О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 937 23.05.2019
г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
На двадесет и трети май през две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №537 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №1 от 3.01.2019г. постановено
по гр.д.№266 по описа за 2018г. на Районен съд- Несебър са отхвърлени исковете
на И.А.В., родена на ***г., гражданка на Руска Федерация, живуща ***, д.5, за
осъждане на „Сепърти“ ЕООД ЕИК ********* за заплащане на 20210,93 лв.,
представляващи цената на обзавеждане на апартамент 62, находящ се на трети етаж
в „Апарт Хотел Рич 2“ в с.Равда, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 23.03.2018г.- завеждане на иска, до окончателното изплащане, както и
сумата от 4016,52 лв.- мораторна лихва върху главницата за периода от
5.04.2016г. до 20.03.2018г., както и сумата от 5000 лв.- нанесени имуществени
вреди вследствие от продажбата, включващи пътувания на ищцата от Русия до
България. Ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество деловодни разноски
в размер на 900 лв.
В законния срок е подадена
въззивна жалба от адв.Т.Я. като пълномощник на И.А.В., с която решението е
обжалвано в частта, с която са отхвърлени исковете за неоснователно обогатяване
за сумата от 20210,93 лв., както и за мораторната лихва върху тази сума-
4016,52 лв. Въззивницата сочи, че представените от ответника две споразумения с
дата 2.02.2015г., съгласно които сключените с ищцата договори са били
прекратени, а дружеството се задължило да плати на ищцата платените до момента
суми били оспорени в първото с.з. на основание чл.143, ал.2 ГПК, като бил
представен задграничния паспорт на ищцата, от който било видно, че същата не е
била в България на 2.02.2015г. и не могла да подпише споразуменията. Освен това
ответното дружество не било представило доказателства, че на ищцата са били
върнати дадените суми. Сочи, че била спорна достоверността на датата на двете
споразумения, които представляват частни незаверени документи. Намира за
нелогичен извода на съда, че на 2.02.2015г. предварителния договор за апартамент №62 бил прекратен, без страните
да имат претенции една спрямо друга. Договорите с „Каза декор“ и „Стило“ били
потвърдени от служителите им като сключени от тях, като същите заявили, че
нямат рекламации за неизпълнение на поръчката. Свидетелят от агенцията за
недвижими имоти, който бил на оглед на имота за отдаването му под наем след
оформянето на окончателния нотариален акт посочил, че обзавеждането на двата
апартамента било направено от ищцата. Поддържа твърдението си, че ап.№62 бил
продаден от ответника на трето лице заедно с обзавеждането на 5.04.2016г.,
което било направено от ищцата, с което дружеството се обогатило неоснователно
за нейна сметка.
На следващо място е въведено
оплакване за допуснато процесуално нарушение от страна на районния съд, който
разгледал делото, въпреки че според въззивницата следвало да си даде отвод, тъй
като разгледал и отхвърлил молбата за допускане на обезпечение на иска, която
била удовлетворена от частично от окръжния съд.
Моли решението да бъде отменено в
обжалваните части.
Моли да се допусне СТЕ, вещото
лице по която след оглед на място в апартамент №62 да установи дали
съответстват мебелите в него, съобразно фактурите, договорите и касовите
бележки, приложени като доказателство.
Прилага /без да е направила
съответно доказателствено искане/ определенията на РС и ОС във връзка с производството
по обезпечение на бъдещ иск/.
По делото е постъпил отговор на
въззивната жалба, подаден от адв.Ч.П. като пълномощник на ответната страна
„Сепърти“ ЕООД. С него жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемата
страна намира, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано.
Съдът е направил правилни правни изводи за неоснователност на предявените
искове, като е анализирал всички доказателства по делото, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност. За неоснователни намира твърденията на въззивницата, че
не е подписала споразуменията от 2.02.2015г., като изтъква, че противното било
установено от допуснатата по делото експертиза. Намира за неоснователни и
твърденията на въззивницата, че не били представени доказателства въззиваемото
дружество да е върнало сумите на ищцата. След споразумението от 11.08.15г.,
което също било подписано от ищцата, отношенията между тях били уредени по
начина, описан в споразумението, което било видно и от нотариалния акт, касаещ
апартамент №60. Намира също, че липсват
доказателства в подкрепа на твърденията на въззивницата, че обзавеждането, с
което бил продаден ап.№62 било това, направено от ищцата. Намира за неоснователни
и оплакванията, че разпитаните по делото свидетели установили сключените от
ищцата договори за обзавеждане, напротив. Същите заявили, че нямат спомени за
такъв клиент, за такава поръчка и дали тя е била изпълнена.
Намира също за неоснователно и оплакването
за това, че съдът не се отвел от разглеждането на делото, като изтъква, че
доказателства за твърдяното обезпечително производство липсват в кориците на
делото, от друга страна въззивницата не била правила искане за отвод, а на
трето място- че не са били налице основания за отвод.
Оспорва доказателственото искане
на въззивницата, като излага съображение за настъпила преклузия, понеже не се
касае за нововъзникнали обстоятелства, новооткрити доказателства, нито за
допуснато процесуално нарушение от съда препятствало събирането на
доказателствата.
Моли решението да бъде оставено в
сила, а на въззиваемата страна да се присъдят направените разноски.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от страна, която
има правен интерес да го обжалва в съответната част. Жалбата отговаря на
изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Отговорът е подаден в законния
срок. Доколкото пълномощното на адв.П. *** е ограничено за представителство
пред първоинстанционния съд, на въззиваемата страна следва да се дадат указания
да потвърди извършените без представителна власт действия по подаването на
отговора.
Същевременно съдът констатира, че
исковата молба не е редовна, тъй като ищцата- сега въззивник не е
конкретизирала обзавеждането, за което твърди, че е било извършено от нея в
апартамент №62, и чиято стойност претендира. На ищцата следва да се дадат указания
за отстраняване на тази нередовност.
По доказателственото искане на
въззивницата съдът ще се произнесе след отстраняване нередовността на исковата
молба.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за
доклад на въззивната жалба, отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК
съобразно обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА на „Сепърти“ ЕООД, че
следва да представи пълномощно, с дата съответна на подаването на отговора на
жалбата, от която да е видно, че адв.П. е била упълномощена да подаде отговор
от негово име или с нарочна молба да се потвърдят извършените от адв.П.
действия по подаване на отговора.
УКАЗВА на въззивницата И.А.В., че
следва да конкретизира обзавеждането, предмет на иска, за което твърди, че е
било извършено от нея в апартамент №62, и чиято стойност претендира от
ответника като сума, с която същия се е обогатил неоснователно за нейна сметка.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.