МОТИВИ към Решение №
436/26.09.2017г. по НОХД № 714/2017г. на НРС.
Производството по
делото е по реда на част V, глава 28 от НПК.
Обвинението срещу Р.Г.С.-
роден на *** г. в гр.Каларне, Швеция, поданик на Кралство Швеция, живущ в Кралство
Швеция, с. ****************, със средно образование, работник в по измерване на
дървесина, разведен, неосъждан, е за това, че на 03.06.2017 година, около 22.30
часа в к.к.”Слънчев бряг”, общ.Несебър, обл.Бургас, в коридор към рецепцията на
хотел „М.“, по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удар с крак в областта на
главата /лицето/ причинил лека телесна повреда на лицето Д.И.П., ЕГН: **********,
изразяваща се в мозъчно сътресение и оток с кръвонасядания на долната челюст,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление
по чл.131, ал.1, т.12, предл.първо, вр.чл.130, ал.1 от НК.
Представителите
на РП-Несебър, считат, че обвинението е доказано по несъмнен начин. Предлагат С.
да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба по чл.78а ал.1 от НК, като излагат подробна аргументация за
искания максимален размер от 5000лв. на предвиденото в закона наказание.
Защитника на
С. не оспорва установените от обвинението фактическа обстановка и правна
квалификация. Също пледира за освобождаване на подзащитния му от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а НК в минимален
размер. Сочи подробни съображения.
Обвиняемия С.
изразява съжаление за стореното. Посочва, че никога преди този случай не е
удрял човек, и че се чувства засрамен от постъпката си.
Съдът, като взе предвид събрания по
делото доказателствен материал и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От събраните по досъдебното производство доказателства е видно, че на
03.06.2017г. около 20.30 часа обв. Р.Г.С. заедно братята си К.Р.С. и Т.С. и близка на последния - М.И.К.С.с полет от Летище-Стокхолм пристигнали
в Р.България през Летище-Бургас на планирана почивка до 10.06.2017г.. Същия ден
около 21,00ч. били настанени в хотел М., в к.к. Слънчев бряг, общ.Несебър,
обл.Бургас от администратора на хотела - св.А.П.. Свидетелите Т.С.
и спътницата му С.К.били настанени в стая 618, а обв.Р.С. и брат му К.С. в стая 214 от портиера на хотела
Ив.Паскалев, тъй като четиримата туристи, когато достигнали до асансьорите не
могли да се ориентират накъде на продължат и как да достигнат до стаите си.
След настаняването, К.С. останал в стаята, а обв.Р.С. решил да посети бара на
хотела, където консумирал неопределено количество алкохол.
Св.Дияна
П. работела в хотел М. като камериерка и същия ден, около 22,30ч. в изпълнение
на задълженията си почиствала един от коридорите до рецепцията и вътрешния
ресторант на хотела. Тогава към нея се приближил мъж, когото тя възприела като
един от гостите на хотела по гривната, която носел на ръката си. Този гост на
хотела се намирал на около метър от св.П. и тя чула, че той си говори тихо
нещо, но не разбрала думите му. Приближила се до мъжа и го попитала на
английски „What“/Какво/,
след която се навела и отново продължила с почистването на коридора. Тогава неочаквано
и без видими причина, обв. Р.С. замахнал с десния си крак и ритнал св.П. в
областта на лицето, като веднага след нанесения удар се обърнал и продължил да
върви по-нататък по коридора. Св.Д.П. следствие на удара, отскочила с цялото си
тяло назад и паднала на лявата си страна на земята. В този момент от ресторанта на хотела излизал управителя на
ресторанта св.Ивелин Димитров, които възприел неподвижното състояние на св.Д.П.
на земята и отишъл до рецепция за да потърси помощ. Св.Д.сочи, че в близост до
падналата на земята камериерка е видял един мъж на видима възраст около 55г. с
нормално телосложение, височина около 185св., с. кожа, подпухнало лице и много
късо подстригана коса, който се е отдалечавал в посока фоайето на хотела, носел в едната си ръка черен куфар, а в
другата отворена черна раница. Този мъж се обърнал към св.Димитров, двамата се
спогледали за кратко и тогава на свидетеля му направило впечатление, че този
мъж е в превъзбудено състояние и гледал „агресивно“. Приблизително по същото
време около 22.38ч. от ресторанта на хотела излезли две жени, които се притекли
на помощ на св.П.. Докато двете жени помагали на св.П. да се изправи и да седне
на близкия фотьойл, обв.С. отново преминал покрай тях и се отдалечил без да
прояви интерес. Междувременно св.А.П.бил уведомен от св.Д.за инцидента и подал
сигнал на тел.112, в резултат на което на место бил изпратен полицейски екип от
РУ на МВР-Несебър в състав С.К.и И.К.. Полицейските служители почукали на
вратата на ст.№214 в хотела, но никой не отворил, същата вечер не установили
извършителя и си тръгнали. Св.П. била откарана от екип на бърза помощ в УМБАЛ-
Бургас, където биле прегледана от св.С.Т.доктор -специалист към Отделение по
неврохирургия. Около полунощ на 04.06.2017г. св.Тодоров извършил
освидетелстване на св.П., следствие на което поставил диагноза мозъчно
сътресение на главата. След извършена рентгенография на лицев череп не са
констатирани счупвания на костите на черепа. Св.П. отказала да бъде
хоспитализирана в лечебно заведение.
На 04.06.2017г. около 08.00часа обв. Р.С.
закусил заедно с братята си Р.С. , Т.С. и М.К.С., като пред тях не споделил нищо
за случая от предходната вечер.
Около
09.00часа на 04.06.2017г. св.Димитър Делчев/търговски мениджър/ в хотел М.
забелязал обв. Р.С. пред асансьора в хотела. Докато пътували заедно в асансьора
, св.Д.се представил и поканил обв.Р.С. да го придружи до рецепцията на хотела,
където го очаквали полицейски служители от РУ на МВР - Несебър св.Н. Табаков и
св.Димитър А.. След установяване самоличността на обв. Р.С. от страна на
полицейските органи, последния бил откаран в полицейското управление за
изясняване на случая.
На 05.06.2017г св.Д.П. е посетила кабинет на отделение
„Съдебна медицина" при УМБАЛ-Бургас, където е била освидетелствана от
ординатор в отделението/удостоверение № 155/17г. На л.41 по ДП/.
Назначена е съдебно-медицинска
експертиза/обективирана в Протокол № 257/17г.-л.38,39 по ДП/, видно от
заключението по която е установено
мозъчно сътресение, отток и кръвонасядане по долната челюст, като получените
увреждания отговарят да са получени при удар с крак/коляно или стъпало/. Експерта
сочи, че установеното мозъчно сътресение е лекостепенно и се квалифицира като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите увреждания -
оток с кръвонасядане на долната челюст са довели до чувство на болки и
страдание. Заключението на
експертизата не е оспорено от страните, а съдът го приема за добросъвестно и
компетентно дадено.
С протокол за доброволно
предаване от 05.06.2017г./л.23 от ДП/ управителя на хотел М. - С.К.Д.е предала
и е бил приобщен като веществено доказателство по делото оптичен носител-диск, съдържащ
запис от охранителните камери, находящи се в коридора на хотела, където се е
случило деянието. Съдържанието на диска е подробно възпроизведено в Протокол за
оглед на веществено доказателство и съставения албум към него/л.116-124 от ДП/,
в който подробно по време са описани хронология по време и действия на лицата
присъствали по време на извършване на инкриминираното деяние. От заключението
на назначената техническа експертиза/л.29-33 по ДП/ по досъдебното производство
се установява, че предоставения оптичен носител-диск, в който се съдържа файл
представлява видеозапис от камера за видеонаблюдение, като в изследвания обект не
са установени признаци за манипулация на записа. От извлечените с Протокол за
вземане на образци за сравнително изследване/л.24 ДП/ снимки се установява
изображение частично годно за лицево- идентификационно изследване с приложения
по досъдебното производство сравнителен снимков материал на обвиняемия Р.Г.С., роден
на ***г в Швеция. Установени са съвпадащи признаци, които са устойчиви, индивидуални
и по обем достатъчни за извода, че на изследваните фотокопия/ф.к.З и ф.к.4/ не
се изключва възможността да е заснето едно и също лице, а именно Р.Г.С., род. на
***г. в Швеция.
След разпити на св.П., проведен на 04.06.2017г. от
11,10ч. до 11,40ч./вж.протокол за разпит л.20, 21 по ДП/ и разпит, проведен на
05.06.2017г. от 17,20ч. до17,50ч./л.14 от ДП/, в които са снети показания за
хронологията на събитията, възприети пряко от свидетеля и се потвърждава, че с
мъж, който я е ударил с крак, не се познават и не са се виждали преди инцидента,
е дадено и описание на външните физически белези на дееца. Възоснова горното и
съобразно постановките на чл.170 и чл.169, ал.1 от НПК на 05.06.2017г. за
времето от 18,10ч. до 18,25ч. е извършено при условията на чл.171, ал.1, ал.2 и
ал.7 НПК разпознаване на лица /вж.Протокол на л.42,43 и албум към него на
л.45-47 по ДП/, при което св.П. категорично посочва, че разпознава по формата
на лицето, челюстта и главата мъжът който я е ритнал с крак, като лицето под №
2. Участващите в разпознаването лица със сходна външност, височина, телосложение и андрогенна
алопеция са общо четири на брой, като под № 2 е обв.Р.С..
С оглед заявеното в обясненията на обвиняемия Р.Г.С., че
е употребил алкохол и не си спомня какво се е случило е назначена и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза, от заключението на която се установява, че С.
не страда от психични заболявания, както и от синдром на алкохолна зависимост. Към датата
на инкриминираното деяние 03.06.2017г същият е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи постъпките си, макар и улеснен в действията си, поради приетия
алкохол. От гледна точка на личността на Р.Г.С. и неговото физическо и
психическо състояние, същият е могъл да възприема правилно фактите, които имат
значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, както и да участва,
да се представлява сам в процеса и да изтърпява наказание.
По делото липсват доказателства към датата на деянието
каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на обвиняемия и дали е била над
0,5промила/ППВС №1/17.01.1983г.
по н.д. №8/82г./, а и към датата на задържането му това обстоятелство е било вече
обективно неустановимо. Независимо от горното, това обстоятелство не е елемент
от фактическия състав на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1
от НК/не
е обективен признак от състава, който сам по
себе си обуславя наличието на самото престъпление, нито е допълнителен
квалифициращ признак към основен състав, обуславящ по-тежка наказуемост/,
поради което и не подлежи на изследване/ТР №2/2007г.
ОСНК ВКС, ТР №1/2017г. ОСНК ВКС/.
В хода на съдебното следствие не са ангажирани
доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка, което да
налага отделното им обсъждане.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът приема, че извършеното от обв.Р.С.
осъществява от обективна и субективна страна състава на чл.131, ал.1, т.12,
предл.първо, вр.чл.130, ал.1 от НК.
За да е
налице фактическия състав на чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК следва да
са налице от обективна страна следните предпоставки: да е налице лека телесна
повреда; същата да е извършена по хулигански подбуди; деянието да е извършено
при пряк умисъл. Едва при наличието на тези предпоставки би бил осъществен
фактическия състав на посоченото престъпление от общ характер.
В
конкретния случай деянието е извършено от С. като на 03.06.2017г.,
около 22.30ч. в к.к.Слънчев бряг, общ.Несебър, обл.Бургас, в коридор към
рецепцията на хотел М., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удар с крак в
областта на главата /лицето/ причинил лека телесна повреда на лицето Д.И.П. с
ЕГН-**********, изразяваща се в мозъчно сътресение и оток с кръвонасядания на
долната челюст, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Така деянието е извършено чрез действие – удар с крак в областта на
главата на Д.П., като това действие е в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат, а именно с него е причинено на свидетеля телесно увреждане с характер на лека телесна
повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.
Телесната повреда е понятие с медицинско и правно
съдържание. В медицината с понятието "телесна повреда" се означава
всяко нарушение на анатомичната цялост или физиологичните функции на тъканите и
органите на човешкия организъм вследствие въздействие на увреждащи фактори от
външната среда. В медицински аспект понятието "телесна повреда"
съдържа медико-биологичната характеристика на анатомични и функционални
нарушения на организма, които той е претърпял от външния вредоносен фактор.
Правното
понятие "телесна повреда" съдържа в себе си освен медико-биологичната
характеристика на увреждането, така и социалния, общественоопасен характер на
деянието, както и субективния елемент /вината в съответен вид и форма/. Казано
с други думи, правното понятие "телесна повреда" е по-широкото и
по-богато на признаци в сравнение с чисто медицинското понятие за телесна повреда.
Здравето на човека се изразява в неговата телесна цялост и нормално
функциониране на органите му като конкретно състояние по време на
посегателството. Към леките телесни повреди се отнасят тези, които са причинили
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 от НК и чл.129 от НК.
Заключението на вещото лице, изготвило съдебно-медицинската експертиза по
делото е, че в конкретния случай се касае за временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, като са причинени болка и страдание. Според ППВС№3/1979г. болката е краткотрайно преживяване и
неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие, а страданието е
продължаваща болка.
Деянието е извършено от обвиняемия по хулигански подбуди и с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК - на
обществено
достъпно място-коридор на хотел намиращ се в близост до рецепцията и вътрешния
ресторант на хотела, по който обаче по време на инцидента не е имало други
посетители, които да възприемат случилото се. Установено е, че обвиняемият и
пострадалата не са се виждали/познавали и не са имали преди инцидента никакви
отношения. Двамата не са имали лични отношения на вражда, неприязън и други
подобни, което изключва личния мотив за причиняване на телесната повреда. Следоватлно
установено е безспорно по делото че удара е нанесен при отсъствие на личен мотив и при липса на
съзнателно провокиращо поведение от страна на
пострадалия като повод. Именно проявената демонстративна, провокираща
непристойност на действията на подсъдимите и съучастникът им, характеризира
мотивите за извършването им като хулигански. По този начин деецът целенасочено
е демонстрирал чрез описаните по-горе действия
пренебрежителното си отношение към обществените ценности и правовия ред,
незачитане на установените норми на поведение, човешката личност и телесна
неприкосновеност. Верижната последователност на извършените от
обвиняемия фактически действия налага извода, че С. е съзнавал обществено опасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Това е така, защото е нанесъл по гореописания начин
телесната повреда на пострадалата, с ясното съзнание, каквото обичайно би имал
всеки човек дори и с минимален житейски опит, че с ритник извършва акт на
физическа интервенция върху телесната неприкосновеност на св.П., че употребява
за това сила, но независимо от това е извършил действието, добре съзнавайки, че
при нанасяне на ритник с крак в областта на главата на друг човек, ще последва
телесно увреждане, в това число и такова от вида на действително причиненото.
Поради което следва извода, че С. е насочил и положил усилията си към
осъществяването на акта, съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и
желаейки настъпването на негативния резултат.
Видно
от приложено по делото свидетелство за съдимост обв.С. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава осма, раздел четвърти
от Наказателния кодекс. За извършеното от него престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години. С престъплението не са причинени
имуществени вреди. Отчитайки гореизложеното съдът намира, че са налице
предпоставките на чл.78а от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност, като за извършеното деяние следва да бъде наложено административно
наказание “глоба”, която в конкретния случай е предвидена в закона в диапазон
от 1000лв. до 5000лв..
При
определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, изхождайки от вида и размера на предвиденото
в закона наказание за извършеното престъпление, както и от наличните смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, като се съобрази и с целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК – т.нар. генерална и специална превенции. В
този смисъл съдът отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство
представена препоръка от работодателя на обвиняемия, в която се посочват
положителни качества на последния. Представен е и документ за гражданско
състояние, в който е посочено, че С. не е женен и има две пълнолетни дъщери.
Обстоятелството, че
обв.С. приема фактите по повдигнатото му обвинение не може да се цени като
смекчаващо вината обстоятелство, доколкото тази негова процесуална позиция е
премирана чрез предвидената в закона редукция на наказанието. Смекчаващо вината
обстоятелство би било налице, ако с поведението си подсъдимият е допринесъл за
своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител (в този смисъл
ТР № 1/2009Г. на ОСНК на ВКС), каквото поведение в случая не се установява, тъй
като той сочи, че не си спомня нищо, ето защо не следва безкритично да се
възприема изразеното в с.з. съжаление. В този ред следва да се посочи и че непризнаването на вина и липсата на критичност са елемент от
даденото на обвиняемия от закона право на защита, прокламирано от конституцията
и законите на страната, както и в ЕКЗПЧОС. Все пак следва да се отчете,
че за проявата на подобно отношение са налични/насложени от години/ множество
фактори, включително и такива извън личността на обвиняемия, но липсата на
каквато и да е проява на хуманно отношение /или дори само на отношение/ е
озадачаваща, а и неприемлива. По-нататък предвид конкретните обстоятелства,
начинът и мотивите на извършване на престъплението/установени по-горе/ и
последващото поведение непосредствено след нанасяне на удара, показващи липсата
на каквато и да е хуманна проява към пострадалото лице. Напротив обвиняемият е
оставил и подминал невъзмутимо току що ритнатата от него жена да лежи на
земята. Малко по-късно отново е преминал покрай нея и другите две жени, които
са се опитвали да й помогнат да стане и седне на фотьойла в коридора, но отново
е подминал. При очертаните форми и мотив на проявление на инкриминираното
поведение и при съблюдаване на настъпилите вредоносни последици обуславят по
-голяма тежест на престъпното деяние, в сравнение с други от визираната
категория. В коментирания смисъл, настоящият съдебен състав установява
по-висока обществената опасност на
инкриминираното престъпление и на плоскостта на честотата на този вид
неправомерни посегателства в обсега на общата престъпност, и на причинените с
тях тежки загуби и реални вреди, които предопределят специалното внимание
от правоохранителните и правоприлагащи органи, а и адекватна строгост при
санкционирането им. В контекста на изложеното за спецификата и тежестта на
престъплението, следва да се отдаде и нужното значение, че в същото като акт на
поведение се проявяват и посочените по-горе социални, психологически и
индивидуални качества на извършителя, а специалната превенция обуславя
необходимост от съответствие на санкционните последици с предвидените в чл.36
от НК цели. Престъпленията против личността, с оглед
механизма им на осъществяване, представляващ опасност за охраняваните човешки
права и юридически защитени ценности на мнозина, и предвид възможните и
настъпили вредни последици за живота и телесната неприкосновеност на невинни
хора, мотивират висока степен на обществена укоримост и изискват справедлива
наказателна репресия. Ето защо тежестта на конкретно извършеното деяние,
мотивите за извършването му и неговото социално отражение в аспекта на
генералната превенция обосновава извода, че за постигане целите на наказанието
е необходимо същото да бъде определено при превес на отегчаващи вината
обстоятелства в размер към максималния предвиден в закона, а именно от 4500лв..
С оглед изхода по
делото и на основание
чл.189, ал.3 от НПК в тежест на обв.Р.Г.С. са възложени сторените в досъдебното
производство разноски в размер на 583.76лв., които следва да бъдат да заплатени
в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР- гр.Бургас. На същото основание в
тежест на обв.Р.Г.С. са възложени сторените в съдебната фаза на наказателното
производство разноски в размер на 30лв., които следва да бъдат да заплатени в
полза на Държавата, по сметка на РС-Несебър.
Воден от горните мотиви, съдът обяви
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: