РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Ямбол, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на пети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
в присъствието на прокурора Р. Т. Л.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20222300100344 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, вр. с чл.336 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от А. М. К. от гр.Ямбол, с която против М. А. К. от
гр.******* е предявен иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС – за поставяне на ответника
под пълно запрещение, тъй като страда от параноидна шизофР.я.
Ищецът излага в исковата молба, че симптомите на заболяването на ответника
се проявили за първи път през 2004г. Близките му веднага потърсили помощта на
специалисти, започнато било лечение с лекарства, които повлияли много зле, тъй като М.
нямал сили дори ла стане от леглото и вместо да се подобрява, състоянието му се
влошавало. По-късно ответникът се възстановил физически, но не и психически. В
контактите си се ограничил само с най- близките си роднини, затворил се в себе си, изгубил
дарбата си да рисува, отказвал за гледа дори и телевизия, понякога си говорел сам на себе
си, превърнал се в едно голямо бебе. За ответника, за физическото му съществуване се
грижели неговите родители - бащата-ищец и майка му, но последната неочаквано починала
и оставила наследство, за управлението и разпореждането с което ответникът следвало да
бъде представляван. Здравословното състояние на ответника не му позволявало той да се
обслужва самостоятелно в битово отношение, още по-малко да взема адекватни решения за
имуществото си, което породило правния интерес у ищеца да предяви настоящия иск за
поставяне на М.К. под пълно запрещение.
Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.
В о.с.з. искът се поддържа от пълномощника на ищеца - адв.Р., която пледира
за уважаването му.
Участващият по делото прокурор от ЯОП дава заключение, че са налице
условията на закона за поставяне на ответника под пълно запрещение.
При проведения от съда личен разпит по реда на чл.337,ал.1 ГПК, ответникът
показва известна ориентация за събития, време и място, но мисленето му е опростено, а
говорът ограничен, като същите са неадекватни и несъответстващи на възрастта на
ответника.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства, ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от удостовеР.е за раждане №*****************г. на Община Ямбол,
ищецът А. К. е баща на ответника М. К., род на **********г.
По делото се установява от представените медицински документи – епикриза
от 27.06.2022г. на МБАЛ ”Св.Пантелеймон”АД-гр.Ямбол, етапна епикриза от д-
р.Йорданова, амбулаторни листи на лекари-психиатри и рецептурна книжка на ответника
М.К., че същият страда от "Параноидна шизофР.я", за лечението на което заболяване му е
приложена медикаментозна терапия, а в периода 07.06.2022г.-27.06.2022г. ответникът е
лекуван и в болнично заведение.
По делото е изслушано заключението на вещото лице - психиатър д-р Л.Д.,
извършило назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, което заключение
потвърждава диагнозата на заболяването, от което страда ответника - Параноидна шизофР.я,
непрекъснато протичане, с тежка и необратима промяна на личността - трайно снижение на
личността в интелектуално-паметово и емоционално-волево отношение, с тежки
затруднения в социалната адаптация. Това заболяване вещото лице класифицира като
душевна болест. Според вещото лице, заболяването при ответника се е проявило бавно и
постепенно, вероятно от 17 годишна възраст, като значима промяна в психичното му
състояние е oтчетена в медицинската документация през 2004г., когато са се повили
странности в поведението му и в изказванията му, които постепенно са се оформили в
халюцинаторно-параноидна симптоматика, с нарушено поведение, характерно за
психичното заболяване шизофР.я. Според даденото заключение, понастоящем психичните
промени при ответника вече имат траен характер, с неблагоприятна прогноза, разбирана
като възможност за клинично оздравяване. Вещото лице е разяснило, че при прилагане на
медикаментозното лечение позитивната симтоматика би могла да бъде медикаментозно
контролирана, но негативната симптоматика при ответника - социалното оттегляне, загубата
на трудови умения, загубата на интереси, изпразненото от цели ежедневие, обедняването на
комуникативния потенциал и емоционалното обедняване, т.е. трайната личностова промяна
в интелектуално-паметово и емоционално-волево отношение при ответника, не би могла да
има обратно развитие. Според заключението, при наличното психично заболяване на М.К.,
протичащо с болестно променено съзнание, с наличие на персистираща психотична
продукция и тежка промяна на личността и социално оттегляне, ответникът не може да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, той е напълно
неспособен сам да се грижи за своите работи, за интересите си и да ги защитава, не е
способен да удовлетворява елементарни жизнени потребности, да задоволява текущите си
нужди и разумно да разполага с това, което е придобил.
От събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелката
И. Д., без родство със страните, също се установява, че първите симптоми на заболяването
при М. се проявили, когато той бил ученик в Художествената гимназия в гр.*****.
Ответникът започнал да се затваря в себе си, не искал да разговаря, не искал да ходи на
училище, не искал да пътува до гр.*****, казвал, че "го преследват, тормозят, тероризират".
Макар че завършил художественото училище, ответникът престанал да рисува, отдръпнал се
от хората, не искал да комуникира с никого, отказвал да гледа иконите и картините вкъщи,
тъй като считал, че те го наблюдават и преследват. Понастоящем ответникът не можел да се
грижи самостоятелно дори за личната си хигиена, за което бил подпомаган от родителите си,
излизал само с придружител и не осъзнал дори факта, че майка му наскоро е починала.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.5,ал.1 от ЗЛС.
Същият е процесуално допустим, като предявен от бащата на ответника, които е негов
близък роднина и има правен интерес от воденото на настоящия процес, тъй като попада в
кръга на лицата по чл.336,ал.1 ГПК.
Разгледан по същество искът е основателен. Предметът на иска по чл.5 от ЗЛС
- за поставяне на едно лице под запрещение, е неговата дееспособност, а основанието на
този иск е наличието на слабоумие или душевна болест и невъзможността на страдащия от
такава болест или слабоумие да се грижи за себе си и за своите работи. При кумулативното
наличие на двете изисквания - медицински и юридически, се постановява ограничаване на
дееспособността или обявяване на пълната недееспособност на лицето.
В разглеждания случай от изслушаната по делото съдебно-психиатрична
експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно и
2
компетентно, и от другите медицински документи се установи душевната болест на
ответника, която се е проявила на 17-годишна възраст и е медицинското основание за
обсъждане на възможността за обявяване пълната недееспособността на лицето. Установи се
също така от експертното заключение, че от проявата на болестта до настоящия момент,
заболяването при ответника е с непрекъснато протичане и е приело хроничен ход, като
понастоящем е налице тежка и необратима промяна на личността - трайно снижение на
личността в интелектуално-паметово и емоционално-волево отношение, с тежки
затруднения в социалната адаптация. Психичните промени при ответника имат траен
характер, с неблагоприятна прогноза за клинично оздравяване. Наличното психично
заболяване при М.К., протичащо с болестно променено съзнание, с наличие на
персистираща психотична продукция и тежка промяна на личността и социално оттегляне, е
причината ответникът да не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да
не може да ги ръководи. Ответникът е неспособен сам да удовлетворява жизнените си
потребности, да задоволява текущите си нужди и разумно да разполага с това, което е
придобил. В потвърждение на тези констатации на вещото лице са и събраните по делото
гласни доказателства - показанията на свидетелката, които съдът кредитира.
С оглед тези установени обстоятелства съдът прави извода, че душевната
болест на ответника е в причинна връзка с неспособността му да се грижи за себе си и за
своите работи, да отстоява и защитава своите интереси. При доказано наличие на двете
изисквания по чл.5 ЗЛС - медицински и юридически, съдът следва да постави М.К. под
пълно запрещение.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОСТАВЯ, на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС, М. А. К. от гр.****, ул.*****
№**, вх.*, ап.*, с ЕГН **********, под пълно запрещение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по
настойничеството при Община Ямбол за учредяване на настойнически съвет.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
3