№ 7062
гр. София, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110159763 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
05.05.2023 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело №
59763/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу С. С. И.а – К.а, Ф. Д. К., Л. Д. К. и Я. Д.
К., в която се твърди, че ответниците били потребители на топлинна енергия, като
наследници на Л. Д. К., за недвижим имот, находящ се в гр. .............., аб. № 203290, като
била доставена топлинна енергия, по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при
общи условия. Поддържа, че е доставил топлинна енергия на стойност 71,36 лева за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но ответниците не я били заплатили, поради което
изпаднали в забава и дължали и обезщетение за забава върху главница за топлинна енергия в
размер на 37,65 лева за периода от 15.09.2020 г. до 12.10.2022 г. Излага съображения, че е
предоставил и услугата дялово разпределение, поради което ответниците му дължали сумата
от 25,01 лева, представляващи припадаща се част от цената на услугата дялово
1
разпределение за периода м.09.2019 г. до м.04.2021 г., както и сумата от 5,05 лева –
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2019 г. до
12.10.2022 г. Иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят разделно по равно
претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника Ф.
К., в който се твърди, че исковите суми са погасени изцяло.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответниците
С. С. И.а – К.а, Л. Д. К. и Я. Д. К.. С молба от 23.03.2023 г. последните двама изразяват
становище, че исковите суми са изцяло погасени.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище, че отчитането и разпределението на ТЕ в процесния
имот и сграда е извършено в съответствие с действащата през процесния период нормативна
уредба.
С протоколно определение от 24.04.2023 г., съдът е констатирал, че в срока за
отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден такъв от ответника Ф. К., поради
което в доклада по делото са отразени твърденията му за погасяване на дължимите суми
чрез плащане.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл.
200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача; 3. ответниците да са
наследници на Л. Д. К., като са приели наследството.
С оглед твърденията на страните, ищецът носи доказателствената тежест да установи
пълно и главно посочените материални предпоставки за възникване на притезанието, което е
предмет на настоящото производство, а ответника носи доказателствената тежест да
установи, че е заплатила доставената и потребена топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
2
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Между страните не се спори, че ответниците са съсобственици на процесния
топлоснабден имот, находящ се в гр. .............., аб. № 203290, както и че е доставена
топлинна енергия в твърдения от ищеца размер през процесния период. Тези обстоятелства
се подкрепят и от представените по делото писмени доказателства – списък на живущите на
ул. „Малуша“ № 7, протокол от проведено на 21.04.2001 г. общо събрание, удостоверение за
наследници изх. № РНД22-УФ01-1356/3 от 21.11.2022 г., както и от представените общи
фактури и изравнителни сметки. А така също и от извършените от ответниците съдебни
признания на факти, че твърдените плащания. А съдебното признание на факти е едно от
най-сигурните доказателствени средства в гражданският процес, което преценено
съвпкуност с останалите доказателствени средства води до изясняване действителното
фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
Следователно, всички материални предпоставки за уважаване на предявените искове
са налице. Въпреки това, съдът намира, че с оглед правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да
вземе предвид представения на л. 72 от делото фискален бон от 20.12.2022 г. за сумата от
324,19 лева. От същия се установява, че претенциите на ищеца са погасени чрез плащане в
хода на производството, което обстоятелство се признава и от ищцовата страна както в
депозираната на 29.03.2023 г. молба с вх. № 85901, така и в проведеното на 24.04.2023 г.
открито съдебно заседание. А съдебното признание на факти, което е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданския процес, преценено в съвкупност с останалите
3
доказателства по делото, води до изясняване на действителното фактическо и правно
положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
С оглед гореизложеното, предявените искове са неоснователни, тъй като вземанията
са погасени чрез плащане в хода на процеса, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено ищецът. Когато вземането, което ищецът е претендирал, е погасено в
хода на процеса чрез плащане, което съдът следва да зачете (арг. чл. 235, ал. 3 ГПК), тогава
ответникът е станал причина за производството, поради което и следва да му бъде
възложена тежестта да заплати съответните деловодни разноски – по аргумент от
противното от чл. 78, ал. 2 ГПК. В случая ищецът претендира единствено юрисконсултско
възнаграждение, доколкото се и установява, че останалите разноски в производството са
погасени чрез извършеното плащане на сумата от 324,19 лв. С оглед на това, на основание
чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом, във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, на ищеца
следва да му се присъди сумата от 100,00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство. Ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят тази сума разделно, т.е. – по 25,00 лв. всеки.
Съдът констатира, че ищецът е внесъл депозити за съдебни експертизи в общ размер
от 500 лева, като е направи искане за възстановяване на депозитите, а предвид отмяната на
определението по допускането на тези експертизи и депозираната нарочна молба от ищеца с
вх. № 85901/29.03.2023 г. внесените депозити следва да бъдат възстановени на ищцовата
страна.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................., със седалище и
адрес на управление: гр. .................... срещу С. С. И.А - К.А, ЕГН: **********, с адрес: гр.
......................., с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2
ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 17,84 лева, представляващи цената на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в гр. .............., аб. № 203290, за периода 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., както и сумата от 9,41 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
12.05.2022 г.,, както и сумата от 6,25 лева, представляващи припадаща се част от цената на
услугата дялово разпределение за периода м.04.2019 г. до м.04.2021 г., както и сумата от
1,26 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода 31.10.2019 г. до 12.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................., със седалище и
адрес на управление: гр. .................... срещу Ф. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
....................., с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2
ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 17,84 лева, представляващи цената на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в гр. .............., аб. № 203290, за периода 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., както и сумата от 9,41 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
12.05.2022 г.,, както и сумата от 6,25 лева, представляващи припадаща се част от цената на
услугата дялово разпределение за периода м.04.2019 г. до м.04.2021 г., както и сумата от
4
1,26 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода 31.10.2019 г. до 12.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................., със седалище и
адрес на управление: гр. .................... срещу Л. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: с.
......................, с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2
ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 17,84 лева, представляващи цената на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в гр. .............., аб. № 203290, за периода 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., както и сумата от 9,41 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
12.05.2022 г.,, както и сумата от 6,25 лева, представляващи припадаща се част от цената на
услугата дялово разпределение за периода м.04.2019 г. до м.04.2021 г., както и сумата от
1,26 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода 31.10.2019 г. до 12.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................., със седалище и
адрес на управление: гр. .................... срещу Я. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр.
........................, с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2
ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 17,84 лева, представляващи цената на
доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия при общи
условия за недвижим имот, находящ се в гр. .............., аб. № 203290, за периода 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., както и сумата от 9,41 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до
12.05.2022 г.,, както и сумата от 6,25 лева, представляващи припадаща се част от цената на
услугата дялово разпределение за периода м.04.2019 г. до м.04.2021 г., както и сумата от
1,26 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода 31.10.2019 г. до 12.10.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП С. С. И.А - К.А, ЕГН: **********, с адрес: гр. ......................., Ф. Д. К.,
ЕГН: **********, с адрес: гр. ....................., Л. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: с.
......................, и Я. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: гр. ........................ да заплатят разделно
на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................., сумата от по 25,00 лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страна на ищеца „ТС“ ЕАД.
ДА СЕ възстановят на „ТС“ ЕАД внесените депозити за СТЕ и ССчЕ в размер от 500
лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред
Софийски градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5