№ 716
гр. Пазарджик, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220102400 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод искова молба от „Ф. И." ЕАД, ЕИК ****,
представлявано от Л. Д. - изпълнителен директор, седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Х. И." № 15, ет.6, чрез юрисконсулт В.Ц., против Г. Т. Г., ЕГН **********, с настоящ
адрес: с. Ч., ул. „****“ № 20, като моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата в
общ размер на 5 306,97 лева, от които: 3 432,00 лева - главница, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението; 1 301,52 лева - договорна възнаградителна
лихва от 20.09.2018 г. до 20.08.2020 г. и 573,45 лева - лихва за забава, от които 458,82 лева,
начислени за периода от 21.09.2018 г. до 13.03.2020 г. и 114,63 лева, начислена за периода от
14.07.2020 г. до 13.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3284/2020 г. по описа на РС Пазарджик.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 01.08.2018 г. между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК ********* и Г. Т. Г., е сключен договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-16247467, въз основа на който между страните
възниква облигационноправна връзка, по силата на която кредитодателят предоставя на
кредитополучателя кредит в общ размер на 3 432,00 лева, от които кредит за потребителски
цели в размер на 3 000 лева. и кредит за плащане на застрахователна премия в размер на
432,00 лева. Посочено е, че сумата от 3 000,00 лева е усвоена от кредитополучателя по
посочена от него банкова сметка (чл. 1 от Условия по договора). Сочи че в чл. 2 от договор
за кредит страните били уговорили, че кредитополучателят заплаща такса ангажимент в
размер на 105,00 лева, срещу което кредитодателят се задължава да сключи договора при
1
фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т.5 ЗПК, който ЛП в процесния случай бил
31,21 %. Твърди, че кредитодателят е изпълнил всички свои задължения по процесния
договор за кредит.
Сочи, че във връзка с договора за кредит била сключена застраховка „Защита на
плащанията", която възлизала в размер на 432,00 лева, изчислена съгласно условията
посочени в Сертификат № PLUS-16247467. Посочва, че кредитополучателят е заплатил
дължимата застрахователна премия със средства от предоставения му кредит, като съгласно
чл.2 от договора за кредит тази сума била заплатена директно на застрахователя, а същата
била включена и в погасителния план, подписан от длъжника.
Твърди, че кредитополучателят се задължил да върне предоставения кредит
(главница), ведно с дължимите лихви на 24 броя месечни погасителни вноски, но не
изпълнил това свое задължение, като падежът на първата неплатена вноска настъпил на
20.09.2018 г. Считано от следващия ден длъжникът изпаднал в забава и дължи обезщетение.
Сочи, че крайният срок за договора бил до 20.08.2020 г..
Посочва, че на 19.08.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" ЕИК ********* в качеството му на цедент и ищцовото дружество в качеството
му на цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания,
съгласно който цедента прехвърля на цесионера на всеки три месеца за срока на договора
портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1. На 26.08.2019 г. било
подписано Приложение № 1, в което подробно били индивидуализирани и описани
цедираните със същото вземания. Сочи, че по силата на договора и на основание чл.99, ал.2
ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в
настоящото производство, ставал ищеца. По реда на чл.99, ал.3 ЗЗД цедентът „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ упълномощил цесионера – настоящ ищец да
уведоми длъжника Г. Т. Г., за прехвърлянето на вземанията спрямо нея. Сочи, че изпратил
чрез „Български пощи" ЕАД препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесия до
длъжника. Писмото се е върнало в цялост, тъй като получателят не е намерен на посочения
адрес с отбелязване „отсъстващ“. Направено е искане приложеното Уведомление за
извършената цесия да бъде връчено на ответника, ведно с препис от исковата молба и
доказателствата към нея.
Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно
с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото
дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за
изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д. № 3284/2020 г. по описа
на РС Пазарджик. Тъй като заповедта била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и по
указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящата искова молба с искане за
установяване на вземанията си.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство,
както и по настоящото исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 50,00 лева.
2
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законов или
процесуален представител за ищцовото дружество. Депозирало е молба, с която моли съда да уважи
исковата претенция в цялост.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът не депозира отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетият по делото като писмено доказателство договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на кредитна карта PLUS-16247467
от 01.08.2018 г. се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А. клон България е
предоставило на ответника кредит в размер на 3000 лева, като сумата била отпусната от
кредитора за срок от 24 месечни вноски, всяка от вноските в размер на 197,23 лева, при
уговорен годишния процент на разходите – 40,44 % и годишния лихвен процент – 31,21 %,
посочени в параметрите по договора. Уговорено е, че общата сума на плащанията на
ответника е в размер на 4733,52 лева, в която е включена и застраховка „Защита на
плащанията“ в размер на 432 лева и такса ангажимент в размер на 105 лева.
В договора е инкорпориран и погасителен план, от който се установява, че първата
дължима вноска е на 20.09.2018 г., а последната на 20.08.2020 г..
По делото е прието като доказателство справка от „БНП Париба Пърсънъл Файненс",
от която се установява, че сумата в размер на 432 лева е преведена за заплащане на
застраховка „Защита на плащанията".
От приетото и неоспорено от страните заключение на приетата по делото СИЕ, която
съдът кредитира като компетентно изготвена, обоснована и даваща отговор на поставените
въпроси се установява, че с платежно нареждане от 01.08.2018 г. „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" превежда на Г. Т. Г. по посочената от нея сметка BG98STSA93000003991234 в
„Банка ДСК“ АД сумата в размер на 2 895 лева, т.е. от целия кредит в размер на 3 000 лева е
приспадната таксата ангажимент в размер на 105 лева. Общия размер на задължението на
ответницата е 4 733,52 лева от които главница - 3 000 лева; застраховка „Защита на
плащанията" – 432 лева и договорни лихви - 1 301,52 лева. Вещото лице е категорично, че
ответницата не е извършвала плащания по кредита. Според вещото лице общия размер на
задълженията на ответницата по кредита са - главница 3 000 лева; Застраховка „Защита на
плащанията" - 432 лева; договорни лихви - 1 301,52 лева и законни лихви – 439,60 лева.
Безспорно по делото е установено, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е
издадена заповед за изпълнение № 1563/25.11.2020 г. по ч.гр.д. № 3284/2020 г. по описа на
Районен съд Пазарджик, срещу ответника, да заплати на кредитора – настоящ ищец сумата
в общ размер на 5306,97 лева, от които главница в размер на 3432,00 лева, 1301,52 лева
договорна лихва за периода от 20.09.2018 г. до 09.09.2020 г., 573,45 лева лихва за забава, от
която 458,82 лева, начислена за периода от 21.09.2018 г. до 13.03.2020 г. и 114,63 лева,
3
начислена за периода от 14.07.2020 г. до 13.11.2020 г., ведно законна лихва от 24.11.2020 г.
до изплащане на вземането, както и сумите 106,14 лева държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което в указания от съда едномесечен срок, са предявени настоящите
положителни установителни искове.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Настоящият съдебен състав е сезиран с обективно кумулативно съединени
установителни искове предявени по реда на чл.422 от ГПК, с правно основание чл.430, ал.1
и ал.2 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД – предявени искове за установяване на парично вземане,
произтичащото от договорно правоотношение с ответника и цедирано в полза на ищеца.
Предявеният иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на
настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед,
респективно връчването й на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК и спазване на срока по
чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането.
Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК установяване на съществуване
на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага установяване
дължимостта на сумите по същата на посоченото основание. Или, в контекста на
основанието, на което е издадена заповедта, респ. се претендира вземането, в тежест на
ищеца е по пътя на главното и пълно доказване да установи, че между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България" ЕИК ********* и Г. Т. Г., е сключен договор за
потребителски паричен кредит с номер PLUS-16247467; че заемодателят е предоставил на
ответника необходимата преддоговорна информация; изпълнение на поетите от кредитора
задължения по договора; размерът на вземанията по пера и изискуемостта на задълженията
по договора поради настъпил краен срок, че вземането му е прехвърлено, от неговия
титуляр. Изпадането в забава на ответника и изискуемост на вземанията. Успешното
провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и
осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане
/чл. 416 ГПК/. Предвид изложеното, е налице съществуването на правен интерес за
заявителя от предявения иск.
Безспорно /това не се спори и от ответника/ от събраните по делото доказателства се
установи, че на 19.08.2019г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България"
ЕИК ********* в качеството му на цедент и ищцовото дружество в качеството му на
цесионер бил сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно
който цедента прехвърля на цесионера на всеки три месеца за срока на договора портфолио
от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1. На 26.08.2019 г. било подписано
Приложение № 1, от което се установява, че процесното вземане е прехвърлено на
настоящия ищец. Безспорно уведомлението за цесия е получено от ответника с връчването
4
на препис от исковата молба и приложенията към нея. Тук е момента да се отбележи, че в
съдебната практика по чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД безпротиворечиво е установено правилото, че
уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със
сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До
съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията
между страните по него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми
длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е актуалният носител на вземането към момента на плащането.
Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението (така определение № 987/18.07.2011 г. на
ВКС по гр.д. 867/2011г., ІV г.о.). Подобно възражение липсва в отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е възникнало
облигационно правоотношение между Г.Г. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България". В тази насока са всички събрани по делото доказателства, вкл. приложените по
делото договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване на кредитна карта PLUS-16247467 от 01.08.2018 г. и общи условия към него. От
приетите по делото доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната
фактическа обстановка, от която е видно, че кредиторът е превел уговорената заемна сума
по посочена от ответницата сметка на 01.08.2018 г.. Последното не се й оспорва от ответната
страна. В подкрепа на този извод е заключението на вещото лице по приетата СИЕ.
Представеният договор като частен диспозитивен документ не е оспорен от ответника и тъй
като носи подписите на лицата, посочени в него като издатели, съгласно чл.180 ГПК
съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в същия са направени от тези
лица. Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон за тези,
които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесния договор в правната
сфера на всяка от страните са възникнали права и задължения. Установи се, че заемодателят
е изправна страна по договора, докато ответникът не е изпълнил задълженията си за
връщане на заетата парична сума за главница в размер на 3000 лева. Не бяха ангажирани
никакви доказателства от ответника, че е погасил задълженията си към ищеца по процесния
кредит в горепосочения размер. Следва да бъде посочено, че според заключението на ВЛ
размерът на задължението на ответника освен дължимата главница е й застраховка „Защита
на плащанията" в размер на 432 лева; договорни лихви в размер на 1 301,52 лева за периода
от 20.09.2018 г. до 20.08.2020 г. и законни лихви в размер на 439,60 лева за периода от
21.09.2018 г. до 13.11.2020 г..
При тези данни, съдът приема, че страните са сключили договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9 ЗПК. Предвид това ответникът има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, поради което неговата действителност следва да се съобрази с
изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите
5
съгласно ЗЗД.
Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт – не по-малък от 12, с което са изпълнени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за
формата на договора за потребителски кредит.
В текста на чл.19, ал.1 ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР. Посочено
е, че ГПР представлява общите разходи на потребителя по ДПК, настоящи и бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисионни възнаграждения от всякакъв вид),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В текста на чл.19, ал.2 ЗПК е посочено, че ГПР се изчислява по формула, съгласно
Приложение №1 .
В текста на чл.19, ал.4 и ал.5 ЗПК е посочено, че ГПР не може да бъде по-висок от 5-
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора, надвишаващи определения размер се
считат за нищожни.
В текста на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е посочено, че ДПК трябва да съдържа данни за ГПР
и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит.
В случая в договора за кредит формално фигурира размерът на ГПР – 40.44 %, но в
него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се формира ГПР, така както те
са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК и в Приложение № 1 към закона, поради което не
може да се приеме, че са спазени особените изисквания на закона съгласно чл.11, ал.1, т.10
ЗПК. Нито в договора, нито в условията по договора за кредит, имащи характер на общи
условия, не е посочено какви точно разходи, освен възнаградителната лихва от 31,21 %, са
включени в ГПР и какво е стойностно измерение в проценти на всеки един от формиращите
ГПР компоненти. Това, освен че противоречи на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, лишава
кредитополучателя, а и съда от възможността да извърши преценка за съответствието на
договора с императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК за максималния размер на
разходите по кредита. Поради това съдът приема, че договорът за потребителски кредит е
сключен в нарушение на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
От горното може да се направи общия извод, че не е достатъчно в ДПК да бъде
посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на предоставения
кредит. Нужно е освен общият размер на ГПР в договора да се посочат всички разходи по
вид и размер, от които се формира ГПР, така както те са описани в текста на чл.19, ал.1 ЗПК
и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид и размер в ДПК
трябва да е посочена и общата сума, която е дължима от потребителя, представляваща ГПР.
/В този смисъл Решение № 108 от 14.04.2020 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 93/2020
г., Решение № 122 от 20.09.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 395/2021 г. и
Решение № 184 от 04.11.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 635/2021 г./.
6
Когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22 ЗПК. На основание чл.23 ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
От съдържанието на договора, а и от писмените доказателства по делото се
установява, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя
отпуснатата в заем сума в общ размер на 3000 лева. От заключението на ССчЕ се установи,
че ответникът не е направил никакви плащания. Ответникът не твърди, нито ангажира
доказателства да е заплатил задължението. Сумата от 105 лева до договорения общ размер
на кредита от 3000 лева не е преведена на ответника, тъй като с тази сума кредиторът е
прихванал дължимата според договора“ такса ангажимент“. При констатирана
недействителност на договора тази такса се явява недължима по смисъла на чл.23 от ЗПК,
поради което размерът на същата не следва да бъде включван в дължимата от ответника
чиста стойност на кредита. Така непогасената чиста стойност на кредита възлиза на сумата
от 2895 лева, за която сума искът за заплащане на главница е основателен и следва да бъде
уважен като за разликата до претендираните 3432 лева искът следва да се отхвърли като
неоснователен. /В този смисъл Решение № 32 от 2.06.2021 г. на ОС - Пазарджик по в. гр.
д. № 310/2021 г./.
Вземанията за договорна лихва и мораторна лихва следва да бъдат отречени като
недължими.
Като законова последица от уважаването на главния иск следва да се присъди в полза
на ищеца и лихвата за забава от датата на депозиране на заявлението в съда – 24.11.2020 г.,
до окончателното заплащане на вземането.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените
от него разноски в исковото и заповедното производство съразмерно на уважената част от
иска, включително юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, чийто
размер, определен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от
НЗПП е в размер на 100 лева, следва да се съобрази с уважената част от исковата претенция,
възлизащи в общ размер от 303,38 лева, от които 87,83 лева сторени разноски за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и 215,55 лева сторени
разноски в исковото производство за ДТ, възнаграждение за ССчЕ и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът също има право да му бъдат заплатени разноските по делото с оглед
отхвърлената част от исковете, съгласно чл.78, ал.3 ГПК, но не е направил такова искане.
По изложените съображения, Районен съд Пазарджик
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.430, ал.1 ТЗ
7
по отношение на против Г. Т. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. Ч., ул. „****“ № 20, че
съществува вземане на „Ф. И." ЕАД, ЕИК ****, представлявано от Л. Д. - изпълнителен
директор, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. И." № 15, ет.6, чрез юрисконсулт
В.Ц., за сумата от 2895 лева, представляваща главница /чистата стойност/ по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на
кредитна карта PLUS-16247467 от 01.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.11.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3284/2020 г. по описа на РС
Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за сумата над 2895 лева до претендирания
размер от 3432 лева, т.е. за сумата в размер на 537 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от „Ф. И." ЕАД, ЕИК ****,
представлявано от Л. Д. - изпълнителен директор, седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Х. И." № 15, ет.6, чрез юрисконсулт В.Ц., против Г. Т. Г., ЕГН **********, с настоящ
адрес: с. Ч., ул. „****“ № 20, искове с правно основание чл.430, ал.2 от ТЗ и чл.86 ЗЗД, за
приемане на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване на
кредитна карта PLUS-16247467 от 01.08.2018 г. сумата в размер на 1 301,52 лева - договорна
възнаградителна лихва от 20.09.2018 г. до 20.08.2020 г. и 573,45 лева - лихва за забава, от
които 458,82 лева, начислени за периода от 21.09.2018 г. до 13.03.2020 г. и 114,63 лева,
начислена за периода от 14.07.2020 г. до 13.11.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3284/2020 г. по
описа на РС Пазарджик, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Г. Т. Г., ЕГН **********, с настоящ
адрес: с. Ч., ул. „****“ № 20, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф. И." ЕАД, ЕИК ****, представлявано от
Л. Д. - изпълнителен директор, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. И." № 15,
ет.6, сумата в размер на 303,38 лева, представляващата сторените от ищеца разноски в
заповедното и исковото производства, съразмерно с уважената част на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Пазарджик съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8