№ 284
гр. П*** , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20205220103619 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът М. Д. З. е предявил против ответника „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД иск за установяване в отношенията между страните, че
в полза на ответника не съществува вземане в общ размер на 806.58 лв., от
които: главница в размер на 270.54 лв., договорна лихва в размер на 5.30 лв.,
наказателна лихва в размер на 114.48 лв. и законна лихва в размер на 416.26
лв. (след допуснатото изменение на иска), произтичащо от Договор за
предоставяне на потребителски кредит № *** от *** г., сключен между
„Обединена българска банка“ АД като кредитор, Г*** С*** С*** като
кредитополучател и М. Д. З. и Т*** И*** Я*** като поръчители, вземанията
по който са прехвърлени на ответника с договор за цесия, поради изтекла
погасителна давност или алтернативно поради прекратяване на
поръчителството. Ищецът обосновава правния интерес от предявяване на
иска с наличието на правен спор между страните, породен от отправената от
ответника покана за плащане, съдържаща заплаха от прибягване до съдебен
процес, легитимирането на ответника като кредитор на ищеца и отричането
на тези твърдения от ищеца. Претендира разноски. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт Кощрова оспорва основателността на
иска. Оспорва твърденията на ищеца да е придобил от „Обединена българска
банка“ АД вземане спрямо него, тъй като към момента на извършване на
цесията е бил изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, поради което
отговорността на поръчителя е била прекратена и предмет на цесията е било
1
единствено вземането спрямо главния длъжник Г*** С*** С***. Заявява, че
не претендира плащане от ищеца нито по съдебен, нито по извънсъдебен ред.
Оспорва да е изпращал на ищеца писмени покани за доброволно плащане.
Сочи, че не са налице основания за спиране или прекъсване на погасителната
давност. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Ангажира
писмени доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от представения по
делото Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***, че на *** г.
между кредитора „Обединена българска банка“ АД, кредитополучателя Г***
С*** С*** и поръчителите М. Д. З. и Т*** И*** Я*** е бил сключен договор
за потребителски кредит, по силата на който кредиторът се е задължил да
предостави на кредитополучателя кредит в размер на 3 000 лв., а
кредитополучателят се е задължил да го издържи на 60 месечни анюитетни
вноски, включващи главница и лихва, при заплащане на лихва в размер на 15
% годишно. Крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 15.12.2008 г.
За обезпечаване на кредита в полза на кредитора е било учредено
поръчителство на М. Д. З. и Т*** И*** Я***. Последните са се задължили
пред кредитора в случай, че кредитополучателят не изпълни своите
задължения, да отговарят за същите, така както са уговорени в договора, в т.ч.
за разноските по събиране на вземането.
С договор за прехвърляне на вземания, сключен на 04.12.2015 г. между
цедента „Обединена българска банка“ АД и цесионера „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, цедентът е продал, а цесионерът е закупил вземания на
цедента към негови длъжници, подробно описани в Приложение № 1 към
договора. Под № 1326 в приложението е вписано вземане в размер на 660.09
лв. по договор № *** от *** г. с длъжник Г*** С*** С***. Съгласно чл. 2.3.
от договора за прехвърляне на вземания вземанията се прехвърлят от цедента
на цесионера в цялост, ведно с всички привилегии и обезпечения,
включително с лихвите и направените разноски за събиране на вземанията.
На 13.12.2019 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД е изпратил до М. Д. З.
покана за доброволно плащане, с която същата е поканена да заплати
доброволно задълженията си и да се възползва от възможността да получи
индивидуално отношение и съдействие за окончателното уреждане на
отношенията по кредитното й правоотношение. Уведомена е, че при липса на
заинтересованост от нейна страна ще бъдат предприети съдебни действия,
които допълнително ще увеличат размера на задължението й с направените
съдебни разноски.
На 10.09.2020 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, представляван от
адвокат Трайко Нестори – водещ юрист звено Изпълнително производство, е
2
изпратил на пълномощника на ищеца електронно писмо, в което е посочил, че
всички изпратени до ищеца писма са с цел да бъде уведомен длъжникът за
сключения договор за цесия, с който вземането е прехвърлено на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебносчетоводната експертиза задълженията по договора за предоставяне
на потребителски кредит към датата на изготвяне на заключението –
08.04.2021 г., са в общ размер на 806.58 лв., от които: главница в размер на
270.54 лв., договорна лихва в размер на 5.30 лв., наказателна лихва в размер
на 114.48 лв. и законна лихва в размер на 416.26 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 110 от ЗЗД за несъществуване на вземане по
договор за кредит поради погасяване по давност, а под евентуалност – поради
погасяване на поръчителството, чието правно основание е чл. 124, ал. 1 от
ГПК във връзка с чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Допустимостта на иска се извежда от правния интерес на ищеца да
установи несъществуването на вземането предвид наличието на правен спор
между страните, породен от извънпроцесуалното поведение на ответника,
който счита ищеца за свой длъжник и заявява претенции за плащане. В този
смисъл – Определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на ВКС,
ІV г.о. и Определение № 338 от 18.07.2018 г. по ч.гр.д. № 209/2018 г. на ВКС,
ІV г.о. Доводът на ответника, че с договора за прехвърляне на вземания не е
придобил вземане срещу ищеца е несъстоятелен, тъй като изрично в чл. 2.3.
от договора страните са уговорили, че вземанията се прехвърлят от цедента
на цесионера в цялост, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Поръчителството обезпечава вземането, което означава, че ответникът в
качеството му на цесионер е придобил вземането както спрямо главния
длъжник, така и спрямо поръчителите, какъвто е и ищецът. Необосновано е и
твърдението на ответника, че не е търсил изпълнение от ищеца. Писмените
доказателства по делото – покана за доброволно плащане от 13.12.2019 г. и
електронно писмо от 10.09.2020 г., преценени в съвкупност и неоспорени от
ответника, установяват, че ответникът е отправил искане за плащане към
ищеца и категорично опровергават твърдението му в обратния смисъл.
Характерът на предявения иск като отрицателен установителен
предполага ответникът да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на основания за спиране или прекъсване на давността.
Страните не спорят относно осъществяването на правното основание,
породило задължението за ищеца, а и то се установява от представения по
делото договор за предоставяне на потребителски кредит. Същият надлежно
3
обвързва страните по него, в т.ч. ищеца в качеството му на поръчител,
отговарящ солидарно с кредитополучателя за задълженията по договора.
Съгласно чл. 9 от договора за кредит крайният срок за издължаване на дълга
по кредита е 15.12.2008 г. На тази дата вземането е станало изискуемо
съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и е започнала да тече погасителната давност –
така Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т.о.
Считано от тази дата е изтекла петгодишната давност по чл. 110 от ЗЗД за
главницата. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да са налице
основания за спиране или прекъсване на давността. Това налага да се приеме,
че още към 15.12.2013 г. вземанията, възникнали от договора за кредит, са
били погасени. С погасяване на главното задължение са се погасили и
произтичащите от него допълнителни вземания (договорна лихва,
наказателна лихва и лихва за забава) – чл. 119 от ЗЗД. Погасяването на
вземането по давност съгласно чл. 118 от ЗЗД не лишава кредитора от
правото да получи доброволно изпълнение, а единствено от възможността за
принудително събиране на вземането. Ето защо следва да бъде постановено
решение, с което правният спор между страните да бъде разрешен като със
сила на пресъдено нещо да бъде отречено правото на ответника на
принудително изпълнение срещу ищеца. Предявеният иск като основателен
следва да бъде уважен изцяло, а съединеният с него под евентуалност иск не
следва да бъде разглеждан, тъй като не се осъществило вътрешно
процесуалното условие за това.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски съгласно
представения списък по чл. 80 от ГПК и доказателствата за направата им.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му не
надвишава значително минималния размер на адвокатското възнаграждение,
определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
Д. З., ЕГН ********** от гр. П***, ул. „С*** В***“ ***, ет. ***, ап. *** не
дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. С***, ул. „Х*** И***“ № *** представлявано от
изпълнителния директор Л. К. Д., сума в общ размер на 806.58 лв., от които:
главница в размер на 270.54 лв., договорна лихва в размер на 5.30 лв.,
наказателна лихва в размер на 114.48 лв. и законна лихва в размер на 416.26
лв., произтичаща от Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***
4
от *** г., поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, седалище и
адрес на управление: гр. С***, ул. „Х*** И***“ № *** представлявано от
изпълнителния директор Л. К. Д., да заплати на М. Д. З., ЕГН ********** от
гр. П***, ул. „С*** В***“ ***, ет. ***, ап. *** разноски за държавна такса в
размер на 50 лв., възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5