Р Е Ш Е Н И Е
№14
гр. Хасково, 29.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на осми януари, през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА - ИВАНОВА
при секретаря Дорета Атанасова и в присъствието на прокурор Делчо
Лавчев от ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 1257 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с
чл.208 и сл.от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Община Д., против Решение №194 от 03.10.2019г.,
постановено по НАХД №327 по описа на Районен съд – Димитровград за 2019г.
В касационната жалба се твърди, че решението било незаконосъобразно, тъй
като в същото съдът неправилно възприел и изяснил фактическата обстановка по
делото. Районен съд – Димитровград дори не обсъдил направените в жалбата
съображения за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, както и нарушения на материалния
закон, изложени обстойно и в съдебно заседание от процесуалния представител на
жалбоподателя, като достигнал до съвършено погрешни изводи от фактическа и
правна страна на спора. На първо място се навеждат доводи, че както при
съставяне на АУАН, така и при издаване на процесното НП не било посочено ясно и
недвусмислено конкретното място на нарушението, което било също един от
основните реквизити, съгласно изискването на чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1,
т.5, пр.3 от ЗАНН. На следващо място се сочи, че процесният АУАН бил съставен
след изтичането на тримесечния срок от откриване на нарушението по чл.34, ал.2
от ЗАНН, който срок не бил преклузивен, а давностен по смисъла на Тълкувателно
решение №1 от 27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ОСС на ВАС. Доколкото в акта и в НП
било посочено, че административното нарушение било извършено на 01.12.2018г. –
денят, следващ на определения краен срок за изпълнение на предписанието: „Да се
осигури достъп до затворния орган на основния изпускател за извършване на
оглед“, със срок за изпълнение – 30.11.2018г., съгласно констативен протокол
№07-05-465/19.10.2018г. на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръжения към тях“ при ДАМТН, то се сочи, че тримесечния срок за съставяне на
АУАН от откриване на нарушението започвал да тече от посочената от наказващия
орган дата на нарушението, а именно на 01.12.2018г., доколкото нарушителят
Община Д. бил известен на наказващия орган към същата тази дата и изтичал на
01.03.2019г. В настоящия случай процесния АУАН №08-016 бил съставен едва на
20.03.2019г., т.е. след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушението, което обстоятелство от своя страна обосновавало допуснатите
съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до
незаконосъобразност на процесното наказателно постановление. Не на последно
място, в конкретния случай, макар формално деянието да осъществявало признаците
на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност било с явно незначителна
степен на обществена опасност. Цитира се разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН и
се сочи, че ако беше съобразил тази законова разпоредба,
административнонаказващият орган би стигнал до извода, че се касае за маловажен
случай на административно нарушение и следвало да приложи разпоредбата на чл.28
б.“а“ от ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление било издадено от
наказващия орган в нарушение на чл.53 ал.1 от ЗАНН, като тази разпоредба
задължавала последния да извърши задълбочена проверка за приложението на чл.28
от ЗАНН, каквато в настоящия случай изобщо не била извършена. Моли се за отмяна
на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да бъде отменено
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба, Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор - С., редовно призован, не изпраща представител. В писмено
становище, подадено от пълномощник, се излагат доводи за законосъобразност на
съдебното решение и наказателното постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за
неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд като
правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК,
обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна,
срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №194/03.10.2019г., постановено по НАХД №327/2019г., Районен съд –
Д. потвърдил Наказателно постановление (НП) №НЯСС-108 от 17.06.2019г., издадено
от Заместник-председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически
надзор (ДАМТН), с което на Община Д., за неизпълнение на задължение по чл.190а,
ал.2, във връзка с чл.190а, ал.1, т.3 от Закон за водите и на основание чл.201,
ал.12 и чл.200, ал.1, т.39 от Закон за водите, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева.
За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване
на НП. Като неправилен определил довода на жалбоподателя за неточно и неясно
посочване на мястото на извършване на нарушението, тъй като волята на АНО била
ясно изразена във всички фази на процеса. Счел е за доказано извършването на
процесното административно нарушение. Посочил е, че наложената санкция е в
минимален размер и съдът не може да я обсъжда.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите на районния съд.
В случая не са налице допуснати съществени процесуални нарушения,
опорочаващи административнонаказателното производство. Не се споделят
възраженията за незаконосъобразност, както на АУАН, така и на НП. Противно на
твърденията в касационната жалба, както АУАН, така и НП са издадени при
спазване на всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като в същите ясно и
недвусмислено е посочено включително и мястото, на което е извършено
административното нарушение. С оглед състава на нарушението, това е мястото,
където е следвало да бъде изпълнено даденото на касатора предписание, а именно
язовирната стена и съоръженията към нея на язовир „000016“, с точно
индивидуализирано в АУАН и НП местоположение на територията на Община Д..
Неоснователни са и твърденията в
касационната жалба, че тримесечният срок за съставяне на АУАН тече, считано от
01.12.2018 г. – денят, следващ крайния срок за изпълнение на предписанието.
Констатирането на обстоятелствата по извършване на конкретното административно
нарушение и неговия извършител се обективира за пръв път в Констативен протокол
№ 08-01-6/10.01.2019г. Именно на 10.01.2019г., по време на извършена проверка
на място на язовира, от контролните органи са установени правнозначимите факти
и обстоятелства, позволяващи да се изгради извод относно наличие на
съставомерно деяние от страна на санкционираното лице. Посоченото като
извършено чрез бездействие на 01.12.2018 г. административно нарушение е
установено на 10.01.2019 г., предвид което със съставянето на АУАН № 08-016 на 20.03.2019г.
е спазен както едногодишният срок от извършване на нарушението, така и
тримесечният срок за съставяне на АУАН, който тече от дата 10.01.2019г.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
Община Д..
Съгласно разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от Закона за водите,
председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или
оправомощените от него длъжностни лица по чл.190, ал.4 имат право да дават
предписания на собствениците на язовирни стени и/или на съоръженията към тях
съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл.141, ал.2,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, с изключение
на язовирите по приложение №1 към чл.13, т.1, за намаляване на водните обеми,
за което уведомява съответната басейнова дирекция, както и да определят срок за
тяхното изпълнение.
Според разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ (нова – ДВ, бр.55 от 2018г.),
собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват
предписанията по ал.1, т.3 и по чл.138а, ал.3, т.5.
Нормата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ предвижда, че се наказва с глоба,
съответно с имуществена санкция, от 1000 до 20 000 лева, физическото или
юридическото лице, което не изпълни предписание по чл.138а, ал.3, т.5 или
задължение по чл.190а, ал.2.
По делото не е спорно, че санкционираното лице Община Д. не е изпълнило в
указания му срок задължително предписание, дадено му съгласно разпоредбата на
чл.190а, ал.2, във вр. с чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, с констативен протокол № 07-05-465/19.10.2018г.
на ГД “Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“, в качеството на
собственик на язовир, предвид което с това си поведение осъществява от
обективна страна състава на вмененото му с АУАН и НП нарушение. Ето защо
правилно и напълно законосъобразно се ангажира и неговата
административнонаказателна отговорност на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
Настоящата инстанция приема за безспорно, че събраните по делото
доказателства са достатъчни и водят до формирания от районния съд извод за
законосъобразност и правилност на издаденото НП. Точно и ясно се сочи
изпълнителното деяние на нарушението и обективния фактически състав на същото,
като няма допуснато нарушение на правото на защита на дееца. Фактическата
обстановка е и правилно установена и съответства на действително установеното
пред съда положение. Правилно е прието, че санкционираното лице - Община Д., не
е изпълнило в указания му срок задължителното предписание, дадено съгласно
разпоредбата на чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ, предвид което същото с това си
бездействие осъществява състава на вмененото му с АУАН и НП нарушение. Ето
защо, правилен е извода за законосъобразно ангажиране на неговата
административнонаказателна отговорност на основание чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
Настоящият състав приема, че при правилно установена фактическа обстановка,
районният съд достига до законосъобразни правни изводи, съответстващи на
събраните по делото доказателства. Последните са правилно ценени от районния
съд във връзка с останалите доказателства по делото, поради което възприетата
от него фактическа обстановка е и безспорно установена. Обстоятелството, че
анализирайки събраните в хода на производството доказателства, съдът прави
извод, различен от очаквания от жалбоподателя, не е основание за отмяна на
съдебния акт.
Според настоящия състав, случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Действително не се установява да са настъпили някакви вредни последици за
хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение, но това
само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още повече
че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е
нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни
последици. За да се прецени приложението на чл.28 от ЗАНН релевантни са не само
липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите
обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. В случая
безспорно обаче вредни последици, при това значителни и касаещи живота и
здравето на хората, могат да настъпят вследствие неизпълнението на дадените на
Община Д. предписания.
След извършената преценка относно наложената имуществена санкция, районният
съд обосновано е приел, че същата е правилно определена.
Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №194 от 03.10.2019 г., постановено по НАХД №327 по описа на
Районен съд – Димитровград за 2019 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.