РЕШЕНИЕ
№ 14988
гр. София, 01.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110122801 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано е по искова молба, подадена от „***“ АД
срещу „***“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15341,54 лв., с включени 15 лв.
ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие
на 27.08.2019 г. около 21:00 часа на ПП I-4, при км. 20+400, в посока гр. ***, в района на с.
***, причинени виновно и противоправно от водача на товарен автомобил „Фиат Дукато“, с
рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована
при ответника.
Ищецът твърди, че на 27.08.2019 г. около 21:00 часа на ПП I-4, при км. 20+400, в
посока гр. ***, в района на с. ***, е настъпило ПТП по вина на водача на товарен автомобил
„Фиат Дукато“, с рег. № ***, който нарушавайки разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, не
успява да спре своевременно при наличие на предпоставките за аварийно спиране и удря с
предната си част вече спрялата пред него товарна композиция, състояща се от товарен
автомобил „МАН“ и полуремарке, който от своя страна се удря в спрелия пред нея товарен
автомобил „Мерцедес“. Вследствие на посоченото на товарен автомобил „МАН“ са
причинени имуществени вреди.Твърди, че към датата на ПТП товарен автомобил „МАН“, с
рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско на МПС“, обективирана в
застрахователна полица № ***/12.07.2018 г., валидна към датата на застрахователното
събитие. Сочи, че в причинна връзка с това ПТП са нанесени вреди на застрахования при
него автомобил. Твърди, че за отстраняване на щетите застрахователят е платил на
автосервиза, извършил ремонта на увредения автомобил сумата от 15326,54 лв. и е
извършил ликвидационни разходи в размер на 15 лв., поради което сочи, че в негова полза е
възникнало регресно вземане за платеното обезщетение в размер на 15341,54 лв. спрямо
ответника като застраховател на гражданската отговорност на делинквента. Поддържа, че до
ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но претенцията
останала неизплатена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „***“ АД,
с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
1
твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на увреждащия автомобил. Счита, че в случая се касае за събитие със случаен
характер, за което отговорност следва да се търси от трето лице. Излага съображения за
изключителна вина на водача на застрахования при ищеца автомобил, евентуално твърди
съпричиняване от негова страна, като посочва, че водачът на пострадалия от ПТП товарен
автомобил е извършил нарушение на чл. 23, ал. 1 и ал. 2, и чл. 24, ал. 2 ЗДвП. Оспорва и
размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение на водача на товарен автомобил „МАН“, с рег. № ***, което е в причинна връзка с
уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „МАН“, с рег. №
*** към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика
на товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № ***.
От приетия констативен протокол за ПТП с пострадали лица с рег. № *** от
27.08.2019 г., съставен от дежурен ПТП в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-гр. ***, се
установява, че на посочената дата около 21:05 часа на ПП I-4, при км. 20+400, в посока гр.
***, в района на с. ***, е настъпило ПТП с множество автомобили, в това число процесните
- товарен автомобил „МАН“, с рег. № ***, с полуремарке марка „Кроне“, модел „СДП27“, с
рег. № *** (МПС-3) и товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № *** (МПС-4). В протокола
е отразено, че МПС-3 е управляван от Й. В. Й., както и че настъпилите вреди са както
следва: предно панорамно стъкло, преден десен фар,десен стоп на полуремарке. Протоколът
е съставен от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и след посещение на
местопроизшествието, поради което същият в частта, в която длъжностното лице, посетило
местопроизшествието е удостоверило пряко възприетите от него факти при огледа –
местоположението на МПС, участниците в ПТП, характера и вида на нанесените щети,
пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието, има характер на официален
свидетелстващ документ и обвързва съда с материална доказателствена сила. (в този смисъл
решение № 15/25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о.; решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. по описа на ВКС, II т. о.; решение № 24/10.03.2011 г. по
т. д. № 444/2010 г. по описа на ВКС, I т. о.; решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г.
по описа на ВКС, I т. о.; решение № 98/25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. по описа на ВКС,
II т. о., решение № 20/22.03.2017 г. по гр. д. № 50128/2016 г. по описа на ВКС, III г. о.;
решение № 66/05.08.2022 г. по гр. д. № 1972/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.).
По делото е приобщено ДП № 147/2019 г. по описа на РУ-***, пр. пр. № 1813/2019 г.
по описа на РП-***, от което се установява, че същото е образувано за престъпление по чл.
2
343, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 342, ал. 1 НК за това, че на 27.08.2019 г. около 21:05 часа на път I-4
(***-***) при километър 20+400, при управление на МПС са нарушени правилата за
движение по пътищата – в резултат на което е настъпило ПТП между движещите се в посока
гр. *** автомобили, както следва: лек автомобил „БМВ Е46“, с рег. №***, собственост и
управляван от лицето Д. Ст. И., товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ***,
собственост на фирма „***“ ЕООД и управляван от лицето В. Х. Г., товарен автомобил,
състоящ се от влекач „МАН“ с рег. № ***, ведно с прикрепено към него полуремарке
„Кроне“ с рег. № ***, собственост на фирма „***“ ЕООД и управляван от лицето Й. В. Й., и
товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***, собственост на фирма „***“ ЕООД и
управляван от лицето Л. М. И., като в резултат на удара са причинени значителни
имуществени вреди. С постановление от 28.10.2021 г. на наблюдаващия прокурор
наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. ч, вр. чл. 24, ал. 1
НПК.
За установяване механизма на ПТП в производството са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Й. В. Й., В. Х. Г. и Л. М. И..
Свидетелят Й. разказва, че е участвал във верижно ПТП през лятото на 2019 г. около
с. ***. Движел се с около 80 км/ч, като пред него имало един камион и още две МПС-та.
Посочва, че камионът дал десен мигач, за да отбие в уширението на пътното платно. В този
момент настъпил удар между двата автомобила, които се движели пред него. Свидетелят
намалил скоростта и спрял. В този момент автомобилът му бил ударен от бус, движещ се с
висока скорост. От удара автомобилът му се изместил напред и „леко подпрял другия бус
отпред“. Допълва, че в ремаркето превозвал товар (около 7-9 тона). Свидетелства, че след
първото ПТП дръпнал ръчната спирачка. След като бил ударен отзад, изключил от скорост и
дръпнал спирачката. Посочва, че ударът бил в дясната част на полуремаркето и в предната
част на влекача от съприкосновението с автомобила отпред.
От показанията на св. Г., се установява, че инцидентът настъпил на около 2 км. от с.
*** в посока гр. ***. Свидетелства, че пред него пътувал ТИР, а зад ТИР-а – лек автомобил
„БМВ“. Разказва, че след завоя товарният автомобил дал десен мигач, намалил скоростта и
започнал да отбива. Твърди, че л.а. „БМВ“ го изпреварил, изравнил се с ТИР-а и двамата
водачи започнали да си говорят. Свидетелят дал ляв мигач и спрял зад л.а. „БМВ“, който
също бил в спряло състояние. В този момент бил ударен от друг ТИР. От удара, неговият
автомобил се изместил напред и ударил л.а. „БМВ“.
Свидетелят И. твърди, че е участвал в ПТП през лятото на 2019 г. по пътя ***-***.
Било късно вечерта. Управлявал бус „Фиат“. Разказва, че на пътя имало спрели автомобили.
Пред него имало ТИР, който бил спрял „косо на пътното платно“. След като възприел
спрелия товарен автомобил свидетелят завил леко надясно, за да избегне удара, но не успял
и се ударил в каросерията от дясната страна на товарния автомобил.
Съдът възприема като достоверни показанията на разпитаните свидетели, тъй като са
основани на преки и непосредствени впечатления, същите са ясни, последователни, логични
и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал. Същевременно
съдът не кредитира показанията на св. Г. в частта, в която същият твърди, че л.а. „БМВ“ е
изпреварил ТИТ-а, изравнил се е с него, и двамата водачи започнали да си говорят, както и в
частта, в която същият посочва, че след като спрял зад лекия автомобил бил ударен от друг
товарен автомобил. В тези части показанията на свидетеля са фрагментарни, вътрешно
противоречиви и изолирани от останалите събрани по делото доказателства. Твърденията
му, че л.а. „БМВ“ е изпреварил товарния автомобил, както и че след като свидетелят е спрял
зад л.а. „БМВ“ е бил ударен от движещия се зад него товарен автомобил, в следствие на
което удря лекия автомобил, не намира опора в нито едно друго събрано по делото
доказателство. Точно обратното, от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства се установява, че именно автомобилът, управляван от св. Г. предприема
маневра за изпреварване на л.а. „БМВ“, но поради движещо се в насрещната лента МПС,
3
същият предприема маневра за връщане в лентата за движение, разстоянието се оказва
недостатъчно, в следствие на което настъпва удар между л.а. „БМВ“ и товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер“. Едва няколко секунди по-късно настъпва втори удар от движещия се
зад товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“ товарен автомобил „МАН“.
От заключението съдебно-автотехническата експертиза, което съдът след преценка
по реда на чл. 202 ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се
установява следната фактическа обстановка: На 27.08.2019 г. около 21:05 часа, неизвестен
товарен автомобил – ТИР се движи по ПП I-4 с посока от гр. *** към гр. ***, като в района
на км. 20, водачът подава светлинен сигнал и намалява скоростта си на движение, като се
отклонява в отбивката на пътното платно, отдясно по посоката му на движение. По същото
време и същата посока, след неизвестния товарен автомобил се движи лек автомобил „БМВ
328 И“, с рег. № ***, със скорост на движение около 60-70 км/ч, на който водачът,
вследствие на отклоняването на движещия се пред него ТИР, предприема намаляване на
скоростта си на движение и включва аварийни светлини. По същото време и същата посока,
след лек автомобил „БМВ 328 И“, с рег. № ***, се движи товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер“, с рег. № ***, на който водачът предприема маневра за навлизане в лентата за
насрещно движение и изпреварване на намаляващия скоростта си на движение пред него
лек автомобил „БМВ 328 И“, с рег. № *** и неизвестен товарен автомобил – ТИР. Тъй като
в лентата за насрещно движение се движел друг автомобил, водачът на товарен автомобил
„Мерцедес Спринтер“, с рег. № *** предприема маневра връщане в своята пътната лента. В
момента, когато товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег. № *** се прибира в лентата
за движение настъпва удар с предната част на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с
рег. № *** и задната част на лек автомобил „БМВ 328 И“, с рег. № ***. В този момент
неизвестният товарен автомобил –ТИР е позициониран в уширението на пътното платно.
По същото време зад трите МПС-та се движи влекач „МАН ТГХ“ с рег. № *** с
полуремарке „Кроне“, с рег. № ***, на който водачът възприема на пътната обстановка пред
него и предприема спиране, като установява влекача с полуремаркето в спряло състояние на
дистанция зад товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с рег. № ***. В този момент, зад
влекач „МАН ТГХ“ с рег. № *** с полуремарке „Кроне“, с рег. № ***, се движи товарен
автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***, водачът на който не успява да спре в рамките на
опасната зона при внезапно възникване на опасност, вследствие на което настъпва удар
между предната част на товарен автомобил „Фиат Дукато“ и задната част на полуремарке
„Кроне“. От удара в задната част на полуремаркето , влекачът се измества напред и настъпва
удар в задната част на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, които също се измества
напред и настъпва втори удар между предната част на товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер“ и задната част на лек автомобил „БМВ 328 И“, като след удара последният
продължил своето движение по инерция и изминава около 50 м след удара. Според вещото
лице водачът на влекач „МАН ТГХ“ с рег. № *** с полуремарке „Кроне“, с рег. № *** не е
имал възможност да предотврати произшествието, тъй като се е намирал в спряло
положение пред ударилия го товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***. Според
експертното мнение водачът на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № *** е имал
възможност да предотврати произшествието при движение със скорост и безопасна
дистанция, при която превозното средство ще спре в рамките на опасната зона при внезапно
възникване на опасност. Експертът изяснява и че от техническа гледна точка е възможно
товарен автомобил „Фиат“ да измести товарната композиция, ако водачът не е задействал
спирачната уредба към момента на удара. Съгласно експертното заключение всички
увреждания по влекач „МАН ТГХ“ с рег. № *** с полуремарке „Кроне“, с рег. № ***, се
намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
При дадените пред настоящата инстанция устни разяснения вещото лице инж. Й.
потвърди, че изместването напред на товарен автомобил „МАН“ е именно в резултат от
удара на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с дясната част на полуремарке
4
„Кроне“.Експертът пояснява, че при удар в задната част на полуремаркето на влекача,
тялото на водача се измества напред, при което е възможно преместване на крака от педала
на спирачката. При това преместване спират да действат спирачните усилия върху гумите и
влекачът се измества напред, като при това е без значение дали в полуремаркето е имало
товар и какъв е бил той.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че по делото е
доказано, че именно действията на водача на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № ***,
съставлява граждански деликт за това, че водачът не е изпълнил задължението си да се
движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, с което е нарушил
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
Направеното от ответника възражение, че в случая се касае за случайно деяние, съдът
намира за неоснователно. Съгласно чл. 15 НК не е виновно извършено деянието, когато
деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици (случайно деяние). Следователно, за да бъде изключено виновното поведение на
водача е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: първо, деецът да е
съобразил предписанията на правно регламентираната дейност, която осъществява при
управление на МПС и второ, да са налице условията, при които той да е бил поставен в
невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните
последици. В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства –
писмени и гласни такива, както и от заключението на САТЕ се установява, по категоричен
начин, че водачът на товарен автомобил „Фиат Дукато“ с рег. № *** е нарушил правилата за
движение по пътищата като не е изпълнил задължението си да се движи със скорост и
безопасна дистанция, при която да може да избегне удар в двищежия си пред него влекач
„МАН ТГХ“ с рег. № *** с полуремарке „Кроне“, с рег. № ***, при неговото рязко спиране с
оглед създалата се пътна обстановка. С оглед общия правен принцип, че никой не може да
черпи права от собственото си неправомерно поведение, делинквентът не би могъл да се
позове успешно на случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК, щом е допуснал нарушения
на правилата за движение, намиращи се в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат, вследствие на които нарушения сам се е поставил в невъзможност да предотврати
настъпването на общественоопасните последици.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоностния резултат
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/.
Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна
връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е
създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното
становище в трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по
описа на II т. о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /,
че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия
или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
5
В случая по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се
установява, че поведението на водача на влекач „МАН ТГХ“ с рег. № *** с полуремарке
„Кроне“, с рег. № *** обективно е способствало за вредоносния резултат, като е създало
условия или е улеснил неговото настъпване.
От представените по делото писмени доказателства – опис заключение за вреди на
МПС по щета № ***/28.08.2019 г., и ликвидационен акт по щета № ***/28.08.2019 г., след
извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил, се установява, че ищецът е
определил застрахователно обезщетение в размер на 15326,54 лв., изплатено с платежно
нареждане от 13.01.2020 г. на сервиза, извършил ремонта на застрахования автомобил.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение.
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на влекач „МАН ТГХ“ с рег. № ***, изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП е 15011,18 лв. Така определената от експерта стойност
включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли,
боядисване, камера и труд.
Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС /решение №
165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д.
№ 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС
и др./ при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от
минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН. Поради това при
определяне на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази заключението на вещото
лице в частта, в която е определена стойността на действителните вреди, изчислени на база
средни пазарни цени.
С оглед на изложеното искът с правно основание чл. 411 КЗ се явява основателен
за сумата от 15026,18 лв., с включени 15 лв. обичайни ликвидационни разноски, като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 15341,54 лв. следва да се отхвърли.
Като законна последица от уважаване на иска за главница, върху същата следва да
се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –27.04.2023 г.
до окончателното плащане.
По разноските:
6
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца „***“ АД
се дължат разноски съразмерно на уважената част от иска. В производството ищецът е
направил разноски в общ размер на 1043,66 лв., от които 613,66 лв. – заплатена държавна
такса, 30 лв. – депозит за свидетел, 300 лв. – депозит за САТЕ, и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Съобразно уважената
част от претенцията на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът ***“ АД има право на разноски в
размер на 1022,21 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника „*** се дължат разноски,
съразмерно на отхвърлената част от иска. В производството ответникът е направил разноски
в общ размер на 470 лв., от които 70 лв. – депозит за свидетел, 300 лв. – депозит за САТЕ, и
100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание чл. 78, ал. 8
ГПК). Съобразно уважената част от претенцията и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът „***“ АД има право на разноски в размер на 9,66лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***" № ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***
бул. „***“ № ***, на основание чл. 411 КЗ сумата от 15026,18 лв., с включени 15 лв.
ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди по товарен автомобил „МАН“, с рег. № ***,
настъпили от пътнотранспортно произшествие на 27.08.2019 г. около 21:00 часа на ПП I-4,
при км. 20+400, в посока гр. ***, в района на с. ***, причинени виновно и противоправно от
водача на товарен автомобил „Фиат Дукато“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“
към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва,
считано от 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 15026,18 лв. до пълния предявен размер от 15341,54 лв.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***
бул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1022,21 лв. – сторените по делото
разноски, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** бул.
„***“ № ***,да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
бул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 9,66 лв. – сторените по делото
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7