РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 15.04.2021 г. в състав:
Председател: Мариана Георгиева
Членове: Димитър Ковачев
Мл. с-я Мирослав Стоянов
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 7310/ 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „И.С.Е.П.“ЕООД срещу
Решение 198369 от 21.08.2019г., постановено по гр.
д. № 27110/2018г. по описа на Софийски районен съд, 57 с-в, с което са уважени срещу
жалбоподателя, предявените от „К.Н.С.“ЕООД искове
по чл. 266 ЗЗД вр. с чл. 286 от ТЗ за сумите 23159,17 лв.
и 24166,84 лв. , представляващи неизплатената част от
възнаграждение за извършени и приети и СМР по договори за изработка между страните.
В
жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението с доводи, че
приемо-предавателните протоколи по двата договора и актовете образец 19 за
извършените СМР не били подписани от И.К.- нейния подпис бил подправен и нямало
основание за плащане, както и че ищецът не бил отразил в счетоводството си
получени от ответника – жалбоподател плащания и така претендирал по голяма
сума.
Въззиваемия ищец оспорва жалбата и иска потвърждаване
на решението.
В съдебно заседание за въззивника не се явява
представител.
СГС при
проверка по чл. 269 ГПК намира
решението за валидно и допустимо в
обжалваната част. По отношение на неговата правилност СГС е ограничен до
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
От фактическа страна няма спор между страните, че
двата договора за СМР са сключени. Установява се от СЧЕ, че има издадени от
ищеца 4 броя фактури, надлежно осчетоводени от ищеца, от които три броя са
осчетоводени и от ответника.
Направеното в първо заседание искане за проверка дали
има осчетоводена фактура се отнася за фактурата за сумата от 23190 лева от
31.10.2016г. Няма оспорвания за получаване и осчетоводяване на другите фактури,
а за конкретната фактура е установено, че е осчетоводена. Установено и в двете
счетоводства извършване на плащания по фактурите. Неосчетоводената фактура е от
06.12.2016г. и видно от нея касае договора 20-05/16 от 20.05.2016г. От това, че
не е осчетоводена от ответника не следва да се пораждат права за него, още
повече, че във въззивната жалба няма оплаквания свързани с правилността на
решението, които да са основани на неосчетоводяването на тази фактура.
Оплакванията в жалбата за подправка на подписи на управителя
на въззивника върху приетите по делото актове образец 19 и приемо-предавателни
протоколи са преклудирани. Същите са представени с исковата молба, а ответника
не е депозирал отговор.
Направеното в първото заседание на СРС оспорване на
подписи следователно е преклудирано на основание чл. 193 ГПК, както е посочено
и в определението на настоящата инстанция по доказателствените искания.
При липса на оспорване в срок следва да се приеме, че
документите са подписани от представляващият ответника и го обвързват. От тук
се налага и извод, че уговорените в Договорите СМР са изпълнени и надлежно
приети и за изпълнителя е възникнало правото да получи възнаграждението
уговорено в договорите. Дължимият остатък по двата договора е установен от СЧЕ,
която не е оспорена.
Твърдението за неотразени от ищеца плащания, извършени
от ответника е направено за пръв път с въззивната жалба и е преклудирано, а
освен това няма доказателства в такава насока.
С оглед горното е налице съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на СРС и решението като правилно следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски за
въззивното производство има само въззиваемия – ищец.
Същият обаче не представил доказателства за изплащане
реално на уговорения хонорар на адвокат от 2000 лева . В представения договор
на л. 30 от въззивното дело се предвижда възнаграждението да се плати след
подписването му (т. 2.4 от договора). Не е удостоверено в договора да има
плащане. Не е представено друго доказателство за плащане и следователно
разноски за хонорар на адвокат на въззиваемото дружество не следва да се
присъждат.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение 198369 от 21.08.2019г., постановено по гр. д.
№ 27110/2018г. по описа на Софийски районен съд, 57 с-в, с което са уважени
предявените от „К.Н.С.“ЕООД срещу „И.С.Е.П.“ЕООД искове по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумите: 23159,17 лева - възнаграждение по договор за изработка №
20-05/2016г. и 24166,84 лв.
възнаграждение по договор за изработка № 12-09/2016г., ведно със законната лихва
върху главниците считано от 26.04.2018г. до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове : 1. 2.