Р Е
Ш Е Н
И Е
№
,05.12.2019г. , гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия, в открито заседание
на пети декември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ПЕТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
СТАНЧО САВОВ
при секретаря Нели Йовчева и в
присъствието на прокурор Нина Величкова,
като разгледа докладваното от съдия Румяна Петрова ЧНД №1271 по описа за
2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.30 и следващи от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
/ обн. ДВ бр.15/2010г./ ЗПИИРКОРНФС.
Предмет на разглеждане е постъпило
искане от Магистрат на Бремерхафен, Служба „Глоби и парични санкции“, ФРГермания,
с което се моли за признаване и изпълнение на Решение за плащане на финансова
санкция, издадено от същия, постановено
на 23.11.2017г. и влязло в сила на 13.12.2018г. срещу българския гражданин А.Д.
- р. ***г., последен известен адрес ***.
В съдебно заседание представителят на ВОП
изразява становище, че са налице предпоставките на закона за постановяване на
решение, с което да се признае решението
за налагане на финансова санкция на лицето.
Засегнатото лице изразява становище, че
не е съгласен да бъде призната наложената му финансова санкция, отрича да му е
бил връчван документ за наложената Глоба.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното :
От приложеното по делото Удостоверение по
чл.4 от Рамково решение 205/214/ПВР на
Съвета относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции, се установява, че с Решение на Магистрат
на Служба „Глоби и парични санкции“, ФРГермания от 23.11.2017г., влязло в сила
на 13.12.2018г., е наложена финансова санкция по отношение на българския
гражданин А.Д. - р. ***г*** в размер на 125 евро за извършено нарушение и 28,50
евро – представляващи разноски по съдебното и административното производство,
довели до решението, общо 153,50 евро. По данни от Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 205/214/ПВР на Съвета, сумата
която е наложена като финансова санкция с решението е за това, че Д. *** е започнал да упражнява като частник неконтролирана
занаятчийска дейност, която не подлежи на регистрационен режим, без да е
уведомил за тази дейност Камарата на занаятчиите, представляващо
административно нарушение, което се санкционира по чл.18ал.1, чл.118ал.1 т.1 от
Закона за уреждане на занаятите. Постановено е да заплати сумата в размер на 125 евро за осъждане за
нарушението и 28,50 евро – представляващи
разноски по съдебното и административното производство, довели до
решението, общо 153,50 евро.
Засегнатото лице има местоживеене на
територията на Република България в гр. Варна, заявен от него както постоянен,
така и настоящ, видно от справката НБД. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т.
1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции е несъмнено, че става въпрос за решение за налагане на
финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила акт на несъдебен орган на
държава – членка на Европейския съюз за налагане на задължение за плащане на Глоба
за извършено административно нарушение и съдебни разноски по влязло в сила решение
по Закона за уреждане на занаятите във ФРГ.
В графа вид и правна квалификация на
престъпленията и законови разпоредби, въз основа на които е издадено решението,
в удостоверението е отразено, че
действията на лицето изпълват състава на чл.18ал.1, чл.118ал.1 т.1 от Закона за
уреждане на занаятите.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 т.3
от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции е видно, че става въпрос за
решение за налагане на финансова санкция, тъй като се касае за влязъл в сила
акт на несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз за налагане на
задължение за плащане на Глоба и на разходи в съдебното и административното
производство, довели до постановяване на акта. От описанието на извършеното от
засегнатото лице е видно, че същият е санкциониран за нарушение, а именно за
това, че започнал да упражнява
неконтролирана занаятчийска дейност, неподлежаща на регистрационен
режим, без да е уведомил незабавно регионалната камара на занаятите. Това
нарушение не попада в хипотезата на чл.14ал.2
и на чл.30ал.2 от закона, за които не се изисква двойна наказуемост. С
оглед горното, за да бъде признато решението, съгласно чл.30ал.1 от закона деянието,
за което е санкционирано засегнатото лице следва да съставлява престъпление или административно
нарушение и по българското законодателство, независимо от елементите на състава
по законодателството на издаващата държава. В случая настоящият състав счита,
че това нарушение представлява и такова по българското законодателство, тъй
като съгласно чл.4ал.1 от Закона за занаятите на РБългария занаятчията
упражнява занаята след вписване в регистър БУЛСТАТ по реда на чл.
3, ал. 1, т. 6 или 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ,
с изключение на занаятчиите, които не са самостоятелно заети лица, като
съгласно чл.23ал.1 от Закона занаятчиите подлежат на вписване в Регионалния
регистър на занаятите. Неизпълнението на задължението за вписване в регистъра
БУЛСТАТ преди започване на дейността е санкционирано по реда на чл.65 ал.1 от
ЗЗ, съгласно която разпоредба за нарушение или неизпълнение на разпоредбите на чл.
4, чл. 5, ал. 3, чл. 45, ал. 2, 3 и 4,
чл. 46 и чл. 47, ал. 1 и 2
на виновните лица се налага глоба от 100 до 1000 лв., която постъпва в приход
на бюджета на общината, на територията на която е било установено съответното
административно нарушение, ако деянието не съставлява престъпление. С оглед
горното, макар и да не е налице пълно покриване на състава на административно
нарушение, и в българското законодателство е предвидено задължение за
определено действие, целящо уведомяване на съответните компетентни органи от
страна на лицето преди започване на дейност като занаятчия. В българското
законодателство е предвиден регистрационен режим, а в немското - уведомителен
такъв. С оглед на това, съдът намира, за извършеното от А.Д. е налице изискването за двойна
наказуемост - хипотезата на чл.30 ал.1 и ал.3 от ЗПИИРКОРНФС.
От
съдържанието на удостоверението се установява, че то съдържа всички реквизити,
предвидени както по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европа
от 24.02.2005 год., така и според изискванията на Приложение № 2 към Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции и съответства на решението за налагане
на финансова санкция.
Присъдените от несъдебния орган на
издаващата държава санкция и разноски за производство, довели до решението
представляват финансова санкция по смисъла на чл.3 ал.1т.1 и т.3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции.
Не са налице основанията за отказ за
признаване на решението, посочени в чл. 35, т. 1-11 Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции, тъй като: представеното удостоверение е пълно, няма данни срещу същото лице и за същото
деяние в България или друга държава, различна от издаващата или изпълняващата,
да е издадено и/или изпълнено решение за налагане на финансова санкция;
изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското законодателство;
засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо;решението не се отнася за деяние,
извършено изцяло или отчасти на територията на Р България; наложената финансова
санкция е не по – малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е
административно – наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено,
че производството е било писмено и лицето е било уведомено съгласно
законодателството на издаващата държава за правото на обжалване. Следователно
не са налице факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 – 10 включително.
Засегнатото лице е било уведомено за възможността лично, или чрез представител
да обжалва решението, както и относно сроковете за обжалване.
С оглед горното актът следва да бъде
признат и изпълнен. Тъй като финансовата санкция е определена в евро съгласно
чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи
равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване
на Решението за финансова санкция. Решението е постановено на 23.11.2017 год.
Равностойността на санкцията от 125.00 евро е 244,38 /двеста четиридесет и четири лева и тридесет
и осем стотинки/ лева, а разноските по производството от 28,50 евро са с равностойност в лева- 55,72/ петдесет и пет лева и седемдесет и
две стотинки/ лева, общо 153,50 евро, равняващи се на 300,10/ триста лева и десет стотинки/ лева.
Варненският окръжен съд приема, че са
налице условията за признаване и изпълнение на представеното Решение за
финансова санкция, поради което и на основание чл. 32, ал. 1 във връзка с чл.
16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за
изпълнение.
На основание чл.38 от ЗПИИРКОРНФС е
необходимо незабавно съдът да уведоми компетентния орган на издаващата държава за признаване и
изпращане на решението за налагане на финансова санкция, на органа по чл.6 ал.2
– НАП – Варна за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която с оглед на
разпоредбата на чл.22 ал.2 от цитирания нормативен акт следва незабавно да
уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението. Копие от
уведомлението по чл.38 ал.1 да се изпрати на Министерство на правосъдието на
Република България.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
Решение № 0567.04.029862.3 за плащане на финансова санкция от 23.11.2017г.,
влязло в сила на 13.12.2018г., издадено от Магистрат на Бремерхафен, Служба
„Глоби и парични санкции“, ФРГермания,
за плащане на финансова санкция, с което българския гражданин А.С.Д. -
р. ***г., ЕГН **********,*** е осъден да
заплати сумата от 125 евро санкция и 28,50 евро разноски по производството пред
несъдебния орган, която сума се равнява общо на 300,10/ триста лева и десет стотинки/ лева.
Копие от решението да се изпрати
незабавно на ТД на НАП – Варна за изпълнение, която следва незабавно да уведоми
съда за предприетите действия по изпълнението му.
Да се уведоми незабавно компетентния
орган на издаващата държава Федералната служба за правосъдие, ФР Германия – Диана
Леманска –компетентна служителка, за
признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция на
компетентния орган – ТД на НАП – Варна, както и за приключване на изпълнението
на решението.
Копие от уведомлението по чл.38 ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република
България.
РЕШЕНИЕТО подлежи на протест в 7 дневен срок от днес за ВОП и от
съобщаването на засегнатото лице, пред Апелативен съд гр. Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.