Номер 331313.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаII състав
На 13.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Лазар К. Василев Въззивно гражданско дело
№ 20203100502861 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 263795/01.09.2020 г., депозирана от Областна
дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от
Даниел Стайков Пашов, действаща, чрез юрисконсулт Богдана Йорданова, срещу Решение
№ 3800 от 10.08.2020г., постановено по гр. д. № 18067 по описа на РС-Варна за 2019 г.,
ГО, 42 съдебен състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от
ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД, въззивникът е осъден да заплати на Д. Т. Ц. с ЕГН **********, с
адрес : гр. Варна, местност „Прибой 1“– 633, СУМАТА от 1 532,28 лв. /хиляда петстотин
тридесет и два лева и двадесет и осем стотинки/, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 220 часа, за периода от 31.10.2016
г. до 30.09.2019 г ., получен в резултат от преизчисление на положения нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда - 31.10.2019 г., до окончателното изплащане на задължението, както и
СУМАТА от 206,91 лв., /двеста и шест лева и деветдесет и една стотинки
/представляваща лихва за забава върху главницата, изчислена върху всяко неплатено
задължение - допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода 31.10.2016 г.-
30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд, считано от
първо число на месеца следващ тримесечието на дължимото плащане, до датата на
предявяване на иска.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 268496/28.09.2020г. от въззиваемия Д.
Т. Ц. , действащ чрез адвокат Симеон Тодоров.
По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
1
производството е допустимо.
По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния закон. Въззиникът оспорва изводите на
първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение на общия трудов закон – КТ и
приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – НСОРЗ, относно
преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото
между въззиника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е
нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и
приетите въз основа на него подзаконови нормативни актове – Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. Поддържа се, че не е налице празнота в специалното трудово законодателство,
което да обуслови субсидиарното приложение на общите норми. Отделно дори да се
приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на чл. 3, ал. 3 от Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г., съгласно която продължителността на нощното работно време не
следва да надвишава 8 часа, което обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а 1,
доколкото съотношението между продължителността на дневното работно време (8 часа) и
нощно такова (8 часа) дава този резултат. Твърди, че за всеки отработен час в периода от
22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща допълнително трудово
възнаграждение в размер на 0.25 лева на отработен час, което също е израз на наличие на
специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на
нощния труд на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред.
Излагат се и аргументи, че получените часове в повече при преизчисляване на дневния и
нощния труд създават неточно разбиране за наличие на извънреден труд, доколкото в
действителност служителят не е престирал работна сила извън установеното работно време.
Сочи, че в конкретния случай не е имало действаща нормативно уредба – нито закон, нито
акт на МС, която да допуска преобразуване на отработените часове. Въззивникът твърди, че
ЗМВР е специален закон, който урежда статута на държавните служители в министерството,
като по никакъв начин не ги дискриминира по отношение на останалите работници и
служители, а напротив, дава им допълнителни права и обезщетения.
Областна дирекция на МВР – гр. Варна моли за отмяна на атакувания съдебен акт изцяло,
както и да бъдат присъдени в нейна полза сторените съдебно-деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условията на евентуалност, моли за
частично отхвърляне на иска за периода от 01.01.2018г. до 16.07.2018г., поради липса на
действаща нормативна уредба, уреждаща преизчисляването на нощен към дневен труд,
чийто размер е 282.16 лв., като сбор от дължимата сума за първо тримесечие на 2018 г. –
157.89 лева и за второ тримесечие на 2018г. – 124.27 лева, и лихва за забава в размер на
42.03 лева, като сбор от дължимата сума за първо тримесечие на 2018 г. – 2.39 лева и за
второ тримесечие на 2018г. – 16.64 лева, съгласно заключението на вещото лице.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, обосновано и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемият
моли за оставянето и без уважение, за потвърждаване на първоинстанционното решение и
́
присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Твърди, че липсата на изрична
норма за преобразуване на положения нощен труд в дневен не следва да се тълкува като
законова забрана за преизчисляване, а представлява празнота в уредбата относно реда за
организацията и разпределението на работното време. Сочи, че при наличието на такава
непълнота, същата следва да бъде запълнена по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, като се
приложат общите правила на НСОРЗ и по-конкретно чл. 9, ал. 2 от същата, в който е
определена методологията за превръщането на нощните работни часове в дневни. Твърди,
2
че правилно съдът не е приложил разпоредбата на чл. 9г от Наредба за работното време,
почивките и отпуските за процесния период, тъй като цитираната разпоредба е неотносима
към конкретния спор. Намира така направеното искане за прилагане на нормата на чл. 9г от
НРВПО за преклудирано, тъй като е направено за пръв път с въззивната жалба.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящия съдебен състав.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 263795/01.09.2020 г., депозирана от
Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
представлявана от Даниел Стайков Пашов, действаща, чрез юрисконсулт Богдана
Йорданова, срещу Решение № 3800 от 10.08.2020г., постановено по гр. д. № 18067 по
описа на РС-Варна за 2019 г., ГО, 42 съдебен състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 2861/2020 г. на ОС-Варна за 09.12.2020 г. от
09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3