№ 7915
гр. София, 29.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110128351 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от М. Т. Т* и В. Й. Т., уточнена с молба с
вх. № 159698/07.06.2023 г. Предявен като главен е иск срещу Ч* с* у* „**** за
осъждането му да възстанови платената на отпаднало основание от ищците сума в
размер на 2000,00 лева, а в условията на евентуалност са предявени искове за
прогласяване нищожността на клауза по сключен между страните договор и за
възстановяване на платената въз основа на тази клауза сума в размер на 2000,00 лева.
Ищците твърдят, че между тях и ответника бил сключен договор за обучение на
И. В. Т. (дъщеря на ищците) за учебната 2021/2022 г., който бил продължен с
конклудентни действия и за учебната 2022/2023 г. По договора ищците дължали
ежемесечна такса в първоначален размер от 1000,00 лева, който впоследствие бил
увеличен на 1100,00 лева, а за учебната 2022/2023 г. – на 1200,00 лева месечно.
Въпреки многократни искания, отправени до у*то, включително чрез нотариална
покана, ищците не получили екземпляр от сключения между страните договор,
подписан от ответника, както и от изискани от тях документи и информация относно
обучението на дъщеря си. С изпратена нотариална покана от 07.02.2023 г., те
отправили искане и за възстановяване на сумата от 2000,00 лева, платена от тях на
основание пункт ІV, ал. 10) от процесния договор като депозит, който – съгласно
договора – подлежал на връщане, в случай че ученикът продължавал обучението си в
друго у*, ако всички задължения към ответника били платени. На 15.02.2023 г. ищците
изплатили имейл до ответното дружество, с което го уведомили, че прекратяват
сключения между тях договор поради неизпълнение на поетите от у*то задължения,
изразяващо се в непредоставяне на информация за обучението на детето. На 02.03.2023
г. те получили отговор от ответника, в който се посочвало, че у*то счита имейла от
1
15.02.2023 г. за едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, поради което
заплатеният депозит от 2000,00 лева не подлежал на връщане. Ищците поддържат, че
платеният депозит нямал качеството на неустойка, а имал обезпечителна функция,
поради което подлежал на връщане. Считат, че клаузата по т. 4, Част V-та,
предвиждаща удържане на пълния размер на депозита като неустойка при
прекратяване на договора преди 15.09.2022 г., противоречала на предходната клауза от
договора. Заявяват, че договорът бил прекратен едностранно от тях на 15.03.2023 г.
поради неизпълнение от страна на ответника, а не с едномесечно предизвестие. Считат,
че клаузата на т. 3, изр. посл., от Раздел V-ти от договора, предвиждаща удържане на
депозита като неустойка за покриване на направени разходи за обучение,
противоречала на обезпечителната функция на депозита, както и на добрите нрави и
закона, тъй като противоречала на чл. 262, ал 2 ЗЗД. Според ищците, тя била уговорена
извън присъщата на неустойката обезпечителна, санкционна и обезщетителна
функция. Тази клауза имала и неравноправен характер на основание чл. 143, ал. 2 ЗЗП.
Въз основа на изложеното е отправено искане за уважаване на предявения главен иск
за връщане на сумата от 2000,00 лева, съответно – на предявените в условията на
евентуалност такива, и за присъждане на сторените по делото разноски. Процесните
вземания ищците претендират в условията на активна солидарност, съгласно
уточнение на исковата молба, допуснато в открито съдебно заседание на 06.02.2024 г.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Ч* с* у*
„**** за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявените
искови претенции се оспорват в цялост като неоснователни. Ответникът твърди, че
договорът между страните бил прекратен с едномесечно предизвестие, отправено от
ищците. Поддържа, че не било допуснато неизпълнение на договорни задължения от
негова страна, както и че всички изисквани от ищците документи им били
предоставени своевременно при сключването на процесния договор или били
общодостъпни на сайта на у*то. Оспорват се твърденията, изложени в исковата молба,
за нищожност на клаузата по т. V.3 от договора между страните. Въз основа на
подробно изложени в този смисъл аргументи ответникът отправя искане за отхвърляне
на предявените искове в цялост и за присъждане на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание на 06.02.2024 г. проектът за доклад по делото е
приет за окончателен, като е допуснато уточнение на същия, касаещо предмета на
предявените в условията на евентуалност искове за нищожност, а именно, че същите
имат за предмет само клаузата на т. 3, изр. посл., от Част V-та на процесния договор за
обучение, а не целия договор (вж. л.173 от делото).
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От фактическа страна:
СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран със съединени в условията на кумулативно
евентуално съединяване искове, както следва: 1/ главен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на Ч* с* у* „**** да заплати на М. Т. Т* и В. Й. Т.
сумата от 2000,00 лева, представляваща платен на отпаднало основание депозит по
сключен между страните договор за обучение на И. В. Т.; 2/ евентуални искове с
2
правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за признаване за установено
между страните, че клаузата на т. 3, изр. посл, от Част V-та на процесния договор е
нищожна поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите нрави,
както и с правно основание чл. 143 ЗЗП, за признаване за установено между страните,
че клаузата на т. 3, изр. посл., от Част V-та на процесния договор, е нищожна като
неравноправна, съединени в условията на кумулативно съединяване с иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищците
сумата от 2000,00 лева, заплатена от тях без основание въз основа на посочената
договорна клауза.
Не се спори между страните, че на 01.03.2022 г. е сключен договор за обучение
между М. Т. Т. и В. Й. Т. – родители на И. В. Т., и Ч* с* у* „**** за учебната
2021/2022 г., който е бил продължен с конклудентни действия между страните и за
следващата 2022/2023 учебна година. Според чл. IV от Договора за обучение,
представен от ответника по делото, годишната такса за обучение и грижа на ученика за
срока на договора е в размер на 9000 лв., като видно от представените по делото
платежни нареждания ищците са избрали да заплащат таксата на равни месечни вноски
от по 1000 лв., което е възможна опция съгласно Договора. Ищците са заплатили
еднократно и сумата от 2000 лв., на основание чл. IV, т. 10 от Договора, която
представлява депозит за обезпечаване на плащания по Договора.
По делото е представена писмена кореспонденция по електронна поща между
страните, която не е оспорена от последните. В съобщение, изпратено от М. Т. на
04.02.2023 г. до у*то, е заявено, че детето И. В. Т. няма да посещава учебното
заведение поради семейни причини, без да е посочен срок на отсъствието. Със същото
съобщение родителят е изискал от у*то да предостави набор от документи, а именно
Правилник за дейността на у*то, както и да посочи факти и обстоятелства, довели до
необходимостта от отделянето на И. Т. в обособена група, детайлна информация за
провежданите занятия и учебен процес, свързан с детето, подписан и сканиран
екземпляр от договора за обучение, писмена информация за изготвената програма за
обучение на И. Т., писмена информация, касаеща определените правила и ред на
поведение в у*то, договор за застраховка на И. Т.. В съобщението се съдържа и
нарочна молба за възстановяване на внесения депозит, поради това, че договорът няма
да бъде подновен за следващата година.
На 07.02.2023 г. е изпратена нотариална покана до у*то от М. Т., в качеството
на майка и законен представител на И. Т., с която се отново се изисква горепосочената
информация и се отправя искане за връщане на сумата от 2000 лв., представляваща
депозит по договора за обучение. В нотариалната покана се съдържа и съобщение, че
И. Т. няма да посещава учебното заведение по семейни причини за срок от 10 учебни
дни. Нотариалната покана е връчена на ответника на 23.02.2023 г. по пощата срещу
подпис, като предоставеният с нея срок за изпълнение на отправените искания е два
3
дни.
В съобщение до у*то от 15.02.2023 г. М. Т. заявява, че прекратява договора с
у*то поради неизпълнение на задължението му да предостави изисканата информация,
свързана с обучението на И. Т..
Към делото е приложен договор за обучение между Ч* д* г* „****“ и В. Й. Т.,
сключен на 14.02.2023 г., с предмет обучение на И. В. Т.. Като начална дата на
започване на посещенията на учебните занятия въз основа на договора е посочена
датата 15.02.2023 г.
В открито съдебно заседание, проведено на 06.02.2024 г., са разпитани двама
свидетеля – С*** Р*** И. и Г*** Л*** Т**. Свидетелят С*** Р*** И. заявява, че
познава родителите и детето (ищците по делото и детето И. Т.), както и че е запознат с
предмета на делото, тъй като децата му са се обучавали заедно с И. Т. в ЧСУ „***“.
Според С*** И., група от родители са искали от у*то да им предостави информация
относно обучението на децата им, което искане се е породило в следствие на
информация, че децата им са „отделяни“ в друга група, без да получават необходимите
занимания, които у*то е длъжно да предоставя, както и че синът на свидетеля е
наказван с физически труд и изпращан в „мазето“ на у*то. Свидетелят заявява, че
това „променено“ отношение към въпросната група деца е започнало, след като
родителите са имали претенции към здравния контрол в у*то по време на върлуваща
едновременно в институцията шарка и скарлатина. Според думите на свидетеля, имало
тенденция таксата в у*то да се увеличава, в случай че родителите не възразят, като при
възражение относно увеличаването на таксата договорът се прекратявал.
Вторият разпитан свидетел е Г*** Л*** Т**, която към датата на разпита е
административен директор на ЧСУ „****. Изрично заявява, че не е управител на
ответното дружество, което се установява и при справка в Търговския регистър.
Посочва, че познава И. Т. и нейните родители по повод обучението на детето в у*то в
периода 2020 – 2023 г. Г*** Т** заявява, че децата се обучават по учебни планове,
които са утвърдени от МОН по Закон за училищното и предучилищното образование.
Според нейните твърдения, програмите за обучение са достъпни на сайта на у*то,
както и че за всяка нова учебна година има възможност за договаряне с родителите.
Г*** Т** споделя, че се случва родителите да имат индивидуални изисквания за
обучението на своите деца, каквито са били и тези на родителите на И. Т., но това е
много трудно постижимо, тъй като децата не са обучават в индивидуална форма на
обучение, нито пък има данни да имат специални образователни потребности.
Посочва, че през учебната 2022 – 2023 година у*то е било обект на проверка от
Националния инспекторат по образование и е получило много високи оценки.
Свидетелят твърди, че всеки родител има профил в електронна система, където има
достъп до всякаква информация, включително „вътрешна информация“, свързана с
4
обучението на децата. Относно договора за обучение Г*** Т***а заявява, че клаузите
могат да бъдат променяни след договаряне, по желание от страна на родителите.
От правна страна:
По главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на
сумата от 2000,00 лева като платена на отпаднало основание:
Възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от
патримониума на ищеца; 2) да е постъпила в имуществения комплекс на ответника; 3) това
разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е
извършено при отпаднало правно основание, т. е. след пораждане на процесното договорно
правоотношение да е отпаднал породеният годен юридически факт (договорът), на
основание на който е заплатена исковата сума в размер на 2000,00 лева.
Нормата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД се прилага, когато към момента на изпълнение
на престацията (в случая - заплащането на процесната сума) е съществувало валидно правно
основание между страните за това, но впоследствие това основание е отпаднало с обратна
сила. Посочената хипотеза намира приложение и при разваляне на договор поради виновно
неизпълнение, каквото именно се твърди в процесния казус.
От данните по делото се установява, че сумата от 2000,00 лева е излязла от
патримониума на ищците и е постъпила в имуществения коплекс на ответника, като
последният не оспорва това обстоятелство.
Спорът между страните по делото е свързан с това дали е налице виновно
неизпълнение от страна на ответника на негово задължение по процесния договор за
обучение да предостави изискана от ищците писмена информация и документи, и основание
ли е това за прекратяване на договора, което да обуслови връщането на претендираната сума
от 2000,00 лева. С оглед релевираните защитни твърдения от ответника, следва да се
установи представляват ли основание за задържане на процесната сума от страна на у*то
клаузите на чл. V, т. 1, д) и т. 4 от договора за обучение, където е уговорено, че в случай на
прекратяване на договора от родителите с едномесечно предизвестие, пълният размер на
депозита се удържа като неустойка за покриване на направените от у*то разходи, с цел
обезпечаване обучението на ученика за целия срок на учебната година.
Съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни
задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали
договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален. Съгласно чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
развалянето на договора има обратно действие, освен при договорите за продължително или
периодично изпълнение.
Видно от установените по делото факти и обстоятелства, процесният договор,
сключен между страните в настоящото производство, е ненаименован, двустранен,
консенсуален, комутативен, възмезден, по силата на който и за двете страни са възникнали
субективни права и задължения. Следователно, между страните по делото е възникнало
валидно договорно правоотношение.
Съдът намира, че не се установи в хода на производството в условията на пълно и
главно доказване наличие на виновно неизпълнение на задължения по договора от страна на
изпълнителя (ответното дружество), което да обуслови правото на ищците по чл. 87, ал. 1
5
ЗЗД да развалят възникналата облигационна връзка между страните. В случая ищците
поддържат, че у*то не е изпълнило задължението си да предостави изискани от тях
документи и информация относно обучението на детето им. Изрично задължение за
предоставяне на въпросния набор от документи и информация, обаче, не е предвидено в
процесния договор (вж. Част ІІ, т. 5 от договора). По тълкувателен път, на основание чл. 20
ЗЗД, може да се направи извод, че у*то, предвид специфичния предмет на дейност, който
осъществява, има задължение да предоставя на родителите информация за условията и
организацията на обучението, за резултатите от учебния процес, както и за всички други
факти и обстоятелства, имащи отношение и намиращи се във връзка с изпълнението на
договора за обучение (вж. Част ІІ, т. 1 от договора). Ответникът, обаче, е ангажирал
свидетелски показания за създадена онлайн платформа на у*то, в която е налична
необходимата за родителите информация, свързана с обучението на техните деца. Това
твърдение не е оспорено от ищците, нито те са ангажирали доказателства за оборването му,
поради което съдът счита за недоказано твърдяното с исковата молба виновно неизпълнение
от страна на ответника на негово задължение по процесния договор, изразяващо се в
непредоставяне на изискани от ищците документи и информация относно обучението на
детето им.
Дори да се приеме, че такова задължение съществува и то не е било изпълнено от
у*то, следва да се обсъди цялостното поведение на ищците, изразено чрез направените от
тях изявления във връзка с прекратяването на договора за обучение. Съдът намира, че
ищците са целяли прекратяването на договорното правоотношение, предвид последващо
обучение на тяхното дете в друго у*. В този смисъл следва да се тълкува предоставената по
делото кореспонденция между страните - в съобщение от 04.02.2023 г. ищцата М. Т. заявява,
че „детето няма да посеща учебното заведение“ поради семейни причини и че отправя
искане за връщане на дадения депозит; на 07.02.2023 г. е изпратена нотариалната покана до
у*то, съдържаща идентични искания, както и съобщението, че И. Т. няма да посещава
учебното заведение по семейни причини за срок от 10 учебни дни; на 14.02.2023 г. е
сключен договорът с другото у* при уговорена начална дата на изпълнение от 15.02.2023 г.,
която именно ищците сочат като дата на прекратяване на процесния договор за обучение.
Видно е, че съобщенията за отсъствие на детето И. Т. за по 10 учебни дни, първото от които
е направено на 04.02.2023 г., съответстват на оставащия период до започването на
обучението в другото учебно заведение. Съобразявайки това, както и обстоятелството, че
нотариалната покана от ищците е връчена на у*то на 23.02.2023 г. със срок за изпълнение от
два дни, не може да се приеме, че прекратяването на договора е настъпило на 15.02.2023 г.
(както твърдят ищците), поради неизпълнение на задължението на у*то да предостави
изисканата от родителите информация, свързана с обучението на детето им.
Следва да се съобрази още, че дори да се приеме, че е налице надлежно прекратяване
на процесното правоотношение на заявеното от ищците основание, връщането на дадения
депозит на отпаднало основание би противоречало на нормата на чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Посочената разпоредба предвижда, че развалянето на договор има обратно действие, освен
при договорите за продължително или периодично изпълнение, какъвто именно е
процесният договор, предвид неговия специфичен предмет - обучение на дете в учебно
заведение в рамките на една или повече учебни години. Даденото в изпълнение на такъв
договор преди развалянето се запазва, тъй като страните са изпълнили част от задълженията
си и няма основание за връщане по изпълнената част. Последицата от развалянето е, че
страните са длъжни да върнат разменените престации, само когато развалянето на договора
има обратно действие (в този смисъл е Решение № 386 от 10.06.2009 г. на ВКС по гр. д. №
178/2008 г., I г. о., ГК).
Така мотивиран, съдът намира за неоснователна главната искова претенция с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на Ч* с* у* „**** да заплати на М. Т.
6
Т* и В. Й. Т. сумата от 2000,00 лева, представляваща платен на отпаднало основание
депозит по сключен между страните договор за обучение.
По евентуалните искове за прогласяване нищожността на клауза по договора:
Неснователността на главния иск налага да бъдат разгледани предявените от
ищците евентуални искове. Спрямо процесния договор за обучение приложение
намират правилата на ЗПК, тъй като ищците имат характера на потребители по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗПК, в качеството си на физически лица, страни по
договор, по силата на който ползват услуга, действайки извън рамките на своята
търговска или професионална дейност. Съответно - ответното дружество има
качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗПК, доколкото предоставя
услуга и сключва договор с потребители като част от своята търговска и
професионална дейност. Поради това на първо място следва да бъдат разгледани
именно твърденията на ищците за наличие на неравноправна клауза в процесния
договор.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
„неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребител, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.
Съгласно чл. 143, т. 6 ЗЗП, неравноправна е клаузата в договор, сключен с
потребител, която позволява на търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си
по договора по своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя,
както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати
договора.
Процесната клауза на т. 3 от Част V на договора, за която ищците поддържат, че има
неравноправен характер, предвижда, че в случай на прекратяване на договора в определени
хипотези, включително едностранно от родителите с едномесечно предизвестие (каквото
именно ответникът поддържа, че е налице в процесния казус), пълният размер на депозита
се удържа като неустойка за покриване на направените от изпълнителя разходи с цел
обезпечаване обучението на ученика за целия срок на учебната година. Тази клауза съдът
съпостави с останалите клаузи от договора, касаещи уредбата на отношенията между
страните при неговото прекратяване, при което се установи, че родителите могат да
прекратят договора само и единствено с предизвестие, независимо каква е причината за
това, а у*то има възможността да прекратява договора и без предизвестие. Явно е, поради
това, че е налице неравноправие между страните, защото процесният договор дава по-
голяма свобода, т. е. повече възможности на ответника да прекрати договора. Процесната
клауза на т. 3 от Част V-та от същия, допускаща задържането на депозита и в случай на
едностранно прекратяване на договора от родителите с едномесечно предизвестие, има
неравноправен характер, на основание чл. 143, т. 6 ЗПК, тъй като установява право на
изпълнителя да задържи като неустойка платения от родителите депозит, въпреки липсата на
виновно поведение от тяхна страна, а съответстващо задължение в тежест на у*то да
заплати такава неустойка при едностранно прекратяване на договора от него с предизвестие
7
не е предвидено. Нещо повече, процесната неустойка е дължима и когато родителите, в
качеството си на възложители по договора за обучение, са заплатили всички установени в
договора текущи свои задължения, включително платената вноска за обучение за започнат
месец.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за
нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.
Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на
волята в ч*то право /чл. 9 ЗЗД/. С нея страните уговарят предварително размера на
обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите
задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието
на договора и в ч*ст да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две
посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, а в равна степен и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/. Добрите
нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях, като за спазването им при иск за присъждане на неустойка
съдът следи служебно. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес. Разяснено е по-нататък, че условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка, произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, като примерно са
изброени следните критерии, които следва да се съобразят при преценката дали конкретна
клауза за неустойка противоречи на добрите нрави: естеството им на парични или на
непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство,
залог, ипотека и др.; вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди, като при конкретната преценка за нищожност на неустойката, могат да
се използват и други критерии, като се вземат предвид конкретните факти и обстоятелства за
всеки отделен случай.
Съобразявайки изложеното в съответствие с критериите на Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, и приложимата в случая
законодателна уредба в защита на потребителя, съдът намира, че процесната неустойка
излиза извън присъщата на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3
ЗЗД. Начинът, по който е уговорена неустойката, сочи, че възложителите ще дължат
неустойка, упражнявайки правото си да прекратят едностранно договора с предизвестие,
дори когато са изправна страна по отношение на основното си задължение – да заплащат
дължимите такси и вноски за обучението на детето си. Следователно, дори и интересът на
изпълнителя по договора за обучение да е удовлетворен – той в срок да е получи
възнаграждението си за предоставяната от него услуга – същият ще има право да получи
допълнително и неустойка, която не е свързана с неизпълнение на съществено задължение
по договора и не обезпечава реално претърпени вреди. По тези съображения съдът намира,
че неустоечната клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
В допълнение следва да се съобрази и специфичният предмет на процесния договор -
обучение на дете в учебно заведение. Поради това съдът намира за недопустимо у*то да
8
ограничава правото на на родителите да прекратят договора с едномесечно предизвестие,
налагайки им своеобразна санкция по силата на процесната неустойка, въпреки липсата на
виновно поведение от тяхна страна.
Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. Ответникът по делото е възразил, че процесната клауза за
неустойка е индивидуално уговорена и чл. 143 ЗЗП е неприложим, което налага, с оглед
установената нищожност на тази клауза, да се обсъди въпросът дали същата е индивидуално
уговорена. Съгласно доказателственото правило на чл. 146, ал. 4 ЗЗП тежестта на доказване
на това обстоятелство пада върху ответника. По делото обаче такова доказване не е
проведено, като не са ангажирани доказателства за проведено индивидуално договаряне
между у*то и родителите с предмет конкретно оспорените от ищците
като неравноправни клаузи. Поради това съдът приема, че макар и
оспорената клауза на договора да е била известна на ищците, тя не е били предмет на
индивидуално договаряне и следователно те не са имали възможност да влияят върху
съдържанието към момента на сключване на договора. Следователно, не е налице
изключението на чл. 146, ал. 2 ЗЗП и в този смисъл ищците могат да се ползват от защитата,
предвидена в ЗЗП.
Установената нищожност на клаузата на т. 3 от Част V-та на процесния договор за
обучение обуславя разглеждането на предявения иск за връщане на платения по договора
депозит при липса на основание. Възможността за връщане на платено при изначална липса
на основание, включително в специалната хипотеза на установена нищожност на договор
или договорна клауза, намира опора в принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване. По делото е безспорно между страните, че сумата от 2000,00 лева,
представляваща депозит по договора, е платена от ищците и е постъпила в имуществото на
ответника. Съгласно т. 10 от Част ІV-та на договора, този депозит обезпечава плащанията по
договора, като при изтичане на срока на договора се пренася за следващата учебна година
или се възстановява, ако ученикът продължава обучението си в друго у*, в случай че всички
задължения към у*то са платени - месечни такси за обучение, клубни такси, такси за
транспорт или други. Установи се по делото, че процесният договор за обучение е прекратен
именно поради неоспореното от ответника обстоятелство, че детето на ищците е
продължило обучението си в друго у*, тоест - настъпило е предвиденото в договора условие
за връщане на така заплатения от ищците депозит. Липсват основания за неговото
задържане като неустойка по договора. От една страна не се установи наличие на
незаплатени от ищците задължения по договора (твърдения в този смисъл не са и
релевирани от ответника), а от друга страна се установи, че договорната клауза,
предвиждаща задържане на депозита при едностранно прекратяване на договора от
родителите с едномесечно предизвестие, е нищожна. Изложеното обуславя извода, че
процесната сума подлежи на връщане от ответника, поради което предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде уважен в цялост като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски
имат и двете страни по делото. В полза на ищеца, съобразно уважената част от исковите
претенции, следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1088,00 лева, на основание
представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за реалното заплащане на претендираното
адвокатско възнаграждение (л. 166 и сл. от делото). Предвид отхвърлянето на предявения от
ищците главен иск и като съобрази уговореното в представения договор за правна защита и
съдействие, съдът счита за дължими в полза на ищците разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер от 1000,00 лева (500,00 лева за уважената част от исковите
претенции и 500,00 лева за развилото се в хода на исковото производство обезпечително
9
такова). В полза на ответника, съобразно отхвърлената част от исковите претенции, следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева,
съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 172 от делото) и доказателства за реалното
му заплащане, приложени към отговора на исковата молба.
По изложените съображения, Софийски районен съд, Първо гражданско
отделение, 47-ми състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователен предявеният от М. Т. Т*, ЕГН:
**********, и В. Й. Т., ЕГН: **********, срещу Ч* с* у* „****, ЕИК: ***, главен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищците сумата от 2000,00 лева, представляваща платен на отпаднало основание депозит по
сключен между страните договор за обучение на И. В. Т. от 01.03.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на т. 3, изр. посл., от Част V-та на
договор за обучение на И. В. Т., сключен на 01.03.2022 г. между М. Т. Т., ЕГН:
**********, и В. Й. Т., ЕГН: **********, в качеството им на възложители, и Ч* с* у*
„****, ЕИК: ***, в качеството му на изпълнител, на основание чл. 143, ал. 1, т. 6 ЗЗП и
чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ч* с* у* „****, ЕИК: ***, да заплати на М. Т. Т. , ЕГН: **********,
и В. Й. Т., ЕГН: **********, в условията на активна солидарност и на основание чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 2000,00 лева, представляваща платен от ищците в
полза на ответника депозит по договор за обучение на И. В. Т., сключен на 01.03.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано датата на подаване на
исковата молба (25.05.2023 г.) до окончателното изплащане, както и сумата от
1088,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени от ищците
разноски в хода на производството, съобразно уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА М. Т. Т. , ЕГН: **********, и В. Й. Т., ЕГН: **********, да
заплатят, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Ч* с* у* „****, ЕИК: ***, сумата от
450,00 лева, представляваща сторени от ответника разноски в хода на производството,
съобразно отхвърлената част от предявените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10