Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 10.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 10.06.2021 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Адриана Хаджипеткова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 110 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Й.И.Х. против Наказателно постановление № 17-0274-001213 от 08.12.2017 г. на ВПД началник на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на въззивника е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, при изложени съображения.

В съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

По отношение на спазване на срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН трябва да се отбележи следното. Видно от докладна записка от 02.05.2019 г. на същата дата мл.инспектор И. Кръстев при РУ на МВР – Ихтиман е направил опит да връчи Наказателно постановление № 17-0274-001213 от 08.12.2017 г., но жалбоподателят е отказал. Настоящият състав не приема за редовно това връчване. Принципът за начина и реда на връчване на НП е установен в чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, а изключението е дадено в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Чл. 58 от ЗАНН не дава правна регламентация на връчването при отказ, но това не означава, че същият не се регламентира от други норми. Ето защо следва да се търси и прилага субсидиарно НПК, предвид изричния текст на чл. 84 от ЗАНН, приложим за реда за призоваване и връчване на съобщения и книжа по НПК. Процесният случай на връчване на НП намира своята легална уредба в чл. 180, ал. 4 НПК - при отказ да се подпише съответния документ от страна на адресата, връчителят отбелязва това в присъствието на поне едно лице. По настоящото дело отказът на жалбоподателя за връчване на НП не е породил правно действие, тъй като липсва подпис на свидетел на отказа. Такъв е положен единствено от връчителя мл. инспектор К.. Ето защо н редът за връчване, установен в ЗАНН, е спазен на 05.02.2021 г., когато препис от обжалваното НП е връчено по реда на чл. 58, ал. 1 ЗАНН срещу подпис от Й. Х.. Доколкото жалбата е подадена същия ден, срокът по чл. 59, ал. 2 ЗАНН е спазен.

Разгледана по същество е основателна.

Административнонаказващият орган е установил правилно фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и въззивният съд изцяло споделя изводите му.

От фактическа страна:

На 04.11.2017 г. около 15:50 часа в гр. Ихтиман жалбоподателят управлявал моторно превозно средство марка „Форд“ модел „Фокус“ с регистрационен № СО0775ВН в гробищен парк в гр. Ихтиман, който не е част от републиканската пътна мрежа. След като излязъл на улица „Стипон“ пред гробищния парк, бил спрян за проверка от свидетелите М. и Д. – полицейски служители при РУ на МВР – Ихтиман, които били изпратени там по сигнал. Свид. М. поканил жалб. Х. да бъде изпробван с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с № ARBA 0094 с фабр. № 0362 за установяване на наличие на алкохол в кръвта. Той отказал.

В 16.35 часа на жалбоподателя бил връчен Талон за медицинско изследване № 274п-12009 от свид. М. с предписание за явяване във ФСМП – Ихтиман до 45 минути. Жалбоподателят не изпълнил даденото предписание.

За отказа на жалбоподателя за проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта свид. М., в качеството на младши автоконтрольор, съставил Акт № 1305 за установяване на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП № 778527 от 26.09.2020 г.

Въз основа на АУАН от началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София е издадено обжалваното Наказателно постановление № 17-0274-001213 от 08.12.2017, с което за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на въззивника Й.И.Х. е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите М., Д., АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност и талон за изследване.

От показанията на свидетелите М. и Д. се установяват всички обстоятелства около поведението на жалбоподателя на 04.11.2017 г. Те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и намират подкрепа в приложените по делото АУАН и талон за изследване.

Изложеното в изготвеното от жалбоподателя сведение, че не е управлявал процесния автомобил е категорична оборено от показанията на свид. М. и Д.. Прави впечатление, че то е и логическо противоречиво, тъй като ако действително не е управлявал л.а. „Форд“, модел „Фокус“ с регистрационен № СО0775ВН възниква въпросът как същият е попаднал в района на гробищния парк и какво е наложило да бъде бутан. При това положение изложеното следва да бъде прието за защитна версия и да не се кредитира.

Доколкото доказателствените източници не разкриват сериозни противоречия, поради не е необходимо да бъдат по-детайлно анализирани.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние, както в АУАН, така и в НП. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав. По делото не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.

Не е изтекла давността за административнонаказателно преследване. В ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН (вж. в този смисъл т. 2 от ТП № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и ВАС).

В случая давността от 3 години за административнонаказателно преследване по чл. 84 ЗАНН вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК не е изтекла, тъй като НП е издадено на 08.12.2017 г. и с опита да бъде връчено на 02.05.2019 г. същата е прекъсната на основание чл. 84 ЗАНН вр. чл. 81, ал. 2 НПК.

Не е изтекла и абсолютната давност за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, установена в чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, за периода от извършване на деянието на 04.11.2017 г. до постановяване на решението.

Съдът споделя правните изводи на АНО.

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП за това, че в на 04.11.2017 г. около 15:50 часа в гр. Ихтиман, в качеството на водач на моторно превозно средство марка „Форд“ модел „Фокус“ с регистрационен № СО0775ВН отказал изследване с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с № ARBA 0094 с фабр. № 0362 за установяване на наличие на алкохол в кръвта.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че е управлявал МПС, че отказва проверка за изследване с техническо средство за наличие на концентрация на алкохол в кръвта и пряко целял това.

Нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП представлява едновременно норма, предписваща поведение и санкционна норма. В първата част тя съдържа две форми на изпълнително деяние, които са алтернативни, а не кумулативни – 1) отказ да бъде тестван водачът и 2) неизпълнение на предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване. Достатъчно е доказването на отказа на водача да бъде тестват с техническо средство, както е в настоящия случай, за ангажиране на административнонаказателната отговорност (вж. в този смисъл Решение № 773 от 15.04.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 380/2021 г.).

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят не се е съгласил и недвусмислено и категорично, видимо и възприето от полицейските служители, е отказал да бъде тестван за наличие на алкохол в дъха си, с което и е нарушил вмененото му задължение.

В обстоятелствената част на АУАН неправилно е прието, че около 15.50 часа жалбоподателят е отказал медицинско изследване за установяване на алкохол в кръвта му, доколкото последното е станало един час по-късно – около 16.45 часа. Въпреки това той е наказан само за отказа за проверка с техническо средство видно от посочената санкционна норма – чл. 174, ал. 4, пр. 1 ЗДвП. При това положение допуснатото нарушение не е съществено, тъй като не се отразява на правото на защита на наказания. Той е наказан само за едно деяние, което е безспорно доказано, че е осъществил.

По отношение доводите, развити в жалбата, е необходимо да се посочи, че след отказа на жалбоподателя да бъде изследван с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с № ARBA 0094 за установяване на наличие на алкохол в кръвта на същия е предоставена възможност за вземане на биологична проба като му е издаден талон за медицинско изследване, от което свое право той не е упражнил. Това е било единствената възможност за него да оспори констатациите на полицейските служители. След като не е бил съгласен да бъде изпробван с техническо средство дрегер, същият е следвало да изпълни предписанието за медицинско изследване. По този начин процесният отказ би могъл да се разглежда като маловажен случай. Доколкото това не е направено, жалбата в тази част е неоснователна.

По вида и размера на наказанието:

         Вида на наказанието законосъобразно е определен от АНО съобразно предвиденото в нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, а именно наказание глоба.

         Размерът на наказанията е правилно определен съобразно абсолютно определения в нормата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП размер.

         Кумулативното предвиденото наказание лишаване от право на управление на МПС не е наложено поради констатацията на полицейските служители за липса на такова.

Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № . от 08.12.2017 г. на ВПД началник на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: