Р Е Ш Е Н И Е
№ 224
гр.Враца, 07.07.2021
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, VI-състав
в публично заседание на 17.06.2021г./седемнадесети юни две хиляди двадесет и
първа година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря СТЕЛА БОБОЙЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 195 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 27, ал. 5 Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано е по жалба
„Т.2.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, представлявано от * Й.Н.Х.,
чрез * Ц.С., против АУПДВ № 01-2600/1648#18/17.03.2021г.
на Зам. Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – София, с който е
установено публично държавно вземане в размер на 44106,18 лева, представляващо
100% от изплатеното финансово подпомагане по направление „Поддържане на местообитанията на
зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитогологично
значение (ВПС-4.1)” за кампании 2015 и 2016.
В жалбата и допълнително представено по делото писмено
становище се излагат доводи за незаконосъобразност на акта, поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на
материалния закон. Счита се, че липсват доказателства относно материалната
компетентност на органа издал оспорения АУПДВ, доколкото в самия акт не е
посочено делегирани ли са правомощия на Зам. изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ по издаването му и въз основа на какъв акт. Твърди се, че след като
процедурата по установяване на публично държавно вземане е започнала след
14.07.2020 г. е следвало да бъде извършено по реда на ЗУСЕСИФ, с издаването на
мотивирано решение за финансова корекция по чл.73 от ръководителя на
управляващия орган, одобрил проекта и с него да се установи по основание и
размер финансовата корекция. Отправено е искане към съда да отмени оспорения
акт, като незаконосъобразен, поради неправилно прилагане на материалния закон.
Претендирани са разноски съобразно приложен по делото списък на разноските.
Ответникът – заместник - изпълнителният
директор на ДФ “Земеделие”, чрез процесуалния си представител в с.з. ** Д.П.,
оспорва жалбата по съображения, че процесният АУПДВ е издаден от компетентен
орган, като в преписката са представени доказателства за това, в необходимата
писмена форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с
материалния закон и неговата цел. Твърди, че обжалваният акт е издаден след
като акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат” от
ПРСР 2014 – 2020 г. е влязъл в сила, след потвърдително решение по адм. дело №
178/2019 г. на АдмС – Враца, оставено в сила с решение по адм. дело № 9775/2019
г. на ВАС. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от
образуваната пред административния орган преписка.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното:
Оспорващото дружество е регистрирано като земеделски стопанин в
интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) с уникален
регистрационен номер (УРН) 531710 и е одобрен за участие по мярка 10
“Агроекология и климат” от ПРСР 2014 – 2020 г., с направление “Поддържане на местообитанията на
зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично
значение (ВПС-4.1)”, през кампания 2015 г. и 2016г. През първата година от
ангажимента по заявление с УИН:06/100615/60072 за кампания 2015 на земеделския
стопанин е изплатена сумата – АК2 – 21 387,67 лева, а през втората година от
ангажимента, по заявление с УИН 06/010616/63626 за кампания 2016, АК 2 – 22 718,51
лева или общо за двете години 44 106,18 лева.
С акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 “Агроекология и климат” от
ПРСР 2014 – 2020 г. с изх.№ 01-2600/1648 от 14.11.2018 г., издаден от зам.
изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, е прекратен агроекологичният
ангажимент на бенефициера „Т.2.“ ЕООД. Като основание за
прекратяване на ангажимента е посочен чл.18, ал.3, т.3 от Наредба №
7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г., поради неспазване на изискванията по чл. 20, ал. 4 от
същия подзаконов нормативен акт. Актът е обжалван пред АдмС – Враца и с Решение
№ 265/20.06.2019 г. по адм. дело № 178 по описа на съда за 2019г. е потвърден.
Последвало обжалване на решението на административния съд пред ВАС, който с
Решение № 8866/06.07.2020 г. по адм. дело №9775/2019 г. го е оставил в сила.
След влизане в сила на акта за прекратяване на агроекологичния ангажимент
административният орган е предприел действия по възстановяване на сумите, изплатени
на земеделския стопанин. С писмо с изх. № 01-2600/1648#12/14.07.2020 г. Зам.
изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил жалбоподателя за откриване на
производство по издаване на АУПДВ на основание чл.26, ал.1 от АПК, като му е
дал възможност да представи възражения и допълнителни доказателства в 7-дневен
срок от получаване на съобщението.
Жалбоподателя се е
възползвал от това свое право и е депозирал възражение с вх. № 01-2600/1648≠14/21.08.2020 г., като е заявил, че не са налице фактически и правни основания
за откриване на производството, а издаването на акта е предоставено на
свободната преценка на ДФ „Земеделие“ и предвид липсата на отправено искане за
издаване на такъв административен акт, то същият не може да бъде издаден и
производството следва да се прекрати.
