредитира показанията на свидетелите като намира същите за обективни като кореспондиращи се със събраните по делото писмени доказателства.

Видно от заключението на вещото лице по изслушаната по делото САТЕ, пазарната стойност на автомобил Тойота  към дата 17.10.2019 год. е в границите от 6 800 лева до 7 700 лева. Средната пазарна стойност на автомобила към същата дата е 7 236 лева. Скоростта на движение на автомобил Тойота преди ПТП е била в границите 60-90 км/ч. При увредени само предна броня, капак и ляв калник не е налице тотална щета. Ако се приеме, че всички посочени в задачите увредени детайли са за подмяна с нови такива като се отчете времето за демонтаж/монтаж, съпътстващите допълнителни операции и боядисването на детайлите и боята, стойността на ремонта би бил 800 лева от които за труд биха били около 320 лева. Ако обаче някой от посочените детайли е увреден в степен която позволява неговия ремонт, то сумата на ремонта е възможно да достигне в границите до 1 200 лева от който за труд биха били около 700 лева. При комбиниране на промяна с нови детайли и ремонт на някой от тях сумата за ремонт би нараснала още повече. Възможно е ремонта на автомобила да е икономически необоснован и при положение, че следствие удара на двете животни е нарушена сериозна геометрията на шасито отпред вляво /твърде вероятно увреждане при удар на животно, в случая две/, което от своя страна би завишило драстично сумата за ремонт при възстановяване на автомобила. Зоната на увреждане и конкретизираните увредени детайли /броня, капак, ляв калник/ предполагат увреждане и допълнителни компоненти – фар, радиатор, тръбопроводи, подкалник, решетка, дори и предно окачване. За конкретния автомобил ремонт над 2 000 лева, автоматично прави ремонта икономически необоснован предвид границата на средната му пазарна стойност. Ремонт над тази граница е икономически необоснован за конкретното ППС.

Видно от заключението на вещото лице по изслушаната по делото допълнителна САТЕ, общо изчислен размер на вредите на автомобил Тойота РАВ 4 2.0 Д4Д с рег.№ У2983АТ е 3 116,44 лева. За конкретния автомобил ремонт над 2 000 лева, автоматично прави ремонта икономически необоснован предвид границата на средната му пазарна стойност. Ремонт над тази граница е икономически необоснован за конкретното ППС.

Съдът кредитира заключенията на вещото лице като намира същите за компетентни и обективни въз основа на възможно събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно осн. чл. 50 ЗЗД за сумата от 6874 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от животни на МПС и по чл. 86 ЗЗД законна лихва за забава от датата на увреждането.

Предявените искове съдът намира за допустими, като предявени от и срещу процесуално легитимирана страна, при наличието на правен интерес и при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото на иск на ищеца.

Съгласно разпоредбата на чл.50 ЗЗД за вредите, произлезли от животно, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор се намира то, като за уважаване на иска следва да се установят следните кумулативни предпоставки: вреда; същата да е причинена от животно; то е да е собственост или да се намира под надзора на ответника; бездействие на последния за предотвратяване на вредата; причинна връзка между това бездействие и вредата. Отговорността като на собственика, така и на лицето под чийто надзор се намира животното е безвиновна, поради което в случая не следва да се изследва наличието на вина у деликвента като необходим елемент от субективната страна на деянието, тъй като същата има гаранционно-обезпечителен характер.

В случая показанията на св.М. обосноват извод, че собственик на процесните животни два броя коне от порода „пони“ са собственост на ответницата и са отглеждани в с.Б.. Всъщност ответницата не оспорва, че е собственик на процесните животни, а единствено, че не е водач на животни – 2 броя коне, порода „пони“.  По делото се установява и факта на настъпване на процесното ПТП, както и че то е в резултат на излизане на двете животни на пътното платно. Налице е бездействие на ответницата М.И.  спрямо животните и конкретното ПТП, доколкото не се установява същата да е направила нужното да попречи на осъществяване на деликта, напротив от показанията на св.М. се установява, че животните са се движили свободно в районна на селото като него ден свидетелят не е виждал ответницата. Собственикът или лицето, под чийто надзор се намират животните, се освобождават от отговорност за вредите, причинени от същите, само ако вредите са резултат от случайно събитие, непреодолима сила или са причинени изключително и изцяло от трети лица. Такива изключващи отговорността на ответницата обстоятелства, в настоящото производство не се установяват. От събраните по делото доказателства се установят причинени от оставените без надзор два броя коне имуществени вреди, изразяващи се във вреди на автомобил Тойота РАВ 4 2.0 Д4Д с рег.№ У2983АТ, собственост на ищеца М.И., както и причинна връзка между бездействието на ответницата и причинените вреди.

Ето защо съдът приема, че са налице предвидените в закона елементи от фактическия състав на чл.50 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответницата за обезщетяване на вредите, причинени на ищеца.

Досежно претендирания размер на обезщетението, съдът намира следното:

С исковата си молба, ищецът поддържа, че се касае за тотална щета. Съдът намира, че предаването на автомобила като отпадъчен материал от ищеца и то след завеждане на исковата молба, не обосновава само по себе си подобен извод. Тук съдът счита, че следва по аналогия да съобрази разпоредбата на чл.390, ал.2 КЗ, съгласно която, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.  Съобразявайки посочената разпоредба, съдът намира, че по делото не установи причиняване на подобна щета на процесния автомобил. Напротив от заключението на вещото лице по изслушаната САТЕ се установява, че изчисления размер на щетите на автомобил Тойота 3 116,44 лева представлява 43% от средната пазарна цена на същия – 7 236 лева, и 46 % от най-ниската граница на пазарната му стойност – 6 800 лева. Също така от заключението е видно, че от техническа гледна точка автомобила подлежи на възстановяване, макар и да е икономически неизгодно.

Ето защо и съобразявайки заключението на вещото лице съдът приема, че причинените имуществени вреди са в размер на  3 116,44 лева.

Съдът намира направеното от процесуалния представител на ответника с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване на тази вреда за основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случва на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. В случая ищецът е следвало да съобрази скоростта си с конкретните условия на видимост, което той не е сторил, доколокото видно от показанията на свидетеля М., в конкретния ден е имало гъста мъгла което е наложило същият да кара с 30-35 км/ч, а видно от заключението на вещото лице е че скоростта на движение на автомобил Тойота преди ПТП е била в границите 60-90 км/ч.

Съдът намира, че ако ищецът бе съобразил скоростта си на движение с конкретните атмосферни условия, би могъл да реагира своевременно на препятствието – коне, навлезли на пътното платно и да предотврати поне някаква част от вредите.  Поради това съдът приема, че ищецът, с оглед намалената видимост и близостта до населено място от селски тип, е следвало да съобрази скоростта си на движение, за да може да отреагира своевременно и адекватно. Ето защо решаващия съд приема, че е налице съпричиняване на имуществените вреди от страна на ищеца – водач на автомобила.

С оглед приетото съпричиняване на имуществените вреди и съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението за тях следва да се намали. След като прецени причините довели до настъпилото ПТП и имуществените вреди, съдът приема, че следва да отчете съпричиняване в размер на 50%, поради което обезщетението за имуществени вреди следва да се намали с този процент и да се присъди обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 558,22 лева. До този размер главния иск е доказан и следва да се уважи, а в останалата част, за разликата над 1558,22 лева до предявения размер от 6874,00 лева, да се отхвърли като неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение, произтичащо от непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава от деня на увреждането, без да е необходимо да бъде поканен да заплати дължимото. Поради това акцесорната претенция се явява основателна, но с оглед частичната основателност на главната искова претенция, следва де се присъди законната лихва върху сумата от 1 558,22 лева.

По разноските:

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят по съразмерност на уважената част от иска сторените от него разноски или в случая следва да му се присъдят разноски в размер на 311,68 лева.

С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, на ответницата следва да се присъдят по съразмерност сторените от нея разноски или в случая следва да и се присъдят разноски в размер на 699,85 лева.

Съдът намира направеното от ответната страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 980 лева за неоснователно.

Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, и този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год., в конкретния случай предвидения минимален размер на адвокатското възнаграждение е 680 лева.

При това положение и като съпоставя двете величини – на минималното предвидено в Наредба №1/2004 год. и  на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че последното не надхвърля значително стойността на правните усилия, необходими за защита интересите на ищеца, и не се явява прекомерно съобразно правната и фактическата сложност на делото, освен друго и с оглед направените от ответника множество фактически и правни възражения срещу предявените искове, както и че наред с главния иск е предявен и акцесорен такъв.

Водим от горното и на основание чл.235 ГПК, съдът

 

     Р   Е   Ш   И  :

 

ОСЪЖДА М.И.И. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.50 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.И. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, кантора № ***, адв.Д.П. от ЯК Я., сумата от 1558,22 лева, представляваща обезщетение за нанесените при ПТП от 17.10.2019 год. имуществени вреди върху собствения на ищеца автомобил „Тойота РАВ 4" 2.0 Д4Д с рег.№ У2938АТ, ведно със законната лихва върху сумата от 1558,22 лева считано от датата на увреждането – 17.10.2019 год. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата над 1558,22 лева до предявения размер от 6874,00 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М.И.И. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.50 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на М.И.И. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, кантора № ***, адв.Д.П. от ЯК Я., сумата от 311,68 лева, представляваща разноски съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, М.И.И. с ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, кантора № 1, адв.Д.П. от ЯК Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на М.И.И. с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 699,85 лева, представляваща разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: