Решение по дело №254/2018 на Районен съд - Хасково

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

№350/18.06.2018 година, град Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Хасковският районен съд, Девети граждански състав

на двадесет и осми май две хиляди и осемнадесета година

в публично заседание в следния състав:

                                                                                               Председател: Петър Вунов      

секретар: Михаела Стойчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 254 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното

 

            Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по искова молба от „Мобилтел" ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Й.С.Г..

Ищецът твърди, че сключил с ответника договори за далекосъобщителни услуги с индивидуален потребителски номер М4155592 от 04.07.2014 г. и М4155620 от 04.07.2014 г., с които му били предоставяни далекосъобщителни услуги. Съгласно чл. 26 от Общите условия /ОУ/ на мобилния оператор заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна фактура, която се издавала на името на абоната. При сключване на договора „Мобилтел" ЕАД уведомявал всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период можела да бъде извършвана едностранно от него след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождавало абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. А в чл. 27 ОУ били предвидено, че плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължал неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. По отношение на клаузата за неустойка се поддържа, че тя била рагламентирана в договорите за мобилни услуги и в Общите условия на оператора, които били неразделна част от индивидуалния договор и имали задължителна сила за страните – чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ. Тъй като ответникът не заплатил в срок дължимите към оператора суми, ищецът прекратил едностранно предсрочно сключените договори за далекосъобщителни услуги и му начислил неустойки в размер на 277,23 лв. по договор с номер М4155592 от 04.07.2014 г. и 1 197,87 лв. по договор с номер М4155620 от 04.07.2014 г. Сочи се и че за тези суми ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 2573/2017 г. по описа на PC Хасково и била издадена заповед за изпълнение, но в законоустановения срок ответникът подал възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът има следните вземания спрямо него, както следва: сумата от 277,23 лв., представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с номер М4155592 от 04.07.2014 г. и 1 197,87 лв., представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с номер М4155620 от 04.07.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

С молба с вх. рег. № 10161/28.05.2018 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че поддържа исковете и е направил искане да бъде постановено неприсъствено решение.

Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:

В настоящия случай са налице предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 599/27.04.2018 г. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и събраните писмени доказателства.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл. 236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива предпоставки.

Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 2573/2017 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 229,45 лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК единствено на същия следва да се присъдят такива в размер общо 250,50 лв. за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение

             Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Й.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, съществуването на вземания на „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш" № 1, спрямо него, както следва: сумата от 277,23 лв., представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с номер М4155592 от 04.07.2014 г. и 1 197,87 лв., представляваща дължима неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителни услуги с номер М4155620 от 04.07.2014 г., ведно със законната лихва върху тях от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2573/2017 г. на Районен съд - Хасково - 12.10.2017 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА Й.С.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ПК 1309, район Илинден, ул. "Кукуш" № 1, сумата от 479,95 лв., от която 250,50 лв., представляваща направени разноски по настоящото дело и 229,45 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 2573/2017 г. по описа на РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 1339/13.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ:

          /Петър Вунов/