Административният орган
не е приел възражението за основателно, и е издал оспорения в
настоящото производство АУПДВ № 012600/1648#18 от 17.03.2021 г.,
с който
е установено публично държавно вземане в размер на 44 106,18 лева,
представляващо 100% от изплатеното финансово подпомагане по направление „Поддържане на местообитанията на
зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитогологично
значение (ВПС-4.1)” за кампании 2015 и 2016, във връзка с подадени от
жалбоподателя заявления за подпомагане с УИН:06/100615/60072 и УИН 06/010616/63626.
Като фактическо основание за издаване на акта е посочен влезлият в сила акт
за прекратяване на агроекологочния ангажимент, а като правно основание -
разпоредбите на чл. 27, ал. 3, ал. 5 и ал. 7 и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, както и чл.7, §
1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за
определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за
администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното
съответствие. Изложени са мотиви, че в съответствие с разпоредбата на чл.18,
ал.4, б.„а“ от Наредба № 7 от 24.02.2015г. земеделският стопанин следва да
възстанови 100 % от получената финансова помощ по съответното направление,
което се равнява на 44106,18 лева. В АУПДВ е посочено, че публичното държавно
вземане подлежи на доброволно плащане в 50–дневен срок, считано от деня,
следващ уведомяването, като в съответствие с чл.7, §1 и §2 от Регламент (ЕС) №
809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за
прилагане на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по
отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за
развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, лихва се начислява за
периода, изминал от определения в акта срок за възстановяване и датата на
плащане от страна на бенефициера или на прихващане от бъдещи вземания от страна
на РА.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и
срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.168 АПК, съдът преценява законосъобразността на АА, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са разпоредбите
при издаването и съобразен ли е с целта, която преследва закона. При преценката
си съда изхожда от правните и фактическите основания посочени в
административния акт.
Съгласно чл.166, ал.1 от ДОПК установяването на публичните вземания,
каквото е и процесното на основание чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК, се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В чл.20а, ал. 5 и
ал. 6 от ЗПЗП е регламентирано, че изпълнителният директор на фонда, който съгласно
чл.20а, ал.1 от същия закон е и изпълнителен директор на разплащателната
агенция, издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на
ДОПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел
III от ЗУСЕСИФ. Той може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5 на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
От представените по делото доказателства се установява, че оспореният в
настоящото производство акт е издаден от Заместник изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, избран с решение на Управителния съвет на Фонда по
Протокол № 114 от 15.06.2017г. Със Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г. в
съответствие с чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП, Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”
е делегирал правомощията си по издаване на актове за установяване на публични
държавни вземания на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. В т.3 от цитираната заповед изрично е делегирано правомощието на Зам.
изпълнителния директор да издава и подписва актове за установяване на
публични държавни вземания по всички схеми и мерки по директните плащания, уредени
в Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания. От изложеното следва, че оспореният АУПДВ е
издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, поради
което не е нищожен административен акт и доводите на жалбоподателя в тази
насока са неоснователни. Действително в акта не е посочена упълномощителната
заповед на изпълнителния директор на ДФ “Земеделие”, но това не е съществен
пропуск, който води до неговата нищожност, защото както се установи в случая, не
изключва наличието на валидно делегиране на правомощия на издалия го
административен орган.
Обжалваният АУПДВ е
издаден в писмена форма, като съдържа изискуемите в чл.59, ал. 2 АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за издаването му, които
кореспондират помежду си, с което е изпълнено императивното изискване на закона
административният акт да е мотивиран. Мотивите на административния акт
представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и
тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния
орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено
значение и за съда при осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им
възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на
издадения административен акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите
могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който актът
препраща и който е изготвен в хода на административното производство и е
приложен към преписката. В конкретния случай, видно от съдържанието на
оспорения акт, административният орган се е мотивирал подробно и аргументирано,
като възприетото от същия от фактическа страна е съответно на материалните
норми, посочени като правно основание за издаване на акта. Видно от
доказателствата по делото, с нарочен акт на зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
с изх.№ 01-2600/1648 от 14.11.2018 г., е прекратен агроекологичния
ангажимент на „Т.2.“ ЕООД по направление „Поддържане на местообитанията на зимуващите видове
гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитогологично значение
(ВПС-4.1)”, като акта е мотивиран с разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10
„Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., поради неспазване на
изискванията по чл. 20, ал. 4 от същия подзаконов нормативен акт. Актът е оспорен
по съдебен ред пред АдмС – Враца, който с Решение № 265/20.06.2019 г.,
постановено по адм. дело №178 по описа на съда за 2019 г. е отхвърлил жалбата,
като неоснователна. Решението на АдмС – Враца е обжалвано пред ВАС и с Решение
№8866/06.07.2020 г. по адм. дело № 9775/2019 г. върховната инстанция го е оставила
в сила. При това положение актът за прекратяване на агроекологичния
ангажимент на оспорващото дружество е влязъл в сила в деня на постановяване на
касационното решение, т.е. на 06.07.2020 г. Противно на изложените в жалбата
възражения при влязъл в сила такъв акт, за органа се изключва дискреционната
власт и той не разполага с оперативна самостоятелност, за да прецени дали да
действа, как да действа и по какъв начин, а в условията на обвързана
компетентност е задължен да издаде АУПДВ. Съгласно цитираните в
последния разпоредби на чл. 27 ал. 3, ал. 5 и ал.7 от ЗПЗП, РА е длъжна да
предприеме необходимите действия за
събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и
проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и
глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския
съюз. Вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
При издаването на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Процедурата е започнала с уведомяване
на дружеството жалбоподател за започналото административно производство с писмо
с изх. № 01-2600/1648#12/14.07.2020 г., като му е дадена възможност да
представи своите възражения и писмени доказателства. Същите са приети и
обсъдени от
административния орган, поради което не може да се приеме, че правото му на
защита е било ограничено по някакъв начин, а органът се е произнесъл, след като служебно е изяснил всички факти и обстоятелства
от значение за случая и е събрал необходимите доказателства за това.
Обжалваният административен акт съответства и на материалния закон.
Както беше отбелязано
по-горе административният орган е мотивирал издаването на АУПДВ с разпоредбата
на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., съгласно която Държавен фонд "Земеделие" –
Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските
стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление,
съгласно условията на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 и ал. 4. Съгласно чл. 18, ал.
4, от цитираната Наредба земеделските стопани възстановяват получената до
момента финансова помощ по съответното направление заедно със законните лихви в
зависимост от кампанията на първоначално одобрение по мярката до кампанията, в
която е прекратен агроекологичният ангажимент, като съгласно б. „а“ до края на
третата година – 100% от помощта. От представените с преписката доказателства
се установява, че агроекологичния ангажимент е прекратен за кампания 2017,
поради което правилно е посочено в оспорения АУПДВ, че в съответствие с чл.18,
ал. 4, б. „а“ жалбоподателя следва да възстанови 100% от изплатеното финансово
подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на
прекратяване на ангажимента, а именно за кампания 2015 и кампания 2016, което се равнява на 44 106,18
лева и за която сума няма спор по делото.
Следователно основните материалноправни предпоставки, за да се приложи тази
разпоредба, е наличието на плащане в полза на земеделския стопанин на основание
оторозирано подпомагане по мярка 10 и прекратяване на агроекологичния
ангажимент вследствие на влязъл в сила административен акт поради неспазване на
изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. В случая от доказателствата
по делото се установява наличието и на двете предпоставки. Безспорно установено
е получаването на финансово подпомагане по мярка 10 в общ размер на 44 106,18 лева, както и наличието на прекратен агроекологичен ангажимент с влязъл в сила съдебен
акт. Съдебната практика на ВАС изрично приема, че изплатената субсидия подлежи
на връщане, считано от момента на влизане в сила на административния акт за
прекратяване на агроекологичния ангажимент. Възстановяването на получените
средства е последица от този административен акт, с оглед на което са изпълнени
условията за издаване на обжалвания в настоящото производство АУПДВ.
Неоснователни са изложените в жалбата възражения, че след като процедурата по
установяване на публично държавно вземане е започнала след 14.07.2020 г. е
следвало да бъде извършена по реда на ЗУСЕСИФ. Съгласно чл.27, ал.6 от ЗПЗП
дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради
нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 - 9 ЗУСЕСИФ, се установява с
издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от
същия закон. Според разпоредбата на ал.7 от същия законов текст, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
От посочените разпоредби става ясно, че законодателят е въвел разграничение
между нарушенията, които водят до издаване на решения за налагане на финансова
корекция и нарушенията, които са основание за издаване на АУПДВ. Последният се
издава само в случаите, когато не се касае за нарушения, представляващи
нередности, водещи до налагане на финансови корекции, посочени в чл.70, ал. 1
ЗУСЕСИФ, а е налице нарушение на задължения на бенефициерите, произтичащи от
секторното законодателство, както е в случая.
Обжалвания акт е издаден и в съответствие с целта на закона при условията
на обвързана компетентност, доколкото прекратяването на многогодишния
агроекологичен ангажимент е в противоречие с предназначението на финансовото
подпомагане по мярка 10, поради което задължаването на получателя да възстанови
сумата отговаря на преследваната от закона цел.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспореният АУПДВ е издаден от
компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същият е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърден, а жалбата срещу него следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
делото неоснователна се явява и претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски. Такива се дължат на ответника на основание чл.
143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, но не в претендирания от него
размер, а в съответствие с чл. 37 от ЗПП и предвид вида и количеството
извършена дейност, съдът определя юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер по чл. 24 от ЗПП, а именно 100 /сто/ лева.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Т.2.“ ЕООД, *** представлявано
от * Й.Н.Х., против АКТ за установяване на публично държавно вземане №
01-2600/1648#18/17.03.2021 г. на Зам. Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“ – София.
ОСЪЖДА „Т.2.“
ЕООД, представлявано от * Й.Н.Х. ДА
ЗАПЛАТИ на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - СОФИЯ юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, като ОТХВЪРЛЯ искането в
останалата част до пълния претендиран размер.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението на страните, чрез
Административен съд - Враца, пред Върховен административен съд -
София.
АДМ. СЪДИЯ: