Р Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 10.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 105 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и
чл. 90, ал. 1 ЗКИР, предявени от „Клас“ ООД срещу Е.Д.М..
Ищецът твърди, че на
23.11.2015 г. сключил договор за аренда с ответника, който му предоставил за
временно и възмездно ползване собствените си земеделски земи. При извършена
справка в СВ при РС Свиленград установил, че между К.А.Б., в качеството му на
управител на ищцовото дружество, и ответника бил подписан анекс за прекратяване
на договора за аренда по взаимно съгласие. Счита, че този анекс не обективирал
постигнато между страните съгласие, тъй като ищецът не бил надлежно
представляван. Поддържа, че въз основа на договор за особен залог от 31.03.2016
г., сключен между заложния кредитор „Първа инвестиционна банка” АД и
залогодателя „Клас” ООД, бил вписан особен залог върху търговското предприятие
на ищеца. След вписване на предприето принудително изпълнение върху заложеното
търговско предприятие от 18.09.2018 г. за управител на същото по смисъла на чл.
46, ал. 6 ЗОЗ бил назначен Любомир Дачев. С последващо решение от 24.06.2019 г.
на заложния кредитор за управител бил назначен Лъчезар Варнаджиев. Посочено е,
че с вписване на управителя в Търговския регистър се прекратявали правомощията
на управителните органи на залогодателя. Поради това намира, че правомощията на
управителя на ищеца К.А.Б. били прекратени от 23.10.2018 г. Ето защо счита, че
към момента на подписване на анекса – 24.07.2019 г., К.А.Б. не е могъл да
изрази валидна воля от името на ищцовото дружество. Предвид изложеното, моли да
бъде обявена недействителността на сключения анекс и да бъде признато за
установено несъществуването на вписаното обстоятелство, а именно прекратяването
на договора за аренда.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от
ответника Е.Д.М.. Възразява, че били несъстоятелни твърденията на ищеца,
че не бил надлежно представляван при сключване на анекса за прекратяване на
договора за аренда, тъй като и към момента К.А.Б. бил вписан като управител и
не бил заличен. Поддържа, че Лъчезар Варнаджиев бил назначен единствено като
управител на заложеното търговско предприятие, но това обстоятелство не било
вписано. Поради това намира, че процедурата по назначаване на управител по реда
на чл. 46, ал. 6 ЗОЗ не била довършена, като за третите лица представляващ
ищеца продължавало да е К.А.Б., докато новият управител не бъде вписан в
Търговския регистър. Също така твърди, че от 2019 г. земите, предмет на
процесния договор, се обработвали от лице, което имало сключен договор с ищеца.
Поради това счита, че за ищеца липсвал правен интерес от търсената защита. Също
така е посочено, че заложният кредитор бил избрал да се удовлетвори от
предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.
Отношенията по арендния договор нямали характер на движими или недвижими
дълготрайни материални активи, поради което не могли да бъдат част от заложната
съвкупност. От друга страна, съгласно сключения договор за банков кредит залог
върху бъдещата земеделска продукция бил учреден само за реколта 2018/2019 г.,
от което следвало, че анексът не накърнявал правата на кредитора. Също така е
посочено, че дружеството не било възразило веднага след узнаване за сключения
анекс и неговото вписване. Оспорва и че договорът предвиждал едногодишно
писмено предизвестие за прекратяването му. По тези съображения моли предявените
искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От договор за аренда на
земеделска земя, вписан в СВ при РС Свиленград на 23.11.2015 г., се установява,
че ответницата, в качеството на арендодател, е предоставила на ищеца, в
качеството на арендатор, за временно и възмездно ползване собствените си
земеделски земи, съставляващи имоти с № 090053, 064016, 053013 и 018004 по
плана за земеразделяне на с. Чернодъб, общ. Свиленград. Договорът е със срок на
действие от пет стопански години, считано от 01.10.2016 г. до 30.09.2021 г. С
Анекс № 180, т. II, рег. № 4031 от 24.07.2019 г., сключен в
писмена форма с нотариална заверка на подписите, и вписан в СВ при РС
Свиленград с вх. рег. № 2568, дв. вх. рег. № 2566/24.07.2019 г., т. II, акт №
200, ответницата и К.А.Б., действащ като управител на ищцовото дружество, изразили
воля да прекратят по взаимно съгласие договора за аренда.
От извършената служебна
справка в Търговския регистър по електронното дело на „Клас“ ООД се установява,
че поради неизпълнение от страна на търговското дружество на задължение,
произтичащо от сключен на 31.03.2016 г. договор, кредиторът „Първа
инвестиционна банка“ АД е пристъпил към изпълнение върху предоставеното като
обезпечение по реда на ЗОЗ търговско предприятие. Определен е за управител на
търговското предприятие Любомир Михайлов Дачев, като на 23.10.2018 г. това
обстоятелство е било отразено по партидата на дружеството в търговския
регистър, раздел „Залог на търговско предприятие“. На 02.07.2019 г. е бил
вписан нов управител на търговското предприятие – Лъчезар Валериев Варнаджиев.
В раздел „Основни обстоятелства“, поле 7 „Управители“ като управител е вписан К.А.Б..
От изисканите от ОС
„Земеделие“ – гр. Свиленград документи се изяснява, че ищцовото дружество, чрез
управителя на търговското предприятие Лъчезар Валериев Варнаджиев, е сключило
на 27.09.2019 г. договор за пренаемане на процесните земеделски земи със
земеделски производител Х.Т.със срок на действие за стопанската 2019/2020 г. От
своя страна, ответницата е отдала на 24.07.2019 г. същите тези земи за горепосочения
период на лицето Е. И.С., която е подала декларация по чл. 70, ал. 1 ППЗСПЗЗ,
вр. чл. 37б, ал. 3 ЗСПЗЗ пред ОС „Земеделие“ – гр. Свиленград.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
На първо място, съдът
намира за необходимо да изясни, че счита за неоснователни възраженията на
ответницата за недопустимост на исковете поради обстоятелството, че имотите се
обработвали от лице, което било в договорни отношения с ищеца. Видно от
изисканите от ОС „Земеделие“ – гр. Свиленград документи за стопанската
2019/2020 г. ответницата е сключила договор за наем, по силата на който се е
задължила да предостави процесните земи за ползване на трето лице. Поради това
и създадената несигурност във връзка с упражняването на правата на арендатора,
произтичащи от договора за аренда, съдът намира, че е налице правен интерес от
търсената защита. По тези съображения съдът счита, че следва да разгледа по
същество предявените искове.
По иска с правно
основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД:
С т. 2 на ТР № 5 от
12.12.2016 г. по тълк. дело № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС се уеднакви съдебната
практика по въпроса за приложение на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД, като се
прие, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има
представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на
което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. В тази
насока следва да се изясни, че съдът не е обвързан от сочената от страните
правна норма, като сам квалифицира исковете, с които е сезиран, като изхожда от
правопораждащите юридически факти и петитума. С оглед изложеното и като
съобрази цитираното тълкувателно решение, съдът е приел, че не се касае за иск
с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на процесния
анекс поради липса на съгласие. Това е така, тъй като договорът е сключен при
липса на съгласие, когато то е изтръгнато чрез насилие или изразеното от страната
съгласие е без намерение за обвързване, тъй като е дадено на шега или като
пример, но във всеки случай без съзнателно намерение на страната да се обвърже
с договора. За разлика от хипотезата на нищожност на договора, сключен при
липса на съгласие, договорът, сключен при липса на надлежна представителна
власт не е нищожен, тъй като правните действия, извършени от лице без
представителна власт не са нищожни, доколкото могат да бъдат потвърдени от
представлявания. Налице е висяща недействителност на сделката до
потвърждаването ѝ от лицето, от чието име е сключена, поради което
правната квалификация на иск за недействителност на сделка поради липса на
представителна власт е по чл. 42, ал. 2 ЗЗД. Именно в тази връзка са въведените
в исковата молба твърдения за сключване на анекс за прекратяване на договор за
аренда от лице без надлежно учредена представителна власт.
При така дадените
разяснения, следва да се обсъдят въведените от ищеца твърдения за
недействителност на процесния анекс. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 6 ЗОЗ
след вписване в Търговския регистър на управител на предприятие по чл. 46, ал.
4 ЗОЗ правомощията на органите на дружеството се прекратяват, като залогодателят
се лишава от правото да управлява и да се разпорежда със заложеното имущество, а
законен представител на дружеството става занапред вписаният нов управител на
предприятието. Последният управлява и представлява залогодателя и извършва
всички действия, които са могли да извършват лицата, чиито правомощия са
прекратени с вписването му за управител (чл. 48, ал. 1 ЗОЗ), като е длъжен да
вземе всички мерки за запазване на неговите интереси с грижата на добър
търговец (чл. 49 ЗОЗ). Във връзка с възражението на ответницата, че К.А.Б. все
още продължава да е вписан като управител, следва да се изясни, че специалните
разпоредби на чл. 26 и чл. 32, вр. чл. 21, ал. 2 ЗОЗ не предвиждат, че трябва
да бъде заличен. Напротив, в практиката си ВКС приема, че когато в резултат на упражнени права по чл. 46
ЗОЗ в ТР е вписан управител на търговско предприятие, а впоследствие членовете
на СД са заличени от ТР, са налице предпоставките на закона за прекратяване на
акционерно дружество по реда на чл. 252, ал. 1 т. 6 ТЗ (така Решение № 369 от
08.08.2019 г. по т. д. № 647/2018 г. на ВКС, II т. о.). Доколкото
аналогична разпоредба (чл. 155, т. 3 ТЗ) е налична и по отношение дружеството с
ограничена отговорност, следва изводът, че въпреки че с вписването на
управителя на търговското предприятие се прекратяват правомощията на органите
на дружеството, това не поражда задължение за заличаване на управителя на
дружеството. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл. 48, ал. 3 ЗОЗ,
която предвижда възможност залогодателят да извършва процесуални действия лично
или чрез упълномощено от него лице, когато са предявени искове относно
обезпеченото вземане или учредения по реда на ЗОЗ залог за обезпечаването му. Тук
е мястото да се изясни, че е неоснователно възражението на ответницата, че
анексът не накърнявал правата на заложния кредитор, тъй като договорите за
аренда не били част от заложната съвкупност. В случая заложният кредитор е
пристъпил към изпълнение във основа на договор за залог на търговското
предприятие от 31.03.2016 г., който е различен от представения от ответника
договор за банков кредит от 02.01.2018 г., по силата на който е учреден особен
залог върху бъдещата реколта за стопанската 2018/2019 г. В тази връзка е
необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 52, ал. 1, т. 1 ЗОЗ, която дава
възможност на заложния кредитор да се удовлетвори от приходите от дейността на
предприятието. От това следва изводът, че е допустимо управителят на
търговското предприятие да упражнява правата по сключените договори за аренда,
за да реализира печалба, която впоследствие да послужи за погасяване задълженията
на длъжника. Именно по този начин е действал назначеният управител на
търговското предприятие, който е подписал договор за пренаемане на имотите.
С оглед всичко изложено,
съдът намира, че след вписването на управител на предприятието по реда на чл.
46, ал. 4 ЗОЗ в ТР на 23.10.2018 г. по силата на закона са се прекратили
правомощията на управителя по чл. 135, т. 2 ТЗ за осъществяване на процесуално
представителство и разпореждане и управление на имущество на дружеството.
Поради това сключването на процесния анекс за прекратяване на договора за
аренда по взаимно съгласие на 24.07.2019 г. от К.А.Б. е извършено без
представителна власт. Без правно значение е дали ответницата е знаела, че подписалият
анекса управител не е имал представителни функции. В тази връзка разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно
на третите добросъвестни лица от момента на вписването, от което следва, че
ответницата е следвало да положи дължимата грижа, за да се увери, че договаря с
надлежен представител.
Доколкото се установи,
че подписалият анекса К.А.Б. е действал без надлежно учредена представителна
власт, следва да се разгледа въведеното от ответницата възражение по чл. 301 ТЗ, че ищецът е потвърдил действията, тъй като не се противопоставил веднага
след узнаването. Съдебната практика приема, че при сключване на търговска
сделка без представителна власт е налице висяща недействителност, но до момента
на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена
сделка без представителна власт, или евентуалното ѝ потвърждаване. Според
чл. 301 ТЗ незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без
представителна власт сделка е обвързано с момента на узнаване на сделката, като
не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за
нея: уведомяване на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети
лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в
търговските книги на дружеството; уведомление чрез средства за комуникация или
за масово осведомяване и др. Ако бъде доказано узнаването на действията без
представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност
на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже
противопоставянето си и извършването му веднага след узнаване на сделката (така
Решение № 202 от 06.02.2012 г. по т. д. № 87/2011г. на ВКС, II т. о. и Решение
№ 103 от 25.07.2014 г. по т. д. № 2994/2013 г. на ВКС, I т. о.). Като взе
предвид всичко изложено и представените доказателства, съдът намира, че дружеството
се е противопоставило на сключването на процесния анекс за прекратяване на
договора за аренда съгласно чл. 301 ТЗ, предявявайки настоящия иск, доколкото
липсват данни да е узнало за тях преди предявяване на иска. С оглед
обстоятелството, че не се установява, че ищецът е потвърдил извършеното без
представителна власт действие, предявеният иск за обявяване недействителността
на анекса за прекратяване на договора аренда следва да бъде уважен.
По иска с правно
основание чл. 90, ал. 1 ЗКИР:
Предявеният иск е един
от трите установителни иска, предвидени в чл. 90, ал. 1 ЗКИР (така Определение № 304 от
27.06.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2821/2013 г., I г. о. и Определение № 154
от 20.03.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 119/2015 г., II т. о.), и
има за предмет установяване несъществуване на подлежащо на вписване
обстоятелство. Ето защо, за предявяването му е необходимо ищецът да установи
правен интерес, какъвто в случая е налице, тъй като вписването в имотния
регистър има оповестителна и защитна функция. В разглеждания случай вписването
създава правна привидност, че договорът за аренда е прекратен преди изтичане на
срока му на действие, поради което за ищеца е налице интерес от установяване на
факта, че е вписано несъществуващо обстоятелство. Разгледан по същество, искът
се явява и основателен, тъй като анексът е недействителен поради сключването му
от лице без представителна власт. Ето защо, вписаното в СВ – гр. Свиленград прекратяване
на договора за аренда по взаимно съгласие от 24.07.2019 г. съставлява вписване
на несъществуващо обстоятелство.
По искането на ищеца за
заличаване на вписаното обстоятелство съдът не дължи произнасяне, тъй като
според чл. 90, ал. 1 ЗКИР същото се извършва, когато по исков ред се установи
недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано
обстоятелство, като заличаването предполага уважаване на предявен иск. Във всички
случаи обаче компетентен да постанови заличаване на вписвания в имотния
регистър, респективно на вписванията, извършени по реда на Правилника за
вписванията, предвид изричната разпоредба на чл. 90, ал. 2 и ал. 3 ЗКИР е
съдията по вписванията, който се произнася по искане на заинтересуваното лице,
прокурора или служебно с определение, което подлежи на обжалване пред окръжния
съд (в този смисъл Решение № 158 от 04.02.2016 г. на ВКС по т. д. № 247/2015
г., II т. о.). Ето защо, в разглеждания случай съдът не е компетентен да отменя
или заличава вписаното обстоятелство.
С оглед изхода на спора
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски, за
които са представени доказателства за реалното им извършване, включващи държавна
такса, такси за вписване на исковата молба и преписи и адвокатско
възнаграждение в общ размер на 572,90 лв. Не се дължи банкова такса за вписване
на исковата молба в размер на 5 лв., тъй като не са представени доказателства
за заплащането ѝ.
Така мотивиран, РС
Свиленград
Р Е Ш И:
3
ОБЯВЯВА за недействителен на
основание чл. 42 ал. 2 ЗЗД анекс за прекратяване на договор за аренда № 180, т.
II, рег. № 4031 от 24.07.2019 г., вписан в СВ – гр. Свиленград
с вх. рег. № 2568, дв. вх. рег. № 2566/24.07.2019 г., т. II, акт № 200, сключен между „Клас“ ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***, и Е.Д.М., ЕГН: **********, адрес:
***.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО
на основание чл. 90, ал. 1 ЗКИР в отношенията между „Клас“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, и Е.Д.М., ЕГН: **********, адрес: ***, несъществуването
на вписаното в СВ – гр. Свиленград с вх. рег. № 2568, дв. вх. рег. № 2566/24.07.2019,
т. II, акт № 200, прекратяване по взаимно съгласие на договор за аренда на
земеделска земя № 160, т. IX, рег. № 7488/23.11.2015
г., вписан в СВ – гр. Свиленград с вх. рег. № 5921, дв. вх. рег. № 5917/23.11.2015
г., т. VII, акт № 130.
ОСЪЖДА Е.Д.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на „Клас“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 572,90 лв., представляващи сторени пред първата
инстанция разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: