Р
Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 21.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на двадесет и първи
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа ч. търг. дело № 358 по описа за 2020 година, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 25 от
Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/
вр. глава XXI „Обжалване на определенията“ ГПК.
Образувано е по жалба № 20200102130337 на
"О.К." ЕООД, ЕИК ********, депозирана срещу отказ №
20200204101609/10.02.2020 г., постановен по заявление, вх. №
20200204101609/04.02.2020 г..
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
отказа, тъй като даването на указания за представяне на документи е
задължително, без значение в кой момент е извършено разпределение на
заявлението. Позовава се на съдебна практика и претендира присъждане на
разноски в размер на 1007,50 лева, формирани от заплатена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.
Съдът като разгледа
събраните доказателства, намира следното:
Със
заявление А4, вх. № 20200204101609/04.02.2020 г., подадено от "О.К."
ЕООД чрез упълномощен адвокат М.А., е поискано вписване в ТР на интернет
страница www.omnisconsult.bg.
Длъжностното
лице намерило, че към заявлението не е представен документ за платена дължима
такса при липсата на данни таксата да е платена по електронен път. В този
случай принципно следвало да бъдат дадени указания на заявителя за отстраняване
на нередовността - чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, но тъй като към момента на
разпределяне и разглеждане на заявлението срокът по чл. 19, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ бил
изтекъл, липсвала техническа и правна възможност за даване на указания, поради
което и чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ бил неприложим.
С
оглед това и на основание чл. 24, във връзка с чл. 21, т. 6 и т. 9 ЗТРРЮЛНЦ
длъжностното лице постановило обжалвания в настоящото производство отказ.
Жалбата
е неоснователна.
Формално
погледнато отказът е незаконосъобразен, поради допуснато в производството нарушение
на процесуални правила, довело до ограничаване правата на заявителя, тъй като без
на последния да са дадени указания за представяне на документ, удостоверяващ
внасянето на дължимата държавна, е постановен отказ, основан единствено на
липсата на тези документи.
Действително,
нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ установява, че когато към
заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца не са приложени
всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса (както в
случая), длъжностното лице по регистрацията дава указания на
заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по
електронната партида на юридическото
лице с нестопанска цел, не по-късно от следващия работен ден от постъпването на
заявлението в регистъра. Установеният
срок за оповестяване на указанията има инструктивен характер и по никакъв начин
не освобождава длъжностното лице от изпълнение на задължението му да укаже
привеждане на подадено заявление в съответствие с изискванията за редовност, но
след изтичане на този срок съобщаването на указанията следва да се осъществи по
общия ред.
Някаква
неясна техническа невъзможност на електронния регистър не дерогира приложението
на правна норма, установена с нормативен акт с ранг на закон. Санкционирането
на заявител за непредставен документ е възможно само след като представянето на
този документ му е указано и в предоставения му срок е бездействал. А тези
предпоставки не са налице.
Въпреки
това допуснато нарушение обаче отказът следва да бъде потвърден по следните
съображения.
Съгласно
чл. 4 ЗТРРЮЛНЦ в търговския регистър се вписват свързаните с търговеца
обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. В чл.
12, ал. 1 ТЗ е дадена легално определение на понятието „седалище на търговеца“,
като е посочено, че това е населеното място, където се намира управлението на
дейността му. В чл. 12, ал. 2 ТЗ е дадена дефиниция и на понятието „адрес на
търговеца“, съгласно която това е адресът на управлението на дейността му.
Адресът, на който се намира адресът на управление на дейността на търговеца от
своя страна съдържа конкретни данни относно наименование на локализационна
единица (площад, булевард, улица, жилищен комплекс, квартал и други), номер на
сграда, вход, етаж, апартамент или офис. Този извод съдът прави по аргумент от
чл. 89, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация, който закон, въпреки че
регламентира реда за регистрация на физически лица, следва да се вземе предвид
и в случая, тъй като е единственият, който съдържа норми, уреждащи в детайли
данните, които се включват в понятието адрес на един правен субект, който
подлежи на регистриране в определени регистри, а търговският регистър също като
регистъра на населението е вид регистър, в който се вписват обстоятелства,
индивидуализиращи определен вид правни субекти - учредените на територията на
страната юридически лица. В данните относно адреса не се включват други,
различни от посочените, които не описват мястото, където се намира управлението
на дейността на търговеца, каквито са и тези, които дават информация за
възможностите за осъществяване на контакт с търговеца, като номера на неговите
телефон и факс, адреса на електронната му поща, интернет страницата му (предмет на заявеното вписване). Вписването
на такива данни в търговския регистър като задължителна част от адреса на
търговеца не е предвидено и в нито една разпоредба на ЗТРРЮЛНЦ и на Наредба №
1/14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър /в
Наредбата е предвидено, че данни относно номер на факс на едно лице се вписват
само в един случай - в раздел „Действителни собственици“ при вписване на
обстоятелства по чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите
отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен
режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици, в група
„Дружество, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим“, в поле №
533 – чл. 67, ал. 47, т. 3 от Наредбата/.
Според
легалната дефиниция, дадена в § 1б ДР ТЗ "интернет-страница" е
обособен ресурс в глобалната мрежа - Интернет, съдържащ програми, текст, звук,
графики, изображения или други материали и достъпен чрез стандартизиран
протокол за достъп и представяне на съдържанието. Ясно е, че адресът на
интернет-страницата не е адрес на управление на търговеца, нито със закон е
предвидено вписването му в Търговския регистър, съгласно чл. 119, ал. 2 вр. чл.
115, т. 1 вр. чл. 12 ТЗ.
Отделен
е въпросът, че така заявената за вписване интернет страница www.omnisconsult.bg
обективно не съществува, което подкрепя извод, че подаденото заявление не цели
упражняване на действителни права, а представлява група злоупотреба с такива.
Индиция за това е и обстоятелството, че положеният от името на представляващия
„О.К.“ ЕООД подпис в представеното пълномощно и останалите приложени към
заявлението документи само наподобява спесимена на управителя, за което ще
следва да се сезира Прокуратурата на Република България. Все в тази връзка
внимание заслужава и представения договор за правна защита и съдействие от
11.02.2020 г., съгласно който за депозиране на жалбата е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, съответно възнаграждение в същия размер е
заплатено за депозираната жалба № 20200214073437
срещу отказ за вписване на факс 0035924652133 по партидата на същия търговец.
Заплащането на 2000 лева за депозиране на идентични жалби от дружество с внесен
капитал от 50 лева, което дори не е заявило за обявяване ГФО за 2018 г.
(неизпълнението на това задължение презюмира влошено икономическо състояние), е
в разрез с всяка търговска логика. Няма как да се приеме за добросъвестно
процесуалното поведение упълномощения адвокат М.А. да подава идентични
заявления по партидата на различни юридически лица (напр. „К.Б.“ ЕООД,
ЕИК *******), с които се заявяват за вписване с
отделни заявления елементи от адреса на търговеца, които дефинитивно не
подлежат на вписване (факс, електронна поща, интернет страница) и постановените
откази се обжалват с претендирането на разноски в разрез с нормата на чл.
541 ГПК - сторените в рамките на охранително производство разноски да остават в
тежест на молителя.
В
обобщение - заявено за вписване е обстоятелство, неподлежащо на вписване, което
задължително влече постановяване на отказ, който съдът е длъжен да потвърди,
при отчитане на обстоятелството, че образуването на регистърното производство е
в нарушение на чл. 3 ГПК.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба № 20200102130337 на "О.К." ЕООД, ЕИК ********,
депозирана срещу отказ № 20200204101609/10.02.2020 г., постановен по заявление,
вх. № 20200204101609/04.02.2020 г..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя „О.К.“ ЕООД, ЕИК ********.
СЪДИЯ: